Библиотеката

Graduates Брой мнения : 226

Мег усети как хватката на Рийд отслабна, но не можа да се задържи на краката си и просто се свлече на земята, удряйки силно главата си. Бе успяла да издържи чак до сега и въпреки това на този удар не може да издържи. Просто позволи на очите си да се затворят, оставяйки се изцяло в ръцете на побеснелия мафиот. Е … не беше чак толкова лошо, колкото звучеше, но и определено не беше никак добре. И все пак отвори очите си, въпреки че не бе напълно сигурна, че така възможност щеше да й бъде дадена. Май на него не му стискаше да я убие, а това успя да я зарадва, но реши да не му го показва.
Размърда бавно ръцете си, като веднага усети, че бяха завързани, точно както и краката й. Едно от въжетата минаваше над гърдите й, забранявайки й да се измъкне, но май червенокосата нямаше никакво намерение и да се опитва. Знаеше в какво се забърква, макар и да не беше сигурна, дали щеше да издържи, но нека го погледнем реално – щом издържаше на мъченията на Даниел вече 20 години, които бяха не само физически, все щеше да издържи и тези на Рен. Какво толкова можеше да й направи? Едва ли нещо, което не бе опитала до сега, макар че смъкването на кожа от жив човек си беше възможно най-гадното и все пак Мег бе преживяла и това, като имаше късмет, че бързо се възстановяваше.
- Добро утро, Мецанчо – каза тя весело, като го погледна изпод вежди и му се усмихна, все още опитвайки се да държи главата си изправена – Дано не съм те карала да ме чакаш дълго да се събудя.
Самодивата се изкашля тежко, тъй като все още усещаше ръцете му по врата си, но май това само го раздразни още повече. Затова преглътна сухо, като се огледа за чаша вода, но какво щеше да направи, ако видеше такава? Да моли Рийд да й даде да пие малко … НЕ! Това беше много под нивото й, затова и си забрани да мисли за подобни неща и върна вниманието си на него. Все щеше да й мине, а и беше сигурна, че той можеше да направи много неща, които щяха да отвлекат вниманието й от обикновени болки в гърлото й. Със сигурност знаеше много по-болезнени номера, които щеше да помни с дни, но все пак се направи, че не я беше страх и продължи да се прави на важна.
- Миличък … не знаех, че харесваш извратения секс. Честно казано предпочитам да ме вържеш за леглото, но щом държиш да го направим на стол, така да бъде – каза накрая тя подигравателно и си изкикоти … някой би си помисли, че или беше надрусана или душенето й се бе видяло малко.

Graduates Брой мнения : 119

Рийд имаше чувството, че нещо от втъре го разкъсва. Толкова ли много я беше наранил? Как можеше толкова много да държи на нея, а я познаваше по-малко то седмица, а вече дори не му стискаше да я убие дори заради единственият си и най-добър приятел?
Гледаше я безизразно докато тя седеше завързана и буквално му се подиграваше. Искаше му се да я удари, а после сигурно пък щеше да й се извинявя като поредният изгубил си умът човек.
- Щях да се извиня - каза вещерът без да показва емоции, защото ако се отпуснеше... не знаеше какво ще стане. - Щях да се изкъпя. Да облека най-хубавият си костюм - продължи да разказва плановете си за деня. - Да дойда до хотела и щях да направи почти всичко за да приемеш извиненията ми - държеше се толкова жалко. Ако някой който го познаваше и го видеше сигурно щеше да помисли че са го дрогирали много яко. - Щях да те заведа в най-хубавият ресторант както си мечтала. Да се държа, като разглезен богаташ и да изпълнявам желанията ти - каза и се усмихна тъжно. - Дори нямаше да очаквам извинение. Единственото, което ме интересуваше беше твоята прошка.
Рен стана и отиде до пианото на което имаше бутилка уиски и една чаша. Нарочно застана с гръб към Мег, защото бронята му вече беше почнала да се пробива.
Наля си уиски в чашата и затвори бутилката. Отпи от медената на цвят течност и още беше с гръб към нея.
- Но вече не знам, дали въобще искам прошката ти - каза Рен докато гледаше през прозореца и една сълза се спусна по бузата му.
Този момент трябваше да се запише. Рийд Рен проля сълзи. Та това беше сигурно осмото чудо на света.

