Седми кръг

The Big Boss Брой мнения : 4708

Седми кръг - Градът на смъртта.
Името на този град напълно си му отива.Доста хора минали от там умират.
Тук освен лошо настроени духове,враждебни демони има и скелети които също не си поплуват.Мъртвите и демоните в този град не са настроени добре към живите затова с всички сили се опитват да ги направят като себе си - мъртви.Всички те притежават специфични сили които ги правят почти непобедими.

Red Брой мнения : 642

Предполага се,че доста хора знаят поговорката "Любопитството убило котката" и макар,че Кристиан беше от тях това не значеше нищо за него.Той беше вампир,а не мачка и това го успокояваше.Затова и когато видя една пещера в гората се шмугна в нея и накрая достигна едни порти със чудовища за украса и символи които нищичко не му говореха.Без обаче да се замисля той отвори портите и мина през тях.Беше заслепен от някаква светлина след което не знаеше какво е станало,но се надигаше от земята.Беше наясно с едно - родителите трябваше да учат децата си и на "Ако видите някакви порти в някаква голяма пещера никога не минавайте през тях".Техните обаче не го бяха научили на това и сега...си нямаше и идея къде е.Беше в някаква пустош.В далечината виждаше нещо което му приличаше на град,но не беше особено сигурен.Имаше обаче само един начин да разбере,като тръгне натам.Това и направи.Не след дълго навлезе в пределите на града който не му изглеждаше никак приятен.Намуси се още само като го видя.Чуваше се камбанен звън,но всичко изглеждаше някак зловещо и го караше да настръхва.Запали цигара уж да се успокои,но знаеше,че това е просто заблуда и ще ускори всичко което напира в него...почти всичко.
Продължи напред всмуквайки от цигара и оглеждайки града.От почти всяка къща висяха паяжини и скъсани парчета плат.Мишки притичваха наоколо докато над главата му летяха ята гарвани някои от които бяха накацали по покривите.С изключение на тези животни нямаше и жива душа която да му покаже дали градът е изоставен или не.Като гледаше как мазилката се рони от стените,праха по улиците някак си започваше да мисли,че това място е изоставено,но мракът наоколо който беше така гъст,че Крис го усещаше чак как пълзи по кожата му го караше да мисли различно.Единствено неговата цигара му даваше някаква надежда,че ще разбере къде е и ще се измъкне...и,че ще се успокои и няма да е толкова нащрек.

Пп:Е сега пък го изкарах пълен бъзльо хД ама и тея браузъри не са в ред...като се затворят и..;х

Students Брой мнения : 3788

Дали бе съдба, дали наистина си го заслужих или просто за да "изпълня пророчеството" просто от добра воля, но най-сетне се намерих в Ада. Едно красиво място, ако питахте мен, но и доста пусто. Това не ми харесваше. Не си падах по самотата и въпреки че се намирах в истински град насред тази пустощ, тук не бяха особено общителни. Или поне на мен не ми се струваха такива. Не бях виждала никой, а прекарах ноща тук, или каквото там се води в Ада. Може би просто ми се струваше, но бях почти сигурна, че съм тук от достатъчно време че да осъзная че не ми е мястото.
Но когато се намираш в един призрачен град, в който не си срещнала жива душа, идва онази приятна възможност да направиш всичко което никога не си можел да направиш в истински град. На лицето ми се покачи закачлива усмивка и аз бързо изтичах по най близките стълби водещи до една залостена здраво врата. Не успях да я отворя с ръка, така че включих и крака си в играта и скоро парчето дърво се стовари на пода, а над него и тялото ми. май се засилих повече от необходимото... Станах и бързо се изтупах, не исках да усещам този ужасен прах и мръсотия по кожата и дрехите си. Тръгнах напред и бавно се изкачих до втория етаж. Имаше една отворена врата през която минах и тъкмо когато реших че зад мен има някой, чух камбанения звън, който да си призная честно, караше кожата ми да настръхва. Обърнах се за да потърся източника на онзи моментен шум, но не го намерих и се запътих към близкия прозорец. Надникнах през мръсното стъкмо и видях позната физиономия да крачи по улицата. Отново се усмихнах и минавайки няколко крачки назад се засилих към прозореца изхвърчайки навън, аа стъклото раздра на няколко места кожата и дрехата ми. Нямах против, нямаше кой знае какво да се гледа точно тук.
Претъркулих се на земята, а малко по-късно изпаднах в истеричен смях, докато се опитвах да се изправя. Кристиан вече бе достатъчно близо че да разбере кой точно го бе последвал по петите или по скоро той самия бе последвал тук.
-Какво търсиш тук, красавецо, мислех че добрите момчета не идват по такива места.-изсмях се отново в лицето му докато за пореден пъът се опитвах да изтупам тази ужасна мръсотия от дрехите си. Намирах го доста забавно, тази воня по улицата и онази в душата ми се вписваха точно перфектно...

