Лондон преди няколко години

Вървяхме по улицата и сякаш виждах мислите на Лиз как се блъскат в главата и. Разбирах я, бе объркана и изплашена, но щеше да се успокои бях сигурен в това. Чух въпроса и, но знаех и че има още нещо неизречено. Погледнах я се миг.
-Дай ми секунда, става ли? - Не дочаках отговор, а извадих телефона си и набрах номера на полицията. Обесних набързо кой се обажда и че в къщата имаше пиян мъж, който трябва да арестуват. Знаех, че при споменаването на пълното ми име, полицаите ще се доверят сляпо на това, което им казвам и ще арестуват пастрока и, а чак след това ще задаватт въпроси. Това ни даваше достатъчно време да стигнем до дома ми, а после баща ми щеше да вземе нещата в свои ръце. Елизабет вървеше мълчаливо до мен, докато приключих разговора, а точно тогава вече бяхме стигнали колата. Посочих и черния джип.
-Качвай се. - Усмихнах и се за секунда. - Да, всъщност нямам книжа, няма как да имам на 16, но не се безпокой, карам перфектно. - След като натоварих куфарите в колата и се качих при нея, вече знаех, че трябва да отговоря на въпроса и. Запалих колата и въпреки, че очите ми бяха на пътя се върнах на темата.
-Лиз, баща ми няма да има нищо против, особено след като разбере истината. Ще се радва, че съм те измъкнал от там. От тук нататък живота ти ще е различен, няма да допуснем някой да те нарани. - Замълчах за миг и отново я погледнах. Знаех, че няма да си признае какво още я притеснява, но беше изписано на лицето и. - Трябва да му разкажеш... Цялата история, всяка една подробност... За... За всичко... Абсолютно всичко. - Сложих внимателно ръката си на крака и, но не махнах другата от волана, не беше момента да се перча. - Знам, че ще ти е трудно, но трябва. Той ще направи така, че да не ти се налага да разказваш на полицията и да даваш показания, но на него трябва да разкажеш абсолютно всичко до най-дребния детайл. - Знаех какво означават думите ми за нея и се надявах да разбере, че щеше да и се наложи да опише изнасилванията, просто трябваше. Баща ми имаше безумно силна интуиция, можеше без проблем да разбере, когато някой го лъже или се опитва да скрие част от истината. Погледнах отново сестра си.
-Добре ли си? Ще се справиш ли?

Знаех много добре какво означават думите му.Трябваше да разкажа всичко.До най-малката подробност.До най-малкия и миниатюрен детайл.Щеше да боли...от години се опитвам да забравя всичко,а сега...сега трябваше да си го припомня и да го разкажа.Да изрека всичко на глас.Толкова ми беше трудно да го разкажа на Раян,а сега и на баща му.И пак..ако с това онова копеле щеш да отиде в затвора и щеше да страда бях готова.Или поне щях да се правя,че съм добре докато разказвам всичко това...,но аз не умеех а лъжа.Сигурно щях да почна да треперя или да хапя устни когато не исках да казвам нещо.Просто си бях такава.
Спряхме на един светофар и Раян ме погледна.Попита ме как съм...Как ли бях?Нямах си и на идея.Чувствах се странно.За първи път се местех някъде другаде пък и за пръв път в живота си имах брат...при това вампир.За който бях научила преди по-малко от час.Как ли се чувсвах?
- Да...добре съм.Ще се оправя. - усмихнах му се.Колата отново потегли и брат ми зави на някъде и излезнахме от моя квартал. - Може ли да минем през някое заведение за бърза закуска?Гладна съм....
Не бях яла нищо.По принцип напоследък..година-две избягвах да ям каквото и да е.Особено след като знаех,че пастрока ми ще се прибере скоро и то пиян.След това което правеше с мен ми се повдигаше...повръщах всичко което съм консумирала.Тази свиня можеше да убие желанието за живот на всеки.За храна.За вода.За поемане на глътка въздух.За него аз не бях нищо повече от предмет...от нещо което да задоволи нужните му макар и не по собствено желание.После просто ме оставяше да лежа на леглото и се махаше.Отиваше да пие още.
- Раян....обичаш ли животните? - не знам защо точно този въпрос изкочи в главата ми.Просто исках да поопозная брат ми...,но не знаех какво да го питам. - Разкажи ми малко за теб....така де..какво харесваш.Какво не.Каква храна обичаш и каква не.Всичко за което се сетиш.