Graduates Брой мнения : 226

Очакваше се, че думите му щяха да размекнат Мег, но вместо това само я ядосаха. Ядосваше се на себе си, че бе избързала с действията, ядосваше се на него, че се бавеше толкова, ядосваше се дори и на горкия мъртвец, че я бе взел за безобидна. Ако се беше защитил, може би всичко това щеше да свърши по съвсем различен начин, но много преди да се усети, бе останал без главица. И ето до какво водеше всичко това, но виновна ли беше червенокосата, че също имаше нужда да си го изкара на някого? Да, очевидно беше избрала грешния човек, но пък какво да се прави, най-бързо ти олекваше, когато си го върнеш на някой, който вече ти е отнел нещо, дори и това да беше една минута от вниманието на любимия й.
Но въпреки, че самодивата се разчувства, не показа по никакъв начин на Рийд, че съжаляваше за случилото се. Тя продължи да го гледа все така фалшиво усмихнала се, като всъщност искаше да стане и да му забие един шамар, казвайки му да се държи като мъж. Не искаше да се разнежва, не защото това я отблъскваше, а защото това караше и нейното сърце да се сгрее. Тези ситуации бяха много по лесни с Даниел. Винаги се държеше ужасно с нея в такива моменти и бе така приятно да го мрази, но Рен … искаше й се да стане и да го прегърне, молейки се да й прости. Но бе научена на друго, затова продължи като уплашено куче да лае и хапе по най-слабите места.
- Чак ме разчувства – започна тя студено и се засмя – Оказало се е, че нямаш топки! За разлика от теб, поне аз имах смелостта да направя това, което бях решила. Ако си мислиш, че щях да те чакам цяла вечер, за да ми се извиняваш за това, че за пет минути съсипа най-красивата ми мечта и ме накара да се почувствам по-маловажна от телефонен разговор, който можеше да проведеш след като свършим, то май не си ме опознал въобще. И нека ти кажа нещо – Въпреки, че не мислиш, че бих се справила, работейки за теб … съм сто процента сигурна, че моята глава ще падне много по-трудно от тази на приятелчето ти.
Да, звучеше точно като малко кутре, което лаеше уверено срещу големия лош чичко, докато сърцето му всъщност щеше да се пръсне. Е … добре, че Рен не беше вампир или някое друга същество с изострен слух, защото отдавна щеше да е разбрал това и въобще нямаше да й се връзва. Но сега Мег бе наясно, че единственото й оръжие бяха думите. Можеше да го ядоса и да предизвика всичко това, мислейки си, че колкото по-бързо почне, толкова по-бързо ще свърши. А можеше да му се обясни в любов, надявайки се той да й прости и всичко да се оправи. Хм едва ли някой се чудеше какво точно щеше да избере червенокосата.

Graduates Брой мнения : 119

Рийд не можеше за разбере Мег. Той едва ли не си изливаше чувствата нещо, което правил пред толкова малко хора, че се броят на пръстите на едната му ръка, а тя му се подиграваше. Напълно разбираше, че я беше наранил и може би донякъде разбираше и това, че е убила Харви, но това вече не можеше да го осмимсли. Сякаш тя нарочно го нараняваше, защото не можеше да си признае, че е избързала и сгрешила. Нараняваше го, защото не знае как да реагира и да му отвърне и за това само го нараняваше повече и повече. Сякаш точно това са правили и с нея цял живот.
От очите му се спусна още една сълза и по другата буза. Изпи цялата чашата текила на един дъх опитвайки се да се стегне и алкохола помагаше, но очите и бузите му още бяха влажини и не можеше да се обърна към Мег, защото сигурно пак ще му се подиграе. Господи беше като някое малтретирано дете в училище, което се криеше в тоалетната за да не видят другите, че плаче и да му се подиграват. Наистина ли го докара чак до тук.
Изведнъж телефонът му звънна и погледна екрана. Беше... Харви. Това да не е някаква шега. Искаше му се да попита Мег, но вместо това веднага вдигна.
- Да? - каза той едва ли не със надежда.
- Сър имаме ли някаква работа днес? - попита Харви със същиото уважение, с което говореше винаги с Рийд, въпреки че знаеше, че не нужно.
- Харви? - въпросително попита Рийд и усети още едно сълза да се стича по бузата му. Нямате представа колко щастлив беше.
- Да сър аз съм - каза той убедено. - Рийд да няма някакъв проблем? - говореше му на малко име само когато беше загрижен.
- Не, Харви. Всичко е перефктно - Рен веднага си беше възвърнал самообладанието. - Всъщност защо не заминеш на нанякъде извън града? - попита Рийд докато въртеше чашата в ръка си.
- Благодаря, сър.
Рийд не отговори, а затвори телефона. Бързо отиде до фоаейто и погледна в кутията с главата. Изрече тихо заклинание и лицето на съществото се промени. Това не беше наистина Харви. Сигурно е бил някой шейпшифтър. Ама на тях май не им вървеше много напоследък, а? Рен изгори кутият със все главата вътре без да я докосне. Избърса сълзите си без Мег да го вижда, за да не се издаде, въпреки че знаеше, че зачервените очи са доста издайнически. Върна се в библиотеката и отиде до пианото и отново си сипа чаша уиски. Опитвайки се да проумее постъпката на Мег.
Дори не се обърна към нея, когато развърза въжетата само като махна с ръка.
- Тръгвай си - чисто и просто без грам емоции каза Рийд и отпи от текилата.

