Заедно във вечността ♥

The Big Boss Брой мнения : 4708

Пролог

Присъеденете се към тъмната страна.
Имаме бисквитки - Талия Кейс.

Гледах я как върви по улицата,скрит в сенките.Слънцето вече се беше скрило и отстъпило място на луната и звездите.Подухваше лек ветрец който разрошваше косите и.Аромата и достигна до мен,а аз затворих очи за кратко и вдишах.Усмивка се появи на лицето ми.Когато пак я погледнах тя беше ускорила крачката,а сърцето ̀и препускаше бясно в гърдите ̀и.Беше притеснена и уплашена.Чувствата и сякаш бяха направили въздуха по-тежък.
Смених скривалището си.Новото ми предоставяше по-хубава гледка към нея.Вятърът разпиляваше дългите и черни коси,а красивите и кафяви очи се оглеждаха трескаво наоколо.
Облаци скриха луната,а вятъра стана по-силен и студен.Тя обви ръце около хубавото си тяло и забърза още повече.Наоколо се чуваше само шумът от токчетата ̀и по асфалта и дишането ̀и.Ако знаеше,че съм тук и,че щях да направя всичко за да я защитя и бях готов на всичко за да е добре сигурно нямаше да е толкова уплашена.
Забелязах,че се е отдалечила твърде много.От тук не можех да я наблюдавам,пак смених мястото си за наблюдение,а тя издави ключовете си.Отправи се към една от къщите и влезна вътре.Няколко минути постоях така - скрит в сенките - ,а после изчезнах.
Наминах да я погледна към 02:00 часа.Тя спеше сладко в леглото си.Беше толкова сладка,красива и невинна...беше тя.
Приятни сънища Джесика.
След тези думи изчезнах в мрака.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Понеже вчера нямаше какво да правя и реших да хвана да напиша нещо.Попринцип като пиша рано или късно зарязвам това което съм почнала,но се надявам с това да не стане така...,но да видим и вие какви отзиви ще дадете за "Заедно във вечността".
Не ме бива да пиша книги,разкази и такива...сигурна съм в това,но се надявам да ви хареса.
Скоро очаквайте и глава 1 и глава 2.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Заедно във вечността

~ 1 ~

Всичко е въпрос на виждане...аз печеля,ти губиш довиждане!