Погледнах я кратко и хвърлих поглед към часовника на таблото.
-Много ли си гладна? Можеш ли да издържиш половин час? Баща ми точно след 40 минути ще си е вкъщи, а и ния също и ще има сервирана вечеря. Няма смисъл да ядеш тези боклуци, предполагам нещо домашно приготвено ще ти допадне повече? - Натиснах леко газта на колата и скоро буквално летяхме по пътя. Хвълих поглед на Лиз, за да проверя дали е с колан и пак върнах очите си на пътя.
-Аз обожавам животни, всъщност си имам домашен любимец, но той... Той не е типичния домашен любимец. - Ухилих и се и се замислих дали всъщност да и кажа за Роко, но реших, че да я изненадам ще е по-добре. - Иначе относно храната... Ами ям всичко, но обожавам италианска кухня, дори мисля, че тази вечер ще има лазаня. Не знам какво да ти разкажа за мен... Обожавам мотори и високи скорости, обичам да яздя, тренирам, макар да нямам особена нужда... Скучни неща. - Ухилих и се отново. - А ти малката? Ти няма ли да ми разкажеш повече за себе си?

Брат ми се очертаваше интересна личност.Усмихнах му се.
- Да.Мога да изчакам. - погледнах напред. - Аз...ами...обичам да пия почти всичко.Обичам да ям...почти нищо.Харесвам вредните храни...обичам животните,но до сега никога не съм имала домашен любимец.Обичам да яздя...така де..правила съм го няколко пъти.Ам...какво още...обичам да излизам понякога с приятели.И това е главно.
Повдигнах рамене.Нямаше какво толкова да разказвам за себе си.Може да имахме три години разлика,но точно в тези три години се случваше най-интересното.Три години не бяха чак толкова много...и все пак.

Ухилих и се, поне имаше нещо, по което да си приличаме. Загледах се напред и се замислих как за час живота ми се беше променил толкова рязко.
Съвсем скоро паркирах джипа пред имението. Обърнах се леко към Лиза и се усмихнах.
-Добре дошла у дома. - Слязох от колата и я изчаках да се съвземе леко от шока. Един от прислужиницате се приближи къ колата и го помолих да качи багажа и горе и да го остави в третата стая. Дръпнах я лекично за ръката и влязохме вътре, където отново бяхме срещнати от прислугата.
-Сервирайте за трима. - Знаех, че виждат Лиз, но все пак смятах, че трябва да отбележа, че тя ще вечеря с нас.
-Но, господи Скот, баща ви...
-Баща ми си е моя работа, сервивайте за трима! - Обърнах се леко към Лиз и влязохме в трапезарията. - Настанявай се, баща ми ще се прибере след точно три минути. Точен е като часовник, винаги вечеряме заедно. - Само след малко чух входната врата да се отваря и баща ми се качи в трапезарията. Погледа му веднага спря на Елизабет, с после се премести на мен с неиречен въпрос.
-Татко, това е Лиз, Лиз Джонсън, тя... Ще остане при нас.
-Раян, не смятам, че отвличането е добра идея... - Той ме погледна уморено и знаех, че очаква обеснение преди да седнем да вечеряме. Отпусна се леко на един от столовете и ни погледна очаквателно.
-Историята е дълга и Лиза ще ти я разкаже.

