Гората,преди два месеца.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Денят беше доста хубав ако трябваше да си призная.Вечерта беше валял сняг и всичко сега беше толкова бяло и хубаво.Идеше ми да легна в този сняг...ако го направех обаче щях да стана мокра като...кокошка?!Бела беше с бавачката,а аз бях решила да се разходя сама.Минах през едно кафене в града и си взех една чаша топло и ароматно кафе.В това кафене правеха сигурно най-хубавото кафе насам Айфеловата кула.Минах набързо през училището и после се отправих към близката гора.Мястото беше приказно.Толкова много сняг...слънцето грееше и снежинките сякаш блестяха.По клоните на голите дървета,боровете и елхите също имаше доста сняг.Помня,че веднъж като бях по-малка със едната ми сестра бяхме в една гора заедно с нашите.Родителите ни бяха малко по-назад,а двете тичахме напред,правехме снежни топки и се замеряхме с тях.От устите ни излизаше весел смях.Тогава бях дръпнала леко клончето на един по-нисък бор и ако сестра ми не беше реагирала бързо снега щеше да се изсипе отгоре и.
Въздъхнах и се усмихнах леко при този спомен.Продължих да вървя напред.Минах голямата поляна която лятото беше прекрасно място.През лятото,а дори и пролетта,а понякога и през есента тук идваха дост ученици.Някои си лежаха си ги говореха,други си правеха пикник,а трети четяха.Самата аз като бях ученичка обичах да идвам на тази поляна...последния път обаче като бях тук имаше и един дух...Потръпнах при мисълта и тръснах глава като отминах поляната бързо.Почнах да навлизам в гъстите дебри на гората.Отминах един дънер около който имаше стъкла,шишета от бира,водка и какво ли още не,фасове и кутии от цигари.Усмивка се появи на лицето ми.Едва нощ с Талия Кейс - моя доста добра приятелка разяснила ми повече за раздвоението на личността и помогнала ми да се справя сравнително с Клара - се бяхме напили...яко.Бяхме дошли тук и си предавахме бутилката като луди...хубави времена бяха....На Талия можеше да се разчита.Преди година бях имала още няколко инцидента с любов и едно...ъ..."влюбване".Когато момчето ме остави се бях разстроила доста и Талия - слава на Никс - беше до мен.Бях и изплакала всичко което ми беше на сърцето на плажа...Минало,минало!Никога няма да мога да се отърва от това минало.Но то си имаше и хубави страни.Толкова много приятни спомени...Усмихнах се и отминах мястото като навлязох още по-навътре в гъстите дебри на гората.Тук дърветата придобиваха по-странен вид.Някои изглеждаха като...чудовища.Клоните им бяха ръце които се опитваха да те хванат.Точно от такива се бояха и малките деца...поне по анимациите които аз бях гледала като малка...,но това си е било преди цяла вечност...или по-скоро двадесет години.Тук слънцето не можеше да се провре с лъчите си.Тук дърветата бяха по-нагъсто пък и мракът си беше наоколо.Не мрак като онзи който има нощем или когато загасиш лампата,а истински мрак който можеше да усетиш по кожата си и как те обгръща.Гадно нещо.Намусих се и продължих да навлизам навътре и навътре.Ставаше все по-мрачно и тъмно.Някъде наблизо изграчи гарван и цялата настръхнах.Помня,че веднъж бившия ми - Ерик Найт трябваше да говори с един гарван зареди някаква опасност която грозеше мен и Силвия Томсън - фея и учителка по изобразително в училището,но и моя добра приятелка....тогава съвсем бях забравила,че мога да говоря с животните и,че можех и сама да разговарям с този гарван,но...тогава се целех и към Ерик.Тръснах глава и продължих напред.От едно дърво се спусна грамаден гарван и прелетя над мен и се наложи да се наведа леко.Намусих се като видях голямото животно...не,че нещо ,но гарваните принципно вещаеха смърт...,а този беше и толкова голям,че тръпки ме побиваха.Бях стигнала едни от най-гъстите дебри на гората...гадже видях езеро в което се отразяваха дърветата...езеро което май виждах за първи път.

Graduates Брой мнения : 30

Стоях свита до дънера на един бор покрит със сняг и плачех. Вече часове. Но това някак не ми помагаше. Защо Крис го няма ? Защо не е при мен ? Жив ли е изобщо ? Мразех това самотно чуство. Сама на света. Точно така се чуствах – нямаше никой, който да обичам, никой, на който да разчитам. Като изключим Смърт. Само при мисълта за нейната загуба чуствах гъделичкане, което ми подсказваше че място на този свят нямам.
Гъделичкането на самоубиеца. Така го наричаха в една глутница, в която престоях за кратко. Напълно си заслужаваше името – винаги когато се появи, започваш да се чудиш защо още си тук.
Избих си желанието за самоубийство от главата, търкайки си сълзите. Крис щеше да ме намери. Той ТРЯБВАШЕ. Той ми обеща, а Крис никога не пристъпваше думата си. Дори когато ми обеща в първи клас (за него четвърти), че ще ме защитава в училище от седмокласниците. Оттърва се с рани и счупена ръка, но въпреки това го направи. Тръгнах да се изправям, или поне направих жалък опит, който обаче проработи. Гушнах дървото силно, понеже нямах друга опора, а сълзите ми се лееха буквално на вадички от сините ми очи. Снегът се сипеше около мен в тъмната гора. Ако не бях толкова смазана, щях да се зарадвам на приказният момент. Или нямаше. Отдавна не се бях радвала на малките неща. Трябваше да опитам отново. Протегнах ръце към малките пухчета, докосвайки едно от тях. То мигновенно се изпари, но ми остави приятно чуство. Дръпнах се полека от дървото, дишайки тежко. Направих няколко крачки, за да се уверя, че след този срив мога да ходя. Напоследък доста често ми се случваше да попадам в подобни ситуации. Някои от тях продължаваха дни наред. Потръпнах. Но сега нямаше значение. Позната болка се пръкна в корема ми. Гладът. Усмихнах се на себе си. Колко близко чуствах тази болка. Щях да я оставя още, преди да се нахраня. Тя вероятно, нямаше да ме изостави до края на животът ми. Тръгнах из гората, наслаждавайки се на атмосферата. Дрехите ми нямаха значение, все пак, да си върколак си има много предимства. Макар че, понякога съжалявах, че не съм студеносърдечна като пиявиците. В моите вени течеше кръв, която беше тласкана от изпълнено с живот, топло сърце. Кожата ми беше мека, макар и бяла. Аз самата бях ЖИВА. Не, може би не мих заменила всичко това срещу безчуствен лед. Може би. Би било добра сделка. Като се замисля, щом и сега контролирах чуствата си перфектно, какво ли би било, ако стана като тях ? Напрактика аз бях като тях. НЕ ! Аз никога, никога, никога не бих била като тях. По – скоро щях да умра.
Тъкмо стигнах до познатото ми езеро, когато чух шум. Озъбих се. Кръвопиец. Миризмата никога не ме лъжеше ...

» Гората преди 8 месеца
» Гората до езерото ( преди три месеца)
» Гората..преди няколко месеца..
» В гората преди година
» Гората преди няколко години......