Училището преди половин година

Students Брой мнения : 3788

Обичах да се разхождам в училището през ноща, защото тогава нямаше абсолютно никой и сега вниманието ми бе привлечено от една доста удобна алея с иглед към общежитието. Не ми се влизаше вътре, така че бях решила да преспя навън. Хвърлих възглавницата си на земята и скоро и тялото ми я последва. Наместих се удобно и загледах звездите над главата си. Като малка винаги се измъквах за един два часа навън да погледам звездите. Жалко, че не можех да оставам по цели нощи навън, както правя сега.
За мих затворих очи и се опитах да си представя как тялото ми се издига над земята, бях чувала че много вампири имат тази дарба и нищо не ми пречеше да пробвам и аз. Е, жалко, на мен не ми се получи и след като ги отворих се чувствах като истински идиот. Нищо, нали бях сама. Можех да съм идиот колкото си пожелая. И това ме наведе на друга мисъл, бързо станах от земята захвърляйки на страни приготвената ми завивка и се покатерих на близкото дърво. Известен факт бе че обичах да падам от високо, точно защото си умирах от страх...
Направих няколко крачки по издължения клон, когато чух нечии стъпки да се приближават. Русокосата красавица май нямаше и идея че след само миг че се стоваря върху нея и вървеше доста спокойно под мен. За миг се опитах да се върна назад слизайки от дървото, но се подхлъзнах и в жалкия си опит да се хвана за едно листо, сякаш щеше да ме спаси, се озовах върху момичето от долу. Перфектен начин за запознанство, а?
-Съжалявам, Добре ли си?- тръгнах да се изправям, но сес прях като вцепенена усещайки че съм легнала върху тялото й, а лицето й бе само на сантиментри от моето. Усмихнах се странно без да помръдвам.

Students Брой мнения : 176

Денят бе ужасно горещ и единственото нещо, което успяваше да успокои Елеонора, бе мисълта за хладна вечер. Затова и момичето си взе душ, точно когато започна да се стъмнява, решила да си направи една дълга ободряваща разходка. Преди това обаче изсуши косата си, тъй като нямаше никакво желание да се разболява. В училище непрекъснато им повтаряха, че първите две години бяха най-уязвими и дрън дрън, но мисълта че една обикновена настинка можеше да я убие, наистина я бе стреснала.
След като се облече, слагайки си дънки стигащи почти до коленете и една прилепнала към тялото си тениска, сплете косата си на две сладки плитки и излезе тихичко, преди някой да я е усетил. Учителите бяха доста взискателни и на моменти строги към по-малките, но на нея не й се седеше в стаята сам самичка. Затова и тръгна да обикаля из двора, когато видя в далечината разни неща на земята и се приближи към тях. Трябваше й малко време, за да установи, че това беше спален комплект. Огледа се учудено и преди да се откаже, чу неприятен звук, последван от нещо тежичко.
Ели простена болезнено, като чу нежния глас на очевидно човешкото същество стоварило върху нея и моментално отвори очи. Познаваше момичето над нея … казваше се Саманта и бе от по-големите или както Елс ги наричаше – готините. Това предизвика малко повече вълнение, отколкото бе очаквала. От доста време се опитваше да се набута в компанията им, но се притесняваше малко и ето че сега имаше прекрасна възможност. И все пак, тя се втренчи в красивите очи на Сам, като несъзнателно се усмихна така широко и глупаво, че сака й дойде да си набие един шамар.
- Здрастииии – отговори с изтънял глас блондинката, изглеждайки като хипнотизирана.
Усети как бузите й се затоплиха, а това беше сигурен знак, че се е изчервила, но надеждата, че тъмнината ще скрие това от момичето, все още беше там. И все пак … защо тя не се дърпаше? Не че малката имаше нещо против, просто се чувстваше невероятно странно, но не знаеше как да й го каже. Затова и си замълча, гледайки я с онзи телешки поглед и глупава усмивка, чакайки да направи нещо.

Students Брой мнения : 3788

Момичето бе сладко, а когато по страните й се появи известна червенина през лицето ми мина една от онези странни мисли отново да потъна в истериичен смях. Може би бях от онези странни момичета, които в определени моменти от живота си, или в моя случай, целлия си живот, имаха нужда от помощта на специалист. Но често използвания израз че е по-добре да плачеш пред психилог отколкото да се смееш пред психиатър не важеше за мен. Аз бях на обратния принцип, все пак смеха беше нещо добро, нали. Може би единственото добро нещо около мен. Жалко обаче че вечно бе свързан с въобще не смешни неща.
И така, сега не бе време да се отвличам с такива глупости, когато под себе си имах такова красиво момиче. Тя може би се чувстваше странно, всъщност, то си личеше, но това ми бе приятно. Винаги си падах по това да изнервям и карам хората около мен да се чувстват неудобно. Беше забавно..а вече би трябвало да се е разбрало че харесвах забавните неща, колкото и сбъркани да бяха те.
-Здравей, красавице.-усмихнах се докато погледа ми се плъзна по врата й. Още един факт-обичах да хапя, макарр хич да не си падах когато получавах същото. Облизах устните си и след като й показах гордоста в устата си, а именно белия чифт зъби, реших да се дръпна малко от нея. Превъртях тялото си и легнах до нея, поглеждайки нагоре към звездите.
-Аз съм Сам, приятно ми е. Не съм те виждала наоколо, да не би добрите момичета като теб да се крият?-пореден истеричен пристъп на смях, бях сигурна че ме смята за откачена. Но може би не бе без причина, все пак не бях от най-нормалните в този град или в това училище. Срещата ни определено не бе от най добрите неща които щяха да й се случат, но това бе съдбата и трябваше да се примири. А аз нямах нищо против да съм един лош поврат в живота й.

