Преди цирка да напусне града...

Опитвайки се да се съсредоточа, бавно и постепенно стъпих на въжето и тръгнах напред. Направих една две крачки и тялото ми се наклони на дясно, а след това и на ляво, като тотално изгубих равновесие. Заклатушках се, но скоро увладях тялото си и отново продължих напред. Осъзнавах че бях едва на метър от земята, но това не ми се струваше толкова глупаво, колкото всъщност бе.
В града имаше цирк и малко след като всичко свърши успях да се промъкна "зад кулисите" където намерих това тук..явно онова детенце което подскача от ръцете на акробатите, а след това си танцува по въжето, се упражнява тук. Изглеждаше ми забавно и затова се покатерих, но май не е толкова лесно колкото изглежда, а...? Единият ми крак се преплете във въжето и изведнъж се озовах на земята, паднала върху дясната си ръка. Неудобна поза, навярно ако бях човек всичко това щеше да ми се стори много по болезнено и неприятно, отколкото сега. Затворих очи и бавно станах, като се хванах за въжето и се изправих на крака...засмях се...Гласът ми се чуваше из цялото помещение, а сега шатрата бе празна и всички места-свободни. Излязох на сцената, където до преди малко всички от трупата се покланяха и с един лек подскок се намерих на въжето, по което вървеше онова дете...Една крачка, след това още една...озовах се на средата на въжето и осъзнах че..намирах се прекалено високо, а май не бях споменала че имах известен страх от височини..
Завъртях се панически назад и за малко да падна, когато ръцете ми се сграбчиха за въжето и погледа ми попадна върху силует, настанил се на последните места. Никак не ми се искаше да моля за помощ, но в момента щях да се радвам ужасно много, ако онзи там можеше да лети...
-Няма да е зле да ме свалиш, а?..-попитах аз и отново погледнах надолу...беше страшничко!

Както си вървеше Алдур видя голяма шарена шатра и редящи се на опашка хора. В града беше дошъл цирк. В момента нямаше възможност да го посети, защото беше зает, затова отиде след няколко дни. Купи си билет и влезе. Представлението си го биваше. Клоуни, фокусници, дресура. Доста от животните бяха доволни, че са в цирка. Откъде знаеше? Ами те му казаха. Дойде ред и на акробатите. Обаче тъкмо бяха приключили с номера, когато на въжето се появи едно момиче. То обаче явно не беше част от трупата и се боеше от височини. И помоли тъкмо Алдур да й помогне да слезе. Хибридът стана от мястото си, в края на реда и бързо се качи горе при нея.
- Спокойно - заговори й той докато се придвижваше. - Подай ми ръка и не гледай надолу
Пое ръката й и тогава се оказа, че я е виждал и преди. Вампирката от гробището
- Здрасти, Готик Гърл - измърмори той, а вече бяха долу.

Е май дойде и моето спасение, но за незнам за чие щастие, "спасителя" ми бе решил, че като ми каже да се успокоя и да не гледам надолу, всичко ще е наред. Ама мой човек, ако беше толкова лесно нямаше да ме е страх...! Изсумня, но вече се намирахме на земята и определението "готик гърл" ми напомни че се познаваме от преди. Нямах особен спомен какъв прякор аз му бях измислила, но той явно помнеше моя...е нищо, щях да импровизирам с някой друг, въображението ми е в повечеко, май се забелязва...
-О, я виж ти, кой бил това. Май на ангела са му слложили рога.-изкисках се на шегата си и скорро укротих смеха си, който май бе не особено основателен...
-Благодаря...-казах накрая и отново погледнах нагоре към въжето, по което до преди момент се опитвах да ходех...просто "вървях" щеше да е неправилен глагол, аз просто не можех да го правя!

Алдур също се засмя на шегата на вампирката. Шега, която като се има предвид, че беше наполовина ангел и наполовина демон не беше точно шега.
- Ти си първият вампир, който виждам да се бой от високо - отбеляза той. - Добре извинявай. Какво ще кажеш да пийнем по бира? - предложи хибридът

Предложението му ми се струваше толкова примамливо, че почти не приех.Замислих се за последствията от всеки път "на по бира" но мисоля че самоконтрола ми започваше да се връща...тоест започвах да придобивам някакъв такъв..или...Както и да е, бирата щеше да ми дойде добре и мисля, че нямаше нищо лошо в това да му позволя да ме почерпи, нали така беше..
-Добре, разрешавам ти да ми платиш бирата, но нищо повече.-засмях се аз, придавайки се още съвсем малко важност чрез един два жеста с ръцете си и отново се засмях.Всъщност това беше доста глупаво, но след бирата не мисля че щеше да има голямо значение.Да си призная дори сега не намирам голяма връзка с предините си думи и май е време да отидем някъде където никой няма да ми потърси сметка защо се появявам на сцената.А бях убедена, че рано или късно някой ще го направи...не само че се страхувах от високо, но също така никак не си падах по клоуни...Пениуайз ме плаши, а тук бе пълно с такива като него!
-Какво чакаме, хайде да отиваме някъде по далеч от тук, побиват ме тръпки...-казах аз и хванах ръката му, като го задърпах към изйода, хвурляйки един два погледа през рамо, за да съм сигурна, че няма да имаме особено много пречки.

- Ами да вървим - кимна Алдур и се отправиха към изхода. И май навреме понеже един от разпоредителите доближаващ размерите на горила се беше насочил към тях. Е може би не точно към тях, но хибридът използва за всеки случай способността си да владее елементите и в частност земята предизвиквайки издигането на малка купчинка пръст. Горилата се спъна и това им даде възможност да си излязат. Качиха се на мотора му и тръгнаха. Двайсетина минути по-късно бяха паркирали пред едно заведение и седяха на една маса с по еда бира пред тях.