Ана Стийл

||Alexis Bledel|| 21"|| Човек|| Анастеижа Стиййл ||



Ана знаеше, че никога няма да може да бъде вярна на Алек. Не само го знаеше, но и бе сигурна в това по – простата причина, че госпожицата си бе чист смъртен грях и едва ли някога бе знаела значението на думата вярност. Не и се искаше да го наранява, но след това което бяха преживяли, тази вечер , Стийл бе сигурна, че нямаше да има мъж които да може да я задоволи по този начин по които Алек го правеше. Знаеше, че няма да има друг след него, с които да преспи и да не мисли за Ротенберг, да копнее за неговия допир, за неговите изпълнени със страст ласки. Вики си мислеше всичко това докато излизаше от дома им, запътила се към близкия бар, Алекзандър я бе уведомил, че тази нощ няма да се прибере имал работа, за това русокоската бе решила да излезне, беше и скучно, а и онази нейна не задоволима страст към секса я изкушаваше да излезе на вън, и тя знаеше в кои бар точно ще намери това, което търси. Беше облечена в къса черна рокля, която разкриваше гледката към прекрасните и оформени крака, но не показваше нищо повече, което караше мъжете да полудяват, бе обула висок черен ток, които я издължаваше и правеше гледката на тялото и още по секси. Влезна в бара, а мъжките погледи веднага я посипаха, оглеждайки я, знаеше какво им причинява дори и да бяха с половинката си, те не се усещаха как я изпиваха с погледите си, карайки жените до тях да я гледат с пълна омраза, но какво можеше да стори, че бе хиляда пъти по интересна за сладурите в заведението от жените седящи с тях. Анастеижа нямаше намерение, да си тръгне сама от бара, а и това нямаше как да и се случи. Седна на бара, като още дори преди да поръча, каквото и да е питие, пред нея заваляха няколко коктейла, а бармана и се усмихна кухо. Малко след като русокосата госпожица му обърна внимание той и показа, мъжете от които бяха питиетата, а единият от тях получи вниманието й, тя стана от стола на бара взимайки само неговото питие, без да удостои с поглед останалите мъже,които я бяха почерпили. Седна на сепарето на момчето, бе младо с прекрасно оформено тяло, русоляв с прекрасни сини очи, о такива мъже бяха слабост на нашата малка госпожица. Усмихна му се палаво , нямаше намерение да знае името му, нямаше намерение и той да разбира нейното, за това просто реши, че трябва да изпие с него питието си, а след това без да чака лигавщини да има това за което бе дошла в това място. Но и реши, че ще е прекалено грубо дори да не поговори с него за няколко минути, преди да го изцеди и да го остави опиянен от себе си, както правеше с всички мъже, е освен със Саша..

-Благодаря за питието миличък – усмихна му се отново, а той постави ръката си зад нея, като я погледна перверзно в очите, да определено предизвикваше в него това, което се очакваше.
– Няма проблем, аз съм... – и преди да е казал каквото и да е повече, Виктория сложи пръста си на устните му, като тихо-

- Шшъттт.. Не искам да знам, кой си, а само какво можеш – предизвика го тя, като отпи от коктейла си, а с ръката която до преди секунда бе на устните на момчето мина през тялото му стигайки кракът му и бавно придвижи ръката си до пакета му, като из мърка одобрително, момчето премести ръката си на талията й, като я погали по гръбначния стълб докато не стигна до нежния и врат, като я придърпа желано към себе си и я целуна по устните, но Ана не хареса целувката, бе и някак нежелана, не изпълнена със страст и без чувствата, не бе като целувката на Алек, не можеше да се сравни с неговата, и не можеше да задоволи русокоската както тази на Ротенберг..Нито пък допира му, не и доставяше удоволствието, което допира на господин Александър и доставяше.

- Искаш ли да се усамотим някъде ? – попита я припряно момчето без име, но въпроса му бе изпълнен с желанието да я има, а Стийл нямаше да му откаже.

– Хайде заведи ме у вас. – каза не особено впечатлено синеочката, като направи една престорено доволна физиономия. Той стана подавайки й ръка, но нашата госпожица я отхвърли, като му се усмихна с тип „Хайде тръгвай, преди да съм размислила“, а той сви рамене с неразбиране, Виктория се изправи и тръгна след него навън от бара, а след това и в колата му, през целия път мислеше само и единствено за Алек, беше и някак все едно дали ще спи с този или с някой друг, не я интересуваше особено, но Саша и неговото изпълнено със страст докосване не излизаше от ума й. Момчето паркира колата си пред един от най – красивите и скъпи хотели в града, но на Викс това не и направи впечатление, както би и направило в повечето случай. Тя слезна отегчено от колата, а момчето тръгна пред нея, като се качи в асансьора, а тя го последва, отключи с магнитна карта вратата на стаята си, а Ана влезна след него, затваряйки вратата, момчето без име, я хвана през кръста и я блъсна някак не приятно към леглото , целуна я, като езика му грубо проникна между устните й, и грубо се заигра с нейния, грубата му ръка започна да се спуска надолу по тялото й, като стигна бедрото й докосвайки нежната й кожа, започна да повдига роклята й, но това не се хареса на нашата похот, устните му се опитаха да задоволят онова местенце което господин Ротенберг бе белязал като свое. Допира на това, момче не можа да я накара да се почувства така както този на Александър. Когато ръката му тръгна към най- нежната част и най –интимното местенце, на Анастеижа и я погали там, тялото и настръхна, но не по начина които бе настръхнало предната вечер. Той премести бикините й, и прокара пръстчето си, през ерогенната й зона и пъхайки го в нея, но на нея това не и хареса и избута ръката му, а след това и самия него. Ставайки и оправяйки се.



– Съжалявам скъпи, но не си достоен, можеш да продължиш всичко със самозадоволяване.- погледна го с подигравателна усмивка, а след това извади телефона си от чантата, като набра номера, на такси компанията и поръча такси, погледна към русокосия, които я гледаше така все едно му е изяла закуската.
– Не тъжи скъпи, просто не можеш да стъпиш и на малкия пръст на любимия ми. – засмя се подигравателно, а той я погледна с отворена уста, Анаизезна от стаята, като слезна, а таксито я чакаше пред входа на хотела, през целия път до дома си мислеше, как бе възможно това, как така тя сама се бе отказала от секса с непознатия, не можеше да се познае. Прибра се у дома, а Алек все още го нямаше, влезна в банята сваляйки дрехите си и хвърляйки ги в коша за пране. Взе душ отмивайки , мръсния остатък от допира на младежа , а след това уви в хавлия тялото си и излезна от банята лягайки на леглото....