Седнах на един стол и тогава в стаята влезна висок и огромен мъж.Имаше черна коса и цвета на кожата на Раян.По-скоро Раян имаше цвета на кожата на мъжът.Този мъж беше неговия баща.
Двамата почнаха да си говорят и грамадния мъж спомена нещо за отвличане и тогава Раян заяви,че аз ще трябва да разкажа историята.Погледнах го и ококорих очи.Толкова скоро ли?Защо?
- Ам..аз...аз съм Елизабет Джонсън...разбрах,че..вие и майка ми Джена Джонсън сте имали...връзка.Както казах и на Раян...тя почина преди три години.А сега Раян...ми каза,че мога да остана тук ако пожелая... - изрекох.Да бях премълчала прекалено много.Не бях споменала нито дума за втория си баща и за това какво е правил с мен.Не исках и да споделям,но...знаех,че грамадняи чернокос мъж щеше да иска да знае истината.
Баща му повдигна вежда и ме погледна,а после погледна и него.Раян на свой ред погледна към мен.Захапах долната си устна.Очите на брат ми сякаш казваха "Разкажи му!Няма да ти стори зло..." ,но просто не можех...и не исках.Беше ме страх.Въздъхнах и заговорих.
- Всъщност Раян по-скоро ми спаси живота когато ме доведе тук.Както знаете,надявам се,майка ми се беше омъжила малко след раждането ми.От години пастрока ми почна да пие повечко...,а след като майка почина почна да си го изкарва на мен като ме биеше.До преди няколко месеца.Преди няколко месеца той...той.. - не можах да довърша.Погледнах Раян.Исках а ми помогне.Господи исках да довърши историята ми вместо мен.Очите ми насочени към него крещяха "Помощ".

Виждах колко и беше трудно, а сега дори не се налагаше да разкаже подробностите. Въздъхнах тихо и реших, че все пак можех да довърша вместо нея, достатъчно и се беше събрало днес.
-Втория и беща е започнал да я насилва и то неведнъж. За това я доведох тук, не можех да я оставя в онзи ад. - Погледнах баща си, знаех, че ще разбере и няма да имаме проблеми, поне относно това. Той отново премести поглед между мен и Лиз и също въздъхна.
-Предполагам си го срещнал, пребил си го и си се обадил в полицията? - Той ме познаваше перфектно. Кимнах леко и го оставих да продължи. - И предполагам, че сега аз ще трябва да се оправям с ченгетата и да замазвам цялата история, така че Елизабет да е защитена и той да остане доживот в затвора? - Баща ми отново ме погледна и след кимването ми се обърна към Лиз. - Е, добре дошла в такъв случей. Чувствай се като у дома си. И моля те, наричай ме Саймън и ми говори на 'ти'. Нека се нахраним, а след това ще трябва да ми разкажеш всичко, в детайли. - Видях как изражението на баща ми се промени, защото знаеше, че това ше и е трудно, но знаеше и че скоро ченгетата ще му се обадят и той трябва да знае абсолютно всеки един детайл. Махнах леко на прислугата да сервира.

Детайли?!Аз дори не можех да го произнеса,а сега и с детайли трябваше да разказвам.Въздъхнах и кимнах.Докато прислугата слагаше вечерята огледах имението.Беше...огромно.И хубаво.
- Прекрасно е... - изрекох.Изправих се и се завъртях като гледах към тавана.Тази къща от вътре беше доста по-голяма от колкото от вън. - Раян...искаш ли някой път да отидем на езда?
Да говоря с брат ми ми беше доста по-удобно колкото с баща му...Този грамаден мъж който явно се казваше Саймън ме плашеше...малко.
Ние се отправихме към масата за вечеря.Седнахме на масата.Чувствах се малко странно.Обикновено от три години насам ако вечерях го правех сама...и далеч не беше на огромна маса като тази.И никой не ми донасяше храната.Въобще нищо не беше като това.Както Раян беше казал имаше лазаня.Усмихнах му се и отрязах малко парче и го поставих в устата си.Беше вкусно.След като преглътнах се усмихнах.
- Вкусно е. - казах и на глас и доста бързо изядох порцията си,но не бях яла от вчера и бях наистина гладна.Принципно майка ми все ми е казвала да ям бавно,но от три години насам не го правех.Ядях си както ми падне..въобще всъщност правех каквото си искам..понякога.Нямах родителски контрол тъй като пастрока ми беше у дома само когато искаше да задоволи нужди те...като секс и бой...после пак отиваше да пие.Къщата и всички сметки се плащаха с парите на майка ми,а на всичкото отгоре онова прасе напусна работа и похарчи всичко което имаше за алкохол.После почна да харчи това което майка ми беше оставила...А и тази лазаня..беше толкова вкусна.Аз не можех да готвя и обикновено си поръчвах нещо или си купувах от магазина... и далеч не беше толкова вкусно.Отпих от водата си и леко се усмихнах.

