Преди 1 година в Лондон

Ал заминал за Лондон. Там той щял да обиколи малко места, да се снима и да разгледа забележителностите като Биг Бен. След като си хванал самолета и пристигнал в града първото място, което той посетил бил хотел, за да си наеме апартамент където да пренощува няколко дни докато е Лондон. Там видял една прекрасна дама, която стояла на рецепцията. След като наел стая, Ал отишъл да разглежда забележителности. Първото място било Биг Бен. Когато пътувал по улиците на големият град той срещнал една красива мома. След като я видял той се изчервил и станал много срамежлив. Въпреки това отишъл при нея и я попитал:
- Здравей. Как се казваш? - думал той. - Аз съм Александер. Викай ми Ал. - След като момичето му каже как се казва, хлапака щял да я попита дали ще иска да се разхожда с него из Лондон, за да разглеждат забележителности.

Поредния скучен летен ден измина, сега беше моментът на поредната скучна вечер. За да се опитам да я разнобразя някак си реших да излезна и да се поразходя из града. Просто ей така да се насладя на големите сгради или пък на нещатата които стоят на витрините. На най-новата колекция дрехи например, или пък на някои ужасно скъпи украшения.. Не съм го правила това от както скъсахме с Том. Той много обича да се разхожда из улиците и да е във центъра на вниманието където и да е и на мен покрай него това започна да ми харесва и по едно време се вживих в това но след като вече не бяхме заедно пак започнах да си предпочитам природата, все пак това беше нормално за мен аз си бях фея и нищо неможеше да се направи.
Стоях до една витрина с всякакви златни изделия и тези възпоменания нахълтаха и нахълатаха, пред мен излезна картинка как с Том влизаме в този магазин и тук ми беше подарил едно ужасно красиво колие..Е изминали времена. Дочух че някой ме поздравява и сякаш се събудих от дълбок сън. Обърнах се и видях пред мен да стои момче което преди определено не съм виждала.. Или съм забравила, не ако познавам якой няма да го забравя само на 19 бях до склероза още не съм стигнала. Когато се представи пак се убедих че определено не съм го виждала. За пръв път се запонавах с някого на улицата просто ей така от нищото.. В кафене добре, някъде на природа където няма друга жива душа добре но на улицата с толкова много хора наоколо беше много странно.
- Ъм аз съм Силвия.. - представих се и аз на свой ред но леко предпазливо. Кой го знае какво иска да направи. Можеби беше крадец видя една отнесена и.. Или пък ако беше вампир пак нямаше да е чудно че дойде точно при мен феите започнаха да се срещат доста рядко. Друга причина още не намирах.

Ал видя, че тя се пазеше, но от какво ли? Дали беше от самият него? Дали не го мислеше за някакъв разбойник. Не се знаеше. Той просто беше решил да се запознае с друго момиче, което да му бъде приятелка. Не в онова значение на думата, което беше за гадже. Просто да се запознаят и така. След като я видя той просто искаше да се запознаят. И друг път бе правил такива неща. Когато поиска да се запознае с момиче от улицата той просто отиваше при нея и я поздравяваше, след което си казваше името и питаше да се разхождат. Ал погледна отново Силвия. Гледаше я и накрая каза:
- Приятно ми е много. Та. Не се плаши от мен. Не съм разбойник или за какъвто ме мислиш. - подсмихна се хлапето. - Просто си търся нови запознанства. Надявам се да не си се изплашила или си била готова да викаш за помощ. - засмя се Алек. - Искаше ли да отидем да се разхождаме. Аз съм нов в този град. Преди едва няколко часа пристигнах, за да разгледам забележителностите. Сигурно ти си тукот много време? Ако искаш ела с мен да разглеждаме. Това може да е ново приятелство.

Гледах момчето докато мълчахме, едва ли беше способен да ме "изяде" засмях се на ум а лицето ми огря една усмивка.
- Чак толкова от непознати не се страхувам.. - подсмихнах се. - но виж малко странно някой който не си виждал никога да ти каже здравей и да ти се представи при това и на улицата.
Започна да се стъмва и хората колкото и да е странно започнаха да стават все повече и повече, този град беше по буден през ноща от колкото сутрин.
- Добре, хайде да ходим някъде тук не е мястото за разговаряне. - хванах го за ръката и ни изведох на място с по малко хора. Не обичах големите тълпи. - Та значи си тук като туристче? И да прав си аз съм си от тук. Тъй че свободно можеш да ме ползваш като бесплатен гид из Лондон. Освен ако не ме уплашиш изцяло и ми харесаш, безплатни услуги не предлагам на съвершенно непознати. - леко му намигнах и се засмях.

