Фоайе (Вестибюл)

Graduates Брой мнения : 119

Рийд тъкмо излизаше от тайният проход иззад стълбището във вестибюла. От там се влизаше и в тъмицата под къщата където също и беше стаята с мъченията. Доста неподходящо място за такива неща, в сбоствената ти къща, но както се казва дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо. Това и правеше Рийд. За щастие последният враг беше на пепел и нямаше да го нападне докато си спеше сладко.
Рен беше целият във кръв, защото беше с един шейпшифтър долу сигурно от 12 часа. Веднага след като се върна от хотела на Мег където я остави съсипана той дойде и си го изкара на шифтърът. И без това трябваше да умре. Има ли значение как? А и в момента той изглежда наистина зловещо. Когато правеше нещо такова винаги се обличаше в бяло. Беше нещо, като традиция, но не точно можеше да се нарече навик тъй като му харесваше да вижда точно колко кръв е пролята. И сега не беше по-различно.
Преди 12 часа, когато слезе долу, беше облечен в бели тениска, маратонки и дънки. Сега всичко това беше изцапано с аленочервена кръв, която още се стичаше по ръцете му. Тъкмо се качваше по стълбите, когато чу че на вратата се звъни. Не очакваше никой. А всички, които го познаваха и знаеха къде живее предполагаха, че може да бъде заварен в този вид. А тези които на знаеха... е това беше техен проблем!
Рийд отиде до масивната дървена врата и я отвори широко. Пред очите му се появи красивото лице на Мег, но изражението й веднага беше заменено от ужас. Едва ли беше виждала нещо чак толкова... кърваво.
Принципно никога не беше позволил тя да го види в този вид, но вече беше късно да поправи това, а със съжаление нищо не се постигаше. Тя явно нямаше какво да каже и затова той почна да говори.
- Кръвта не е моя - каза той спокойно. Въпреки че не беше сигурен с онзи шифтър се бяха поборили известно време. - Ще влезеш ли? - попита Рен въпросително.

Graduates Брой мнения : 226

Беше средата на нощта, когато таксито спря пред огромното имение и Мег слезе от колата. Оправи внимателно роклята си, тъй като все още бе със същите дрехи, с които Рийд я бе оставил, а това я караше да се чувства малко некомфортно. Просто си бе наумила, че трябва да го види моментално и не намери време да се конти пред огледало, колкото и да й се искаше. Това й се видя някак по-важно, че дори и по-приятно, затова тръгна при първа възможност и ето я сега тук.
Премина бавно с език по пресъхнали те си устни, като застана пред вратата и малко помисли, но след това натисна решително звънеца и се усмихна. И жалко, че той не можа да се наслади на усмивката й, която изчезна веднага щом го видя. Лицето й пребледня, а сърцето й просто щеше да изскочи, като бе истинско чудо, че все още се държеше на краката си. Но веднага щом разбра, че кръвта не беше негова, притеснението й изчезна така бързо от лицето й, както и беше дошло. Не се интересуваше какво толкова прави Рен, но очевидно й пукаше какво точно става с него, което й се видя някак сладко, но не беше важното тя да го оцени.
Затова и върна усмивката си, като започна отначало и веднага се възползва от поканата му. Очевидно беше сам, иначе едва ли би я поканил в дома си, макар че тя не бе напълно сигурна какво да очаква. Все щеше да се справи с жена му. Все пак беше ужасна актриса само в леглото, но това би трябвало да действа успокояващо за мъжете, с които спеше – нямаше как да имитира оргазъм. Но не това беше важното сега, а красиви червен подарък, с малка златна панделка, която подаде самодивата на Рийд.
- Нося нещо в знак на примирие – каза тя с нежното си гласче и изчака мъжа да вземе кутията от ръцете й.

Spoiler:
Мег го остави да отвори подаръка си, докато тя бавно пристъпваше навътре, като оглеждаше внимателно дома му. Не бе получила покана да се настанява, нито да остане за по-дълго време, но сякаш това не й пречеше въобще. Тя бавно свали елечето си и го метна на един от столовете около масата, на която Рен бе сложил подаръка. Най-накрая се справи с хартията, която самодивата така старателно бе залепила и отдолу се показа най-обикновен кашон. Но все пак, важното беше това, което е вътре. Затова и той побърза да го отвори, като остана вцепенен и със сигурност изненадан от това, че вътре намери така скъпия си Харви.

