Лондон,2010 година.

Кучки!
Идваше ми да ги убия...,но не просто убийство,а да умрат мъчително,в агония.Но колкото и да ми се искаше имах други планове за двете сладки близначки Рен.Честта обаче се падаше първо на Алекса.
Вървях по тъмните улички на Лондон мислейки си какво точно мога да направя...така или иначе живота им щеше да е Ад от начало на това което щях да направя.После щеше да им хареса,но все пак и аз щях да бъда на този свят и щастието им нямаше да е вечно.Тъкмо когато си помислят,че са се отървали от мен аз щях да се появя с гръм и трясък и да съсипя светът в който са живеели до сега.
Малки кучки.Ще си платите.
Трябваше да се видя с Алекса...исках да я видя как страда,но това което щях да направя нямаше да я накара да страда...за съжаление.Такова удоволствие щеше да е за мен да я гледам как се гърчи в собствената си кръв.После пък и сестра и.Дори можеше да го заснема с камера и всеки път когато ми не ми е на кеф и ми е скучно да си го пускам...Облегнах се на стената на една стара сграда и извадих телефона си от джоб.На лицето ми имаше злобна и донякъде самодоволна усмивка.
Нека се видим.Искам да поговорим.Аз съм на онази тъмна уличка където бяхме преди около седмица.Ако искаш ела.
Написах и пратих есемеса на Алекса и зачаках.Искаше ми се да дойде...молех се да дойде за да започна плана си.

Получих СМС-а на Кейлъб и на лицето ми грейна усмивка. Би трябвало да го покажа нва Алина, но аз бях егоистка. Един път щях да се забавлявам без да се притеснявам че Алина ще изникне от някъде и ще ме поиска да се разменим. Бързо станах и почнах да се обличам. Избрах един червен потник и черни отпуснати дънки. Кецове и черно кожоне яке. Излезнах от стаята и се огледах за Алина... нямаше я. Супер! Слезнах надолу по стълбите като се оглеждах във всички посоки. Александър и Джейс бяха долу и играеха виедо игри както обикновенно. Мислех да се измъкна, но те щяха да ме усетят преди да стигна до вратата.
- Излизам момчета? - провикнах се и после се замислих. - Къде е Алина?
- До магазина за чипс и бира - провикна се Джейс.
- А ти къде отиваш? - каза Алек и остави играта на пауза и двамата се обърнаха.
- Ще се виждам с Кейлъб - казах спокойно и се усмихнах. И тръгнах към вратата.
- Мислех че всеки път когато едно то вас се вижда с него ще се уговорята коя да отиде - каза Джейс.
- Е знаеш ме каква съм гадна - казахи му намигах. - Тръгнах да изилзам но се обърнах. - Вие няма да и кажете къде съм нали? - попитах ги те кимнаха.
***
20 минути по-късно вече бях в онази уличка в за която ми спомена Кейлъб. Той се беше облегнала на една стена.
- Хей - казах с усмивка на лице и го целунах като надигнах на пръсти.

Чух стъпките и още когато навлезе в района на тъмните улички.Играех си със запалката известно време докато я чаках да наближи.Оставих я да ме целуне и я придърпах към себе си сякаш нищо не е станало.Вътрешно си представях съвсем други неща от гушкане.
- Как си малката? - попитах я.Да...това беше Алекса.Бях сигурен.Поне сега бях сигурен.Но дори да беше дошла Алина щях да направя плана си макар и с обърнати роли.Какво толкова...така или иначе щях да им съсипя живота... - Искаш ли да се поразходим?

Приниципно не обичах да ме наричат малката, но на него му беше позволено. Усмихнах се , атой ме попита и как съм и дали искам да се разходим.
- Добре съм и добре - казах и го хванах за ръка и тръгнахме в някаква неопределена посока. Може би трябваше да му кажа какво правим с Алина. Не беше честон спряма него. Много пъти сме го правили и с други момчета, но той беше различен. Непременно като се върнех в къщи с щях да говоря с Алина за това.

- Къде е сестра ти? - попитах.Не знам дали Алекса беше наясно,че знаех какво правят те двечките ,но дори да не беше наясно още,щеше всичко да и се разясни,да и дойде като гръм от ясно небе.
Навлизахме все повече и повече в тъмните улички.Познавах тези места като дланта на ръката си.Затова и гледах да вървим по по-пустите,а не онези които гъмжаха от свидетели макар и пияни,надрусани и наебани.
- Липсваше ми. - липсваше ми тялото ти което ще скърша като малко клонче.Кръвта ти която ще изпия до капка...липсваше ми и искам да гледам как страдаш малка кучко. - помислих си,но естествено не го казах на глас.За сега щях да си го мисля...За сега.

Ох... всеки път когато заговореше за нея имах чувстовото че ни е разкрил, но едва ли. Не би могло да е възможно.
- Не знам сигурно си е в къщи.
Огледах се наоколо. Бяхме навлязли доста навътре в тези улички. На къде отвахме за бога? На около беше пусто и не се чуваше нищо. Само нашите стъпки. Почнах да ставам неспокойна.
- Кей нна къде отиваме? - попитах спокойно.