Students Брой мнения : 176

На Елеонора й трябваха още няколко секунди, за да се осъзнае, но дамата „красавице” въобще не й помогна. За щастие Сам се отдръпна от нея и й позволи да подиша малко свеж въздух. Този между тях се беше нажежил прекалено бързо и блондинката имаше чувството, че се намира в сауна. Беше ходила няколко пъти и никак не й хареса, но ако беше отишла заедно с новото си другарче, ако можеше така да се изрази, май щеше да свикне бързо с горещините. Имаше нещо приятно в нея, което я караше да се чувства добре … и както всички забелязаха – да изглежда глупаво.
Да, обаче няма достатъчно време, че да си позволи да се държи като идиот. Вместо това обърна внимание на думите й, които бяха последвани от доста заразителен смях, но Елс само се усмихна закачливо. Нещо се беше заформило в главата й и най-вероятно трябваше да си запази лъскавите бисери за себе си, но това за жалост не беше присъщо на малката. Смеха на Саманта още не беше стихнал, когато тя извъртя лицето си към нея и й обясни как точно стояха нещата с „добрите момичета”.
- Не! Просто излизаме вечер, за да не получим някое слънчево изгаряне – започна да говори тя, точно както една от учителките си, а брюнетката май долови това в тона й, който бързо се превърна във закачлив – Но аз лично дочух, че тук някъде обикаляло някакво лудо и в същото време невероятно готино момиче, което причаква своите жертви и скача върху тях. Голяма атракция е … станала по-известна от дама пика. С нея плашат новаците и те не могат да спят със седмици.
Май малко се беше унесла и попрекалила с думите, затова побърза да млъкне, но този път не можа да сдържи смеха си. Но за разлика от Сам, Ели не се обърна към звездите, а продължи да я гледа все така любопитно, надявайки се коментара й да й се видеше поне малко забавен. Сякаш от това зависеше дали ще й изпие кръвчицата.

Students Брой мнения : 3788

С нея плашат новаците..това определено се застоя за по-дълго от обичйното в главата ми. Всъщност идеята бе доста добра, не мислиш ли? Определено бе забавна...май добрата ученичка до мен не осъзнаваше какво бе казала. За още само миг погледах звездите и скоро се обърнах с прекалено заговорническа усмивка към нея. Трябваше да изпробваме теорията й, изглеждаше доста увенчаваща с успеха си, и ужасно интересна, нямаше да я изпусна за нищо на света. Надявах се само да се присъедини, може би щях да черпя още някоя друга идея от нея. Биваше си я.
-Знаеш ли..момиче което пропусна да ми се представи-лек кикот, след което успях да продължа- идеята ти не е лоша. Какво ще кажеш да ми помогнеш? Бас ловя че в това общежитие ще има поне един вампир, който ще си умре от страх, след това което ще му покажем, двете.
Смигнах й закачливо и се изправих в седнало положение, все още впила поглледа си в нея, чак сега забелязах как бе облечена. Определено бе добро момиче..и тези плитки..ха, какъв стереотип, а? Но аз не си падах по тях, винаги се надявах че нещата може да са по-лоши отколкото изглеждаха, така че дано бях права. Може би онези току що постъпили в училището същества бяха готови да се изправят пред страховете си. Никога до сега не бях правила подобно нещо и ако трябва да бъда честна, съжалявах че не се бях сетила по-рано.
-Може би трябва да те запазя до мен, имаш потенциал за глупостите на които съм способна. Какво ще кажеш да пробваме някоя?
Изправих се вече на крака и й подадох ръка, след което се завъртях на пръсти и погледнах към таз вечерното си легло. Минах на няколко крачки оот него и се престорих че отварям въображаема врата.
-От тук, госпожице, нека ви изведа от не скромната си стая.-пореден кикот докато очите ми очакваха реакцията й. Но не тази на тялото й, а онази скрита под маската на лицето й. Опитваше се да се държи по различно от това което чувтсваше и ме се струваше уникално забавно!

Students Брой мнения : 176

Очите й просто грейнаха още щом идеята й бе определена като „не лоша”. Вълнението отново се върна в тялото й, въпреки че сега не бе причинено от неочакваната им близост, но бе все така силно и приятно. Та нали това се стремеше толкова време и когато най-накрая се почувства забелязана и дори оценена, не знаеше как да обясни щастието си. Е … то може би се видя в момента, в който тя скочи от земята и тръгна след новата си приятелка. Поне се надяваше да са такива. И без това никой не обръщаше много внимание Ели, а и тя не бе особено впечатлена от връстниците си.
Едва получила поканата, блондинката „влезе” в стаята на Сам и се настани най-удобно на няколко сантиметра от възглавницата. Завивката бе точно зад нея, така че съдейки по това, май току що се беше настанила на леглото й, но просто не можеше да види къде са столовете. И все пак реши да не прекалява с глупостите си, затова кръстоса крака, сядайки върху петите си и се усмихна възможно най-чаровно. Дано само не й се скара, че бе забравила да свали обувките си … Елс не даваше на никой да й ляга или сяда в леглото без да се забие.
- Елеонора – каза най-накрая, като прехапа лекичко долната си устна – Казвам се Елеонора.
Обзе я леко притеснение, сякаш името й можеше да не се понрави на тъмнокосата и да не я иска повече. Дам, това звучеше ужасно, но липсата на приятели бе започнала да я прави още по-параноична, отколкото всъщност си беше … а това не бе никак малко. Но както всички казваха – лудите се надушваха от далече. Така че Ели не очакваше да бъде отхвърлена от „свой човек”.

