Главната палуба

The Big Boss Брой мнения : 4708

Главната палуба беше доста голяма и красива.
Тук доста от посетителите се разхождаха,някои деца играеха,други гледаха морето,а вечер някои сядаха или лягаха по пейките и гледаха звездите.

The Big Boss Брой мнения : 4708

След като поговорих със сестра си Ребека и оставих Бела.Трите щяхме да сме в една каюта и се радвах,че няма да съм сама.Беше изминало известно време от какво бях разбрала,че Бека ми е сестра и двете бяхме прекарали дост време заедно и се опознавахме.Тя беше интересна личност и това ми харесваше.Беше наследила чара на Монгомъри.
Излезнах на главната палуба и вдишах чистия въздух.Все още не бяхме тръгнали,но бях застанала на страната на палубата към морето.Беше толкова красиво...,а когато отплаваме и навлезем в открито море сигурно щеше да е още по-красиво.
Лек ветрец разрошваше косата ми,затворих очи за миг и се усмихнах.Всичко беше толкова хубаво...за сега.И все пак не се чувствах много добре...бях сама тук,а исках компания,но то по дяволите още никой не беше дошъл.Сигурно на борда бяхме двама-трима човека - или каквито и да е същества - без екипажа на Естрела.
Искам вече в открито море...
Много искаш!
От кога не сме се чували...толкова беше приятно докато мълчеше Клара.
Тогава ще си говорим по-често.
Оооо нали аз си умирам за разговор с теб...
Дали щях да прогоня моето друго "Аз" ако скоча от кораба докато бяхме в открито море?Да си призная тази мисъл ме изкушаваше понеже ми беше писнало от Клара,но....работата е там,че тя можеше да остане с мен дори в смъртта.Тогава вече щеше да е наистина много гадно.
Отчайваща си миличка.
Мълчи Клара!
Няма пък!
Да не си на пет?
Аз съм ти..така,че трябва да питам същото?!
Да бе...човек никога няма да повярва,че двете сме една и съща личност.

Graduates Брой мнения : 99

Ужасно исках да се разходя за да рагледам кораба, но все още не бяхме тръгнали и реших да оставя разглеждането на кораба за по - късно. Отправих се след шофьора към каютата ми. Той тъкмо щеше да излиза.
- Бодирагрдите мисля да ги сложим тук, или по-добре там отпред? Така ще пазят всички. - Каза той а аз се засмях.
- Както прецениш. - надигнах рамене и влезнах в каютата си. Затворих вратата след себе си и бързо си подредих нещата. Чу се звуковият сигнал който казваше че корабът тръгва. Толкова много време ли бе минало? Излезнах от каютата си, бодигардите вече бяха тук. Май бързото ми подреждане, не беше чак толкова бързо.
Е, вече май беше време и за оглеждането на кораба. Излезнах на палубата и тръгнах към "носът" на Estrella оглеждайки всичкото. Имаше монго пейки, расположени доста на място. Онези които са го мислили и правили са положили доста труд. Дизайна беше прекрасен! Вече бяхме отплавали и пристанището не се виждаше. Вървейки на пред и гледайки хоризонта забелязах доста позната фигура. Започнах безшумно да се приближавам.. ако това беше онази която си мислих че е това пътуване ще е още по великолепно. Или дори не пътуването ще е най-великолепното което някога съм имал. Колкото по-блозж се приближавах толкова все повече и повече се уверявах че е тя. И ето че стоях точно зад нея, не се сдържах и обвих ръцете си нежно около кръста и, така че да не може да се обърне.
- Познай кой е.. - прошепнах и на ухото као я целунах по врата.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Толкова е красиво...
Усмихнах се и въздъхнах.Беше красиво,но ми беше скучно...чувствах се сама каквато и на практика бях макар и да имах не една,не две,а цели три сестри които би трябвало да са на борда,но бях сигурна само за една от тях - Бека беше тук и беше с моята малка Бела...как можех да се чувствам сама след като сестра ми и дъщеря ми бяха тук?И плюс това другото ми "Аз" ,Клара също беше тук...без тази кучка никъде не можеше да се отиде по простата причина ,че беше другото ми "Аз". Ама,че определение...
Тръснах глава за да пропъдя тези мисли и ги заключих в един шкаф далеч,далеч в съзнанието си.Просто тази тема беше тъпа...и нямаше защо да мисля за нея.
- Познай кой е... - нечии ръце обгърнаха кръста ми,а нечии устни целунаха вратът ми.Аромата на мъжът ми беше познат...Много познат и се радвах ,че е тук.Обърнах се и се озовах лице в лице с Дмитрий Джозуеф Флориан.Усмивка озари лицето ми,а аз се притиснах към него кто го прегърнах.
- О Никс!Дмитрий ти си тук! - прошепнах.Отдръпнах се леко и след малко устните ми се озоваха върху неговите.Не знам колко време беше минало от последния път когато се видяхме,но умирах да усетя устните му върху своите...аромата му....него!
Усетих се,че бях говорила на "ти". С този мъж нямаше да се кротнем на "ти" или на "ви". Щяхме винаги да прескачаме от едното на другото...или поне аз.Но това не ме интересуваше,бях щастлива и това беше важното...важно беше също това,че Дмитрий е тук!