Red Брой мнения : 642

Както си крачеше Кристиан по спокойната улица "наслаждавайки" се на камбанения звън кънтящ наоколо и замислен пушейки поредната цигара чу чупене на прозорец и след малко някой просто се стовари пред него както падат хората от втория етаж...е тея дето оцеляват и са яко напушени.Нямаше как да сбърка тоя гласец.Нямаше шанс просто.Това го накара да се засмее и да изцъка с език след което да дръпне от цигарата си.
- Кой го казва... - смигна и след което я огледа.Доста се беше поизцапала. - Хей Сам малко си се поизцапала,но предполагам нищо ново за теб.
Смигна и закачливо след което мина леко напред поглеждайки назад да види дали и тя ще тръгне.Е поне сега беше малко по-спокоен като виждаше някой познат.И без това те със Сам бяха страшна комбина.Май на няколко пъти щяха да се изядат,но миналото си е минало.Трябваше да живеят за настоящето нали?Или поне така се предполагаше макар,че миналото така или иначе винаги ни настигаше по един или друг начин.
- Как си Сам? - повдигна предизвикателно вежди той. - Какво те доведе тук...какво е това място всъщност?
За пръв път от както я видя не се направи на идиот защото подозираше,че тя знае къде се намират за разлика от него.Еми някои хора четяха книги ,но нашия Кристианчо далеч не беше от тези ученолюбиви животинки.Той беше от по-тъпичките с голямо самочувство дето мислят ,че знаят всичко.
- Айде да се поразходим.... - предложи той.И без това нищо нямаха да постигнат със седенето на едно място макар,че и движейки този град нямаше да се промени.Беше като застинал във времето...и при тази мисъл отново чу камбаната. - Кой идиот бие тая камбана...ще му я...ъх.
Реши да не използва груби думи като по чудо,а и без това толкова неща му напираха на езика и реши да ги затъпи с поредната дръпка,но лошото беше,че скъпата му цигара беше на свършване,а нямаше още много.
- И как можем да се махнем от тук,че ми свършват цигарите?

Students Брой мнения : 3788

Злобната му забележка хич не ми се понрави, но след като бяхме единствените живи наоколо...или сравнително живи все пак...Както и да е, реших да не му отвръщам, можех поне да запазя добрия си тон, нали така. Е, това не бе в стил Сам, но какво да се прави, не мога да си изневеря напълно. Следващите му въпроси ми се понравиха доста повече и тъй като последния ден си говорех само с тези глупави птици гарваните, може би нямаше да е зле да проведем малък разговор. Бил той и с Кристиан Озера.
-Така като ме гледаш, направо се чувствам у дома. Мястото е красиво, не мислиш ли?-лек истеричен кикот, май тази самота не ми се отразяваше особено добре.
-Не знаеш ли какво е това тук? Този красив пейзаж би бил само по вкуса на онзи чаровник Дявола. Но защо ли ти е да се сетиш, а?
Е, явно щях да си върна злобната забележка. Не ми се оставаше назад, така че трябваше да го стигна по точки..и като стана дума за настигане, другият чаровник наоколо реши да тръгне на разходка. И тъй като бе единствения движещ се и разговарящ предмет наоколо..реших да го последвам. Цирагите които му бяха на свършване май нямаше да са само за него. Не си падах по тютюна, но след като той имаше нещо което аз-не, то тогава трябваше да сподели.
-Ако ми предложиш една от безценните ти пръчици, може би ще споделя някоя друга тайна за това място.-всъщност ако трябваше да съм напълно честна, нямах представа как да се измъкнем, но пък той нямаше как да знае това. Ако се преструвах на достатъчно сигурна, може би той нямаше да заподозре всичко.
-Ами ти? Какво доведе стегнатото ти дупе тук?-казах аз и ръката ми бързо мина по дупето му, взимайки си това което исках. Избързах с една крачка от темпото си, за да успея да наваксам на неговото.