Students Брой мнения : 3788

Елеонора? Доста аристократично име. Допадна ми, но бе просто прекалено дълго. Трябваше да измисля нещо по-кратко. Ели не ми допадаше особено, а и сигурно всички останали й казваха така. А аз бях различна, нали така, трябваше да измисля нещо само мое. Винаги ми е харесвало това, да имам нещо свое, сякаш такка притежавах част от определения човек. Явно наистина бях луда, но какво да се прави...тя него знаеше, така че бе прекалено късно да се отказва точно сега. Нора? Това добре ли беше? Не..всъщност ми звучеше доста грубо, може би трябваше да остана с "красавица" или "русокоска" докато не измисля нещо по-малко вулгарно и не толкова грубо и разбира се-различно от това което всички останали ползват. Трудна задача, не мислиш ли..?
Тя се настани на леглото ми, а аз седнах близо до нея. Въображаемата ми стая не бе обзаведена особено добре, така че реших да не се правя на още по луда, така че бях до тук с границите на мебелите си. Усмихнах се и след като прехвърлих на ум възможните страхотии които можехме да направим, реших че ми трябва свежа идея, която не се съмнявах че ще дойде именно от красавицата.
-Знаеш ли, май ни трябват малко от смахнатите ти идеи, какво ще кажеш? Сподели с Сам какво точно мислиш че можем да причиним на твоите съученици.?
Може би не бе добра идея да правим каквото и да е. Все пак, ако някой разбереше щеше да ни накажат и двете, макар на мен да не ми пукаше особено. Просто не бях от онези момичета които си падаха по училището. Имах си достатъчно проблеми с Том, така че въобще не възнамерявах да си утежнявам положението като се правя че ми пука какво се случва тук. Но тя май не го знаеше и това бе доста зле, защото след като не ми пукаше, бях способна на точно всичко.
-Знаеш ли, нека ти предоставя честта да избереш и жертвата ни. Колкото по-лично е, толкова по забавно!

Students Брой мнения : 176

Ели не бе разбрала,че първоначалната идея на момичето, което се настани до нея, бе да се гаврят с най-малките, но не се и изненада много. Самата тя бе една от тях и го бе отнесла не веднъж, като това я беше накарало да си обещае, че никога няма да го причини на някое от децата. И все пак, изгаряше от желание да се сприятели с някой от големите, а Сам така или иначе я беше харесала вече. Сега оставаше само да се направи на малко лошичка и всичко щеше да е наред. Но дали можеше?
Замисли се сериозно, о всеки път щом измислеше нещо, си представяше крайния резултат и всички онези мили момичета, които не заслужаваха нещо подобно. Чувстваше се така раздвоена и просто не знаеше какво да каже, но всеки път щом се обърнеше към тъмнокосата, виждаше онова игриво пламъче в очите й, което й показваше колко твърдо беше решила да направи нещо лошо. И точно в този момент, малката крушка над главата на Елс светна, предизвиквайки една подла усмивчица на нежното й лице.
- Не мисля, че е готино да стряскаме третокурсниците – каза най-накрая тя, като видя объркания поглед на Саманта, която изглеждаше и недоволна, но за сега – Сериозно … кой се занимава да стряска децата. И аз мога да отида в детската гради и да стресна цялото спално помещение, но нима това е целта? Защо не се заеме с най-големите? – този път пламъка беше в очите на Елеонора, която бе наясно, че новата й приятелка можеше да не хареса много идеята й, защото все пак тя бе една от големите и най-вероятно повечето й бяха приятели. Но блондинката имаше един коз в ръката, който направи усмивката й още по-дяволита – Или те е страх?
Последния й въпрос бе с цел да предизвика „калпазанката”, която бе решила да спретва лоши номера. Така малката щеше да си го върне на онези, които бяха дръзнали да се закачат с нея, а когато приключеше с тях, щеше да е достатъчно готина, че Сам да няма нито един повод за съмнение, дали Ели заслужава да й бъде приятелка. Ето на това му се вика добър план.

Students Брой мнения : 3788

Малката не си поплюваше, но идеята й не беше лоша. Е, стига тя самата да осъзнаваше какво иска. Някой на нейната възраст щеше да се откаже да й търси сметка, но тези с които тя искаше да се забърка...Хич да не очакваше да я покривам! Не бях ничия майка и слава богу, но въобще не ми се нравеше идеята че след това щеше да има проблеми. Може би все пак трябваше да й окажа някаква опора, а? Но пък...и азсамата нямах чак това влияние, може би не го осъзнаваше, но наистина бе така. Май не бях това което тя очакваше. Сама ме бе нарекла "готина", но аз бях далеч от това понятие. Както и да е, главата ми бе достатъчно пълна с глупости...
-Страх? Да ме е страх? Ха, Саманта Такър не се страхува от нищо!-тържествено заявих аз и се изправих на крака. Продължаваше да ми е доста забавно, играейки ролята на палячо за новата си позната.
-Е, освен от високо, паяци, тъмното, малки момичета в сладки розови рокли и...-отново прихнах в смях, надявах се да бе разбрала намека ми. Самоиронизиране бе моята страст и тази вечер бях във вихъра си.
-Нали знаеш, че ще си навлечеш доста неприятности, русокоске?-казах по-сериозно най сетне защото нямаше да е зле най сетне да поговорим за "безопастността" й. Сериозно, нямаше да я пазя! Мамка му, мразех малки момичета в сладки розови рокли...