Александер също се засмя. Toй знаеше, че момиче като нея не е за изпускане. Може би щеше да успее да стане приятел с нея и то добър. След като се стъмваше вече, Ал каза на Силвия:
-Аз вече не съм непознат. - засмя се като продължи. - Услугите ти на безплатен гид ще си останат безплатни. - смееше се на висок глас. - Все пак. Нашата първа спирка ще бъде на великият Биг Бен. - Хлапето не спираше да се хили. Беше все едно напушен или дрогиран. Запътиха се към забележителността и Ал отново попита Силвия:
- Между другото, Силве. Имаш ли си приятел?

- Но не си и най познатият забележи. - отбелязах и се засмях. - тъй че ще си помисля дали да са безплатни или не. - усмихнах се.
- Е щом ще ходим към Бен-да да търгваме. - Запътихме се натам.. Няколко минути и отново бяхме на шумна улица препълнена с хора, наистина имах чуството че през ноща Лондон е по шумен и раздвижен от колкото през деня.
Следващият въпрос на Александер малко му учуди.
- Ако като обикновен приятел да, ако като приятел с който се обичаме.. - тук не се доисказах и се спрях. Погледнах мъжа въпросително и се подсмихнах. - Да не би ако кажа "не" ще се опиташ да застанеш на този пост?

- Всъщност не знам и аз - усмихна се и я погледна. - Аз.. Ами.. - заекваше и не си продължаваше изреченията. Затова е от срамежливите. Ако получи такива въпроси така става. - Може и да се опитам ако ми позволиш. - подсмихна се и продължи да говори. - Всъщност за тази работа трябва да се опознаем много добре. Има време и за любовни афери. - засмя се и погледна към небето. Луната беше току що изгряла, броят на звездите нарастваше все повече и повече. Ал обичаше да гледа небето вечер. След миг шумотевицата го разконцентрира и попита Силвия:
- Между другото, Сисе. Нали може да ти викам така? - погледна я с плам в очите. - Дали тази шумотевица ще продължи много? Лондон е много шумен град. На Бенд-а пак ли ще е шумно? - Александер мразеше голямата шумотевица. Той обичаше тихи места. Духаше вятър. Беше приятен, защото само ги охлаждаше. Ал спря и седна на една пейка. Зад него имаше река, заради която вятъра може би е толкова прохладен. До него светеше лампа. Всъщност имаше много лампи около него.

Усмихнах се.
- Моето разрешение няма смисъл да питаш, то си зависи изцяяло от теб. - намигнах му и лекичко се засмях. На следващото което каза се усмихнах.
- Значи си бил и сериозен. - това ме зарадва. Малко мъже искаха сериозни отношения в 21 век.. Повечето така за една нощ и това е. Те тези сигурно след двадена и ще те забравят. Въздъхнах и пак се включих в реалният мир. Погледнах Александер който ме нарече Сисе..това ми дойте като гръм от ясно небе по главата.
- Всичко друго но не и Сисе..моля те. А за шумотевицата еми не всъщност май няма дасвърши можеби само около три, четири или пет часа през ноща. А на Бен-да ще е ощу по шумно.. - засмях се. - Не си единственният турист днеска сигурна съм. Опрях се с ръце на пейката на която седеше момчето.
- И така първото най велико чудо на света луната в Лондон. Тук тя свети както във всичките останали големи градове. Дори винаги свети еднакво но това не и пречи да се отличава от другите нали я гледаме от Лондон! Ами тази Лампа! Една единственна из целият свят нея са я построили още миналата година и същата година са я поставили тука. Най старата и рядка лампа на планетата. Ами онази река, необикновенна е през ноща тъй като температурата спада тя става по хладан, а през деня когато грее слънце водата в реката се нагрява. Самонагряваща се река невероятно! ..А сега сериозно, нямаше ли да ходим до Бен-а? - повдигнах вежда.

Алек започна да харесва Силвия. Тя беше добро момиче. Обикновенно не се намираха такива. Повечето са надути и се мислят за голяма работа. Ал се надяваше, че това момиче няма да е една от тях, защото много я харесваше. Вече и като приятелка. Някак си тя му допадаше. След като тя го попиташе дали няма да ходят до Бенда, хлапака отговори:
- Ами мисля, че да. - усмихна се момчето и продължи. - Знаеш ли? Много ми допадаш. Момичета като теб трудно се намират днешно време. - Ал се изправи от пейката и хвана Силвия за ръката като я поведе към мястото, на което трябваше да спрат. Започна да бяга докато я държеше здраво за ръката. Момчето спря на една поляна, за да може да си поеме малко въздух. Тям легна и гледаше звездите. Търсеше съзвездията и после попита Силвия:
- Силве. Кои от съзвездията можеш да намериш? - усмихна се и го каза на шега. - Шегувам се. Та имаш ли си гадже? - усмихна се леко и отиде до нея, хвана я за кръста и я придърпа към себе си.

