Пристанището

Днес е денят...
Днес беше денят в който моят нов кораб Estrella щеше да потегли по своя първи курс в открито море.Щеше да мине през Италия,Франция,Ирландия,Ню Йорк и още.От дълги години бях капитан и бях обикалял доста по вода и посещавал доста страни,но най-добре се чувствах на борда на кораба и в открито море,а сега бях доста горд,че ще бъда капитан на Estrella.
Качих се на борда и огледах палубата.Нямаше никого.За сега.Почнах да оглеждам етажите.Всичко изглеждаше толкова хубаво...бях наистина горд!Чух шум и се обърнах.Екипажа вече беше тук.Те козируваха и това направих и аз.Кимнах им за знак "Свободно" и се усмихнах.Мисля,че и те бяха горди,че този кораб ще е наш.
- Прекрасен кораб! - заяви Катя.Бях напълно съгласен с младата блондинка.Намирахме се във Вечерния Салон който беше наистина приказен.Имаше и доста място за танци което се надявах да се хареса на хората.По времето което аз бях израснал и на първото ми пътуване с кораб когато бях още дете хората танцуваха вечер в подобни зали на тази.
- Да се захващаме за работа! - казах с усмивка на лице.Напуснахме салона и излезнахме на главната палуба.Големия кораб привличаше доста внимание,но и как нямаше да го направи?Усмивката не слизаше от лицето ми.Нямах търпение да отплуваме в открито море.Мисти ми подаде чаша чай и аз кимнах в знак на благодарност.Обичах да пия чай пък и винаги го правех,но и без това имаше време докато дойдат хората.
- Проверете дали всичко е наред на първия етаж.Не искам да имаме проблеми с кораба. - заявих.Винаги предпочитах екипажа ми да проверява лично кораба.Бях с тях от години и ги познавах много добре и им имах доверие,а и те също бяха на този кораб и нямаше смисъл да лъжат ,ако има проблем.
- На вашите заповеди сър! - козирува Мисти и хвана за ръката друг човек от екипажа - офицер Лоу.Харолд Лоу.Отпих от чая си и погледнах към морето.Водите бяха спокойни,а вятърът подухваше леко.Щеше да е наистина приятно пътуване.
Довечера също така щеше да има и някакво "парти" във Вечерния Салон на което трябваше да присъствам.До колкото бях известен беше по случай нечий рожден ден.Катя и Мисти знаеха повече по въпроса и щях да ме просветлят малко по-късно.Сега щях само да се наслаждавам на чая си докато дойдат пътниците....след това щях да се насладя на плаването ни.Винаги съм искал да съм капитан на кораб.Винаги.Радостта ми,че ще съм капитан на този кораб беше неописуема.Бях горд наистина горд и това сигурно се четеше и в очите ми.

Събудих се и когато слязох до кухнята Девора ми каза,че на масата в големия хол е оставила една покана за някакъв круиз която са и доставили по-рано днес.Повдигнах вежда и взех един от сандвичите които беше направила,а после отидох в хола.Настаних се на дивана,включих телевизора и взех плика и го огледах така сякаш всеки момент ще избухне.Отворих го и почнах да чет написаното на една от брошурите.Някакъв нов кораб днес щял да тръгне на своя първи курс.
Интереснно
Изядох сандвича си и разгледах и останалите брошури.Кораба изглеждаше наистина хубав.Имаше снимки как изглежда отвън и няколко на някои от стаите вътре.Занесох чинията в кухнята си докато гледах отново една от брошури.Оставих чинията на плота,а Девора я взе и я изми.
- Събирай си нещата Дев защото отиваме на кроиз. - подадох и брошурата и я я погледна.Кимна одобрително.Девора беше жена на средна възраст ,не много висока и леко пълничка.Беше нормално човешко същество и знаеше,че аз съм вампир и ,че малката ми Бела също е вампир,но не се боеше от нас.Беше доста мила и се грижеше за мен и Бела.Тя беше повече майка за мен от колкото истинската ми майка...."Нейно Кралско Величество Алисън Монгомъри".Пфф!
Девора отиде към стаята си,а аз отидох към моята.Набързо оправих моя багаж и този на Бела и го свалих долу.Помогнах на Дев с нейния и повиках такси което дойде наистина бързо и това ме учуди.Усмихнах се и хванах дъщеря си на ръце.
- Е мисля,че сме готови. - таксиджията сложи куфарите в багажника,а ние се качихме в колата.Не след дълго бяхме на пристанището.Големия кораб се виждаше от далеч.Бела запляска с ръчички,а аз се усмихнах.Този кораб беше доста по-хубав на живо.Беше приказен.
Слязохме от колата и взехме куфарите си.От кораба слезе сравнително млад мъж който качи багажа ни,а друг провери поканата ни.Още със самото стъпване на борда Девора отиде до една жена.Оказа се,че двете се познават.
- Мис аз ,ако не е проблем ,бих искала да остана с приятелката си.Между другото това е Анабела. - здрависах се с Анабела и кимнах на Девора.Нямах нищо против да остане с познатата си и тръгнах да разглеждам кораба.

Слезнах от таксито по възможно най-изтънчения начин, като внимавах да не смачкам роклята си. Бях решила, тъй като съм може да се каже главен гост, да дойда горе-долу последна и то направо за гала вечерта, на която щях да отпразнувам рождения си ден, който се падаше точно днес. Поне така ми бяха казали. Не таях големи надежди, за това, че ще дойдат милиони хора и ще ме удостоят с честта си, но все пак очаквах поне мъничко, с които да мога да се напия и да празнувам наволя.
Мъжът, който бях наела да ми помогне с багажа тези дни на кораба, се казваше Александър, но го наричах Ал, всичко друго ми бе прекалено дълго, а исках тези дни да се държа като принцеса.
- Вземи куфарите и да се качваме, преди да са тръгнали, че сигурно и без мен ще им е добре. - Винаги, когато правех жалък опит за шега, той се смееше от сърце, все едно наистина съм казала кой знае какво. Погледнах го глупаво и за пръв път го дарих с усмивка, откакто той беше до мен. - Хайде, хайде, хайде, стига сме се вайкали. - Заплясках с ръце, хванах Сноуи в ръце и се качих на кораба.

Алдур сложи последната блуза и дръпна ципа на тъмно синият сак затваряйки го. Преди няколко дни се бе записал за корабен круиз и сега се канеше да тръгва. Всичко в къщата беше наред, така че той се обу, нарами сака, взе куфара и излезе. Заключи отвънка и се качи в таксито. Колата потегли и скоро спря на пристанището. Той плати на шофьора, добавяйки и бакшиш и слезе. На живо Естрела изглеждаше още по-добре, отколкото в брошурата. Алдур подаде поканата си на един мъж и се качи на борда..