Students Брой мнения : 176

Очевидно идеята наистина й допадна или поне така реши Ели по изражението й. Сега оставаше да измисли нещо наистина добро, което щеше да накара по-големите да се панират яко, а не просто да си кажат „Хмм това съм го правил, не е чак толкова зле”. Искаше нещо, което щеше да породи паника и хаос, показвайки тези „велики” ученици в най-смешната им страна. Вече дори си представяше как пищяха и тичаха по коридорите, оплаквайки се какво им се беше случило. Ох кефчееее.
След като я изслуша докрай, се замисли малко по-сериозно, но накрая просто се усмихна и показа на тъмнокосата, че не се притесняваше от малко проблеми. Беше истинско ангелче на вид и можеше да накара всеки учител да я съжали и да й помогне с каквото може, а що се отнася до големите … с тях щеше да се справи. Ако си бяха седели на дебелите задници миналата година, Елс нямаше да се пали така. Да не говорим за думите, които й минаваха през главата само щом се сетеше за тях … тези хора я побъркваха.
- Мисля да започнем с нещо по-простичко – каза тя, като се обърна към Сам и потърси одобрение в погледа й – нещо от сорта на … пода покрит с онзи гнусен хлъзгав зелен препарат, който прилича на желе. Може да го направим докато спят и на сутринта … тогава ще е големия цирк. И постепенно ще засилим темпото, като обаче всяка вечер ще правим номер само в една стая! Все пак те са тези, които правят това и няма как да не се настроят един срещу друг, мислейки си, че те си въртят номера. Докато разберат какво всъщност става, вече няма да са тук.
Плана звучеше доста добър, поне в главата на Елеонора и ако го беше дочула, щеше да реши че е от някое доста злобно момиче. И точно заради това сладката й и невинна усмивка в момента можеше да изненада много хора, а на някой сигурно щеше да им се види зловеща, знаейки какво се върти в главата й. Но нея това не я притесняваше особено. Тя се усмихваше весело на Саманта, чакайки да чуе мнението й.

Students Брой мнения : 3788

Интересно, малката ме изненада. Аз си мислех за нещо с резултат в наистина близко бъдеще, никога не си бях падала по кроенето на дълги и сложни планове, но нейния определено ми допадаше. Жалко че бях почти сигурна, че няма да докарам до края нещата. И все пак, можех да дочакам поне до сутринта, за да видя реакцията на похитения. Хъм, като казах похитен..май до сега не бях отвличала някого..трябва да си го запиша в тефтера с идеи. Та..както и да е, нека се върна на плана за отмъщение. Всъщност, аз нямах лични причини, винаги правех нещата за удоволствие, но доколкото успях да разбера, русокоската ми приятелка явно имаше нещо повече от пръст удоволствие в това начинание.
-Първо, направо е стряскащо как такова невинно на вид момиче има такъв извратен мозък...не се съмнявам че е извратен, просто не му позволяваш да покаже пълния си капацитет.-отново се засмях, макар всичко което й казах да бе истина в моите очи. Мразех момиченца които се правеха на ангелчета, когато всъщност бяха точно толкова лоши колкото мен, но с Елеонора нямах такива опасения...за сега. Както казах, аз съм лошия поврат, помниш ли, тя тепърва ще развива лошата си страна.
-И второ, искам да знам защо имаш такъв зъб на целия випуск. Ако бе на един двама, добре, но всички...май в сърцето ти има място за доста омраза.-поредния тих кикот. Момичето имаше своя потенциал и просто не можех да позволя да го захвърли с лека ръка. Да си добър е лесно, трудното обаче е да си лошия герой в историята. В всеки има частица добро, нали знаеш, но не всеки притежава злина в себе си. И за да я получиш..трябва усилие!
-О, а що се отнася до плана ти...остава само да намерим този препарат за който говориш и стая пълна със спящи ученици. Може да се затрудним повече в второто..освен ако не знаеш къде се държат почистващите принадлежности, защото тогава ще прекараме половината нощ в търсене.
Е, какво да се прави, хуморът ми бе силна страна..или поне аз го намирах за хумор и после и за силна страна. Но какво пък, тя не се оплакваше, а и честно казано, не вярвах да ми каже каквото и да е, дори наистина да не е доволна. Какво да се прави...чар.

Students Брой мнения : 176

Ели спря да я слуша още когато нарече мозъка й извратен. И като всяка блондинка, така и тя го прие в онзи смисъл и веднага се сети как Сам се беше стоварила върху нея. Разтърсващи тръпки преминаха по цялото й тялото, карайки я да се замисли какво щеше да стане, ако тъмнокосата не се беше отдръпнала. Изглеждаше й толкова странно и все пак примамливо, тъй като никога не бе целувала момиче, освен като играеше на бутилка, но това си беше нищо. Какво ли беше да докосне устните й, без очевидна причина … просто защото иска да усети вкуса им.
Усети как лицето й пламна от нищото и когато отново погледна Саманта, видя въпросителния й поглед. Бързо се сети какво беше казала и започна да го премисля, като се усмихна неловко, тъй като все още я обливаха топли вълни. Имаше нужда о малко успокоение, затова се изправи и започна да тъпче нервно, гледайки към пода. Изглеждаше така, сякаш решаваше някоя голяма дилема и когато най-накрая се обърна отново към приятелката си, вече бе намерила решението.
- Първо, не ги харесвам защото първата година ми правеха най-много номера на мен, понеже им изглеждах най-лесна мишена. И тъй като все още нямам съквартирантка, продължаваха да ме побъркват до края на годината и знам точно кои бяха. А сега по работа. Не очаквах да почнем веднага и едва ли чистачките имат точно от това нещо, но за твой късмет, килера им е на една врата разстояние от моята стая. Мисля, че все ще намерим нещо достатъчно мазно и хлъзгаво, ако не ще излеем всичко. Но пак има проблем … тези помещения се заключват. А що се отнася до жертвите – спря за малко Елс и си пое дълбоко въздух преди да продължи – както знаеш, в стаите има само по две легла. Но трите „любимки” на училището спят в една огромна стая, която отдавна искам да съсипя. Вярно, не е като десет кифли на едно място, но както казах, нека започнем с малко.