Алармата на телефона ми извъня ,а аз измъкнах недоволно.Взех телефона от нощното шкафче и спрях дразнещия звук.Всъщност рано сутрин за мен всичко беше дразнещ звук.
- Джесика!Ставай вече! - провикна се майка ми,а аз изпуфтях и се завих през глава.Исках просто да се наспя...толкова ли много исках?
Естествено и закъснях за първия си час който беше математика.Да си призная не мисля,че имаше разлика дали ще съм в час или у нас - е освен,че у нс беше по-удобно - ,но на кой по дяволите му се учеше математика в 07:30 сутринта?Не и на мен.
Учителката - Миранда Джонсън - държаща да се обръщаме към нея с "госпожа Джонсън" - беше жена на средн възраст,леко закръглена,с къса оранжево-кафява коса и сред учениците беше известна като "Пратеник от Ада" ,"Цербер" и всякакви подобни.Беше оставяла по цели класове на поправителни.Аз също не и бях от любимките.Математиката доста ми куцаше на места,но нека някой ми каже за къде ще ми трябват тези неща където учим?Въобще нямах намерение да се занимавам с математика за да уча това...
- Пст!Джес! - чух повикване от лявата си страна.Помахах на Вики - момиче от групичката с която движех и също моя най-добра приятелка.Вики беше страхотен човек.Беше брюнетка с кафяви очи и не много висока.Някъде колкото мен,но то аз си бях нисичка..към 1,70 см,а може би дори ги нямах,а бях на 19,но...какво да се прави?!Тя ми подаде бележка без Цербера да ни види и аз почнах да чета написаното,а после и пратих отговор.Това продължи цял час докато не би звънеца.Изметох се бързо от кабинета.Не исках да водя безсмислен разговор с госпожата.То все беше едно и също.Тя питаше защо си закъснял и ,ако причината не и се стореше приемлива почваше да вика и да заплашва,че ще каже на директорката.Пфф!
- Какво имаш по програма следващия час? - чух гласът на Вики който ме изтръгна от мислите ми.Преговорих си програмата на ум докато вървяхме към шкафчетата си.
- Биология,а ти?
- Химия. - тя направи недоволна физиономия,а аз я прегърнах окоражително.Хубавото беше,че с Вики в повечето часове бяхме заедно.Без нейната компания или на някой друг от нашата групичка щях да съм изтрещяла вече.
Двете се разделихме след като взехме учебниците си от шкафчетата.Биологията беше на втория етаж затова се отправих на там.По пътя срещнах Майкъл,той също беше от нашата компания и ходеше с Вики.Те бяха една от най-сладките двойки които познавах.Майк не беше много висок,но беше сравнително мускулест.Поддържаше тялото си и мисля,че в близките няколко години нямаше да ни шокира с бирено коремче.Имаше кестенява коса и пъстри очи..Също беше доста отнесен на части и понякога ми идеше да го убия зареди случки с Вико,но не исках да им се меся във връзката при положение,че моя любовен живот беше ужасен.Аз всъщност нямах любовен живот.Все още не бях намерила момче което да обикна.Освен да успокоявам приятелката си в по-труден момент нямаше какво друго да направя.
Майк беше в моят клас по биология,а учителя ни - Дарий Леоне беше един от най-печените учители.Знаеше как да предизвика интереса на учениците пък и беше секси.Висок,мускулест с черна коса и сиви очи.Той беше първият човек който бях виждала със сиви очи,а всъщност и единствения и доста му отиваха.
В нашия час по биология от групичката ни имаше още две момичета - Ева и Пейдж.Ева беше с емо стил,черна коса с бретон падащ пред лицето ̀и и със зелени очи.Също така имаше една от най-хубавите усмивки които някога бях виждала.Винаги когато се усмихнеше ми ставаше много по-добре.Също така предпочиташе да я наричаме Евър.Дори фейсбука ̀и беше "Евър Хевън Крейзи".Пейдж пък беше готичка.Също имаше черна коса,но очите и бяха кафяви.Кожата и беше бледа и черния молив,спиралата и черния грим които носеше доста изпъквах.Също имаше и обеци на езика и носа.Ходеше предимно в черно и естествено слушаше метал и рок.Доста от учениците ги беше страх от Пейдж,но тя беше страшна само на външен вид - ако туко що ставаш от леглото и тя се е надвесила над теб,а иначе не - ,но като я опознае човек ще разбере,е тя е страхотна.Също така те с Ева бяха лесбийки и бяха двойка.Всички в компанията знаехме това и никой нямаше против.Пък и те бяха толкова сладки заедно.
Звънеца би и часа започна.Господина почна да разказва урока като естествено пускаше и по някоя друга шега от време на време на която класа се смееше.Часовете му винаги минаваха доста бързо,а този час не беше изключение.Свърши толкова бързо колкото беше и почнал.Отправих се и към третия си час - музика.Учителката се казваше "госпожа Нолан". Никога не ни беше казвала малкото си име.Тя също като Пратеника на Ада беше на средна възраст и леко закръглена,но беше руса с пъстри очи и много по-мила.Музика имах с Вики,Пейдж и Ева.Часа отлетя бързо и звънеца за приключване би.Четирите се отправихме към столовата за обяд.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Заедно във вечността

~ 2 ~

Да уча е зор,да не уча - позор,да играя е лесно,да обичам момчета чудесно!