Към Ада...
Помислих си,но не казах нищо просто я придърпах към себе си.Свих наляво към една от най-тъмните улички.Тук беше влажно и студено.Общо взето неприятно.Навлязохме още навътре като стигнахме едно доста объркващо място.Може да се каже,че доста време щеше да му отнеме на човек да стигне до тук или да се измъкне от тук.
Леко бутнах Алекса към една от стените и ръцете ми се плъзнаха по тялото и.Устните ми докоснаха нейните.
- Тук. - казах и се усмихнах леко.Отначало щях да играя добро и мило момче преди да извадя зъбите си на бял свят и да прегриза сладкото и вратленце.

Усминах се и прокарах ръци по гърдите му. Целунах го в отговор. Но какво имаше предвид под това "Тук". Нали не искаше да го напрвим тук?! О, боже да но не. Не си го представях така.
- Какво има тук? - попитах между целувките. Откъснах се от устните му и го огледах мястото по-добре - Тук е мърсо, влажно и мирише.
Намръших се и го погледнах. Той продължаваше да се усмихва. Това не ми харесваше.

- На мен не ми е нужно някое по-хубаво място.Това което искам е тук - ти.Друго не ми е нужно. - тръгнах към нея.Тя леко отстъпи назад и гърбът и опря в друга стара сграда.Подсмихнах се дяволито.Тялото ми се допря до нейното,а ръцете ми се плъзнаха настоятелно по тялото и.Не...не исках секс и нямаше да я изнасилвам.Исках нещо съвсем друго.Устните ми се озоваха на вратът и.Облизах я леко и след това зъбите ми се одължиха.Впих зъби във плътта и,а тя извика.Почна леко да мърда и да се опитва да ме отблъсне,но знаех,че това няма да е за дълго.Скоро щеше да почне да и харесва...щеше да изгуби и доста кръв и щеше да...умре .Е умре след като и прекършен вратът.

Вампир!
Това беше единствената ми мисъл, когато той заби зъби в мен. Изкрещях и почна да го ритам и блъскам и викам. Но той ме държеше здраво и пиеше жадно едва не се паникьосах, но се сетих за ножа. Извадих го то ръкава си и със всичка сила го забих във хълбока му и го завъртях на 180 градуса. Той се отдръпна ръмжейки, а аз извадих ножа и се затичах на някъде.
Господи как не съм разбрала че е вампир. Въобще не приличаше на такъв! Колко ли стар беше.
Тичах с всички сили по уличките завих на някъде и се оказах във задънена улица обърнах се, но той вече беше пред мен. Стиснах ножа готова да се защитавам. Въпреки че срещу вампир имах ли шанс.

Наслаждавах се на кръвта и...чистата и кръв...Тогава усетих и пробождане в крака си.Изръмжах и се отдръпнах от нея като намерих упора на стената до себе си.Алекса побягна,а аз сложих ръка на крака си.Погледнах раната..слава на Богинята не беше нищо сериозно.След малко щях да се оправя...Направих няколко крачки колкото да свикна и тръгнах след момичето.Глупачката се беше озовала в улица без изход.Изсмях се злобно и я погледнах.
- Малка кучко...мислиш си,че можеш да ме победиш?!В грешка си... - приближих се към нея.Тя стискаше ножа с две ръце,а в очите и се четеше страх.Изсмях се.Замахнах с ръка и я ударих през лицето.При това ножа изхвърча от ръцете и.След по-малко то секунда я стисках за гърлото и я държах на няколко сантиметра от земята.
- Приятното ли ти е?Обзалагам се,че да. - отново се изсмях.Метнах я към една от стените...умишлено не вложих толкова сила,че да не се удари в стената,а да се "приземи" преди това.Обърнах се с гръб към нея и се усмихнах.След малко чух как тялото и тупна на земята.С едно елегантно и грациозно движение се завъртях и я погледнах. - Още ли мислите,че може да се борите с мен милейди?
След тези думи се изсмях студено,а смехът ми отекна из празните улички.Алекса...тази Алекса която си мислеше,че може да ме победи беше жалка гледка.

Той щеше да ме убие. Наистина щеше да го направи. Господи така ли свършвах. Убита на 16 от един вампир.
- Семейството ми ще разбере какво е станало с мен. Ще те намерят и ще те разчленят. Няма да се измъкнеш...
Наистина братята ми нямаше да са много доволни от факта че един вампир ме е убил. Щяха да го намерят и направят на нищо. Поне това ми даваше утеха... Но всъщности той не изглеждаше много уплашен...

Засмях се.
- Ооо да...от сега виждам как малкия Макс ме бие по крака... - отново се засмях.Тази малка кукличка ми доставяше такова голямо удоволствие.Определено исках да я направя моя...щях да я превърна и да направя живота и Ад. - Не се безпокой котенце...няма да боли много.Само отначало..после ще изпиташ ексаз..ще искаш да пия още,но няма да стане..тогава ти ще пиеш от мен и...накрая като грандиозен финал аз ще ти пречупя врата.
Вървях наоколо с пръсти във въздуха като описвах някакви кръгове и понякога както горе долу ще стане като някой луд.Ако не бях луд нищо от това нямаше да бъде възможно.Ммм да.