Усмихнах се леко, когато спомена за ездата и кимнах.
-Естествено, че ще идем на езда, ще те науча на толкова много неща. - Бях прекъснат от лекото дращене на нокти по пода. Вдигнах поглед и видях Роко, огромния ми леопард, да върви лениво към мен и бях сигурен, че искаше да си изпроси храна и почесване зад ушите. Погледнах смаяния поглед на Лиз и се ухилих.
-Споменах ти, че имам домашен любимец. Това е Роко, Роко това е Лиз. - Повиках бързо прислугата. - Донесете още една порция на Лиз и една на Роко.
След като се нахранихме баща ми вдигна поглед към нас и мило предложи да се преместим в кабинета му. Там щяхме да сме оставени на спокойствие и нямаше вероятност някой да чува разговора ни. След като се настнихме в меките красла той погледна сестра ми.
-Разкажи ми, трябва да знам всичко, всяка подробност, преди полицията да ми се е обадила.

Гледах Роко и не вярвах на очите си.Това беше наистин нестандартен домашен любимец.Леопарда се приближи към мен и ме подуши.Леко го погалих.Малко ме беше страх,но после осъзнах,че няма от какво да се страхувам от Роко.Аз,Раян,Саймън и Роко тръгнахме към кабинета на Саймън.Настанихме се удобно,а аз гален Роко.Въздъхнах.Трябваше да говоря.
- Преди много,много години...цели тринадесет моята майка Джена Джонсън забременява от не знам си кой си който пък я оставя бременна с мен.Тя ме ражда в една болница и така,така ме кръщава Елизабет..вземам нейната фамилия поради липсата на баща.Малко след това..като станах на една мисля,че...или поне тя така ми е разказвала се е омъжила за онова прасе...втория ми баща.Той се казваше Идан....фамилията му не я знам колкото и странно да звучи.Та...като станах на осем почна да пие.Най-много да се е напивал веднъж дваж и все пак...още от малка не го харесвах.Ненавиждах го.След като мама почина почна да пие още повече и почна да ме бие.Всеки път щом решеше ме удряше.От един шамар почваше да ми нанася все повече.Понякога го правеше за удоволствие.Не веднъж се опитваше и да ме удуши.Когато станах на тринадесет...около два месеца се прибрах от училище и той си беше у дома.Оплезих му се както правех винаги и се качих в стаята си.След малко той се появи.Удари ме..после ме хвана и притисна към леглото.Отърва се от дрехите ми и....и проникна в мен. - поех си въздух и продължих да галя Роко. - И така...свърши в мен и ме остави да лежа на леглото.Плачех...болеше ме...,но него не го интересуваше.На следващата вечер това се повтори..после пак и пак и пак.Понякога по няколко пъти на ден...понякога по веднъж.Така и до днес...докато Раян не ме спаси.