По време на обяд както винаги си говорихме.Храната ни почти винаги оставаше недокосната,но от толкова приказки нямаше време за ядене.Огледах столоват.Бяха почти пълни.Всеки който огледаше това място поне веднъж щеше да разбере,че тук всички са разбити на групички.Масата в средата на столовата беше масата на мажоретките.В тяхно ляво бяха футболистите,а в тяхно ляво баскетболистите които бяха наше дясно.От лявата ни страна бяха няколко групички без име след които бяха зубарите разделили се н клубове по математика,физика,химия и прочее.Подбутнах салатата която си бях взела с вилицата си и тежка въздишка излезна от устните ми.Няколко човека от групата не се бяха появили на обяд и това ме притесни.
Изведнъж повишаваше на тон - колкото цялата наша маса да чуе,но не и другите - привлече вниманието ми.Поредният скандал на Вики и Майкъл.Изтърпях го макар да ме беше заболяла глава.Евър и Пейдж ме наблюдаваха.Сигурно очакваха да избухна всеки момент и да се развикам,но се надявах това да не стане.Отметнах черната си коса назад,а кафявите ми очи срещнаха тези на Викс.Спорът беше прекратен,а звънеца известяващ,че междучасието свършва след пет минутки би.
Изправих се и за малко не се сблъсках с едно момче от масата на баскетболистите.Не го бях виждала преди,а ме учуди и това,че футболистите го поздравиха...те бяха такива задници и не поздравяваха почти никого другиго освен скъпите си мажоретки,а камоли баскетболистите.Тук те сякаш водеха война.Тръснах глава и се усмихнах леко на момчето.
- Ъм...извинявай..аз не исках... - това момче беше неестествено красиво...секси.Беше висок,мускулест и чернокос,а очите му бяха кафяви,но в тях сякаш човек можеше да потъне.Той се усмихна,а с тази усмивка беше още по-красив.
- Няма нищо.Аз съм Бастиен между другото. - подаде ми ръка да се здрависаме и макар всичко в мен да крещеше да не го правя аз се здрависах с него.
- Аз съм Джесика.Приятно ми е. - казах през това време,а по тялото ми сякаш премина лек ток.Той кимна.
- Знам. - изрече,а аз повдигнах вежда и той побърза да продължи: - Чух за теб и приятелите ти от другите ученици.Е аз ще тръгвам.До скоро Джес.
След тези думи той напусна столовата,а аз,Вики,Майк,Евър и Пейдж излезнахме малко след това.Бях доста объркана след този разговор.Не мислех,че другите говорят за нас...е предполагах,че го правеха,но мислех,че говорят само лоши неща,а Бастиен определено не се държеше като някой който е слушал лоши неща за нас.
- Кой беше той? - попитах объркано.
- Ъм...как му беше името...,а Бастиен! - каза Вики.Погледнах я невярващо.Много добре бях запомнила името му и нямах това предвид с въпроса си,но както и да е.Просто въздъхнах,взех една тетрадка и тръгнах към следващия си час.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Заедно във вечността

~ 3 ~

Забранената любов е най-сладка.