Слушах го как говори и се подпрях на стената и бавно почнах да се изправям и даотстъпвам. Не ми хареса шегата за Макс, но хубаво че имаше чувстово за театралност. Изведнъж беше застанал с гръб към мен и аз веднага почнах да тичам. Свих на няколко пъти, но въобще не знаех къде се намирам. Видях една врата затичах се и към нея почнах да удрям по нея.
- Пуснете ме! Моля ви... помощ!...
Дръпнах се назад като видях, че няма никои обърнах се... и той бе до мен. Обърнах се пак да тичам, но той бе сгреачи и аз изпищях. Никога преди не бях изиптвала толкова страх както сега.

Стоях и гледах как Алекса тича наоколо като подплашено агне.Затропа по една врата молейки се да я пуснат,но нищо не стана.Ни вест,ни кост дали в тази сграда живееше някой.Сграбчих я за ръката,а тя почна да се опъва и дърпа.
- Спокойно де...няма да те изям.Само ще те ухапя! - казах и.Тя почна да пищи. - Никак не ми улесняваш работата момиченце!
Запуших устата и като я хванах по-удобно за да се върнем към онази уличка на която бяхме преди малко.Когато стигнахме там я избутах към стената и я притиснах с тялото си.Устните ми се озоваха върху нейните,а ръката м+и се плъзна по тялото и.
- Знам,че ме желаеш малката... - подсмихнах се.След още няколко целувки по устните се плъзнах към вратът и.Моята главна цел.

- Остави ме намира - извиках и тогава той заби зъби в мен. Пак изипщях. Но тогава насладата дойде по-бързо и скоро останах без сили. В главата ми единстевената ми мисъл беше, че искам да продължавам да ме хапе и да не спира. Хванах го за реверите и го притиснах още към мен.
- Още - изстенах.

Подсмихнах се и продължих да пия от нея.Накрая спрях,а тя ме притисна и повтори "още" още няколко пъти.Погалих я по лицето и я целунах по устните.Отдръпнах се леко и захапах китката си от която след малко потече алено червена кръв.
- Сега е твой ред миличка...пий! - казах и поднесох китката си към устата и.Кожата на Алекса сега беше доста по-бледа и тя ме гледаше с празни очи.Да..определено трябваше да пие от мен иначе щеше да се наложи да я нося да я балсамират. - Хайде момичето ми..пий.

Имах чувстовото че съм се напушила. Той ми каза да пия в началото не разбрах какво точно им апредвид, но тогава видях прехапаната китка.
- Не - изстенах леко и се опитах да направя едва крачка, но кракта ми поддадоха и аз едва не строполих на земята. Тогава то ме хвана и доближи китката си към устните ми. Бях с гръб към него и той ме държеше през кръста с едната ръка, а другата държеше пред устните ми. Хванах китката и почнах да пия. Имаше някакъв сладък вкус и в същото време странно метелически. Напомни ми на филма "Кръв и Шоколад"

Усмихнах се.
- Точно така момичето ми...точно така. - говорех нежно като на някоя котка която ражда петдесетото си котенце.Боже Господи.А да не говорим,че Алекса пиеше толкова жадно сякаш бях Десет литрова бутилка с кръв.Отдръпнах ръката си от нея,а тя ме погледна.Усмихнах и се и допрях устни до нейните.Целунах я,а езикът ми се заигра за кратко с нейна..после просто се отдръпнах и обвих ръце леко около вратът и.Пукването което отекна наоколо просто обясни всичко което беше станало.Сега просто трябваше да чакам Алекса да се събуди...

Щях да си поискам още от неговата кръв, но той ме целуна... за кратко. После изведнъж обви ръце около вратът и аз разбрах какво ще стане, но беше късно... погълна ме мрака...
Нямаше нищо просто мрак изведнъж видях една светлина, затичах се към нея, а тя почна да се отдалечава. Тичах, тичах, тичах... Изведнъж нещо ме дръпна и отворих очи. Не знаех къде съм и първото нещои което видях е земята. Подпрах се и бавно се изправих. Всичко беше по-различно... по-ярко, по-... повече. Обърнах се и видях Кейлъб как се посмихва.
- Ти ме превърна... - казах тихо.

Подсмихвах се и я гледах.Толкова беше сладка...да..и тя и сестра и яха сладки малки куклички чийто живот нямаше да е същия щом веднъж са се запознали с мен.
- Да.Точно така.Аз те превърнах.Вече си една от моя..нашия вид. - извадих кутия цигари и запалих една.Издишах дима и дръпнах още веднъж. - Искаш ли малката?
Бях много щастлив..сега ми трябваше само сестра и.Така щях да направя това което исках - да си отмъстя на тези две малки момиченца.