Red Брой мнения : 642

Явно Кристиан трябваше да подели цигарите си с вампирката...,но кой ли го и питаше.Тя определено не защото без да дочака одобрението му си взе това което поиска като разбира се направи комплимент за задника му.
- Радвам се ,че си забелязала...пък и твоето дупе не е зле.Даже с удоволствие бих... - не довърши,а само смигна след което хвърли фаса и го настъпи.Продължиха напред като тя правеше леко по-гоелми крачки за да го настига.Ама и той беше един джентълмен.Вместо да намали крачката вървеше като...сякаш светът е негов,а мисълта къде се намираше никак не му допадаше.Ада.Еми да определено мама и тате трябва да казват на децата си да не влизат в порти в пещери...абе въобще да не влизат в пещери защото за да стигне Крис до портите доста зор видя. - Иначе...попаднат тук...чисто и просто случайно,ако трябва да сме най-точни.Минах през една пещера в гората при училището която ме отведе до тук...по-скоро до едни порти и аз влязох...макар,че влизането беше доста странно.Теб какво те довя в това прекрасно местенце?Мисля,че е точно по вкуса ти...
Двамата май доста обичаха да се дразнят.Хапливи забележни от негова страна и после нейни отговори.На Кристиан обаче това му беше леко скучно.След като беше пропровалил живота си от любовна и семейна страна не знаеше какво да прави.Къде вече да си блъска главата.Това,че сестра му се кефише,че е Червен вампир не го успокояваше...,а че обърка Алина и Алекса още повече.
- Ама май си го заслужавам да ти кажа... - изрече той напълно искрено и погледна Саманта. - Обърнах Алина Рен със сестра и...ама близначки са...,но явно няма как да ми бъде простено.
Извади нова поредна цигара и я запали.Изведнъж по-голямата част от гарваните литна и закръжи над града.Нещо се случваше тъй като приците не бяха особено спокойни,че дори и мишките се скриха,а силен студен вятър ги връхлетя изведнъж...и угаси цигарата на Крис.
- Мамка му....какво беше това по дяволите?

Students Брой мнения : 3788

Предложението му колкото и отчаяно да ми се струваше точно тук, май не бе толкова лошо и реших да си сложа обецата на ухото и да се възползвам от възможността по късно. Сега трябваше да измисля какво да правя..тоест, какво да правим...
Попаднал тук случайно?Ха, голям майтап, никой не попада тук случайно. А и доколкото познавах Кристиан, все щеше да се намери причина да попадне, че дори и да остане завинаги тук.
-Не на мен тези Озера, ти най-добре трябва да знаеш че онова животно "съдбата" е гадна кучка и никога не пропуска да ти го вкара отзад.
Може би черният ми хумор не бе особено на място, но какво пък, ако не тук, то къде трябваше да се шегувам така? Все пак, нямаше на къде по зле да става. Или имаше..
-О знаеш ли, това е огроомен грях, нали така! Поне чука ли я?-смеха ми закънтя за пореден път, вампира хич не си поплюваше. Близначки..още по-добре, аз не разбирах какво имаше за сърдене, нали важното бе забавлението..
-А как аз попаднах тук? Няма да се правя на светица, вече разбрах че на хора като нас не им отива. Не помня точно какво ме доведе тук, така че май съм мъртва? Не знам.
Засмях се по онзи откачен начин по който можех да се смея само аз. Беше забавно, дали наистина бях мъртва? Не ми се вярваше, по скоро трябваше да свърша нещо тук. А това че не знаех какво, въобще не ме притесняваше. Бе време да си напрегна мозъка и да измисля някоя глупост на която да ми се върже, защото ако дори за миг му покажа че нямам представа какво правим тук, може би просто ще развалим добрите си отношения.
Изведнъж се появи един ледено студен вятър, който изтръгна няколко грозни думи от красивите му устни и насади една ужасяваща усмивка на моите. Този вампир ме забавляваше толкова умело...И все пак, май наистина нещо се случваше. Единственото което ми идваше на ум бе просто да се покрием за момент, докато разберем какво се случва.
От към втората пряка се понесе звука на тежки стъпки, които ме стреснаха и без да казвам каквото и да е блъснах Крис към първата врата, карайки и двама ни да паднем на земята. Той върху вратата, а аз върху него. Не ми бе до самоуверената му усмивка точно сега, и просто го бутнах настрани докато изправях парчето дърво на мястото му.
-Далеч от прозореца!-изсъсках с възможно най-нислкия си тон, надявайки се да ме чуе само той и клекнах ниско с надеждата той също да ме последва. Май навън все пак имаше някой...някой който трябваше да стои възможно най далеч от нас!