- Джесика!Джесика.Уф мамка му.От цяла вечност те викам! - обърнах се и видях Силвия и Ферис.Поредните дружки от нашата групичка.Силв беше руса със пъстри очи - които понякога ставаха сини,а понякога зелени - и не много висока,но външния и вид въобще не подсказваше - дори малко - каква музика слуша.Тя слушаше метал и рок колкото и странно да звучеше.Ферис пък беше с около глава по-висок от нас,с дълга - не много - черна коса и най-хубавите сини очи на планетата земя.Също така имаше обеца на устата,носеше предимно черно и също като Силвия слушаше метал и рок.Може би точно това ги събра..знам ли...Те бяха с мен по "Психология и логика" и мисля,че бяхме заедно и по някои други предмети.
- Извинявай,но се бях отвеяла на някъде. - повдигнах рамене и си придадох невинно изражение,а блондинката се засмя.
- Няма нищо. - усмихна се тя насреща ми и ме прегърна.
- Какво ще кажете да побързаме?С това темпо сигурно ще стигнем класната стая след три години по това време...,ако въобще сме изкачили стълбите. - двете със Силв се засмяхме на думите на Ферис,а после тримата тръгнахме към кабинета.Те седнаха на един чин близо до прозореца,а аз се настаних на обичайното си място - до Ванеса.Тя беше един от най-лигавите и откачени хора в нашата компания.Беше интересна личност,но имаше малко странен характер.Веднъж се държеше мило,а в следващия момент едва не ти отхапва главата.Слава Богу не буквално,а и с нас - хората от компанията - се държеше добре.Е стига да не я изнервеше някой...
- Как си? - попитах я.Тя се обърна към мен,а сравнително късата и черна коса придоби синкав отенък когато слънцето я огря.Естествения цвят на косата на Неса беше кафяв.Очите и също бяха кафяви,но така с черна коса всичко по и отиваше...или просто бях свикнала да я гледам така и затова го твърдях?!
- Доста добре,а ти?
- Хм...може да се каже добре. - истината беше,че си нямах и на идея как съм след това бързо запознанство с Бастиен.Чувствах се странно.
- Здравейте.Моля за тишина! - чу се гласът на господина.
Деймън Рийд - поредния готин учител,но не веднъж направо го влудявахме,а той определено мразеше това.Не обичаше да се държи лошо и да вика - но понякога му се налагаше - и беше готов да помогне на учениците с каквото може.Както винаги черната му коса беше разрошена,а кафявите му очи оглеждаха класа.Днес беше облякъл черна риза и дънки които доста му отиваха.
- Доообре...послушни сте и това не е на добре.Следващия път ще говорите като за световно.Познавам ви. - поклати глава той и почна да пише на дъската плана за днешния урок.Предаде го набързо,а после си поговорихме целия клас и се посмяхме.Звънеца би и по-голямата част от учениците бързо напуснаха стаята.Зачудих се дали са прочели текста най-отгоре на дъската "Следващия час - ТЕСТ!" ?Излезнах от стаята и тръгнах към шкафчето си,но по средата на пътя се сетих,че съм забравила тетрадката си в Неса.Върнах се обратно,но се спрях до полу отворената врата.
- Тест?Няма да се справя. - чух гласа на Вейл.
- Ти си умна Ванеса ще се справиш. - заяви господина.Леко се приближих напред за да погледна през вратата.Неса седеше в скута на господина,а след малко той и лепна една доста звучна целувка на която тя се засмя.
Доообре...ще си взема тетрадката по-късно.
0бърнах се и си тръгнах.Вместо да влезна в следващия си час реших да се поразходя из градината на училището.
Градината беше доста голяма и красива.Имаше няколко градинки с цветя,малко фонтанче и много дървета.След като се поразходих се настаних удобно в една от беседките и така стоях докато часа не свърши.Трябваше по принцип да имам изобразително,но в момента не ми беше точно до това.В литературата обаче нямаше как да не влезна.Учителя - Тео Крос - беше печен и часовете му минаваха бързо пък и беше поредния млад,секси учител.Висок,чернокос с не много дълга коса и кафяви очи.Тук явно готините учители се бяха навъдили като зайци.Пък и в този час бях с Викс,Майк,Евър,Пейдж,Неса,Силв,Ферис и Луси.
Луси беше също от нашата "скромна" банда.Тялото и беше като на модел,а косата и тъмно кафява и дълга,очите и бяха също кафяви.Като ги погледнех и направо имах чувството,че мога да се потопя в тях и да забравя за проблемите.Имаше уникални очи.
Звънеца би и аз забързах към стаята.Влезнах малко преди господина.Приятелите ми вече бяха седнали по двойки,а единственото свободно място беше до Бастиен.Не знаех,че имам часове с него...Той беше седнал зад Неса и Луси ,а з се настаних до него взимайки тетрадката която Ванеса ми подаваше.
- Казах ти,че ще се видим скоро Джес.
- Учим в едно училище няма как да не се видим! - сопнах му се аз,а той се усмихна самодоволно.Тази усмивка го правеше толкова секси...
- Донякъде си права.Как си иначе?Как ти мина деня?
- Теб пък какво те интересува? - заядох се отново аз.Той с нищо не заслужаваше това държание,но защитните ми сетива се бяха включили,а в такъв случай се държах гадно.Когато видях как ме гледа - с поглед "Джесика е луда" който бях виждала и преди - сърцето ми се сви.Забих поглед в чина.
- Хей Джес!Погледнах те така,но този поглед нямаше нищо общо с "Джесика е луда". - каза той и се засмя,а аз се втренчих невярващо в него.
- Моля?
- Ъм...ами...придоби такова изражение...и... - той млъкна и погледна към господин.Аз не повдигнах повече тази тема или каквато и да е било друга.В това момче имаше нещо което ме караше да настръхвам - по някакъв приятел начин,но и странен - щом го видех или беше наоколо.

"След училище у нас?Предай на другите"

- Джес.

Пратих бележка на Луси която я предаде на Неса която на Вики и в крайна сметка стигна до Ферис без господина да види.В нас нямаше да има никого,а не ми се стоеше сама пък и исках да говоря с другите за някои неща и с Неса за господина...Получих си бележката обратно.Всички бяха съгласни да прекарат нощта у нас.Супер!

Students Брой мнения : 905

Габи, много са хубави пуснатите до тук глави. Много си талантлива Целувка

.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Заедно във вечността

~ 4 ~

Световно дружество по сарказма - притрябвала ни е вашата подкрепа.