Graduates Брой мнения : 99

Засмех се.
- Е как да ме няма? Помислих си че ще умреш от скука на този великолепен кораб и реших да спася положението... А сега сериозно, надявам се че няма да ти печа тук? - Повдигнах вежди. Повдигнах брадичката и с пръсти така че да мога да я гледам в очите. Усмихнах се и я целунах като я притиснах по силно към мен.
- Ще ми позволиш ли да те открадна, ммм поне до другата част на палубата? - казах като я вдигнах. - А пък и защо ли те питам, това си е истинска кражба.. - Както я държах тръгнах към носа на кораба. - Ще искам и откуп..- намигнах и. Атмосверата беше доста хубава, лъхаче лек прохладен вятър, а пък на този кораб всичко ставаше още по хубаво.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Какво?
Дмитрий ме хвана и заведе в другия край на палубата - носът на кораба.Заяви,че ще иска и откуп.Засмях се и поклатих глава след което се усмихнах.Вятърът разпиляваше косите ми,а вече почваше да се стъмва и беше наистина хубаво.
- Какво ще искаш за откуп?Но ако ти си крадеца ще си помисля много сериозно дали ще искам да ме освободиш. - смигнах му.Приближих се към него,надигнах се на пръсти и обвих ръце около вратът му след което устните ми срещнаха неговите.Целувката се задълбочи когато езикът ми докосна палаво неговия.След няколко минути отдръпнах устни от неговите,но останах притисната до него. - Липсваше ми.
Това си беше самата истина,нямах търпение да го видя отново.Да усетя аромата му,да видя усмивката му,да усетя устните му върху моите...
Знаеш,че си жалка нали?
Естествено,че моето друго "аз" - Клара - нямаше да пропусне да ми натрие носа и щеше да каже нещо с което да ме издразни.Не можех да я търпя повече,но за моя жалост трябваше да живея с нея...последния път когато тя направи нещо откачено беше когато Дмитрий пристигна в Лондон и дойде в кабинета ми,а малко след като родих дъщеря си и бях доста слаба,се беше възползвала от това и опитала да убие...бившия ми.Но Клара си беше Клара...нямаше какво да направя.Трябваше да я търпя.Тя беше като трън в....петата.
- Радвам се,че си тук. - признах си и се сгуших в него.Беше ми толкова приятно и просто не исках да се отделям от него...всичко това ме връщаше в градината на имението когато усетих за първи път устните му върху своите....о господи държах се като ученичка!
Жалка си.
Млъквай Клара.
Усмихнах се леко и се опитах да пропъдя Клара някъде надалеч,но просто няма как..нея нямаше как да разкарам..,а толкова много ми се искаше.

Graduates Брой мнения : 99

Поставих едната си ръка на талията и а другата се зарови в прекрасната коса на неповторимата Клеър Монгомъри. Притиснах я към мен
- Хмм незнам, но като лош крадец дори да си взема откупа мога и да не те пусна. - усмихнах и се злобно. Тохвърлих косата и назад и я целунах по врата.
- Все пак толкова прекрасен заложник - прекарах ръката си нежно по лицето и вратът и. - и най безчуственният крадец няма да изпусне. Докоснах с пръсти брадичката и и леко и повдигнах главата Наведох се и я целунах, плъзнах езикът си между устните и задълбочавайки все повече и повече целувката.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Клеър се засмя,а смехът и отекна наоколо.Бяха останали съвсем сами на палубата.
- Малко стил Титаник... - изрече блондинката и се отдели от "крадеца си" като се завъртя и погледна към небето.Понякога тя беше като малко дете.Радваше се и на най-малките неща.Смееше се и прочее.Сега живота и сякаш имаше смисъл...преди след раздялата и с Натаниел тя беше изгубена.В нищото.Просто се грижеше за дъщеричката си,преподаваше уроци в училището,оправяше се с досадните документи и после всичко отначало...сега когато се запозна с Дмитрий..просто и беше по-добре.И след като разбра,че Бека и е сестра....някак...всичко просто беше различно.
- Честно..не вярвах,че ще дойдеш..мислех,че няма да успееш....О Никс! - тя се върна отново при него и се надигна на пръсти като устните и срещнаха неговите. - Димка...

