Troublemaker.

FC: Chris Hemsworth
Име: Джошуа Хигинс
Прякор: Джош
Години: 18
Раса: Зооморф(вълк)
Какъв си: Ученик, 5ти курс.
Ментор: Клеър Монгомъри.

- Шшшт, тихо! - изсъска женски глас.
Минаваше полунощ, висока стройна жена на приблизително тридесет и пет години се промъкваше тихомълком в просторен двор, в който бе разположена стара и до някъде зловеща къща. Жената друсаше вързоп в ръцете си и шъткаше от време на време докато вървеше към входната врата и се озърташе през рамо за охраната. Не, че бе й бил проблем ако случайно срещне някого, бързо можеше да се справи с натрапник, но в случая именно тя бе натрапницата.
Сърцето й се сви докато изкачваше няколко стъпала и приклекна пред дървената врата. Остави вързопа на постелката, която гласеше "Добре дошли" и след това разгърна бялото одеяло, от което се разкри дете на не повече от 6-7 месеца. Големите сини очи на момченцето се взряха в тези на майка си, а от нейните вече се спускаха сълзи.
- Съжалявам - проплака тя шепнейки. - Много съжалявам. Мама те обича, нали знаеш?! - жената пое дълбоко въздух и целуна челото на детето си. Болеше я, че трябваше да се раздели с него, но това беше най-добрият вариант, поне тя така го чувстваше.
- Кой е там?! - мъж глас накара жената да се сепне. Тя погали бузата на сина си и бързо се изправи на крака. Секунди по-късно покрай приближаващия към входа пазач пробяга красива бяла вълчица, а после някъде в далечината се чу болезнено виене.


Момче, на не повече от 7 години, тичаше босо из сиропиталището, а подир него тичаше пълна жена с доста дебели глезени и викаше размахвайки метла с дълга дръжка. Малкия бе избухнал в дивашки смях, след като бързо бе успяло да скалъпи поредната си беля в дома, в който живееше още от бебе. Чувстваше се зле, че никой не го бе осиновил като малък, но пък освен това, че бе изключително сладък, нищо друго в него не крещеше "Вземи ме". Беше палаво дете, абсолютен беладжия и винаги вдигаше дома във въздуха, преобръщаше всички стаи наопаки, още преди да може да направи 2-3 крачки в права линия.
- Джошуа! - крещеше жената като продължаваше да тича след него и да размахва метлата опитвайки се да се докопа до него. - Ела тук, момченце, ще си изядеш пердаха! - продължаваше да вика тя, но все по-задъхано и тичаше с все по-бавно темпо.
Джош разчиташе на това, че съвсем скоро жената щеше да се умори и да се строполи на първия стол, който намери, това което не успя да предвиди обаче бе спъването в една повдигната дъска и строполяването му на пода по корем. Следващото, което усети бе метлата...

Джош седеше заключен в "изолатора" вече 3ти ден. Никой от дома не знаеше какво да прави с него, смятаха че е болен или нещо подобно и дори не си правеха труда да го попитат дали е добре. Цялото му тяло се тресеше, потта се стичаше по лицето му, топли и студени вълни го обливаха и усещаше как всяка фибра от тялото му го болеше. Изпитваше такава агония, че на моменти не можеше да сдържи писъците, които напираха в гърдите му. Не знаеше какво се случва с него, знаеше само че иска да свърши. Искаше да умре по-бързо, така или иначе всичко крещеше, че именно натам се е насочил. В главата си вече виждаше изкопания гроб и безличния над гробен камък, на който щеше да е записано единствено името му. Дори датата му на раждане не бе известна, ами ако майка му всъщност му бе дала и име? Това, което имаше сега не беше негово, бяха му го дали за да има как да го наричат, дълбоко в себе си знаеше, че някъде там има майка, която съжалява, че го е изоставила и той силно се надяваше някога да го срещне. Сега обаче, Джош не вярваше, че дори ще оживее, оставаше му само да търпи агонизиращата болка и да чака бялата светлина.
- Джошуа - нежен женски глас, накара момчето да вдигне глава. В съзнанието му веднага изникна мисълта, че това е най-смелата жена, която някога бе виждал. В дома никой не смееше да го доближи през последните дни, а тя го правеше. - Добре ли си? - колкото и мила да звучеше, непознатата все пак накара Джош да се дръпне силно към стената, сякаш се притесняваше да не я нарани.
Момчето поклати бързо глава и я скри в коленете си поклащайки се напред-назад в опити да успокои тялото си, но напразно.
- Ела – подкани го жената и коленичи до него, след което майчински прокара ръка през косата му. – Ще те заведа някъде, където всичко това ще е по-лесно – продължи тя и нежна усмивка заигра по устните му.
Погледа на Джош се вдигна и сините му очи се взряха в нейните. За миг си помисли, че това е неговият ангел-хранител, който бе тук да го отведе в рая или където се предполагаше, че трябва да отиде. Почувства се...добре, сякаш бе изтърпял болката и сега беше време просто да затвори очи в един блажен безкраен сън.
- Умирам ли? – с треперещ глас попита момчето.
- Не – засмя се жената и го погали по бузата. Допирът й бе нежен, а ръката топла, всичко това накара Джош да притвори очи за миг наслаждавайки се на докосването, сякаш от майчина ръка.
- Идвам – едва изрече момчето, в този миг, в тази ситуация бе готов да се съгласи на всичко, дори това да го водеше към гибелта. Истината обаче бе далеч по-различна, за Джош наближаваше едно ново начало – училище.

Характер

Още от малък Джош си пада по белите и глупостите, обича да забърква всевъзможни простотии и да се вкарва в какви ли не заплетени филми. Често преувелича случващите се неща, обича да окраставява историите си и дори понякога си послъгва. Не случайно са му лепнали прякора „трабълмейкър”, все пак ако нещо се случеше в училището, директора винаги викаше него, сякаш не можеше някой друг да е извършил поредната голяма простотия.
Джошуа е голям скандалджия и ревнивец, не е лъжа че не е една от връзките му е приключвала именно заради скандали породени от нищото и от ревност, която задушава момичето до него. Той обаче е обеден, че всичко това е само, защото не е срещнал Нея, тази която ще му завърти главата до толкова, че дори да успее да го накара да повярва в искреността на хората, нещо което той не смята че някой притежава. И повярвайте Джош усърдно търси тази правилната, която да открадне сърцето му завинаги и вероятно точно защото е толкова отчаян романтик, в момента зад гърба си има не една провалени връзки. Той обаче в никакъв случай не се отнася с момичетата сякаш са играчки, дори напротив – цени ги и ги уважава, но до толкова до колкото те заслужават. Все пак ако даваш зелена светлина, че си „лека” и търсиш само забавление, дори романтик като Джошуа няма да ти откаже.

Готово :]

Екстра, одобрен си!