Graduates Брой мнения : 226

Мег едва не се разкрещя, когато телефона на Рийд звънна за пореден път започна да звъни. Това наистина й идваше в повече и започваше да се чуди дали тези двамата можеха да прекарат поне едно денонощие, без да си звънят. И все пак никога нямаше да разбере – нямаше как да знае със сигурност дали той щеше да се смили над нея, защото имаше чувства към нея. Беше просто мъж, който се оправдава, вместо да се извинява, което бе типичното определение на този пол. Ни май никой от тях двамата не бе пораснал достатъчно, за да се предаде и да сложи край на тази глупост.
Самодивата остана дълго време сама в стаята, но дори не се опита да се измъкне. Изчака търпеливо Рен да се върне, като наистина очакваше да я отвърже, но думите му й дойдоха изненадващи. Тя преглътна шумно и разтри китките си, като видя отражението му в прозореца, но не толкова добре, че да види зачервените му очи. И все пак й беше достатъчно да види лицето му, за да съжали за всичко, което беше казала. Затова пристъпи плахо към него, осъзнавайки за пореден път, колкото по-лесно беше да излъже, да го нарани и да защити себе си, отколкото да постави сърцето си пред него и да се надява, че няма да го стъпче.
- Не! – каза решително Мег, макар и да се усещаше страха в гласа й – Ще ти се наложи да се обърнеш и да ме изхвърлиш от тук.
Тя самата не знаеше как бе успяла да каже това, тъй като не се съмняваше, че ако Рийд решеше, нямаше да я изхвърли. Всъщност бе почти сигурна, че щеше да я изрита навън като мръсно коте, но въпреки това думите й предизвикаха вълнение в собственото й тяло. Затова и реши поне веднъж да направи правилното нещо и се приближи към него, като плахо сложи ръката си на рамото му. Пръстите й го докоснаха леко, но след по-малко от секунда сложи там цялата си ръка, като всичкото напрежение се увеличи. Нямаше да се изненада, ако я отблъснеше, но сериозно … имаше ли какво още да загуби.
- Казах ти, че дойдох за да се помирим! Ядосах те, върнах ти го, излях си яда. Ако ти още не си, сега е момента, защото после ще си изключиш телефона и ще ме прегърнеш, прекарвайки цялата нощ с мен, само в разговори и влюбени погледи – нареди тя с треперещ глас, но единственото нещо, което я плашеше в момента не бе отказа му, а това, че можеше наистина да иска да си тръгне … да не иска да я вижда.

Graduates Брой мнения : 119

Когато усети ръката й на рамото си искаше да се обърне и да я прегърне, но тогава в главата му се появяваха нейните отритвания и нейният студен и надменен поглед, който още го разкъсваше отвътре.
Рийд се обърна и чак сега Мег видя зачервените му от трите сълзи очи. Погледът му беше изпълнен с толкова много съжаление, че сигурно би стигнало за целият скапана свят! Рен постави ръка на бузата й и се усмихна нежно.
- Съжалявам, че те пренебрегнах - започна уверено но бавно. - Че те приех за даденост и си мислех, че това просто ще отмине - показалецът му беше започнал да гали скулата й. - Въобще не трябваше да си тръгвам от хотелът, а да дойда при теб и да се извиня веднага - ето призна си. Той беше сгрешил. Наистина беше сгафил яко. И беше наистина гадно да си признаеш, но след няколко секунди усещаш колко приятно и отпускащо ти става, когато изчистиш съвестта си. - Но не мисля, че мога да го понеса - продължи Рен с тъжни нотки в гласът си. - Разбирам, защо беше "убила" Харви - каза той и кимна в съгласие. - Това щях да го понеса, но когато ти излях чувствата си, а ти ми се подигра - сълзите отново напираха в очите му. Но той преглътна тежко и примига няколко пъти и погледна на другата страна и свали ръката си от бузата й. Може би това беше последният път когато я докосваше. Или просто на другият ден ще й се обади и ще й каже, че й прощава и пак ще излязат навън да и ще си говорят сладко, сладко. Не беше сигурен... Но знаеше, че му трябва време. - Трябва ми време. Да помисля - ето я и заветната фраза, която всички изричаха накрая. И чак сега разбираше колко им е трудно на хора да кажат това. Рийд сякаш имаше буца в гърлото и едва изрече тези думи. Дори не можеше да преглътне.

