Една гореща вечер преди няколко дена

Students Брой мнения : 176

Най-накрая успях да си намеря някаква компания в това училище, но все още не можех да се отпусна и да се чувствам нормално с тях. Обикалях околността с някакви пищящи момичета, които ми пръскаха тъпанчетата и ми късаха нервите. Беше ужасно странно, защото и аз бях такава, но липсата на компания беше започнала да ме променя ужасно много.
След повече от 3 часа мотаене и говорене за момчета, най-накрая се отказах и измислях някаква причина, поради която не можех да остана с тях. Беше ужасно глупаво от моя страна – само се оплаквах, че нямам познати, а когато си намерих такива, ги зарязах, но просто не можех да издържа и секунда повече с тях. Не бяха лоши момичета, но очевидно и аз не бях същата. Мисълта за уединение ме влечеше ужасно силно и реших да направя нещо по въпроса, но ми беше втръснало от стаята, затова си сложих едни доста къси панталонки, тениска, суичър и кецове. Е … това беше нещото, което ме притесняваше най-много – бях спряла да се обличам модно и предпочитах удобството пред това, да карам мъжете да се обръщат след мен, а жените да ми завиждат.
С бавна крачка тръгнах на някъде, но когато се сетих за многото хора, които се събираха в двора, блъскаха се без да искат в някой и вместо да му се извинят, го гледат враждебно. Бързо се отказах и тръгнах към покрайнините, без да знам какво ще намеря там. Очаквах някоя горичка или стари изоставени постройки, но това, което се появи пред очите ми, ме смая.
Беше най-красивото нещо, което бях виждала и за жалост, речника ми беше прекалено беден, за да намеря подходящите думи, с които да го опиша.
Бавно и много внимателно слязох надолу, като се опитах да превъзмогна огромния си страх от височините. Не знаех какво е, но нещо във водата ме влечеше към нея и желанието ми да я докосна и да потъна към дъното беше неописуемо.
Най-накрая се озовах някъде долу, където скалите вече бяха мокри и от падащата вода се получаваха пръски, които бяха по-нежни и от летен дъжд. Усмихнах се широко и седнах на ръба на една от скалите, без да се интересувам, че щях да навлажня панталонките си. След секунди вече бях боса и плясках игриво с крачетата си във водата. Чувствах се като малко дете, а тишината и спокойствието ме понасяха в света на спомените и най-любимите ми моменти.

Students Брой мнения : 390

Нещо ме накара да се разходя из града, защото явно не ми се стоеше сам в къщи. Лесно можех да си поръчам някоя компаньонка, но не исках. Исках да намеря нещо като тихо място, сред дърветата и небето да се вижда идеално. Като за начало ходих до един хранителен магазин и от там си купих най-различни неща за ядене плюс дъвка. Кой знае, може да ми потрябва дъвката. Хмм. Седнах на една пейка и бавно започвах да ям. След като приключих с яденето се огледах наоколо. Имаше толкова хора, че се чудех дали изобщо някой спи. Този град беше сякаш си в град на вампири. Не изключвах това, но имаше толкова много хора, които познавах и не са вампири. Хмм. Станах и се огледах. Реших да се разходя и да потърся място сред дърветата, тихо и спокойно и да мога да виждам звездите. Сетих се за една горичка. Там беше любимото ми място за почивки. Хмм. Запътих се натам. Ходех около петнадесет минути и когато започнах да се приближавам усетих, че имаше някой. Усещах всякакви вибрации по въздуха, които ме навеждаха за мисълта. Започнах да се разхождам бавно и тихомълком се промъкнах. Стигнах до мястото и се скрих зад едно дърво. Хмм. Когато погледнах там имаше... момиче? Какво прави момиче толкова късно в гората? Излязох иззад дървото и отидох при момичето. Когато опрях ръката си на рамото й, тя сякаш не очакваше никой, и подскочи. Явно се уплаши. Погледнах я и се усмихнах.
- Спокойно. Не ям хора. - засмях се. Седнах до нея и си съблякох дрехите, така че да мога да се къпя. Понеже тялото ми беше горещо, трябваше да го охлаждам от време на време нощем. Обърнах се и я попитах:
- Какво прави една самотна госпожица съвсем сама гората?

Students Брой мнения : 176

Не очаквах някой тук, затова и в първия момент подскочих лекичко на мястото си, като се обърнах уплашено. Зад мен стоеше високо и симпатично момче, което ми се струваше доста познато, така че нямаше да се учудя, ако беше от училище. Все още не можех да запомня всички, с които имах часове и с които се засичах по коридорите, но най-вероятно беше някой от горните курсове, така че бе нормално да не го познавам лично.
Спокойно следях всяко негово движение, докато се събличаше, като до сега не показвах никакви признаци на притеснение или неудобство. Не беше първото момче, което щях да видя по бельо, а и едва ли щеше да бъде последното, затова и си позволих да се насладя на красивата гледка, вместо да се правя на примерна. Току виж и аз съм се хвърлила във водата, което нямаше да ме изненада чак толкова много, но за сега щях да се сдържам.
- Не бих се нарекла самотна – отбелязах с леко раздразнение и вирнах нослето си нагоре.
Не бях много сигурна дали се чувствах самотно, но причината да дойда тук, беше защото исках да съм сама. Разбира се, той не ми пречеше и нямаше да спомена това, защото не исках да си помисли, че компанията му ми беше неприятна. Май понякога мислех прекалено много, но какво да се прави … в това ми беше чара.
- Реших, че имам нужда да се полюбовам на природата – излъгах с широка усмивка и го огледах за пореден път – Ами ти?

Students Брой мнения : 390

Госпожицата ми изглеждаше по-малка от мен. Хмм. Не знам защо, но просто инстинкт. Явно я бях стреснал когато се приближих към нея и я докоснах. Хмм. След като си станах от мястото, се засилих и скочих във водата напред с главата. Този скок ми беше любим. Плувах до водопада отдолу под водата. Когато стигнах, водопада ме биеше с голяма скорост. Не ми пречеше. Заплувах отново към момичето. Не бях притеснен, но нямаше и за какво. Вярно, че бях само по долни гащи, но не ми пречеше особено. И друг път съм правел така пред момичета, особено в съблекалните в училище или някъде около училище. Госпожицата ми отговори на въпроса, който бях задал, но ми се стори съмнителен отговора. След това ме попита какво правя и аз тук. Е какво да правя. Очевидно се къпя. Хмм. Подсмихнах се и дадох отговор на въпросът й.
- Ами нищо. Това е любимото ми място за почивки и прочее. Идвам почти винаги когато нямам работа и се охлаждам във водата, ходя под водопада и така.
Усмихнах се, след което излязох от водата. Направих няколко крачи напред, засилих се и отново скочих вътре. И отново по същият начин, по който бях преди малко. Запътих се към водопада. Всъщност толкова пъти съм идвал да се къпя, но нито веднъж не съм проверявал дали има нещо отзад освен скали. Когато заплувах към водопада и стигнах за малко да се потроша. Е явно отзад имаше само скали. Върнах се при момичето. Отново излязох от водата и набързо изсъхнах като използвах елемента, който притежавах.
- Е аз съм Александер. Приятелите ме наричат Ал или Алекс.

» Преди 2 дена
» 3 дена по рано
» Ню Йорк,САЩ преди няколко дена
» Преди няколко дена в двора - до вековния дъб.
» Стаята по Психология. Преди няколко дена.