На вратата се позвъня и аз отидох да отворя.На прага стояха почти всички от групата.Поканих ги да влязат като леко дръпнах едното си куче - кокер шпаньол на име Рио - назад за да минат приятелите ми.Те се настаниха в хола,а аз взех от кухнята чаши,две бутилки кола от два литра и три пакета чипс който изсипах в купи.Преди те да дойдат бях намерила някакъв филм на който ми се стори интересен,но сега не му обръщах никакво внимание.Нито някой от тях му обръщаше внимание.Майк дори смени канала и пусна някакъв по който даваха детски.Извъртях очи.Той сериозно ли?Детски?Разбирам да бяха анимета,но детски...е не,че когато нямаше нищо за гледане и аз не гледах някое друго детско от скука...
Взех дистанционното и смених канала като пуснах един от музикалните.След което се оплезих на Майкъл.
- Та...защо ни повика?Не,че не искам да съм тук,но ми е любопитно... - изчуролика Евър.
- После ще ви кажа защо ви повиках.Къде са всъщност близначките?
- Болни.Алекса се разболяла и заразила Алина.Опитите на Ал да остане незасегната от болестта на сестра си са били напразни... - разясни ни Ферис които се разположи на дивана сякаш си е у тях.
- Супер... - направих отчайваща физиономия и си взех от чипса.Забелязах,че Лу чете някаква книга. - Какво четеш?
- Академия за вампири,книга пета.
- Оу!Пак? - бях чела Академията и продължението и "Кръвни връзки",а Ришел Мийд беше от любимите ми автори,но във всичко това имаше едно голямо Но...не обичах да препрочитам книги.Мразех това.Знаех какво ще се случи и ми беше скучно...не веднъж когато съм закъсвала за книги съм се опитвала да препрочитам нещо,но просто не можех...
- Дам.Знаеш,че много харесвам поредицата.
- Знам.И аз също. - отпих от колата си и се завъртях по гръб.Погледнах тавана сякаш е най-интересното нещо в тази стая,а после леко промених позата си като легнах настрани и огледах приятелите си.Ферис се беше изтегнал на дивана,а Силвия се беше сгушила в него.На другия диван бяха Вики и Майк в подобна поза.Тези четиримата надали щяха да ме чуят дори с мегафон да изкрещя имената им.Изглеждаха напълно погълнати един от друг.Аз,Неса,Лу,Ева и Пейдж пък лежахме на пода.Леко се прокашлях и някои от присъстващите ме погледнаха,а други не.
- Земята вика Вики и Майкъл?Ехо?Имаме ли връзка? - попитах като помахах насреща им.Когато и те и другата влюбена двойка ме погледнаха се почувствах малко неловко. - Повиках ви тук днес за да си поговорим пък и защото не ми се стоеше сама...Благодаря ви,че дойдохме между другото.
- Няма защо. - усмихна се Викс,а после се върна към гугукането си с Майкъл.Хапнах още малко чипс и реших,че е време да поговоря с Вейл.
- Неса?Може ли да поговорим?На саме. -Пейдж и Ев ме погледнаха.Ванеса само кимна и се изправи.Двете отидохме в кухнята.
- Знам за теб и господина! - заявих като се облегнах на един от шкафовете.Тя ококори очи насреща ми. - Не ме гледай така!Разкажи ми!И знаеш,че това е нередно!Той е учител,а ти ученичка!Ако някой от клюкарите в училището разбере...с вас е свършено.Теб ще те изключат,а него ще го уволнят!
- Млъкни!По дяволите млъкни!Знам какво може да стане.Да не мислиш,че не съм говорила с него за това?И това не е твоя работа,а как всъщност разбра?