Spoiler:
Червенокосата продължаваше да се огледа и разхожда спокойно, като най-накрая забеляза, че нейния Мецанчо я гледаше. Усмихна му се толкова мило и невинно, че човек не би си и помислил, че може да подари подобно нещо на някой. Но зад тази усмивка се криеха много неща, които Рийд едва ли искаше да вижда.
- Какво? – попита тя спокойно, сякаш нищо не се беше случило, а после продължи с все същия тон, обяснявайки му колко хубаво беше това, което бе направила – Все някой трябваше да се погрижи за проблема. Сега поне няма да ни прекъсват. Хм … и май се е освободило място в малката ти групичка.
Беше така весела и лъчезарна докато говореше, че някой би си помислил, че се договаряха каква торта да поръчат за рождения й ден. Но дали Рен щеше да играе тази игра, беше съвсем друг въпрос, а за всички бе наясно, че Мег нямаше да се справи сама. Беше силна и умна, но нека го погледнем реално – това момиче май отчаяно търсеше някой, който да я намрази. Нима не й стигаше гнева на Даниел, че търсеше и този на Рийд.

Graduates Брой мнения : 119

Докато гледаше Мег, Рийд пресмяташе на ум точно колко шейпшефтъра му трябваха още за да се успокой, защото точно в този момент не беше сигурен дали ще може да изпълни обещанието, което даде на Мег в хотелската й стая. Помните, че й обеща никога да не я нарани. Е принципно не нарушаваше общанията си. Никога до сега не го е правил. Но както се казва за всичко има пръв път. И този весел поглед и усмивка от лицето й направо го побъркваха. Доста изненадваща бе риакцията му, когато той се усмихна и протегна ръка към нея и й направи подканящ жест. Мег явно се хвана, защото се приблежи и хвана ръката му. И тогава Рийд коренно се промени дръпна я разко и я бутна на масата докато я държеше за гърлото, но не стискаше... за сега.
- Мег какво си мислеше, че правиш - попита той спокойно, а лицето му беше една бездушна гримаса. Приличаше на човек на който не му пука много. Но действията му щяха да покажат противното. - Не, не ми отговаряй - каза преди тя да се осъзнала. - Защото ти явно не си мислела докато правиш това? - каза Рен без капка емоция във думите си. Сега всъщност като се замисля, по-добре да си хване един демон, с който да му мине гневът, защото всички шейпшифтъри на земята не биха му стигнали. Можеше да види страхът на Мег в очите й. И беше права да се страхува. По-добре да беше избухнал от колкото да изглежда толкова бездушен. - Това ли наричаш примирие, прекрасна? - попита той и погледна към кутията с главта на скъпият му приятел. Колко жалко се оказа за нея, че Харви не беше просто работник на Рен, а беше първият му работник. - Едно е да убиеш просто един служител, Мег. Друго е да е мой приятел! - каза Рен с почти ръмжащ глас.
Изведнъж всичко стана червено и това хич не му хареса. Сега му идеше или да я изгори или да й изсмуче енергията и това хич не беше добре. Рийд и беше дал обещание, че няма да я нарани. Но след тези нейни действия не знаеше дали може да спази това обещание. Ръката му бавно се стегна около вратът на Мег и вече леко й пречеше да диша.