Graduates Брой мнения : 226

Всичко тръгна толкова добре, че Мег просто го чакаше да свърши, за да се хвърли на врата му, да го разцелува страстно и след като най-накрая му се насити, да изкаже и своите извинения. Но такъв шанс не й беше даден, което в началото я накара да изпадне в паника, а най-накрая просто да се разплаче. Но за разлика от него не се скри, нито се обърна. Не се и разрида, а просто остана пред него, усещайки как сълзите се стичат по лицето й, като се събираха на брадичката и капеха по роклята й.
- Нямам време – каза тя най-накрая и просто го отряза, като обаче продължи да говори, без да му дава право да се намеси в разговора – Нито имах избор. Отчаяно се нуждая от вниманието ти и съм готова на всичко за него, но очевидно другите го заслужават повече от мен и не, не се опитвам да те накарам да се почувстваш гузно, а да ме разбереш. Казах всичко това, защото единственото, което мъжете чуват, е когато им нараняваш егото. Защо не ме чу, когато ти говорех нежно, не обърна внимание и на бележката, която ти оставих на нощното шкафче. Сигурна съм, че и през повечето време, когато говорим по телефона, ти мислиш за работа. Съжалявам, но не искам да си губя времето, чакайки някой, който никога няма да има време за мен.
Мег се усмихна през сълзи и на свой ред погали бузата му, като се надигна на пръсти и нежно докосна устните му със своите. Просто ги притисна нежно, като по никакъв начин не я превърна в някакво натискане и мляскане, както им бе присъщо. Просто искаше поне веднъж да му покаже само чувствата си, оставяйки всичката страст в нея на заден план. Не искаше да е онова момиче, което го възбужда с дивите си целувки. Искаше да е тази, която разтапя сърцето му само с едно нежно докосване, затова и след като стъпи отново на земята и усмихна широко, някак тъжно и просто се обърна.
Знаеше, че прекаляваше с драмата, но всичко това беше истина. Даниел щеше да й каже най-накрая какво трябва да направи и след като самодивата изпълнеше желанието на „господаря” си, щеше да остави Рийд. Щеше да се прибере в онази малка потискаща къщичка, където той никога нямаше да я намери. Но как да му обясни, че всяка секунда навън е толкова ценна за нея, без да му казва всичко това?

