Градът и околията преди около седмица

Като всеки нормален човек и аз реших да се поразходя.Излезнах от домът на Стела заедно с Рафи и Дейзи.Щях да ги поразходя малко...въпреки,че ги бях извел преди около час.
Подухваше лек ветрец който разрошваше русата ми коса,но това ми харесваше.Не бях от онези които пищяха "О косата ми!" "О гримът ми!".
Като всеки нормален човек аз щях да разходя кучетата си...,но натам където бях тръгнала не ходеха много нормални хора.Кой нормален разхождаше кучетата си в гората?Е аз често ходех там с моите и на тях им харесваше.
Вървях по една пътека която ме отведе до голяма поляна.Кучетата почнаха да тичат напред,а аз седнах под едно дърво за да се скрия от слънцето.След около двадесет минути станах и тръгнах напред.Стигнах един водопад.И преди го бях виждала,но никога не бях любопитствала на къде отива.Почнах да следя течащата вода и стигнах някакво езеро.Усмихнах се и седнах на брега.Кучетата ми носеха пръчки,а аз им ги мятах.Това обаче не трая дълго тъй като реших,че искам да се върна горе при водопада.Така и направих - върнах се обратно и седнах на един от големите камъни..по-скоро скали.Или не знам какво точно бяха.И се загледах във водата,но естествено от време на време поглеждах наоколо за да не изгубя шпица и кокера от поглед.

Поредния скучен ден в този град.Дори до Лас Вегас да отида сигурно пак щеше да ми е скучно...е добре де тук вече грешах.Каквото ставаше във Вегас си оставаше там,а там все ставаше нещо интересно.
Излезнах от стаят си и тръгнах към града.Щях да си взема нещо за пиене,да огледам тъмните улички за нещо сочно и апетитно и после да се поразходя в гората.Хубаво начало на деня според мен въпреки,че беше обяд...клонящ към след обяд.
Взех си една бутилка водка от един магазин,обиколих уличките които бяха доста празни и се молех в гората да намеря нещо по-хубаво...
В гората обаче не идваха много хора.Ако идваха то най-много да се бяха изгубили докато са били на голямата слънчева поляна в началото или да са пияни...Човешките същества бяха много глупави!
Още като пристъпих прага на гората усетих,че тук има хора.Надявах се да са в по-добро състояние и годни за консумация от онези на уличките.
Тръгнах напред.Клоните на земята пукаха под мен като ходех,но това не ме интересуваше.Щях да съм тих когато си наближа плячката...спрях до едно дърво и погледнах към близкия водопад.Там седеше една блондинка ,а около нея се суетяха две кучета.Подсмихнах се.Телепортирах се зад нея.
- Бу!