Students Брой мнения : 3788

Това момиче определено бе забавно и още преди да приключи от устните ми се изплъзваха сподавени кикоти. Изпълнението може би бе по добре сервирано студено, а? Или това май бе за отмъщението...но не бе ли точно такова това което правехме. Е, не точно, все пак аз дори не знаех за кой точно говори. Честно казано-не ми и пукаше. Но какво значение имаше това, тя не го знаеше, но да не се набърквам в излишни драми. Не й трябваше да знае какво е в главата ми, както на мен не ми трябваше да знам какво е в нейната. Макар да усещах друга тема наместила се между нас. Може би много по-интерена от тази за препаратите..
Спомена нещо за стаята си и това че нямала съквартирантка..интересно, може би тази вечер нямаше да се наслаждавам на свежата трева. Усмихнах се заговорнически и също станах от земята като се приближих към нея. По лицето й сякаш все още имаше изветна червенина, не, по скоро бе спомена за нея от преди момент. Определено по-интересна тема...
-Защо не ми предложиш нещо за пиене в стаята си? Докато измислим какво да правим, а?- планът можеше да почака, не бях по обмислянето и нещата често ми се изплъзваха от ума. Сега нещо много по-приятно намери място в главата ми и реших че няма да го оставя назад. Не и сега..после можеше да продължим с онези момичета. И само да поясня, не го правех защото ми пукаше! Опредлено не ми пукаше, но възможността да получа и нещо повече ме накара за миг да се престоря на малко по-добра от колкото бях. Може пък да ми отиваше...кой знае. Е, определено тя щеше да ми каже, нали?

П.П. Ако в тоя пост има някъв смисъл...:d

Students Брой мнения : 176

Елеонора закима одобрително, докато все още премисляше нещата. Опитваше се да намери начин да влезе в онзи килер, но очевидно Сам въобще не се тормозеше с този проблем. Тя си бе наумила нещо друго и бързо събра нещата си, след като видя, че блондинката беше съгласна. Двете тръгнаха към спалните на момичетата, като не пропуснаха да минат и през малката кухня, която по-скоро беше огромен шкаф за лакомства. Нямаше нищо, което всъщност да те наяде, но бе пълно с всякакви глупости, които можеха да залъжат глада ти, от сорта на чипсове, бонбони, пуканки и най-хубавото – бира. Беше безалкохолна, но какво пък, вкуса й беше съвсем същия като на нормалната.
Ели награби каквото можа и скоро вече бяха в стаята й. малко се смути, когато тъмнокосата се вгледа в едното легло, върху което имаше купища разхвърлени дрехи, учебници … дори и обувки. Малката нямаше този така хубав навик да си подрежда нещата, най-вече когато и никой не й мърмореше да го прави. И все пак, май не беше зле от време на време да поприбира нещата в гардероба, най-вече след като някой й идваше на гости.
- Мятай ги там – каза тя на Сам за одеялото и възглавницата, а после се усмихна и вдигна рамене – това е предимството да имаш мебели в стаята – каза накрая закачливо, шегувайки се за нейната спалня на тревичката.
Блондинката изсипа всичко на бюрото, което се намираше точно до леглото й и след като отвори едно от кенчетата с бира, събу обувките си и се тръшна на леглото. Разбира се, бе оставила доста място и за новата си приятелка, въпреки че се бе изпънала добре, облягайки се на меките възглавници, които бе наредила. Беше ги направила като стена, което й беше много удобно, когато четеше, играеше на лаптопа или каквото там друго правеше.

Students Брой мнения : 3788

Стаята й бе доста разхвърляна, направо ме очуди. Очаквах розови тапети, балдахин над леглото и подредени по цвят и големина шишенца върху блеедо розавата й тоалетка. Е, явно бе пълна с повече изненади отколкото си мислех. Честно казано, бях разочарована. Искаше ми се да бе онова добро момиченце за което я помислих в началото. Сега чувствах че нямах толкова силно влияние върху нея, но това пък знаеше, че мога спокойно да действам по-смело с нея. Все още ми бе интересна реакцията й, може би все пак щеше да продължи да ме забавлява така умело както и до сега. А до тогава...щях да поема инициативата в свои ръце.
Бавно се огледах наоколо и след като си оставих "багажа" настрани, тръгнах към леглото, на което лежеше Елеонора. Плъзнах очи по тялото й и след като обстойно го огледах ги спрях отново на очите й. Сякаш искаш да я провокирам още преди да съм я докослана. Интересно...Скочих ловко върху леглото и по точно върху тялото й, плъзвайки краката си от двете й страни. Надвесих се над нея, подпирайки се на дланите си които разположих доста близо до главата й.
-Е, какво ще кажеш да оставим плана ти за изпълнение по-късно...-прошепнах аз, докато облизах устните си и преметнах в главата си всички възможни развития на вечерта. Спрях се на онова с дрехите й на земята, а кръвта й в устата ми. Май най ми допадаше това, но ако исках да мирува, трябваше да измисля още нещо. А както вървеше, може би идеята щеше да дойде право от нея самата...

Students Брой мнения : 176

Сам постоя права известно време, като огледа всичко внимателно. Може би бе разочарована от това, което виждаше, което накара момичето да се смути, но вече беше късно да става и да оправя. Затова отпи от бирата си и я остави на бюрото, като изчака още малко, надявайки се тъмнокосата да дойде при нея. И това се случи, но не точно така, както го очакваше. Усети силно напрежение от близостта и начина, по който момичето я бе възседнало, а не след дълго това се изписа на лицето й.
Ели положи старание да отговори на въпроса й, но точно в момента не можеше да се сети нищо. Така де … сещаше се, но бе напълно сигурна, че новата й приятелка няма предвид точно това. Може би … всъщност не. Имаше само една мисъл в главата й. Само едно обяснение защо яха в това положение. И само един начин да се развият нещата от тук нататък. Елеонора го беше осъзнала, която я накара леко да се уплаши, а след това и да преглътне шумно. Не знаеше какво да каже, нито какво да направи. Не искаше да изглежда глупаво в очите й или да се окаже, че не това е имала предвид Сам. А и момичето нямаше никаква представа какво тя искаше в този момент.
- Може да гледаме някой филм – прошепна тя с дрезгав глас и най-накрая спусна поглед по тялото й.
Най-голямо впечатление й направи деколтето на тъмнокосата, към което в момента имаше много добра гледка. Не задържа обаче вниманието си дълго там, а продължи надолу към краката й, като си пое дълбоко въздух и пак се изчерви. За пореден път я погледна в очите, като премига нервно и най-накрая се усмихна неловко. Очичките й светнаха, а сърцето и заблъска силно, сякаш стаята беше пълна и всички гледаха само тях.