- Аз...видях ви.Днес след часа по психология...
- Следил ли ме? - повиши тон тя.
- Не!О за Бога не.Просто се върнах за тетрадката си.Ти остана последна в стаята и се надявах да те намеря там...е там беше...в скута на учителя ни.
- Какво правя и с кого го правя не е твоя работа Джесика!
- Не ми говори така! - въздуха натежа от думите ни.С Ванеса се гледахме така сякаш всеки момент ще си издерем очите.
- Той е учител Вейл...
- А ти си кучка!Не искам да те слушам повече! - сопна се тя и напусна кухнята.Въздъхнах отчаяно и сложих храна на кучетата - кокера Рио и порода "Любов" - Дейзи която бяхме спасили от улицата преди две години.Сложих храна и на котарака си който един Бог знаеше къде се е скътал да спи.
Върнах се в хола и веднага забелязах любопитните погледни.
Сега или никога.
- Кажи им Ванеса! - предизвиках я аз.
- Какво да ни каже? - попита Вико и леко се намръщи. - Чакайте...мислех,че си споделяме всичко...
- Е и аз така мислех,но явно съм грешала. - изрекох впила поглед в Неса.
- Ще спреш ли да се бъркаш там където нямаш работа? - повиши тон Ванеса.Двете пак придобихме израженията които имахме в кухнята.Майк се изправи най-вероятно готов да ни разтърве,ако се наложи.
- Чакайте!Какво става тук? - попита Луси която се беше изправила и гледаше ту мен ту Неса.
- И аз това се питам! - намеси се Силвия.
- Става това,че Джесика е кучка. - излая Неса.
- Кажи им! - настоях аз.
- Не си ти човека който ще ми казва какво да правя!Ясно?
- Някой ще ни обясни ли какво става тук? - въпроса беше зададе от Пейдж.
- Явно не. - измрънка Виктория.Всички те местеха поглед от мен към Ванеса и обратно.Отстрани сигурно изглеждахме като някои които разиграват серия от някаква сапунка.Пфф.
Присвих очи и скръстих ръце пред гърдите си.Неса изкърца с зъби.Двете си играехме на "Вълчи поглед" и май никоя от нас нямаше намерение да се откаже.Сякаш от това зависеше света.В стаята беше настъпило мълчание.Всичи стояха и ни гледаха.Най-вероятно се чудеха както ще стане.Само пуканки им липсваха за да са като на филм,но пък имаха чипс.Пак щеше да им свърши работа...
- Е? - попитах Ванс,но не получих отговор.Получих само злобен поглед най-вероятно гласящ "Ще те убия собственоръчно.Помни ми думите". Знаех каква е Ванеса и в момента си играех с огъня,но не ми харесва това,че тя крие нещо от нас.Както каза Вики - "Мисля,че си споделяме всичко". Усмихнах се леко макар момента да не беше много за усмивки.
- Ванеса де ла Вега има връзка с Деймън Рийд.Нашия учител по Психология и Логика. - щом нямаше да го каже тя щях да го кажа аз.
- Какво? - чух груповото учудване.Погледите се изместиха към нея,а тя ме гледаше толкова злобно,че по-злобно нямаше на къде.Имах чувство,че иска да ме убие,съживи и после пак да ме убие и после пак и така докато не и свършат идеите за мъчителна смърт.
- Кучка!Мразя те!Ненавиждам те!Не искам да те виждам повече! - изкрещя ми Вейл.Облече се и излезна от къщата трясвайки силно вратата.Всички се бяха втренчил ив мен.Заболя ме от думите и,но аз я бях предизвикала.Взех ключовете си от близкото шкафче до вратата и излезнах от къщата.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Заедно във вечността