Graduates Брой мнения : 119

Живееше вече 3000 години, а времето все още не му стигаше. Никога не му беше стигало. Преди беше толкова обсебен да спаси сестра си, че така й не намери време да каже й много й благодареше, че е жив и то заради. Да й каже че ще се погрижи за нейната Ериса като собстевена дъщеря... Нещо, което дори не изпълни както трябва. Проща я в разни училища и се надява, че тям ще е добре и че това би направила майка й, но всъщност Ериса никога не се беше нуждаела от това...
Същото беше и с децата му. Те се нуждаеха от любов, а той само ги учеше как да убият някой, защото си мислеше, че трябва да ги научи да го правят заради семейният бизнес. Че така трябва да бъде. Не помисли... Беше затрупан с работа, която си мислеше, че е единственото важно нещо, а чак сега разбираше, че тя е съсипала всичко съществено в живота му.
И чак сега успя да се запита дали ако беше зъхвърлил работата преди 20 години дали сега точно в този момент нямаше да е седнал на една маса с децата си щяха да разговарят за това как е минал денят им. Може би дори щяха да са довели и гаджетата си. И всъщност да са една нормално семейство и щастливо...
Всичко това мина през главата на Рен само докато гледаше как Мег излиза от библиотеката и не можеше да забрави наранейният и поглед. Но можеше ли да забрави и това, което тя стори? Как можеше да й го обясни. Беше права, че той няма време. Разбираше я, но как да я накара да разбере него самият. Той я слушаше винаги я слушаше и всъщност мислеше за нея, когато е на работа. Почти всяка минута минаваше в мисли за това какво прави тя сега? И нямаше търпение дори са чуе гласът и по телефона когато се прибереше. Всъщност той и звънеше още преди да се прибере. Още окървавен и наранен след последната борба, той пак се обаждаше за да чуе гласът й, защото това беше негово обезболяващо!
И чак тогава осъзна, че не трябва да стои и да се съжалява. Нали самият той беше казал, че със съжаление нищо не се прави, а със действия. А сега какво правеше. Самосъжаляваше се! Искаше да я накара да го разбере. Значи трябваше да й каже, а не да стои като пън и да я гледа как си тръгва.
Мег вече минаваше през вратата на библиотеката. Господи нямате представа колко се радваше, че има такава голяма библиотека и ти трябваше поне 1 минута за да я прекосиш и само десет секунди ако потичаш. Това и направи. Затича се към Мег и спря точно пред нея на входа.
- Не е вярно - започна той. - Казваш, че искаш да те разбера. Разбирам те, но сега е и твой ред да ме разбереш - каза той и в думите му имаше не изречена молба. - Мисля за теб през цялото време. Дори когато убива - добре това звучеше странно - си мисля, че трябва да свърша по-бързо, защото трябва да ти се обадя. Дори на няколко пъти се обаждах още докато Харви ме караше с колата и бях ранен, защото гласът ти беше единственото обезболяващо, което ми помагаше - вече говореше все по-бързо. - Всъщност преди вършех работата си много по-бързо, но сега, когато ти се появи и непрекъснато мисля за теб и това ме бави - сега пък звучеше все едно я обвинява. - Не те виня, аз съм си виновен, защото трябваше да отказвам и да стоя повече време с теб! - сложи ръце на раменете й нежно. - И сега те моля да ме разбереш и извиниш, защото единственото, което исках е да ме разбереш, но така й не ти обясних. - каза накрая Рийд и единственото, което можеше да направи е да чака.

Graduates Брой мнения : 226

Мег продължаваше да плаче през целия път към вратата, като не знаеше дали предпочита да е по-дълъг, за да има време Рийд да размисли или да е по-кратък, за да може и унижението й да свърши по-бързо. И очевидно май първото беше толкова по-добре, защото той най-накрая реши да направи компромис. Не го обвиняваше, че не го бе направил до сега, но определено му беше дошло времето. Още малко и щеше да я накара да си помисли, че вече не я иска близо до себе си, а все пак това беше едно от малкото неща, които тя нямаше да понесе никак леко и този път отсечената глава нямаше да е на някой, който само прилича на този, дръзнал да ядоса самодивата.
Едва го изчака да свърши и просто се хвърли на врата му, като го целуна така отдадено, както в много редките случаи целуваше Даниел. Не че не му се отдаваше … просто беше наистина трудно да има подобен прочувствен момент с него, затова и реши да се възползва от този, преди Рен да е станал отново хладен към нея. Но това не беше всичко! Този път нямаше да се откаже само с целувка и малко време заедно, затова след като се отдръпна от него, го погледна сериозно и настоятелно в очите. Знаеше, че не е жена му, но въпреки това започна да му нарежда, защото й пукаше достатъчно.
- Искам да си вземеш почивка! – започна Мег настоятелно, като го гледаше право в очите – Поне два дена. Никой няма да избяга за толкова време, а и веднъж можеш да оставиш на някой друг да свърши работата. Ако искаш, може да отидем някъде далеч, ако искаш остани сам, но просто си почини. Имаш нужда от това и е започнало да ти личи – говореше някак грижовно тя, като държеше едната му ръка и я мачкаше нервно – И това го казвам възможно най сериозно … наеми ме! Повярвай ми, мога да се справя с повече неща, отколкото предполагаш. Не искам да ми звъниш, когато си ранен. Искам да бъда до теб, за да не се случва всичко това. Искам да бъда твоята упора и ти обещавам, че ще направя всичко точно така, както го желаеш. Просто искам да ме допуснеш до себе си, така както ми позволи да вляза в сърцето ти – последните думи бяха просто прошепнати, но тежестта им беше достатъчна, че да ги усещаш като изкрещени. А тези, които се канеше да изрече, те вече бяха опасни, но и закачливо поднесени – Защо трябва да си губим времето в размисли, когато и двамата знаем, че рано или късно ще стане на моето и то само защо ме обичаш.