Students Брой мнения : 3788

Усетих притеснението й от действията ми и това ме накара да се почувствма доста по-добре от очакваното. Пулсът й се ускоро прекалено бързо и това възроди една самодоволна усмивка на лицето ми. Погледа ми улови как нейния се спуска по тялото ми и в комплект с предложението й да гледаме филм, не успях да спра смеха си. Изпъвайки врата си назад и гледайки към тавана на стаята, от устните ми се изпуснаха няколко кикота. Може би не бе подходящо, сигурно си мислеше че не съм напълно наред, но как да се сдържа?! Да гледаме филм? Ха, голяма шега!
-Искаш да гледаме филм?-погледа ми отново се върна на красивите й зеници, който бавно се разширяваха пред очите ми. Гледката бе удивителна, но предпочитах да я наблюдавам от първия ред, по близо дори от сега. Така че бавно приближих лицето си към нейното на едва няколко милиметра. За миг допуснах възможността да я целуна, но сметнах, че би било по интересно тя сама да го направи. За това плъзнах устните си настрани по врата й, изпускайки дъха си по кожата й. Усещах го как се блъсва в настръхналата й кожа и се връща към мен. Наведох се още съвсем малко притискайки тялото си към нейното. Почувствах студената й кожа и напрежението заключено в нея. Това вече ме забавляваше. Усмихнах се арогантно и докато плъзвах езика си по врата й, ръцете ми хванаха китките й над главата. Дръпнах се само за миг за да се насладя на гледката на лицето й. Обърканата и изплашена физиономия ми допадаше ужасно много и ако можеше да я запазя за винаги върху лицето й, щеше да е перфектно.
-Мисля че този филм ще ти хареса...-прошепнах доста тихо, макар че бях сигурна, че е ме е чула. Трябваше ми само миг за да впия зъбите си в плътта й и да преглътна известно количество кръв. Никога не си падах по пилеенето на тази божествена течност и сега не бе изключение. Поех всяка капка, докато не се убедих че раната й зарастна напълно. Сега вече бях доволна...

Students Брой мнения : 176

Нещата се развиха почти както малката очакваше и в първия момент я заля огромна вълна от наслада. Усети как тъмнокосата притисна ръцете й заповеднически към леглото, но това че не я целуна, я притесни за момент. И да, през цялото време изглеждаше като теле, заобиколено от вълци, което се чудеше на къде да бяга. Дори и когато усети езика й по врата си, продължи да гледа плахо, тъй като не знаеше какво да очаква. И ето, че най-накрая разбра как би се почувствало теленцето, ако всичко това беше истина.
Кратък болезнен стон се прокрадна между устните й, който беше бързо заменен с тежко дишане. По тялото й започнаха да преминават влудяващи тръпки, които я накараха да забрави за болката,а изпитана в началото. Елеонора изви главата си максимално назад, като така позволи на Сам да вземе всичко, което искаше от нея. Усещането бе така приятно, че когато спря й се прииска да се помоли за още малко. Всичко беше сто пъти по-силно, отколкото го описваха в учебниците им и русокосата още не можеше да го повярва.
Spoiler:
Когато отново се погледнаха, Елс дишаше тежко, а притворените й очи издаваха силната й възбуда. Без повече колебание, момичето измъкна грубо едната си тъка от захвата й, като я сложи на врата й и я придърпа рязко към себе си. Впи жадно устните си в нейните, а после най-безочливо ги облиза, като усети вкуса от собствената си кръв. Това обаче не й стигна, затова реши да задълбочи целувката, като потърси топлото й езиче, което до преди малко си беше играело на врата й.
Целувката им не продължи дълго, но пък за сметка на това надмина очакванията на Елеонора. Като цяло тя самата надмина собствените си очаквания за самата себе си. Никога не беше позволявала на някой да пие от кръвта й … не че позволи на Сам, но пък и определено не се беше задърпала. И все пак, чак сега осъзнаваше какво удоволствие беше да го направиш, а от мисълта за това, че тя може да опита нейната, в устата й започнаха да се събира слюнка, която събуждаше още повече апетита й. Но малката все още се страхуваше, затова погледна отново тъмнокосата в очите, с онова невинно и плахо изражение, чакайки разрешението й.