- И момчета като теб също. - отбелязах. Ал стана и тръгнахме пак по пътят си, а следлед време вече лежахме на някаква полянка и гледахме звездите. Нямах голяма представа къде се намираме аз и да бях от Лондон не го знаех много добре предпочитах да съм някъде извън града или в по тихите му места но на това май не съм била. Или през ноща не ми беше толкова познато.. А можеби вобще не бяхме в лондон? Сериозно нямах никаква представа къде съм дано Александер знаеше..
На небето звездите ставаха все повече и повече повяваше прохладен вятър но все пак беше топло. Колко беше красива природата. Засмях се когято момчето ме попита за съзвездията.
- Аз да не съм някой учен който ги знае, макар че някое бих намерила някак си.. - Не успях и даотговоря когато той ме придърпа към него и ме попита дали си имам гадже всъщност отново.. - Нали трябвало да се опознаем? - погледнах го въпросително. - Но щом толкова искаш да знаеш, вече нямам. Преди няколко месеца скъсахме.

Ал я погледна. Той знаеше, че тя е един вид объркана. Сигурно Силвия си мисли, че са се изгубили. Всъщност и той не знаеше къде са. Изправи се, за да поогледа района. Огледа го и изведнъж докато гледаше видя Биг Бенд-а. Обърна се към Силвия и й каза:
- Силве. Вече знам, че сме в правилна посока. До сега не знаех и аз къде сме. - и отиде до нея. - Надявам се ще искаш да прекарваш времето си с мен? - усмиха й се и я прегърна. - Искаш ли?

- Зависи. - подсмихнах се. - Хайде нали искаше да видиш Бен-да..
Взех го за ръката и тръгнах по посоката му, сетих се къде бяхме, просто беше тъмно а на през ноща не съм ходила тук. Кой идиот ще ходи сам през ноща на безлюдно място?
Вървяхме около двадесет минути до Бен-да в пълно мълчание, но пък по улиците беше шумно. Както и си мислих до Бен-да беше по шумно от колкото някъде другаде. Еми туристите идват тук всеки ден.
- Великият и неповторимият Биг Бен..запознайте се.. - посочих го с ръка и се засмях.

- Приятно ми е да се запознаем, уважаеми г-н Биг Бенд. - засмя се силно. Погледна Силвия и я вдигна на ръце. - Къде ще ходим? - попита я той. - Какво искаш да правим? Аз предлагам игри за напреднали. - Отново се засмя. Силно, силно се хилеше докато я държеше на ръце. Гледаше я някак си влюбено. Отново тръгна към поляната където бяха преди да дойдат към забележителността. Там беше тихо и след дълги разходки стигнаха до полянката. През цялото време той я държеше на ръце и накрая я остави легнала на полянката. Легна до нея и се облегна на рамото й.

Леко се дръпнах и го огледах, след което погледнах Алекс в очите и се подсмихнах.
- Нали трябваше да се опознаем малко повече - прокарах бавно пръст по лицето му след което се засмях. Погледнах към небето. Ако мислеше че може да види момиче на улицата да му каже как се казва и да пита дали има гадже..ако мислеше че това е достатъчно за да я завоюва дъблбоко грешеше. Ще му е по изгодно да отиде да си вземе някоя проститутка. Подсмихнах се няма да стане така.

Погледна я малко зачудено. Засмя се пък й каза:
- Знам как се прави. - усмихна се. - Просто съм такъв. Пред мен стои момиче, което ми харесва по характер. Искаш ли да съм ти приятел. Не като гадже естествено. - каза й той. погледна към небето и гледаше звездите. Тази гледка му харесваше най-много от всичко друго. Мястото беше тихичко. Отиде до Силвия, притисна я към себе си и я попита:
- Значи не искаш игри за напреднали? - засмя се силно и е прегърна.

Поклатих с глава.
- До някъде не до някъде да. - повдигнах рамене и се отпуснах на тревата. Затворих си очите и вдишах прохладният въздух.
- Виж дори приятел от първа среща не се става.. Ще видим в последствие какво ще стане и ще видим. - усмихнах му се, отворих очи и погледнах към небето. Беше се стъмнило много но заради светлината на Лондон всичките звезди неможеха да се видят. Така де повечето които бихме могли да видим. Виждаха се само нкои от тези които светят по силно и които са по близо..

Ставаше прохладно, защото около тях имаше река. Ал не беше чул много от думите на Силвия, защото беше заспал без да иска. Успя да чуе само думите "До някъде не до някъде да". Това обаче не го интересуваше. След като Силвия спря да говори, Ал се събуди. Погледна я и й каза:
- Да знам. - усмихна се сякаш бе чул всичко. - Какво ще правим? - погледна към звездите, защото майка му я нямаше на този свят. Сигурно затова обича толкова да ги зяпа.