Red Брой мнения : 642

Сам отново се пошегува....това момиче му допадаше по един странно дразнещ начин.Той се подсмихна точно когато ги отмина гадния вятър и въздуха.
- Ако я бях чукал нямаше да ти се предлагам така отчайващо...не,че не си секси...доста си секси при това... - тогава и тя го избута към някаква къща.Двамата влязоха вътре и тя вдигна една врата след което клекна.Той отиде до нея да и помогне и клекна.На вън определено имаше нещо което много,много не му харесваше на Крис.Чуваше граченето на гарваните...,а що ми на тези птици това не им харесваше то на кой би му харесало?Все пак гарваните предвещаваха смърт,а те тук бяха в изобилие...и смъртта не би трябвало да ги плаши...
Канбаната отното се чу.Този път обаче по-близко.Явно бяха наближили местенцето където някой все я удряше.Чуваха се и все по-близките стъпки на някой който наближаваше...и който спря.Крис затаи дъх и погледна Сам.Е поне ,ако щеше да умра щеше да е с секси мадама до себе си.Щеше да умре щастлив макар,че би му се искало поне първо да я изчука и после да умре,но явно нямаше друг избор.
Нещото коеот беше спряло пред вратата отново тръгна.Някаква глава..като напукана...или по-скоро като на скелет с няколко косъма мина покрай ниския прозорец и Крис се замоли тъмнината да ги прикрие...поне още малко.Което стана.Стъпките се отдалечиха.За сега.
Винаги си беше представял,че ако умре ще е по-друг начин...как примерно някой забива кол в сърцето му или как Алекса го зазидва жив под земята което веднъж беше направила,но поне се зазида заедно с него...и,ако тогава щяха дау мират поне щеше да умре щастлив,но да умре в Ада...или за да е тук трябва да е вече мъртъв по някаква странна причина?Направо не искаше да си блъска главата с такива глупости.
- Та както казах...,ако бях успял да я изчукам... - подсмихна се подло. - Както и да е.Общо взето още в началото и обърках името,а да не говорим,че тя после се нахвърли на сестра си която беше на няколко крачки от нас.Върховно а?Точно тази грешка никога не съм мислел,че ще сторя...,но някой ден може и да се надявам на секс с близначки,а ако имат и още една сестра няма да откажа.Но си права,че съдбата е голяма кучка...,но определено не искам да ми го вкарва отзад.
Смигна и след което леко пропълзя към прозореца и погледна.Отново беше чисто.Някои от птиците се бяха върнали на обичайните си места,но от съседните улици се бяха надигнали.Явно чичо полицай на Призрачния град обикаляше да следи за нещо нередно.И Крис се надяваше да не ги надуши..точно затова отново се върна при Сам и вратата.
- Мислиш,че може да си мъртва ли Сам? - погледна я той.Очите му срещнаха нейните,а на устните му играеше похотлива усмивка след което се приближи към нея и добря устни до нейните.

Пп:Опа...дано не съм провалил плановете за убийството ни.