Students Брой мнения : 3788

Момичето определено разбра на къде биех и да си призная, доста се постара с целувката си. Но тази физиономия искаща разрешението ми? О, моля ти се, това нямаше да го бъде. Тази вечер тя щеше да разбере какво е да имаш вземане даване с Саманта Такър. А това автоматично изключваше равни права. Всъщност тази йерархия ми харесваше и без дори да усетя на лицето ми се покачи закачлива усмивка. Може би вечерта щеше да получи интересен завършех и това зависеше само и единствено от мен. Факта ми допадаше...
Бавно се изправих на крака оставяйки я на леглото. Завъртях се към онази купчина дрехи и погледа ми бързо попадна на един шал, който изглеждаше сравнително здрав и може би щеше да свърши добра работа. С грациозен скок като на истински хищник, отново се озовах над нея и хванах ръцете й над главата. Плата се намота няколко пъти около китките й, стягайки ги здраво една към друга, а после и към рамката на леглото. Щяхме да се забавляваме много повече, ако това шалче даваше гаранция че няма да се скъса през целия процес "на работа". В ума ми премина още веднъж мисълта за изписания по лицето й ужас и отново се усмихнах широко насреща й. Бе красива, винаги оценявах красотата на страха, а точно сега исках да я потопя в най дълбоките му дълбини.
-Не мърдай!-изсъсках в лицето й, променяйки изражението си почти моментално. По някакъв начин ми напомняше за физиономията на Том, а тя винаги ми се е струвала страшна. Дори сега усещах студени тръпки по гърба си, които бавно се събираха в онази точка между краката ми, карайки ме да се притисна още повече към Елеонора.
Отворих устата си заплашително пред лицето й, давайки й да разбере, че тази вечер аз щях да съм вампира който да пресуши всичките й сили. Отново забих зъбите си в плътта й, като този път реших да не й доставям онова удоволствие от преди малко. Сега щеше да я боли...което пък щеше да достави удоволствие на мен. Разкъсах плътта й на няколко места, като след това облизах старателно раните й. Харесваше ми да причинявам това на някой, а мисълта че го наранявах ме възбуждаше повече от всичко.
-Тихо, ангел мой...-прошепнах до ухото й, след което отново я захапах. Този път напълних устата си с кръв и след като се вдигнах над лицето й, позволих на течността да покапе по устните й. Исках да поеме всяка капка, която й дарявах.

Students Брой мнения : 176

Ели слушаше и кротуваше, тъй като тръпката от неизвестното я бе обзела, но май това й изигра лоша шега. Оказа се вързана, но в това май нямаше да има нищо хубаво. Тъмнокосата веднага заби зъбите си в нея, но този път сякаш бе решила, че иска да й причини силна болка … и успя. Накара очите на момичето да се насълзят от болка, но тя бе така добричка да не издава звуци, точно както й бе казано. Разбира се, от време на време се чуваше по някое болезнено изсъскване през зъби, но за това не можеше да я вини. Не беше от най-добрите й усещания, но въпреки това продължи да стиска зъби, надявайки се че след това щеше да последва нещо по-добра.
Усети как нещо покапа по устните й и това я накара да отвори очите си. Видя окървавените устни на Сам, но всичката възбуда от тялото й я бе напуснала и сега я обземаше само силно желание да се върнат към заниманията си преди малко или каквото и да е друго, стига само да спре с хапането. Но това сякаш й носеше само удоволствие и остави Елеонора доста изненадана от откритието си. Но щом се опита да я захапе за пореден път, блондинката се сви и не й позволи да разкъса кожата й за пореден път.
- Мисля, че пи достатъчно – каза сърдито малката, като се опита да запази самообладанието си.
Знаеше, че няма много големи шансове в тази поза, но знаеше и много добре, че Саманта разчиташе само на това. Едва ли се бе досетила, че малката може да има някоя друга дарба. Е да … беше доста недоразвита и едва ли щеше да навреди по някакъв сериозен начин на тъмнокосата, но все щеше да е нещо. В най-добрия случай щеше да я измори до толкова, че да не може да държи и очите си отворени, като ли пък да я измъчва. Можеше да изглежда мила и невинна, но не оставаше хората или каквито и да е други същества да се възползват от това.

Students Брой мнения : 3788

Хъм, интересно защо малката си мислеше че ще се съобразя с нея. Не мислех това да се случи точно сега, но след като тя придоби достатъчно смелост че да ми се опълчи, а и след като ми дари няколко мига наслада с красивата си болка. Може би все пак трябваше да й се реванширам по някакъв начин. Не виждах границите си между секса и болката, но явно все пак ги бях прекрачила с Елеонора. И все пак, трябваше да си признаая, отдавна не бях карала някой да изглежда толкова уплашен...отчаяно ми се прииска да отнема нечий живот, но да причиня това именно на нея дори не бе възможен ход. Може би по късно нечия друга съдба щеше да се сблъска с моята и да получи своя край.
Дръпнах се назад поглеждайки лицето й, в очите й все още се четеше болката която изпитваше до преди момент, а това продължаваше да ме възбужда. Плъзнах устните си по лявата страна на лицето й, милвайки го сравнително нежно, докато думите ми излизаха накъсано.
-Така ли мислиш?..Смятам, че мога още малко..
Още една усмивка се покатери на лицето ми, като знаех че сега просто я плашех, показвайки й че аз бях тази която да реши кога ми стига и кога не. Дръпнах се назад отново оглеждайки лицето й, бе време да я накарам отново да стене, така че плавно спуснах ръцете си по тялото й. Гърдите й бяха сочни и в ума ми мина мисълта даги разкрия пред себе си сваляйки горнището й, но осъзнах че със завързани ръце нямаше как да стане. За това пък веднага се сетих как мога бързо да скъсам дрешката й. Е, дано не й бе любима...защото плата бързо поддаде под натиска ми и скоро бе просто един парцал настанил се под тялото й. Бе ред на сутиена й, от който също бързо се оттървах и сега спокойно поемах гърдите й в ръцете си.

Students Брой мнения : 176

Бе успяла да я накарала да се осъзнае или поне така си мислеше. Сам очевидно не бе доволна от нейното възражение, но нима бе очаквала нещо друго. Разбира се, русата й главица не можеше да проумее защо трябваше да й причинява такава болка, след като можеше да пие кръв от нея и в същия момент да задоволи и двете по този начин. Имаше определено нещо мрачно в нея, което успя да я изплаши, но не достатъчно, че да се защити и от следващите й действия.
Оказа се полугола пред нея, което от една страна я притесни, но пък от друга я възбуди и това можеше да се види по настръхналите й от удоволствие зърна. На Ели не й бяха чужди тези ласки, макар и да ги бе получавала само от момче. Да не говорим, че се възбуждаше от странни неща, като в момента това че бе вързана, й харесваше до определена степен, а разкъсаните й дрехи я караха да се чувства желана. Стига само тъмнокосата да не продължеше отново с болезнените си мъчение, Елс щеше да й позволи да си поиграе с нея.
- Правила ли си го с момиче? – попита най-накрая малката и я загледа с неприкрит интерес.
Все още изглеждаше притеснена, но възбудата отместваше уплаха и то доста скорострелно. Единствения й страх беше, че можеше нещо да се обърка и да стане не както трябва. И чак тогава осъзна, че всъщност искаше да направи доста неща с новата си приятелка, колкото и да я беше изплашила и ядосала преди малко. Май загубата на кръв и се отразяваше и вече не мислеше трезво. Но не това беше най-странното, а спокойния начин по който отново й заговори, сякаш бяха първи приятелки и бе забравила за болката си. Но не съвсем … все още се притесняваше, че на Сам ще й прещрака и отново ще я нарани.