Graduates Брой мнения : 119

Рийд мълчеше и попиваше думите й като гъба. Можеше да я слуша с часове и пак нямаше да му омръзне. И беше абсолютно съгласен, че ще си вземе почивка. Щеше всъщност да вземе такава на цялото си семейство. Една седмица нямаше да ги безпокоят. Щяха да си починта малко от всички убийства. Но за наемането все още беше решен, че няма да наеме Мег и това си беше. Не беше заради бройка или заради Озера. Просто нямаше да го направи и точка по въпроса. Не искаше да прави това вече. Да причинява това на скъпи те си хора.
- Добре. Ще се обадя сега и после ти обещавам ще си изключа телефона - каза Рен ентусиазирано и я целуна бързо по устните. Извади телефонът си и веднага набра Нейтън.
- Рен - чу надменниян глас след третото позвъняване.
- Нейтън, взимам си почивка - каза просто Рийд.
- Почивка ли? - господи в момента би дал всичко за да му види физиономията.
- Стига Нейт работа без почивка 2000 години и повече - каза Рен и извъртя очи. - Нека Озера поеме за малко нещата... Нека кажем една седмица.
- Една седмица? - леле на Монгомъри сигурно му беше паднало ченето.
- Да цялото семейство е почивка - каза Рийд. Без "моля" или нещо такова. - Доскоро ден Монгомъри - каза от учтивост Рийд и затвори и после написа една съобщение до Харви "Няма да съм на линия една седмица. Кажи на момчетата че са в платен отпуск." Е да наистина беше доста щедър понякога, но все пак и какво щеше да прави с толкова много пари.
Изключи телефонът си и го прибра в джоба. Сега вече официално беше в отпуск! Погледна Мег.
- Е сега какво искаш да правим? Имам наистина много време - каза той и се усмихна закачливо. После се усети, че още беше с "белите" дрехи. - Можем да започнем с моето преобличане? - каза той, като гледаше съсипаните дрехи.

Graduates Брой мнения : 226

Очите на Мег бяха така изскочили, че още малко и щяха да изпаднат, търкаляйки се по земята. Не можеше дори да мигне, като ли да отдели поглед от Рийд, който така спокойно говореше по телефона. Чудеше се дали чуваше правилно или само това, което й се искаше да чуе от него, но и в двата случая щеше да се възползва максимално. Толкова неща се въртяха в главата й, че просто не можеше да си избере едно от тях, което най-много й се иска да направи с него. И веднага щом предложи преобличане, лицето на самодивата грейна, показвайки му, че вече имаше идея.
- Първо трябва да те изкъпем, макар че така изглеждаш невероятно секси – каза тя възможно най-искрено, но после реши да си каже сериозно това, което се въртеше в главата й и накрая да остави само удоволствието – Всъщност изглеждаш много секси и когато си ядосан, но … нека следващия път, когато ме вържеш, причината да е различна. Не те обвинявам, защото аз сама те провокирах, но искам да си наясно с едно. Бих казала какво ли не, за да ти го върна, дори бих се опитала да убия теб, но никога няма да посегна на някой от близките ти, най-вече ако не е виновен. Не мога да ти го причиня … просто знам какво е да нямаш никой.
Очите й отново се напълниха със сълзи, но този път бяха от съжаления към самата себе си. Имаше мътни спомени от родителите си, но какво можеше да помни, след като беше едва на пет години, когато ги загуби. Но сега не беше време да тъжи, затова се усмихна отново и се надигна за пореден път, докосвайки устните му. Не искаше да продължават този разговор. Бяха минали 20 години и раните бяха по-пресни от спомена за това как я душеше.
- Надявам се, че имаш вана – каза Мег закачливо, като преплете пръстите си с неговите и го поведе навън, но не след дълго осъзна, че нямаше никаква представа на къде трябваше да отиде.
Е … поне имаше представа какво щеше да направи и вече нямаше търпение. Оставаше само с изключването на телефона, Рен да беше изключил и подлудяващото го желание да контролира всичко. Искаше да го накара наистина да се отпусне и сега щеше да му покаже колко прекрасна можеше да бъде една почивка с Мег. Щеше да започне от ваната, но имаше и много други неща, за които той дори не подозираше.

» Библиотеката