Кухнята

Мег взе подадената кърпа, като я нави и го плесна силно по задника с нея. Засмя се весело, като го помоли да вземе роклята й от земята, докато тя се увиваше с пухкавата хавлия. Излезе от джакузито и сложи ръка на гърдите си, тъй като се притесняваше да не падне, но след като видя подадената ръка на Рийд, се усмихна закачливо и пусна хавлията, за да преплете пръстите си с неговите. Двамата тръгнаха нагоре по етажите, докато най-накрая не влязоха в една от стаите, която изглеждаше наистина уютна.
Гълъбчетата най-накрая си легнаха, като останаха вгледани един в друг, разменяйки си сладки целувки, докато червенокосата най-накрая не се предаде. Затвори очите си за малко по-дълго и след не повече от две минути, дишането й се успокои, като по това той разбра, че тя вече беше заспала. Притисна я към тялото си и няколко минути след нея се унесе.

* ~ * ~ * ~ * ~ * ~ *
Както винаги, Мег се събуди около шест, но щом усети познатата прегръдка, реши да пропусне тренировката си днес. Сгуши се в голямото мече, като остана цял час в леглото, наслаждавайки се на аромата на кожата му. Беше й толкова приятно, но въпреки че бе спала около три четири часа, просто не можа да се отпусне до толкова, че да заспи. Не искаше да го събуди, затова най-накрая се изниза от леглото и след като обиколи гола почти цялата къща, се озова в спалнята му. Отвори гардероба и след като видя женските дрехи, усети как нещо в нея се сви, но се опита да не обръща прекалено голямо внимание. Грабна една от белите ризи на Рен и я облече, слизайки към кухнята.
Извади каквото си хареса от хладилника и реши да експериментира, тъй като нямаше никаква представа как се готви. Даниел я бе научил да си прави сандвичи, бъркани яйца и дори палачинки, но тя не очакваше да впечатли Рийд с това. И ето как вече двадесет минути висеше над котлона, като „ястието”, ако можеше да го нарече така, бе започнало да пуши сериозно. Мег нямаше и представа какво да прави, затова сложи още олио, но мазната бутилка се измъкна от ръцете й и се удари в плота, като се разля по печката.
Мазнината се възпламени, като огъня стигна почти до аспиратора, който започна бързо да почернява, както и въздуха в стаята. Напълно паникьосана, червенокосата напълни една чаша с вода, като я ливна към печката, но не само че водата беше малко, но и стигна до контакта над кафе машината, който даде на късо и също се възпламени. Очите на момичето се разшириха и тя бързо изтича до хола, като грабна една възглавница, с която се опита да загази пожара, тъй като одеяло не намери. Но май не й вървеше – противопожарната система се включи и започна да пиука, като не след дълго и възглавницата пламна, а Мег изпищя уплашено и я хвърли в мивката, като изкрещя възможно най-силно.
- РИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИЙД!

Както и очакваше, нейния герой не закъсня, нито й се скара, макар и тя да се чувстваше ужасно виновна. Отнесе се мило с нея, сякаш беше малко момиченце, затова и тя го послуша, като дори не си мислеше да се прави на голяма. Седна на един от високите столове, като се наведе и скръсти ръце върху плота, а върху тях подпря брадичката си. Очите й следяха само Рийд, който веднага се зае с това да й направи нещо за хапване, а тя дори не посмя да спомене, че се бе опитала да направи закуска за него. Искаше да му я занесе в леглото, както правеха в романтичните филми, но вместо това го вдигна бързо от там, отваряйки му работа още от сутринта.
И въпреки, че не искаше да я третира като безпомощно дете, наистина й харесваше някой да се грижи за нея. А да не говорим колко приятно й беше, когато я погледнеше и се усмихнеше, докато мажеше една от филийките. Вярно, че мъжете бяха много секси, докато готвят, но точно в момента той беше много повече от това. Беше любвеобилен, а това бе единственото, което Озера не можа да й даде за толкова години. И все още й беше странно как така намираше в него точно нещата, които така отдавна беше търсила. Нима наистина беше перфектен или просто на нея толкова силно й се искаше да е такъв, че бе започнала да си въобразява.
- Без фъстъчено масло – каза тя като опарена и се надигна, веднага щом видя как Рен бръкна с ножа в бурканчето – Алергична съм – каза тихо тя, когато видя въпросителния му поглед – Няма да умра, но все пак е неприятно. Предпочитам ги с желе.
Мег бутна едно от бурканчетата, в което имаше сладко, но приличаше повече на тъмно желе. Винаги го бе харесвала върху филийка с масалце, затова и се усмихна доволно, когато той започна да изпълнява желанието й. Намаза едната филия с него, но преди да вземе другата, червенокосата я грабна и я залепи върху нея. Избута сандвича си обратно към своя Мецанчо и го погледна така миличко и невинно.
- Ще ми махнеш ли коричките?