Няколко дни по-рано

Алдур постели един чаршаф върху пясъка, затисна краищата му с няколко камъка и се настани. Слънцето грееше, топло без да е горещо и подухваше лек ветрец. И на плажа нямаше много хора. Вероятно защото се свечеряваше. Героят ни поседя известно време, около 20-на минути на чаршафа, после стана, свали късите си панталони и потника и тръгна към водата. Потопи крак в нея. Беше идеално топла. Няколко крачки и се хвърли с плонж. Плуваше, гмуркаше се и пляскаше с ръце във водата като дете. По някое време му омръзна и реши да излезе. Стъмваше се, обаче пак беше достатъчно светло. А до чаршафа му се беше настанило едно момиче..

Денят беше доста топъл и Виктория реши,че няма да е зле да се разхлади като отиде на плажа.Нямаше да е зле и да хване малко тен...И преди беше ходила на плажа и и беше харесало.Тогава обаче беше доста по-пусто.Не,че сега имаше кой знае колко народ,но...но така нямаше да може да се намокри и като вълк.Тя беше странна птица и обичаше да се мокри независимо в каква форма беше.Но естествено стоеше и на разстояние от опасните дълбочини...в онази си рошава бяла форма.
Беше облякла черен бански от две половини които доста добре очертаваха тялото и.Настани се на пясъка и постоя така известно време..дали десетина минути или няколко часа тя не знаеше.Просто си лежеше.Слънцето бавно започна да залязва,но все още хвърляше нежна светлина...докато някой не се надвеси над нея.Виктория вдигна черните си слънчеви очила и погледна мъжът като се подпираше на едната си ръка.
- Здрасти. - каза тя.Усети,че този мъж е доста силен...беше хибрид,но тя не можа да разбере от какво...хем позната хем непозната миризма. - Кой си ти?
Много умен въпрос...няма що.

Докато ангело-демонът се приближаваше към момичето позната миризма. Тя беше върколак. И то, както повечето от вида й много привлекателна. Особено в този черен бански.
- Казвам се Алдур, очарователна вълча госпожице - отвърна хибридът на въпроса й кой е. Целуна й ръка и се настани на чаршафа си.
- Ами ти?

Виктория се сепна.
Оу!
Беше първата и единствената и мисъл.Не всеки ден и се случваше това някой да и заяви какъв вид е само след едно поглеждане и да и целуне ръка...Макар,че това с ръката спадаше към онзи досаден кралски етикет на които родителите и държаха да я научат.
- Ъм...аз съм Виктория.Приятно ми е. - да си признае тя беше леко притеснена,но си нямаше и на идея защо.Погледна към мъжът който лежеше на няколко сантиметра от нея. - Извини ме за въпроса...,но...какво си ти?Като вид е...
Тя се изчерви.Въпроса беше зададен не много прилично,но...това бяха първите думи които и изникваха в ума.

Пп:Наистина извинявай,че те оставих така в РП..,но дълго бях без муза...

Момичето също се представи. Казваше се Виктория.
"Май сме срамежливи" - помисли си Алдур Но пък това й придаваше още чар.
- Хибрид - отвърна той на въпроса й какъв вид е. - Наполовина ангел и наполовина демон. - А после изведнъж попита:
- Да са ти казвали, че си много сладка, когато се изчервяваш?

Момичето стана още по-червено.
- Ами...всъщност...не. - изрече тя.След малко се
усмихна леко и погледна към хибрида. - Ъм..благодаря.
Виктория се излегна и сложи очилата си като погледна към небето.Не знаеше какво да каже,а и жегата пречеше на мозъка и да мислил
- От тук ли си Алдур? - беше първото което и дойде на ум.Ако не беше толкова топло и не я мързеше толкова сигурно щеше да разгледа хибрида от близко и едва ли не под лупа.Винаги и е било интересно да се среща с други същества,да се запознава с тях и прочее.Да си признае и харесваше и да си навлича бели,но не обичаше да яде бой от други същества...а тя често досаждаше на по-големите и по-силните от нея.

"Голям пропуск от мъжка страна" - мина през ума на Алдур.
- Може да се каже - отвърна той на въпроса й. - Живея тук, но израснах в Средния Изток, а после прекарах известно време в България и на други места по света.
Говорейки хибридът случайно се премести на хавлията си по-близо до момичето. И пак случайно или пък не? ръката му се оказа на крака й.