Лас Вегас,преди няколко дни.

Оставаше ми малко да завършването,а како обикновено мен не ме свърташе в училището. Имах една идея от доста време,жалко че нямаше с кого да я споделя. Събрах някои от нещата си и избягах до летището. Вегас.. къде другаде би ми било по интересно. в самолета видях познато лице. Подсмихнах се и се изправих,набързо претичах до празната седалка до него,а той спеше най-спокойно.
- Изненада. - прошепнах тихо в ухото му,а след като той се по стресна се разсмях. Скръстих ръце и кръстосах крака. Бяхме стари приятели. Той също знаеше че бях демон,преди да ме накажат като човек,а после като вампир.
- Не знаех че съм толкова страшна. - казах шеговито. - Към Вегас,а? дано нямаш против че ще ти се натрапя. - смигнах му и се подсмихнах дяволите отново. - Та.. как си? От отдавна не сме се виждали.

Отвърнах на прегръдката му и се усмихнах широко. За съжаление никога нямаше да си върна предишния живот и да се перча с това колко по-голяма съм от всички. Той познаваше Антъни преди да умре,бяха големи приятели. Бе до мен и когато родих бебето,макар че бе против това. Сега сестра ми се грижеше за него.. той щеше да има невероятно бъдеще,което не включваше майка вампир.
- Станах на 19.. скоро завършвам. - засмях се. - Но наистина ми липсват демонските години.. там вече бях надминала и Свети Петър по години. - подсмихнах се и се облегнах на седалката. Не обичах самолети.
- Ами ти? На къде си тръгнал без компания? Във Вегас ти е нужно и някое друго рамо. - казах шеговито. - На страна от това как върви живота?

Засмях се и я погледнах:
-Красавице мъж като мен няма нужда от компания.А и нали знаеш,че когато съм сам в някой бар има повече момичета за мен,а ако съм с някой натрапник....По-малко.--засмях се още повече и направих един рязък завой.
-Все още не си ми казала на къде отиваме?И защо не си на училище...Дребос?!-нарочно правех така,за д се шегувам с нея не за да я дразня.