Students Брой мнения : 3788

Приключението ни в изоставената къща не бе толкова интересно, колкото разказа на Крис. Жалко че не е успял да я чука, на негово място не би ме интересувало, че е сестра й, а не тя...Той явно си играеше наа доброто момче, което е вярно на приятелката си. Хич не си падах по мъже под чехъл, но веднага след целувката му промених мнението си. Както казват хората, вълкът козината си мени, но нрава-не. Мразех ибщоприетите мъдрости, но по дяволите, тези гадини винаги бяха прави.
-Явно си изпуснал доста с това отричана от съдбата..понякога отзад е дори по забавно.-устните ми се изкривиха в арогантна усмивка. Може би идеята за секс на това място не бе толкова лоша. Ръката ми се плъзна по врата му докато плъзнах езика по устните си. Погледа му се бе впил в моя, или поне така ми изглеждаше, но това което нямаше как да объркам, бе желанието което ме заливаше доста бързо.
С Кристиан не се разбирахме особено, но това никога не е било причина да не се позабавлявам с някой. Жалко че тук нямаше много хора, щеше да е весело. Дяснта ми ръка се плъзна по вътрешната страна на бедрото му, когато се дръпнах назад и реших че ще разгледам къщата.
-Идваш ли?-попитах аз докато влизах в кухнята, не бе най интересното място, но пък първото на което попадна погледа ми. Празни шкафоове и..о, плъх. Гадината избяга преди да я хвана, за което да си призная й благодаря. Бях гладна, но предполагах че дори и животни, не бе особено удачно да пия от тях, точно тук...
-Някаква идея кой беше този от вън?-продължавах да отварям шкафовете и чекмеджетата докато търся нещо, което дори самата аз не знаех какво е. В последото чекмедже се мъдреха няколко броя очи, които се търкаляха заедно с отварянето, а после и с внезапното затваряне. Беше отвратително..

Red Брой мнения : 642

Саманта му отвърна..плъзна и ръце по едрото му което му допадна и точно когато си помисли,че може и да направят нещо тя се надигна и отиде на някъде.Да разгледа къщата.Крис повдигна вежди и извъртя очи.
- Сериозно?Е опасявам се,че си жива...щом не реши да ми се полюбуваш по-отблизо. - заяви намусено.Беше точно като малките деца на които не им позволяват нещо.На практика той си беше с акъл на пет годишно макар,че изглеждаше на доста повече.Е свръхрастеж.
Отиде в кухнята след Сам и огледа помещението.Тънеше в прах.Надали някой беше влизал в тази къщурка от доста време насам.Отвори едно чекмедже от което излязоха няколко паяка и други гадинки,но вътре нямаше нищо друго.Предполагаше,че тук няма и храна и скоро можеха да си умрът от глад,а плъховете и гаргите не бяха особено за предпочитане.Саманта разтваряше шкаф след шкаф и той след нея с другата половина шкафове и чекмеджета.
- Не мисля,че тук някой е живял в близкия век. - каза той и отиде в друга стая.Огледа и там...май представляваше нещо като дневна.Дръпна леко завесите за да надникне през тях. - Сам ела!
От тук се виждаше в далечината онази канбана и как има някой около нея.Най-вероятно онзи който беше минал покрай тях.Кристиан насили още малко зрението си за да види нещо по-важно за този който стоеше около канбаната,но беше доста далечко.
- Онзи който мина от тук..май е онзи там.Или прилича на него.Главите са що горе еднакви. - каза Крис.Просто сега се замисли,че няма как онзи да удря канбаната и да върви из града едновременно. - А и да...защо не искаш да спиш с мен?Като мога да ти дам доста....включително и кръв.