~ 5 ~

Ако съдбата е срещу теб, толкова по-зле за нея!

Вече беше тъмно,а по улиците нямаше и следа от Ванеса.Духаше силен вятър който усещах чак до костите си.Слава на Богу телефона ми си беше в мен и се опитах да се свържа с Неса,но тя беше изключила своя.
- Мамка му! - изругах.Светкавица раздра небето,а след малко се чу и силен гръм.След по-малко от минута ливна силен студен дъжд. - Мамка му!
Завъртях се и се огледах.Бях съвсем сама на улицата.Бях се отдалечила от нас и претърсила всички места наоколо където можеше да открия Вейл,но нея я нямаше.Сякаш беше потънала в дън земя.Идеше ми да се свлека на улицата и да заплача.Другите трябваше да знаят за това,но не очаквах чак толкова остра реакция от Ванеса.
- Джесика! - чух сравнително познат глас.С чадър в ръка към мен се приближи Бастиен.
Той пък какво правеше тук?
- Какво правиш тук в този дъжд?Без чадър и връхна дреха?Ще настинеш!
Той ме скри под чадъра си и изцъка с език като ме погледна.Сигурно приличах на мокра кокошка...
- Ами...нищо. - излъгах аз.
Той пак изцъка с език.
- Ще те изпратя до вас.Хайде.Не хапя... - засмях се на думите му и ние тръгнахме към къщата ми...
- Ами ти?Какво правиш тук Бастиен?
- Хм...ами...разхождам се. - май той самия не изглеждаше много сигурен в това,че се е разхождал,но просто кимнах.
Скоро стигнахме къщата ми.
- Искаш ли да влезнеш? - попитах го.И без това вътре си беше като в "Дядовата ръкавичка".Още един човек нямаше да навреди.Пък и се чувствах длъжна да го поканя след като ме скри под чадъра си и изпрати до тук.
- Мм,може. - съгласи се той и ние влезнахме в къщата.Още с влизането всички погледни се впиха в нас.Но с Бастиен или без него след случилото се така или иначе щяха да ме гледат.
- Ъм здравейте. - поздрави Бас.
- Здравей Бастиен. - поздравиха го те,а само Майк измънка нещо като "Здравей".
Какво му ставаше?
- Неса върна ли се? - попитах.Викс кимна и ми посочи с поглед банята.От там излезна Вейл.Дрехите и бяха мокри,а косата увита в кърпа.
- Ванеса... - тръгнах към нея,но тя вдигна ръка в знак да спра.
- Недей,моля те.Не се приближавай.И здравей Бастиен. - ококорих очи насреща и,а Бас я поздрави.Той се настани на един от фотьойлите и почна да гледа филма който другите бяха пуснали...Само Ванеса и аз стояхме като колове забити в земята.
- Моля те... - започнах аз.
- Не! - отсече тя.
- Нека поговорим!Умолявам те!Дай ми пет минутки! - замолих се аз.
- Шшшт! - изшъткаха другите награбили чипс и направили си пуканки.Е поне не задаваха въпроси за това с Неса и защо Бастиен е тук.
- Имаш пет минути! - отидохме в кухнята и на ум почнах да мисля речта си,а после проговорих:
- Виж Нес...сгреших.Нямах право да казвам на другите за теб и господина,но не ви повиках тази вечер само за да ми правите компания колкото да не съм сама,а ви повиках за да си поговорим и споделим колкото и банално да звучи.Почвам да имам чувството,че се разделяме...Ти,Силв,Ферис и близначките не се появихте на обяд и това ме притесни...после разбрах,че Силвия и Ферис са били заедно пред това време,а Алитата болни,а ти...
- Аз бях с господина. - прекъсна ме тя.Захапах долната си устна.
- Моля те прости ми....знам,че ме мразиш...
- Не те мразя!Казах го защото ти бях бясна...не,че сега не съм,но не е толкова колкото преди...не мога да ти се сърдя Джес дори след това което направи.Е,ако го беше казала на цялото училище тогава вече щях да те убия.
- Никога не бих го казала на цялото училище!Аз имам доверие само на вас... - казах и скръстих ръце пред гърдите си в "отбранителна" позиция.Вейл се засмя и ме прегърна силно.
- Вейл...ще им разкажеш ли?Мисля,че ще има въпроси...пък и аз също съм любопитна.
- Хм...ще си помисля. - каза тя със замислено изражение което не и отиваше много.После се засмя и ме сръга с лакът. - И като стана дума за въпроси...какво прави Бастиен тук?
- След като тръгнах след теб ливна силен дъжд както знаеш и Бас се появи сякаш от нищото.Скри ме под чадъра си и ме изпрати до тук...и като казах дъжд нека се преоблечем,че сме като мокри кокошки. - двете се засмяхме така сякаш нищо не е станало.Сякаш до преди малко не сме били скарани.
Преоблякохме се - слава Богу носехме почти един и същи размер дрехи за да заема на Неса дрехи - ,а после слязохме при другите.Те гледаха някакъв страшен филм на загасени лампи.Силвия и Ферис се бяха гушнали,Вики и Майк също и Пейдж и Евър също.Лу седеше до Бастиен,а той беше преметнал ръка през раменете и.Бас и Лу ни видяха,но аз им направих знак да пазят тишина.Същото важеше и за Неса.
- Бу! - извиках ,а Викс изпищя докато ние почнахме да се заливаме от смях.Силв май също се беше уплашила,но не го показваше...за разлика от Вико.
