Денят след последното пълнолуние, около училището

Първите слънчеви лъчи огряха земята. Нежното чуруликане на птичките посрещна новия ден. А на една поляна лежеше голям вълк. Всъщност вълк не е съвсем точно. Защото в момента тялото му се променяше. И след малко на мястото на вълка имаше гол мъж.
Константин, защото за него става дума се изправи. На няколко крачки от него имаше хралупа и той се насочи натам. Бръкна вътре и извади вързоп дрехи: черен потник, къси панталони, сандали. Облече се и прокара няколко пъти пръсти през косата си вчесвайки се по този начин. Освен дрехите обаче бе оставил и още нещо. Добре затворена кутия, в която имаше голямо парче печено месо и кашкавал, също печен. Върколакът ги изяде... Тръгна по пътеката. И ненадейно срещна някого. Момиче, ако трябва да сме точни. Въпросното момиче пък се казваше Силвия Томсън, беше една от колежките му, а също и фея. А Константин от край време беше в приятелски отношения с феите, както и почити всички, да не кажем всички от от вида му. Но въпреки това не бе общувал много с нея. Поради липса на време.
- Добро утро - поздрави той.

Чух нечий глас да ме поздравява и се завъртях за да видя онзи който го е казал.
- Добро и на вас. - Усмихнах се щом видях че е един от колегите ми. - Незнаех че не съм единственната която се събужда с първите лъчи на слънцето през почивните дни. - Отбелязах все така усмихната. Постоянно се събуждах така, незна защо беше си заложено в мен. Не ми беше нужен часовник за да кажа колко е часът. Сигурно си идва от поколение в поколение на расата ми. Феите и елфите винаги са се събуждали с първите лъчи на слънцето и си лягали щом те изгаснат, през цялото това време работели без почивка. Все пак цялата природа е в техни ръце, една грешка и вместо да е лято ще завали сняг. А хората с това не са свикнали. Е, сега вече не е да заспиваш с лъчите на слънцето. Събуждаш се но си заспиваш щом поискаш, ех. Традициите се променят..

Константин също се усмихна
- Е, по принцип в почивните дни си поспивам малко повечко - засмя се той. - А снощи заради луната...- Заради пълната луна бе прекарал нощта на вън и не бе спал много.
Кратко мълчание, през което върколакът набързо обмисляше следващите си думи. Общуването с жени и свалките..е не, че не се справяше, обаче не беше сред най-силните му качества.
- Да пием заедно кафе - предложи той.

- Ясно, значи днес е изключение. - усмихнах се. Е, поне един път да знам че не се събуждам само аз толкова ранно.
- Нямам нищо против. - усмихнах се пак, на предложението му. Едно кафе ранно сутрин никога няма да попречи.
- Как са учениците, слушат ли? - попитах докато вървяхме на някаква посока. В моите часове много не искаха да слушат, но пък като пишеш двойка на някой и млъкват, може би пък при другите слушат повече..

Феята прие поканата на върколака и тръгнаха да пийнат кафе.
- Общо взето слушат - отвърна Константин на въпроса, който му бе зададен. - Особено ако им давате внезапни контролни и големи домашни. Или ако изхвърлите някой през прозореца.
Стигнаха до близкото кафене. Константин издърпа един стол, за да може момичето да седне и седна и той.

Въздахнах. - Не, аз така немога. Нито за контролните нито за изхвърлянията. Просто не ми се дига ръката. - повдигнах рамене. Сега разбирам защо баща ми е казвал че не е хубаво да си добър. Не, то..то е хубаво. Ама в нашият век това просто го исползват.
- Вие май се справяте по добре от мен с дисциплината в часовете. - усмихнах се. - Според мен са просто неукротими.. - засмях се леко.

- Всеки с методите си - вдигна рамене Константин. - Но понякога наистина са доста буйни. Няма лошо стига да не се прекалява. Обаче са умни, особено ако се постараят.
Дойде сервитьорка да вземе поръчките им. Той си поръча капучино и кроасани.

/сори за забавянето/

- Прав си. - Кимнах и се усмихнах. Когато дойде сервитьорката си поръчах само едно сокче, погледнах през прозореца и пак се обърнах към Константин.
- Предложи някоя интересна тема за разговаряне.. че то почивните дни са за почивка.. - засмях се леко и се замислих и аз за интересната тема..


П.п. Трябва да направим конкурс кой ще пише най късно..

- Тема за разговор.. - замисли се Константин. - Ами..- почеса се по брадичката - Като спомена почивка къде предпочиташ да ходиш в свободното си време?
Сервитьорката донесе поръчките им. Той отхапа от кроасана и пийна глътка капучино.

/голямо бавене /

- Хм, еми незнам сигурно някъде на природа.. Където няма много хора или поне ако има то да са такива с които ми е интересно и ми допринася удоволствие да общувам с тях. - усмихнах се. Бях фея а ние без хубавата природа наоколо неможехме. Не ми харесваше да съм насред шумотевици, кули и небостъргачи. Предпочитах да съм на място с повече растителност където беше по тихо.. Където се чустваш по свободно.. Бях се унесла в мисли, тръснах с глава и богледнах Колегата.
- Ами ти? - попитах го, като имах предвид същият въпрос който ми беше задал той преди малко.

- И аз така - отвърна Константин и отхапа нова хапка кроасан. Не си падам по големите събирания. Предпочитам да съм някъде на спокойствие - Все пак бе върколак и като такъв в тясна връзка с природата. А в дни като предния определено не беше добра идея да е сред хора - Е понякога ходя на баскетболен мач или - отпи от капучиното си - на концерт за класическа музика