Морето

Беше се стъмнило и стана по хладно, не като жегата през обяд. Излезнах навън да се поразходя, на небето се виждаше луната и звездите. Тръгнах към посоката на морето, незнам защо но там сега щеше да е невероятно красиво и точно това ме привличаше. Събух си обувките и тръгнах по вече прохладният пясък вдишвайки соленият и приятен въздух. Колко тихо беше тук, не се чустваше нищо освен морето, което бе спокойно имаше само лекички и тихи вълнички. Седнах на някакъв високичък самък появил се от незнам си къде на плажа. Загледах се в пътечката на луната в морето, колко беше хубаво..

Крис реши да се разходи и да запълни времето докато скъпата му майка се обади,за да се видят.А под "видят" се разбираше,че той ще отиде там където тя му каже и ще случа 1 час как му чете конско за нещо,което той ще отрича,че е направил,а всъщност може и да е.КВо по-яко от това да имаш незаинтересовани родители,които се сещат рядко за съществуването ти.
Нашия герой реши да се разходи край морето,нещо във вълните го успокояваше,а и не беше настроен за свалки тая вечер.Беше в скапано настроение и даже и някое момиче не можеше да го развесели.
Бръкна в джоба си и извади кутия с цигари.Запали една и изпуши,но пъл цигарите можеха и да помогнат за настроението.Скоро стигна до крайната точка на разходката си и видя една фогура върху камък.КАто се приближи и установи,че му е много позната.
-Хванах те!-каза той като се приближи тихо до нея и я хвана отзаде.Една усмихва се плъзна по лицето му.

Подскочих на място когато някой ме докосна. Обърнах се машинално за да видя кой е. Как щях да почна да се карам ако нямаше да видя кой е.
- Ти..ти..Добре ли си?! - говорейки с леко повишен тон, трябваше да ми мине. - Искара ми акъла! Оплаших се.. - Поех си дъх и се опитах отново да се успокоя. - До нас има море, тъй че не гледай че съм фея, мога да отмъстя. - отместих се на камъка за да му направя място да седне.
- Та, какво прави любителят на баровете и дисктотеките. Самият Крис - на толкова тихо и спокойно място?

Силв подскочи,когато Крис я хвана отзад,а усмивката на нашия герой стана още по-голяма.Не очакваше точно тази реакция,но ..тя все пак беше фея,а те се предполагаше да са малки крехки създания,лесно плашещи се и добрички.Хм,това описание не беше точно това,което идваше наум на Кристиан,когато си помисли за Силвия.
-Внимавай да не хвръкнеш-засмя се Крис и седна до нея.-че не мога да те гоня после.
Камъка беше топъл както и нощта.Странно беше,че майка му искаше да се видят по неговото разписание,ако зависеше от нея щеше да си стои в Щатите.
-Мама ще наказва лошия й син вампир.-каза с престорен тон Крис и завъртя очи с досада.-А ти какво правиш тук?

- Не се знае кой ще хвръкне.. - смигнах му. Аз поне можех да летя а той само ако някой го подхвърли. Засмях се на ум.
- Бедният той.. - протегнах ръка и леко разрошх косата му. Много ме забавляваше тази му рошава коса. - .. и какво е направил този път че майка му ще му се кара? - повдигнах вежда.
- Какво може да прави една самотна фея, вечер на брега на морето? - въздихнах тежко. Като нямаш какво да правиш се мутаеш без причина натам-насам. Е, днеска мутаенето ми ме доведе тук.