Graduates Брой мнения : 99

- Титаник ли? - повдигнах вежда.- Хм, не мисля. Немога да рисувам, честно. И няма да те уча да плюеш та да те види мама и да ти се скара. - засмях се. Ужас, не не бях способбен на такива неща. Представям си по телевизията или във вестниците, една статийка.. :
Дмитрий Флориан, Принцът на Франция реши да открие на целият свят тайната на поколенията в семейството му. По време на пътешествието с кораб Дмитрий показва на директорка на ShadowHood как се плюе.
Мда, това ще е статийка. Сензация направо, пък кой знае какви по тъпи неща ще измислят папараците.
- А и няма да допусна да се случи нещо, на никой от присъствщите на този кораб.. - усмихнах се гледайки Клеър в очите. Тя бе невероятно красива, въплъщението на ангел бих казал. Хм, във вампирскаформа и това я правеше неповторима, различна.. Не никой не е измислил думи за да я опиша.
- Е, днеска имам само една не толкова важна среща. И аз като модерен представител реших че може да се проведе и по скайп. - засмях се. Добре де, не беше чак толкова маловажна, дори маалко обратно ставаша дума за.. да не казвам голяма сума пари но не беше и малка. Незнам кое лудо 50-то чуство ми каза че може да се проведе по скайп среща но в крайна сметка това се получава. - А и нямам против да те последвам и до другият край на света. - на лицето ми отново блесна усмивка. Почуствах как устните и докосват моите.. От тази работа, забравих какво значи истинският живот.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Засмях се,а после на лицето ми се появи усмивка.Беше толкова мил...наистина.От доста време насам никой не е бил така мил с мен...говорим за мъж нали.
- Искаш ли да се разходим?Чух ,че имат разнообразите от кафенета,ресторанти...барове,дискотеки. - не,че очаквах,че той ще иска да отидем в някой от баровете или някоя дискотека...пък и тях ги предпочитах вечер.Сега просто ми беше много светло за това.Дори и вътре да беше затъмнено..си знаех,че грее слънце и не ми беше на кеф....,но виж...ако се напия може и да е друго...като онзи път в бар "Найт" преди..много,много..ама наистина много време.
- Погледи - делфини. - казах и посочих няколко делфина които скачаха във водата около кораба.Бяха толкова сладки.Едни наистина красиви и величествени създания. - Дъщеря ми много щеше да им се зарадва...
Бела обаче сега беше с Ребека и двете бяха някъде на кораба...не знам къде...знаех обаче,че малкото ми момиченце е в сигурни ръце.Сестра ми наистина си я биваше с децата.Или поне с моето.Хах!
- Дмитрий...разкажи ми малко повече за себе си...,ако обичаш. - това "ако обичаш" го сложих за благозвучие и да се придаде някакъв по-инстънчен вид на проклетото ми изречение...наистина исках да разбера повече за него...едва ли не всичко.Той беше толкова красив,мил,добър,интелигентен,умен...забавен...и най-вече потаен.

Graduates Брой мнения : 99

- Да се разходим? Добра идея. - Усмихнах се и се загледах във водата. - Да ти кажа, не обичам много шумните места ако нямаш против можем да отидем в каютата ми. Ако искаш някаква храна или нещо за пиене без проблем ще си го получиш. - Погалих я по бузата и допрях устни до челото и. Вдишах аромата който излъчваше, беше невероятна. Клеър ми поочи делфини скачащи във водата. Усмихнах се отново. Колко сигурно им беше хубаво на тези животни, радват си се на живота. Въздъхнах.
- Ходила ли е на делфинариум? - попитах имайки предвид дъщерята на Клеър. Странно, исках ужасно много да разбера от кой е детето и и къде е лащата, но все не се решавах да питам. Не исках да я нараня, както и да било.
- Да ти раскажа за себеси? - засмях се. Ако тръгнах да и разказвам това което се бе случило с мен, нямаше да стигне един ден определено. А и нещо точно сега не исках да се връщам обратно към онези години. - Какво да ти раскажа, аз съм един лудо влюбен принц във своята очарователна принцеса. - Като си довърших изречението я хванах на ръце.
- Е, скъпа моя принцесо. Ще позволиш ли на безмилостният крадец да те отвлече в каютата си?