Почти можех да видя как мислите на баща ми се блъскаха зад челото му. Трябваха му няколко секунди, за да си възвърне говора и да погледне към нас.
-Добре... Трябва да те заведем на лекар. - Тона му, макар и мил, не търпеше възражения и това ли личеше в погледа му. Нямаше как да спорим с него, макар да бях сигурен, че Лиз ще се опита.
-Лиза... Имам няколко въпроса към теб. Той... Всеки път ли свършваше в теб? Ползвали ли сте презарватив, хапчета, нещо? И... - Виждах как си пое дълбоко въздух и си личеше, че и той не беше очарован да говори за това, особено виждайки, че тя се измъча. - Правила ли си му орална любов? - Преди тя да отговори баща ми се обърна към мен с молба веднага да и запиша час за гинеколог и пълен преглед. Нямаше как да споря с него, но Роко май усети настроението ми, защото леко изръмжа и ме погледна. Намигнах на леопарда и се обърнах към Лиз хващайки ръката и. Знаех, че и е трудно да му отговори.

Погледнах първо Раян,а после баща му.
Боже!
Пеех всичко ей така,а ги познавах от толкова скоро...въпреки,че Раян ми беше брат.Въздъхнах и седнах на земята до Роко който ме близна.Усмихнах се на голямата котка и продължих да го галя.
- Почти винаги свършваше в мен.И да...правила съм му.Той ме накара.Нищо о това което съм правила с него...или по-скоро той с мен не е по мое желание.Всичко е на сила.И не мисля,че има нужда от лекари.Не съм бременна от него...,но не съм вземала никакви хапчета...някои от тях могат съвсем да ти прецакат организма,а презервативи...та той беше пиян...не съм от проститутките които могат да слагат презерватив с уста тайничко на пияните мъже и прочее.
Може и да бях само на тринадесет,но бях чела доста.В интернет човек можеше да намери всичко.Малко се притеснявах пастрока ми да не е болен от някоя болест предаваща се по полов път,но за тези които бях чела..нямах симптоми,а някои от тях минаваха без симптоми...,но според мен си бях чиста...,а и да си призная въобще не ми се ходеше при някъв си лекар който да ме гледа...Не исках.

Лиз така и не започна да спори с него или поне не сериозно. Въздъхнах леко и погледнах баща си.
-Може би и се събра много тази вечер? Ще я заведа да си легне. - Изправих се и получих кимване от баща ми и той разбираше, че на сестра ми и трябва почивка. Дръпнах лекичко ръката на Лиз и я поведох към запатното крило, където бяха нашите стаи, а вече и нейната. Спрях пред една от вратите и я отворих правейки и път да мине.
-Заповядай. - Усмихнах се и я оставих няколко секунди да разгледа стая, след седнах на леглото и погледнах мястото до мен. След като се настани потърсих очите и.
-Трябва да идеш на лекар. Ти... Ти си още дете, а изнасилванията в такава ранна възраст може да ти докарат проблеми и наранявания, а и трябва да ти се направя някои тестове... Просто трябва. - Прегърнах я леко. - Искаш ли да ми разкажеш още нещо?

Седях на леглото и оглеждах стаята.Раян попита дали искам да му разкажа още нещо.Исках ли?Не мисля,че имаше какво да му разказвам затова и поклатих глава.
- Няма какво друго да ти разкажа...освен ако ти не искаш да знаеш нещо. - въздъхнах.Роко също беше дошъл с нас и сега почна да се гали в мен.Това определено беше страхотен домашен любимец.Усмихнах се и погалих голямата котка.
- Ти...ти ще дойдеш ли с мен при лекаря? - попитах го.Наистина предпочитах Раян тъй като баща му малко ме плашеше..с масивните си размери. - А коя е твоята стая?
Беше ми любопитно коя от всичките стаи е неговата и как ли изглеждаше.Моята беше доста голяма и доста хубава...по нищо не приличаше на миналата ми стая.А като се имаше предвид,че трябваше и багажа да си разопаковам...,а исках сън..искай да поспя.

Радвах се, че се беше успокоила и кимнах.
-Ще дойда с теб разбира се, но няма да присътвам на прегледа. - смятах, че е логично, но все пак го казах. - Не се притеснявай за нищо. - Изправих се и отново я погледнах.
-Сега искаш да те оставя да поспиш предполагам? Дойде ти много тази вечер, разбирам те. - Тръгнах към вратата, но точно преди да изляза се обърнах.
-Стаята ми е в е дъното на коридора, единствената бяла врата. Потърси ме, ако има нещо.