Students Брой мнения : 3788

Информацията за мъжа с камбата мина покрай ушите ми, докато тази с предложението се завъртя доста умело в главата ми. Май Кристиан бе твърдо решен да спи с мен, а аз?...Е, какво да кажа, никога не съмси отказвала удоволствие, особено такова, включващо кръв. Усмихнах се и бавно се заизкачвах по изгнилите стълби. Тъкмо когтао бях решила, че няма проблем и мога спокойно да ходя по тях, една дъска се счупи под крака ми и аз пропаднах, докато едва не се задавих в смеха си. Определено бях смахната, но какво да се прави, това място ми влияеше така!..Де да беше от мястото..
Успях да се справя и без помощта му, за което честно казано бях особено благодарна на тялото си и се заизкачвах къ втория етаж. Къщите тук бяха тесни, но почти всички бяха на два етажаи залепени една за друга. Отворих една от вратите и бе точно това което търсех. Спалня с сравнително малко легло, на което си личаха всяка една година живот..или по течно смърт, след като сме точно тук. Приближих се и бавно седнах отгоре му, а праха се разнесе около мен на талази, сякаш само чакаше да ме погълне. Жалко че не успя, а?
-Кой ти каза че не искам да спя с теб?-попитах аз, докато наблюдавах как се приближава към мен. Крис определено си имаше своите добри черти, така че въобще не се колебаех. Просто трябваше да настъпи момента..а този момент, може би вече бе погълнал и двама ни. Бавно свалих елечето от гърба си, оставяйки върху себе си мръсната вече отдавна изгубила белия си цвят риза.
-Тази сделка с кръвта ми допада...-прехапах устни, докато продължавах да разкопчавам копчетата на ризата си.

Red Брой мнения : 642

Озера следеше внимателно всяко движение на вампирката.Харесваше му начина по който върви и полюшва бедра,гърдите и задника и които просто нямаше как да отпише от цялата тази картинка.А и като истински джентълмен той дори не си направи труда да отиде до нея когато пропадна в стълбите.Просто повдигна вежди и поклати глава.След като видя,че останалите стълби са що годе безопасни последва момичето.
Тя седна на леглото в стаята която бяха влезли.Погледа му се прикова в Саманта още с думите които изрече,а после и с свалянето на елечето.Крис облиза устни и се приближи напред изпивайки я с очи.
- Ти виждаш нещата и питаш „защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били, и питам „защо не?“ Джордж Бърнард Шоу. - изрече Критиан без да си има идея и защо след което стисна с една ръка вампирката за врата и я притегли към себе си като допря устни до нейните.Разхлаби хватката си,но не достатъчно,че да му избяга макар,че ако искаше можеше да го направи по всяко време.Не се изискваха много усилия да се избяга от точно тази хватка в тази поза. - Сладка си Саманта Такър...предусещам го.
При тези думи зъбите му се уголемиха и след секунда тялото му вече притискаше това на момичето към матрака който изглеждаше бая старичък.Най-вероятно по-стар от тях двамата взети заедно,но точно това в момента Крис въобще не го интересуваше.
- Допада ми как мислиш... - процеди той след което ръката му се плъзна по тялото и.Стисна едната и гърда не много силно и допря члена си към сърцевината и.Докато мачкаше гърдата я целуна по вратът като леко я одраска с единия си зъб.Знаеше,че тя нямаше да откаже на неговата кръв,но си мислеше,че няма да даде и от своята което не му допадаше особено много.Е всичко щеше да се реши в следващите няколко минути.

Students Брой мнения : 3788

Впечатлението с което останах, а именно че и той иска от кръвта ми, не ми допадна особено и ме накара да поема положението в свои ръце. Нямаше да се оставя както в повечето случаи бих сторила, тъй като тук бяхме само двамата и може би нещата щяха да се развият по съвсем друг начин. Идеята всичко да се обърка не ме оставяше, макар в момента да не ми пукаше особено. Трябваше да сме нащрек, но честно казано това което правехме сега бе далеч по интересно и приятно. Нали бяхме в Ада, имахме цяла вечност да се притесняваме.
С лек напън се озовах върху него и съблякох ризата си, заемайки се с блузата му, която за сега бях решила да не късам. Нищо че тук нямаше жива душа, не бяхме животни, нали така! Усмихнах се широко показвайки му зъбите си, докато плъзвах ръцете си по гърдите му. Дори да не бе от най добрите ми приятели, трябваше да си призная, Кристиан си го биваше! Наведох се към него, целувайки устните му. В ума ми изникна мисълта за това което каза преди известно време. Сладка, а...?
-Нека видим колко сладък си ти, Озера.
Не успях да завърша дори, когато се наведох и впих зъбите си в врата му. Не пих много, само няколко глътки, колкото да си докажа че сега аз командвах. Нещо ме караше да мисля, че няма да е за дълго. Е, това само ме караше да продължавам все така.
-Покажи ми какво можеш, Крис.
Предизвикателно каза аз, надигайки се в седнало положениее над него. Интересно какво щеше да измисли. Все пак, това бе Кристиан Озера, летвата бе високо.