Students Брой мнения : 3788

Изглеждаше че това което правех й харесваше, но въпроса й отново ме накара да се разсмея, едва не падайки от нея. Дали съм го правила и преди с момиче? Ха, приличах ли на вампир, който би пропуснал нещо подобно?! Не вярвах да е чак толкова наивна, всичко в мен говореше, че не съм от онези добри момичета които познаваше. Всъщност май вече й го бях показала с болката която й причиних. Жалко че дори с толкова малко усилия достигна до онази точка в която започваше да се мръщи...Мамино момиче такова! Аз щях да й покажа...съвсем скоро щях да й покажа. Но не сега, сега щях да се позабавлявам по друг начин.
-Приличам ли ти на момиче което не е?-ухилих се зллобно насреща й, сякаш едва ли не се заяждах, но очите ми се плъзнаха по тялото й и всяка следа от обида или нещо подобно се изпари, давайки мястото си на възбудата. Реших да забравя за каквото и да казах и просто се плъзнах надолу по тялото й. Оттървавайки се и от долнището й, сега русокоската остана само с бельото си, което въобще не се съмнявах че искаше да сваля.
Изправих се съвсем леко и свалих потника си, хвърляйки го на пода, последван и от сутиена ми. Плъзнах езика си между гърдите й, след което и до двете отделно, стремейки се да не докосвам зърната й. Исках да настръхнат дори повече, а и ми харесваше идеята да я измъчвам, А и това беше и най-леката закачка която можех да си позволя в момента.

Students Брой мнения : 176

Елс знаеше, че въпросът й не бе от най-умните, но просто искаше да го чуе. Това сякаш й даде потвърждение за нещата, които предстояха да се случат. Сякаш й беше казала”Да, а след няколко минути и ти ще можеш да се похвалиш със същото”. Но това продължаваше да я притеснява, въпреки силната възбуда, която й причиняваше. Ели нямаше и идея какво трябваше да прави, но ако Сам не я пуснеше, нямаше да успее да направи нищо. И май трябваше да си замълчи, но не й беше присъщо.
- Аз не съм! – каза вече плахо, чакайки подигравателния й смях.
Не знаеше защо й се обяснява … не беше като да е с момче и девствена, а той да се подготвяше да е по-нежен за първия й път. Нещата бяха съвсем различни и тя ги осъзнаваше, но въпреки това продължаваше да се държи като малко дете, което нямаше и представа какво го очаква. А дали щеше да й хареса? Да, беше я целунала, но целувката си е просто малко устни и език. Да не коментираме пък възбудата й, която беше породена от пиенето на кръв. Това не означаваше, че Елеонора имаше каквито и да е обратни наклонности, но любопитството я изгаряше, чакайки да продължат, за да види как точно щеше да се почувства.
- Не мислиш ли, че ще е по-добре да ме отвържеш? – попита я най-накрая, като се надяваше да се съгласи.
Нямаше намерение да бяга или да се дърпа … просто някак си това започваше да не й харесва. Ами ако това наистина се окажеше приятно и искаше да я целуне или да направи нещо друго, което щеше да я задоволи. Нямаше да й е никак лесно така. А и честно казано, бе доста объркана, така че това допълнително нажежаваше обстановката. Може би това бе и причината да държеше плътно краката си един до друг, срамувайки се да покаже какво точно се криеше там. Добре че поне си беше сложила хубаво бельо.

Students Брой мнения : 3788

Русокоската очевидно се притесняваше от случаващото се, а това ме забавляваше по странен начин..както всичко останало. Усмивката не слизаше от лицето ми, но не бе от онези подигравателните...аз не можех да се усмихвам така. Моето бе някак зловещо и страанно, но пък на мен ми допадаше. Придаваше ми някакъв откачен вид, който честно казано много отиваше и на визията и на вътрешните ми чувства. Малката едва не ме разсмя следкато заяви че иска да я пусна, в добавка с силно притиснатите си бедра. Очакваше да повярвам че в момента в който я отвържа ще ми достави онова удоволствие от което имах нужда? Та тя изглеждаше толкова зелена...А и ми харесваше така, не можеше да прави каквото и да е с ръцете си, което бе огромен плюс за мен. Възнамерявах още поне веднъж да пия от нея, така че я исках послушна.
-Съжалявам, скъпа. Така ти отива...-прехапах устни и ръката ми се плъзна по корема й и надолу опирайки в ръба на бельото й. Въпроса бе как точно да постъпя за да извлека максималното удоволствие от объркването й. Мисълта за стиснатите й бедра ме развеселяваше, така че спрях ръката си и я преместих заедно с другата си, на кръста си, изправяйки се.
-Разтвори ги!-едва ли не й заповядах и може би най дбрия вариант бе да ме послуша, защото знаех, че мога да я даря с още малко от онази така сладка болка. Всъщност тайно се надявах да се възпротиви за да мога да й причиня още съвсем малко...удооволствие.

» Преди около половин година, на брега на морето.
» Училището...
» Зимата в училището.
» Училището,три години по-рано
» В училището преди няколко дни