Езерцето

- Това беше всичко за днес - прекрати урока Константин. Няма да имате домашно може да си тръгвате.
Четвъртокурсниците не чакаха втора подкана и се изнизаха от стаята десетина минути преди края на часа. Учителят си тръгна няколко минути след тях и заключи вратата. Нямаше повече часове за днес, а времето бе хубаво, затова реши да отиде да се изкъпе. Първо се отби до стаята си, за да си остави някои неща и да се преоблече. После тръгна към езерцето. Избра там да му е плажа. Стигна и се съблече по бански. Метна се във водата. Плуваше, цамбуркаше и се гмуркаше. По някое време му дойде на ум да излезе и заплува към брега. Само че там вече имаше още някой, а именно колежката му по защита срещу черните изкуства.
- Здрасти - поздрави я върколакът докато излизаше от водата.

Часът ми свърши и реших да изляза да се разходя и да си почина малко. Вървях на някъде без да знам на къде, просто тръгнах на там на където краката ми ме водеха... А именно към езерото.. Времето беше прекрасно... Вдигнах поглед нагоре и се усмихнах на слънцето продължавайки да вървя... Стигнах до брега на езерото и реших да седна... Събух си обувките и седнах на меката трева когато чух някой..
- Здравей! - поздрави ме един красавец докато излизаше от водата. Огледах го отгоре до долу.. Имаше страхотно тяло...
- Здрасти. - усмихна се. - Аз съм Катерина, но ти можеш да ми викаш Кат.

Константин огледа колежката си. Беше красива, а и имаше много хубаво тяло.
- Приятно ми е Кат - усмихна се той докато сядаше до нея. - Аз пък съм Константин.
Хвана ръката й и галантно я целуна.
- Как вървят часовете? - позаинтересува се. Тя може би не знаеше затова поясни:
- Преподавам по история и философия.
Приближи още малко до нея.

Усмихнах се, радвайки си на компанията на красивия си колега.
- Ами засега вървят добре, но са малко скучни.
Въздъхнах и неволно докоснах ръката му с моята.
- Повтарям почти всеки час едно и също.
Отметнах косата си настрани и го погледнах. Усмихнах се загадъчно но и в същото време секси.
- А при теб как вървят?

- И при мен е горе-долу - засмя се чаровно Константин. Без да иска допря ръката си до бедрото й
- Само, че не мога да кажа, че повтарям едно и също почити всеки час. Да са ти казвали, че имаш много красива усмивка
Ръката му се вдигна и помилва бузата й

- На скоро не. - усмихнах се и извих леко лицето си а ръката му се плъзна по шията ми. При докосване притворих леко очи и измърках.
- Някой казвал ли ти е че имаш страхотно тяло? - погледнах го и плъзнах дланта си по тялото му дерейки го съвсем леко. Закикотих се и го погледнах. Загледах се в очите му прехапвайки леко устни усмихвайки се.
-Разкажи ми малко повече за... хмм себе си. - премигнах и задържах дланта си на гърдите му.

- Напоследък не - усмихна се Константин
Примижа доволно, когато ръката й се допря до тялото му.
- За мен - започна той. - Родом съм от Перу и съм инка. На 28г. Човешки. Семейството ми имаше ферма. Веднъж се сбих сериозно и противникът ми умря. Всъщност го наръгах с нож - призна си. - И на следващото пълнолуние се превърнах. После обикалях известно време, а сега съм се установил тук. Ами ти? - Как стана вампир? - на свой ред попита върколакът

- Ами аз се родих такава.. Нашите бяха вампири и имаха врагове... когато бях на 5 те загинаха и след това живота ми се промени и аз не знам към какво..
Въздъхнах и погледнах надолу за да прикрия самотната сълза която напираше да излезе при споменаването на родителите ми.. Премигнах няколко пъти след което вдигнах глава и продължих.
- На 16 дойдох тук и учех, след като завършех скитах малко да видя свят и се върнах... И сега отново съм тук... Историята ми е малко скучна. - засмях се леко

На свой ред и тя разказа историята си, а Константин я изслуша.
- Съжалявам за родителите ти - рече той.
Отново помилва лицето й. Приближи още до нея, съвсем, съвсем близо след, което и другата му ръка нежно докосна бузата й. Доближи и лицето си и я целуна по устните.

Лицето му беше толкова близо до моето, че можех да видя всеки един малък детайл по него.. Когато устните му се докоснаха до моите се стъписах... Не знаех какво да правя в този момент не го очаквах... Имах чувството че светът е спрял да се върти и че времето е спряло... Това чувство продължи няколко дълги мига след което се опомних... Обгърнах лицето му с дланите си и му отвърнах облизвайки леко долната му устна...
- Мммм. - простенах съвсем тихо срещу устните му..
Усмихнах му се за момент и погалих лицето му след което го целунах... Продължително и страстно обвивайки ръце около вратът му.

Кат се усмихна, погали го и на свой ред го целуна обвивайки ръце около врата му. По време на дългата и страстна целувка Константин също побърза да я прегърне.
- Искаш ли - предложи той след целувката, а устните му бяха на не повече от милиметър от нейните - да поплуваме? - Целуна леко устните й. - Или пък - целуна я по врата, а ръката му се пъхна в деколтето й - да отидем на някое още по-уединено място.

Щам ръката му плъзна в деколтето ми простенах срещу устните му и го целунах отново. Изви гръбнака си като котка и почти почнах да мъркам...
-Май трябва да отидем някъде където няма кой да ни прекъсва. - казах срещу устните му и отново го целунах, този път нежно. Надигнах се леко от земята и седнах в скута му притискайки се към него, отърквайки тялото си в неговото.
Погледнах го и докато чаках отговора му почнах да чертая невидими фигурки по гърдите му с показалеца си. Накрая просто реших че не ми се чака за отговор и станах, хванах ръката му и го задърпах към спалните.