- Благодаря... - изрекох и кимнах.Раян напусна стаята и останах сама.Въздъхнах и се изправих.Извадих си една тениска и едни панталонки от куфара и ги облякох.Легнах и придърпах завивките към себе си.Беше толкова удобно...и все пак не се чувствах на място тук.Въздъхнах тежко и затворих очи като се обърнах на една страна и се свих.Така обичах да спя...,но пък и сънят не искаше да идва точно когато ми беше нужен.Въртях се в леглото като пумпал в продължение на минути или часове...Накрая се изправих и излезнах от стаята.Огледах се...видях стаята на Раян в дъното и тръгнах натам.Почуках леко.Не дочаках отговор и влезнах вътре.
- Раян...съжалявам,че те притеснявам,но не мога да заспя... - изрекох тихичко.Чувствах се виновна,че прекъсвам сънят му,но...той беше най-близкия ми в тази къща...тук бях като непозната...нямах място тук..и все пак бях тук.

Отидох в стаята си и през главата ми премина целия ден. Само за един кратък миг всичко се беше променило и съзнанието ми просто отказваше да приеме толкова много информация. Бях сигурен, че баща ми още е в кабинета си и оправя кашата, която бях забъркал. Той разбираше, познаваше ме и знаеше, че няма как да разбера такова нещо и да оставя Лиз в онази къща, нямаше да ми мрънка, само щеше да ме информира за развитието на събитията без да прави излишни коментари. Роко се вмъкна в леглото и положи глава на крака ми. Присъствието на голямата котка беше много по-успокояващо от всичко останало. Направих опит да чета, но дори любимата ми книга не беше достатъчна, че да ме разсее. Накрая бавно се унесох, но останах на границата между съня и реалността. Чух стъпките в стаята си и знаех кой е преди да успея да отворя очи. В момента в къщата имаше само един човек, който да може да стъпва толкова леко.
- Раян...съжалявам,че те притеснявам,но не мога да заспя... - Чувах притеснението в гласа и изправих.
-Не ме притесняваше. - Усмихнах се и се опитах да се дръпна в леглото, но Роко доста пречеше. - Хей, момче, бъди добричък направи място на дамата. - Усетих как тежеста му изчезна и лапите му тупнаха на пода. Явно нямаше нищо против да прекара нощта там, защото дори не чух изръмжаване. Погледнах отново към Лиз.
-Искаш ли да спиш при мен? - Дръпнах се и вдигнах завивката нагоре, за да потвърдя поканата си. - Скачай.

В тъмното виждах само отделни черти,но разпознах Роко който лежеше в леглото при Раян.Сигурно беше хубаво да имаш такъв верен приятел като Роко...Раян ме подкани да легна при него и заяви,че не го притеснявам..и все пак...бях притеснена.Бързо се приближих обаче и легнах до него.Сгуших се в него и вдъхнах аромата му.Беше успокояващо.
- Благодаря ти...за всичко. - изрекох тихичко и затворих очи.Но не можех да заспя..чувствах се притеснена и ми идеше да започна да се въртя в леглото...,но не исках да притеснявам Раян.Ако почнех да се въртя нямаше да го оставя да спи.
Сънят обаче ме заля...след малко или много време.Не сънувах обаче нищо...празно черно пространство.Обичайното за някои хора...това пространство обаче почна да се разсейва...почнаха да се появяват картини и цветове...много цветове.
Старата ми къща...майка ми...после и втория ми баща.Изведнъж аз бях в стаята си,а онзи гадняр беше върху мен...онази път...първия ми път...
Почнах да се въртя или по-скоро да се мятам в леглото...дали беше само в съня или наистина не знам...от устните ми излезе писък...отворих очи..осъзнах,че наистина се мятам в леглото.
Господи...
Имах чувство,че този кошмар ще ме преследва...вечно.

Пп:Ох..ама то стана леко боза..