Преди две седмици....

Пълнолунието беше минало , а аз почти успях да се овладея и вече можех да се превръщам и когато поискам. Въпреки това не можах да постигна абсолютният контрол и сега бях някъде из гората. Роклята ми беше изкаляна и търсех път вън от тези гори. Обувките ми бяха отишли ,затова вървях боса и съответно ходилата ми бяха изцапани. Ръменето не помагаше и на косата ми. Нито пък снощният дъжд. По дяволите.
Изглеждах като лигава госпожица по погрешка озовала се в гората. Мърморех недоволно под носа си , когато някакъв шум привлече вниманието ми. Ако не беше непознатият мирис бих си помислила ,че е духа на някой загинал в тази гора. Заблудени тинейджъри търсейки приключение. Настръхнах при появилите се звуци.
Някой наближаваше. Побиха ме тръпки и забързах крачка. Червеникавата рокля се развя след мен. Стъпките ме следваха и бягайки знаех ,че онзи също бяга след мен.
По дяволите.
Спрях се на едно място вече тотално изгубена. Сърцето ми щеше да изскочи и изкрещях при вида на непознатия.

Вървах из гората.През една част от времето си бях вълк,а през другата - човек.Надуших нечия друга миризма във въздуха.
Върколак.
Тръгнах натам на където ме водише миризмата и видях една жена която побягна.Това ме накара да се запитам толкова ли бях страшен?!Тръгнах след нея във вълчата си форма,а тя продължаваше да тича.Дългата и червена рокля беше изцапана,а забелязах,че тя беше и боса.И май беше прекарала нощта тук.
Когато спря и застанах пред нея тя извика.В същия момент изчезнах в храстите и се явих в човешката си форма.Прлиближих се към нея и леко се прокашлях.
- Госпожице?Добре ли сте?Чух ви да пищите. - изрекох и я огледах.Беше хубава жена,но определено в момента имаше нужда от други дрехи,дълга вана и нещо за ядене.Поне по мое виждане.
Силен вятър задуха и погледнах към небето.Май скоро пак щеше да вали.Намръщих се и свалх сакото си.
- Моля ви облечете го.

Подобно на изплашено животно не смеех да приближа мъжът. Така се бях изплашила ,че просто ...все още ръката ми стоеше от страната на сърцето. Непознатия беше доста мил и осъзнах,че прекалено много съм се паникьосала и то за нищо.
- Аз.. благодаря ви за палтото сър - казах като леко се притесних да не го изцапам с кал. Въпреки това се сгуших в него и се зарадвах,че има нещо на гърба си. не си давах сметка колко ми е студено преди малко.
- Добре съм , просто се изплаших. Помислих ,че някой ме преследва колкото и налудничаво да звучи - направих опит да му се усмихна , но беше пълен провал.
- Дано не съм ви стеснала. Аз съм Талия - представих се като подадох ръка ,за да се здрависаме. - Дано не съм ви създала проблем.

П/.П Съжалявам за забавянео , но съм адски възпрепятствана ;х

Кимнах.
- Последвайте ме.Няма да ви сторя нищо зло. - казах и,а тя ме погледна в очите сякаш искаше да разбера дали лъжа.След малко тръгнахме по една пътека.Щях да отведа жената в къщата на един мой приятел която се намираше на близо.Този тъй наречен приятел в момента го нямаше,а беше оставил къщата на мен и Алисън и не мисля,че щеше да има против,че ще заведа някой друг там за да му помогна.
Отворих вратата и с Талия влезнахме.Тя се настани на дивана,а аз отидох в кухнята.Отворих един шкаф от който извадих кутийка с чай и направих два чая.Подадох и едната чаша като пуснах телевизора и отпих от моята.
- Аз съм Нейтън междоудругото. - представих се.Оставих чашата си на масата и взех едно одеяло като го подадох на жената. - Ъм...има баня по този коридор в ляво.
Казах и.Мисля,че имаше нужда от душ.Не знаех обаче дали има дрехи.Ако имаше то сигурно щяха да са на Алисън...тя понякога оставаше свои дрехи тук понеже идвахме често.

Пп:Няма нищо.Аз също не съм много свободен.И съжалявам за кратките постове.