Graduates Брой мнения : 226

Мег бе наясно какво щеше да се случи и въпреки това го провокира по всеки възможен начин. Дори се приближи към него, макар че отвътре беше изплашена до смърт. Инатеше се като малко дете и реши да не му показва как се чувства, а да се прави на голямо момиче … на някоя бунтарка, каквато Даниел не понасяше. Май беше намерила своя начин да ядосва мъжете до краен предел и поради някаква необяснима причина, това й харесваше. Може би беше просто мазохист или най-вероятно се бе намразила много, но все още не й стискаше сама да си тегли ножа, затова се опитваше да накара някой да го свърши вместо нея.
Но страха най-накрая се появи в очите й, които започнаха да се насълзяват, но този път нямаше нищо общо с обида или нещо подобно. Рийд наистина не й позволяваше да диша и ако я държеше още малко така, най-вероятно щеше да припадне. Бе успокоително, че не беше най-обикновен човек и това нямаше да я убие, но съдейки по репутацията му, ако я искаше мъртва, щеше да намери начин. И все пак, Мег не бе готова да се примири и да го остави да си изкара всичкия яд на нея, така както тя си го бе изкарала на приятеля му.
Изгледа го с неприкрита злоба, като направи опит да се надигне, но само след два сантиметра, Рен я блъсна обратно в масата. Това наистина започна да вбесява червенокосата и страха остана някъде на заден план, криещ се зад достойнството й. Без да му мисли много, самодивата вдигна рязко крака си и смачка някои доста ценни нещица на гаджето си, което предизвика безценно изражение върху лицето му. Но това май не бе достатъчно, защото той не само не я пусна, но и започна да стиска по силно, като тя отчаяно започна да дърпа ръката му, но вместо това оставяше леки следи от ноктите си.
Бързо започна да й прималява, като дробовете на красавицата се свиваха, а в този момент и краката й се раздвижиха, но без повече опити да го удари. Беше време за отчаяния й опит, затова и затвори очите си, като се опита да се съсредоточи, преди да е изпаднала в безсъзнание. И преди Рийд да се усети, около врата и ръцете му започнаха да се увиват растения. Идваха от няколко различни саксии в ъглите на стаята и не бяха достатъчни, за да му причинят нещо сериозно, но все пак бяха в полза.
Увилата се около врата му зеленина започна да го дърпа силно назад, като най-накрая започна да му причинява някои затруднения, най-вече в опита му да я удуши. Беше невъзможно да се измъкне с една ръка, която също беше силно теглена назад, така че можеше да продължи, докато Мег не припадне, ако мислеше, че щеше да издържи по-дълго. И все пак имаше шанс, съдейки по това, че тя вече бе накрая на силите си, а когато отново отвори очите си, краката и ръцете й започнаха да се отпускат бавно.

Graduates Брой мнения : 119

Беше странно, че когато Рийд усети зеленината около тялото и крайниците си се сети за дъщаря си Алекса. Е не беше много странно всъщност. И тя контролираше елемента Земя, като Мег, но все пак имаше точно една мисъл, която се прокадна в съзнанието му. Момента когато осъзна, че ако дъщеря му се превърне в някоя свръхестествено същество щеше да е близка със Земята. Но този спомен бързо си замина, защото точно в момента разни зелени неща го душаха. Той пусна Мег и се самозапали един вид, без да наранява себе си, а само зеленина окло крайниците му.
Когато от всичко това остана само пепел и погледна към почти изпадналата в безсъзнание Мег... сякаш нещо го дръпна силно назад. Или по-точно го удари и той се върна рязко назад. Вече не всичко беше червено, а само косата на Мег и дрехите му.
Мег беше изпаднала в безсъзнание. За това Рийд направи това, което първо му дойде на ум. Вдигна я на ръце и я пренесе в библиотеката. Остави я на един стол да седне и слезе до тъмницата и донесе въжета, с които завърза здраво ръцете и краката й. Провери пулсът й и беше слаб, но и трябваше малко време и щеше да се съвземе.
Придъпра един стол и седна срещу Мег. В какво успя да се забърка. Как можа да прични това на себе си, нея и най-важното на Харви, който беше най-... пострадал така да се каже.
Рийд се облегна назад в столът си. Какво трябваше да направи сега? Да отмъсти за Харви? Да разкара Мег от животът си завинаги? Нито едно от тези неща не му се струваше правилно. Не можеше да я убие. Не можеше да спре да я вижда. Всъщност въпросът не беше в това, че не може да напарви нито едно от тези неща, а че не иска да ги направи. Можеше да направи и двете, но после какво. В него щеше да остане една голяма празнина и щеше да прогние душата му още повече. Кой можеше да си помсили, че красивото момиче от бара може да стори такова нещо? Той разбира се. Не един път го беше виждал, но това винаги го изненадваше. Трябваше повече да внимава. Беше подценил Мег. Тя беше... проблемна, не. Различна. Определено различна, но да убиваш хора заради... И като си помислеше, че преди 15 минути щеше да отиде горе да се изкъпе и преоблче. Да отиде до хотелът на Мег и ако трябваше щеше да пълзи за да приема извиненията му.