- Това беше гадно! - намуси се Виктория.
- И смешно!Ти да не очакваше някой вампир да се е вмъкнал тук? - засмях се,но тя се намуси още повече.
- Нека гледаме някоя комедия!Моля ви... - помоли Вико.Аз нямах против,а и другите май също нямаха ..с изключение на някои които искаха да продължим със страшните филми.
Накрая намерихме филм с Еди Мърфи и доста се смяхме.Малко ми беше гадно,че близначките ги няма.
- Жалко,че Алекса и Алина са болни.... - изрекох.
- Кои са те? - попита Бас.
- Алекса и Алина Рен.Брюнетки с кафяви очи.Не много високи,но не и много ниски...обичат да се разменят и така да подлудяват хората.Едната се прави на другата и така...Май пропуснах да кажа,че са близначки.Може да си ги виждал в училището.Доста се набиват на очи. - каза Ферис,а Бас поклати глава.
- Нов съм.Днес ми беше първи ден. - като чух тези думи едва не изплюх колата си.
Първи ден?!
Първи ден,а вече обядваше на масата на баскетболистите и футболистите го поздравяваха...Уау!
Бастиен да не беше мажоретка?
Кучетата ми влезнаха в хола и дойдоха при мен.След като аз ги погалих те си изпросиха ласки и от приятелите ми.
- Време беше да се появите поспаланковци.Бас това са Рио и Дейзи.Някъде наоколо трябва да се върти и един черен котарак на име Арчи...съкратено от Арчър.Горе в стаята ми пък имам две зайчета и два хамстера... - засмях се.Имах си цял Зоопарк.Арчо и Дейзи баха спасени от улицата,а Рио ми беше подарък.Зайковците си ги бях взела сама,но от два май щяха да станат сто и два.
- Ти имаш ли си животинка Бастиен? - попитах.
- Ами да.Имам куче,пясъчен лабрадор.Казва се Мисти. - повдигна рамене той,а аз се изкикотих.
- Сладко. - казах,а той просто кимна.
Погледнах часовника.Беше станало четири и половина сутринта,а ние гледахме поредната комедия.Забелязах,че Вико и Евър се унасяха вече,а за моя изненада и аз се прозях,а никак не ми се спеше...никак.
- Ти няма ли да спиш? - попитах Бас като огледах приятелите си и кучетата.Двете животни се бяха кротнали до мен на дивана,а Лу беше заспала от другата страна на Бас,Силвия и Ферис вървяха в пакет като Вики и Майк и следователно бяха гушнати и заспали...е поне Вико,Майк и Силв.Ева спеше,а Пейдж се тъпчеше с пуканки.Ванеса лежеше на земята и гледаше филма под доста странен ъгъл.Е това бяха моите хора!Обичах ги...когато бяха по-живи обаче беше по-хубаво.
- Трябва ли? - ухили се чернокосия младеж насреща ми,а аз само се усмихнах и поклатих глава.
- Имаш ли сладолед? - попита Ферис.
- Някой сладолед ли каза? - чух сънливия глас на Евър.Засмях се.
- Имам. - очите им светнаха.Всеки буден каза какво иска,а аз и Ферис отидохме в кухнята да изпълняваме поръчките.
- Който спи много ще изгуби! - заяви той гледайки кутиите със сладолед.Кимнах,а на лицето ми имаше усмивка.
Върнахме се в хол където спящите бяха станали с един по-малко.
- Силвански!Какъв сладолед искаш? - попитах я,а малко по-късно и донесох "поръчката".
- Вече всяка поръчка се заплаща!Пет долара...не,десет...
- Двадесет не искаш ли? - попита Силвия като се засмя.
- Права си...,но нека да са петдесет. - усмихнах се.
Сменихме комедията с фентази,фантастика и приключенски.Доста от филмите ги изтеглихме от нета и прехвърляхме на диск,но като ни се гледаше нещо,а не го даваха по телевизията...
След още няколко филма будните останахме аз,Бас и Пейдж.Викс се събуди за кратко,колкото да се намуси,че не сме я събудили за сладоледа и после пак заспа.
- Пейдж...не ти ли се спи? - попитах,а тя поклати глава.
- Не.Аз съм свикнала.Принципно гледам филми и сериали нощем. - повдигна рамене тя и си сипа кола.Бастиен пък нямаше вид на човек на който му се спи.Изглеждаше свеж като...репичка?!
След още един филм "оцеляхме" само аз и Бас.Очите ми обаче вече се затваряха.
- Бас...не ти ли се спи? - попитах като подтиснах една прозява.
- Не...много. - звучеше като човек пълен с енергия.
- Е...на мен да... - сгуших се в него. - Лека нощ...или сутрин.
- Лека.Приятни сънища Джесика. - усетих,че ме целуна по главата и придърпа към себе си...след това умората ме погълна и "Сънчо" ме задърпа към "страната на сънищата"...По принцип сънувах едно голямо НИЩО...черен екран и рядко нещо друго,но този път беше един от "редките" случай...сънувах Бастиен...

Teachers Брой мнения : 106

Аз ти го казах вече, но май не ми вярваш и ще повторя: Хубаво е, много е хубаво. Писане му е майката и си личи колко мнооооого пишеш покрай форума.
Интересно е, чете се леко и не ти доскучава. Какво повече да искаш?

Helpers Брой мнения : 1550

Ика разбере какво тсава нататък! Взъможно най-скоро и дали Али(Алекса) прилича толкова на мен! И дали Бастиен е вампир. Вампир е нали? Нали? Нали? Нали? happy

» Завинаги заедно