Red Брой мнения : 642

Вампирката не се пестеше и това допадна на Озера.Притегли я към себе си още повече когато тя заби зъби във вратът му.Изглеждаше по-скоро сякаш иска само да го опита,но колкото и странно да звучеше след толкова жени пробвали го на Озера му беше все тая кой пие от него.Но разбира се държеше да получи и своя дял във всичко това.Щеше да го получи и от Саманта макар,че виждаше отвращението по лицето и относно тази му мисъл.Обърна я под себе си и стисна силно едната и гърда а през това време одраска за пореден път вратът и.За сега само си играеше,но скоро щеше да пробие тази нежна плът с острите си зъби и щеше да я вкуси.Кръвта обаче беше ценна.Не биваше да се хаби.А Бог знае колко още щяха да стоят те двамцата тук.Е Ада явно обаче си има и хубави страни.
Кристиан започна да целува Сам по тялото.Вратът,горната част на гърдите,корема...надолу докато не стигна панталонките и.Повдигна вежда.
- Аз мисля,че не са ти нужни. - заяви той и с едно бързо движение ги свали от нея.Надигна я към себе си колкото да откопчае сутиена и - все пак дрехите щяха да им трябват за по-късно - и захапа едното и зърно.Засмукваше го и прокарваше език около него.Леко го дърпаше ,а после правеше същото и с другото.Можеше да отбележи ,че има страхотни гърди,но естествено само на себе си.
Плъзгайки се по тялото и свали и бикините и.Целуна я от вътрешната страна на едното бедно,а после и другото.За миг се замили дали да не я захапе по бедрото.Кой беше казал,че е нужно по врата?И все пак не го направи.Просто докосна с език най-съкровеното и местенце.Навлизаше в нея вкусвайки я доволен от това което прави.Той беше голям идиот в някои случай и това понякога доста си личеше,но в секса не се изискваше кой знае колко ум.Стига да знаеш къде да го вкараш всичко е наред.
Езикът и устните му опознаваха тези нови територии не пропускайки нито сантиметър докато възбудата му ставаше все по-голяма и напираше да разкъса панталоните му в скоро време.

Пп:Май нещо..оплесках всичко хД

Students Брой мнения : 3788

Кристиан се спусна по тялото ми, а аз усещах как целувките му изгарят кожата ми бавно, но доста овещаващо. харесваше ми идеята зародила се в главата ми, а именно за онова което съвсем скоро държах в ръката си. Пръстите ми бързо разкопчаха панталона му и го смъкнах надолу, отървавайки се от ненужния плат. И макар че знаех достаа добре че дрехите щяха да му трябват, просто не успях да се отърва от мисълта да го лиша от нещо. Преди да се усетя държах скъсания плат в ръката си, а на устните ми се разля широка самодоволна усмивка.
Изведнъж погледа ми попадна върху една верига намотана около един стол. Гледката бе странно, не му бе тук мястото, но веднага след това се достих, че и на нас не ни бе мястото тук. Дръпнах се от Озера хапейки устната си и се доближих до стола. Заех се с това да я размотая от там и съвсем скоро я държах в ръката си. Отново погледнах Озера, който ме чакаше на леглото и влачейки я по себе си се върнах към него.
-Искам да те вържа!
Изсъсках насреща му аз и се усмихнах предизвикателно. Дали все пак щеше да ми позволи? Може би би било лоша идея да ми се довери точно тук, но какво толкова имаше да губи? Все пак, ако не се решеше, никога нямаше да разбере.
-Хайде Озера, страх ли те е?
Опитах да го предизвикам карайки го да заложи достойството си и се надявах да успея да получа свооето. Така поне щях да си гарантирам че няма да ме ухапе, което въобще нямах намерение да позволя. И все пак, сега не кръвта бе най важното в момента. А онова което съвсем скоро щяхме да получим с Кристиан. Ако се оставеше в ръцете ми щеше да получи удоволствието което искаше, но и аз щях да получа това от което имах нужда.

