Стаята на Казуки

Стаята на Рика не беше нищо необикновено или захласващо окото. Просто част от малкото хубави неща, с които можеше да помни местата, където бе израснала. В единия край стоеше леглото й: Скромно, традиционно ниско, без подматрачна рамка, меко и изключително удобно, покрито с леко памучно одеало и различни по размер и форма възглавнички. Преобладаващ белия цвят позволяваше акцента на множеството японски и корейски мотиви нежно и грижливо обкичили стените, раклите, рафтовете и останалата оскъдна мебелировка. Множество едва доловими детайли красяха калъфките, ефирните прозрачни-бели завеси и малките предмети разпръснати на бюрото, нощното шкафче и скрина. И въпреки всичко това не беше любимата част на Рика.
Скрита зад полупрозрачен параван от черно дърво и тънка оризова хартия, обрисувана прецизно с нацъфтял вишнев или може би сливов клон, беше малката стаичка, в която Казу щеше да прекара повечето си време в стаята. Разпънат от край до край между трите стени лежеше дебел, пухкав и мех снежно бял юрган. Ъглите между пода и стените стояха покрити от купища разноцветни възглавнички, между които едва ли имаше две еднакви. В самото начало, сантиметри след паравана, имаше малък плот от същото черно дърво, който служеше за сервиране на на напитки, предимно кафе, защото Рика рядко пиеше чай или подобни странни бъркочи от разни треви.
Стаята не бе нищо необикновено, но беше всичко, което момичето можеше да поиска.