The Big Boss Брой мнения : 4708

Докато Клеър гледаше красивите скачащи във водата животински се замисли защо до сега не е водила Бела на делфинариум?!Или в зоопарка..вярно,че Бела беше малка и нямаше да помни кой знае какво след няколко години от това,но щеше да им се радва.Клеър имаше няколко кучета и котки - обожаваше животните и честито си приютяваше някое и друго - които Бела много обичаше,а и те обичаха нея.
- Не..до сега не съм я водила. - каза тя загледана в бозайниците.Тогава Дмитрий я хвана за ръката и притегли към себе си.Вдигна я на ръце и заяви,че тя е неговата принцеса в която той е влюбен и дали ще е възможно да я отвлече в каютата си.Тя се засмя и го погали по лицето като долепи нежно устни до неговите.Наистина човек да не вярва,че онази кучка Клеър вече не съществуваше.Може би...,но сега имаше Клеър с дъщеря и раздвоение на личността можещо да обсебва тялото и.Яко я?!
- Но разбира се скъпи ми принце. - изкикоти се тя.Всичко това и беше нереално,забавно и приятно.Кой да предположи,че тя ще има вземане даване с принц?!Определено не аз,а за нея - не знам.
Той я понесе към каютата си макар и тя да имаше крака.Това си беше романтично,но мамка му...защо не ставаше дума за по-кратко разстояние?От вратата до леглото примерно,а не от палубата то една от каютите...всички покрай които минеха ги гледаха странно.Е или по-скоро различно.Едни се радваха,други се мусеха сякаш тези двамцата са решили да правят нередности на публични места - не,че Клеър не е правила и такива,но за принца не беше убедена в това.. - или като ударени с парцал.

Пп:Пиши ми за да решим за ГОЛЕМИЯ пост..хД

Graduates Брой мнения : 99

Когато стигнахме до каютата ми пред която стояха двама строги и здравички облечени в черно мъже. Като ни видяха с Клеър веднага отвориха врата.
- Не искам никой да ни тревожи.. - казах докато минавах покрай тях, те само мълчаливо кимнаха и вратата след нас се затвори. Пренесох Клеър през каютата. Когато стигнах леглото, бавно и внимателно я сложих на лилавите завивки.
- Да не съм те видял да ставаш от леглото - усихнах се навеждайки се към нея. Махнах няколко кичура коса от лицето и и я целунах плъзвайки езикът си между устните и. Беш невероятна
- Искам да се чустваш като принцеса, каквото пожелаеш ще ти бъде донесено. - Какви ги говорех? Да се чуства като принцеса, та тя си беше истинска принцеса.. Стнахах от леглото и отидох да взема чаши за вино, надявам се че не беше против вино. Взех една бутилка на едно Френско червено вино от 1787. Сипах в едната чаша и я оставих на една масичка. Взех другата и сипах и в нея. Поставих и нея на масичката и тъкмо тръгвах да ги взимама за да отида при Клеър и се спрях. Не, исках да е нещо по специално от просто вино дори и да беше скъпо. Огледах се и видях един нож, добре че Клеър тук не ме виждаше. Взех го и си порязахръката от която веднага потече кръв поставих я над една от двете чаши и се загледах в кръгчетата които се образуваха когато капките кръв се докосваха и разтваряха във виното. Отдръпнах ръката си когато реших че ще е достатъчно така че да има особен вкус но и така че да не разбере какво точно е. Облизах ръката си там където беше раничката и тя малко по малко започна да зараства. Върнах се при Клер и седнах на леглото до нея.
- Съжалявам че се забавих, заповядай. - Подадох и чашата с виното с "особеният вкус". Незнам дали беше правилно да го правя без да я попитам дали иска, но по дяволите нищо не можех да направя със себеси. Мисълта че в нея ще има нещо от мен ме подлудяваше.