Red Брой мнения : 642

Крис повдигна вежда когато видя разкъсаните си панталони.Извъртя очи и се намуси.
- Баха едни от любимите ми...,а и сега какво?Ще се разхождам с тарзански костюм наоколо? - намуси се той и после се ухили идиотски. - Ако аз ще съм с тарзански костюм то и ти ще си с такъв.Да си наясно.
След което леко се излегна назад към леглото оставяйки се в ръцете на Саманта които скоро обаче изчезнаха и се заеха да размотават една верига от един стол.Това вече тоотално шашна Крис.Определено не беше бил до сега с момиче като Такар,но пък чак вериги не очакваше...пък и тази верига се беше появила тук по желание.Дали и ,ако той си пожелаеше нови панталони и Адриана Лима щеше да ги получи?Нищо не му пречеше да опита.
- А да ме разхождаш в парка гол и да ми дадеш купичка на която пише "Шаро" не искаш ли,красавице? - подсмихна се той.Изправи се като се приближи към нея.Обви ръце около кръста и като я дръпна рязко към себе си.Целуна вратът и като леко захапа кожата и я усети как потръпна.Защо ли имаше чувството,че тя няма намерение да му даде да я хапе.Иска не иска трябваше да му даде когато започнеше да умира от жажда...или сигурно тогава щеше да го остави да умре и после да отреже пениса му да го ползва за вибратор,че да не и е скучно.Да...най-вероятно така щеше да стане.
- Сам... - прошепна той в ухото и като дъхът му погали кожата и. - Не съм мислел,че някога ще го кажа,но...добре.
Той се даде.Просто се даде.Нещо нечувано за Кристиан.Позволи на момиче да го върже с вериги.В друг случай би се застрелял,но сякаш имаше какво да губи.Най-много тя да го оставеше така тук и той да изгние и да плаши следващите посетители....макар,че щеше да му направи услуга да му тегли кола преди това.
Той пак седна на леглото и прехапа устни оглеждайки тялото и.
- Но искам стриптийз.

Students Брой мнения : 3788

Съгласието му ме изненада, но по онзи приятен начин, по който само някой като него би могъл да постигне. На лицето ми се появи палава усмивка, прикриваща всички мисли реещи ссе в главата ми. Щяхме да си прекараме добре...Аз щях да си прекарам добре! И все пак, вампира знаеше как да съжителства с някой като мен и не ми позволи да му се кача на главата както и възнамерявах. Сега поне имаше нещо което се очакваше от мен да направя, така че поне трябваше да се постарая. А щом той искаше да ме гледа...това и щеше да получи!
-Имаме сделка, красавецо.
Намигнах му закачливо и съвсем ловко скочих на леглото, заемайки се с веригата около китките му. Нямах кой знае какви познания относно възлите, особено с вериги, но след като свърших, бях сигурна, че точно тази верига щеше да го удържи там къъдето го исках. А именно на леглото!
Направих няколко крачки назад, завъртайки се с гръб към него. Раздвижих плавно бедрата си, като съвсем скооро към него полетя ризата ми, след която и панталонките ми. Обурнах се с лице към него и продължих да свалям дрехите си-сутиена а после и бикините, хвърляйки ги на земята.
-Знаеш ли, Озера, това място ми харесва.
Казах аз, докато пръстите ми се заиграха с някаква керамична фигурка и след като загубих интерес просто я пуснах на земята, гледайки я как се разпръсва на множество парченца. Бе красиво. Както и тялото му лежащо на леглото, точно до мен.
Прехвърлих единия си крак през него и с лек подскок се озовах възседнала го.
-Но какво ще кажеш да намерим начин да се махнем по-скоро?
Не го оставих да ми отговори и устните ми целунаха врата му.
-И аз така си помислих.
И го захапах, стараейки се да му причиня максимално болка и минимално пилеене на така ценната му кръв.

» Шести кръг
» Пети кръг
» Първи кръг
» Втори кръг
» Трети кръг