Преди около половин година, на брега на морето.

Колко обичах вечерните разходки, някъде навънка.. Незнам защо днес инстинктите ми ме доведоха тук - На брега на морето. Времето беше топло, чустваше се само лекият и топлият полъх на вятъра. Тук беше прекрасно! Слънцето което скоро щеше да се скрие зад хоризонта, водата в която лъчите на залязващото слънце се отражаваха.Небето започна да променя своят цвят и сега там имаше най-различни цветове от тъмно син към червен. Гледката беше прекрасна, неописуема, приказна.. И цялата тази гледка се допълваше и с прекрасно топло време.
Стоях и гледах тази хубава картина, малко съжалявайки че не взех със себеси хартия и молив. Но онова което усещах към природата неможе да се изрази на лист хартия, нито като рисунка нито като стихотворение или нещо подобно.. Не, чуствата бяха нещо много-повече от това..
Неизвестно по каква причина, тук по това прекрастно време нямаше ни една жива душа - освен мен. Което ми даваше голямо спокойствие и с наслаждание наблюдавах цялата тази картина разгърнала се пред мен. Но ето че усетих нечие присъствие и се обърнах на там.. Предполагам не бях сгрешила?

Чист въздух, красива и незамърсена природа, хубаво време и спокойствие далеч от шумните и големи тълпи. Комбинация от фактори, която би направила много хора да са в добро настроение. И по тази причина или по-скоро комбинация Алдур се разхождаше по брега. Е, да той не беше точно човек, но това е подробност. Та както казах той се разхождаше по брега и се наслаждаваше на прекрасните багри на залеза. Бе облечен в бяла блуза с къс ръкав, светло сини дънки с кафяв колан и маратонки в същия цвят като блузката. На брега нямаше никого освен него. Но както вървеше усети присъствие напреде си. Продължи и след малко видя момиче.
- Добър вечер - поздрави я Алдур

Не бях сгрешила, вече имаше хора и освен мен. Не че бях човек, но.. Мъжът който видях започна да се приближава към мен и като ме забеляза ме поздрави.
- Здравейте! - усмихнах се мило гледаки приближаващият се мъж който малко по-малко започна да ми напомня на някой. Вглеждах се повече и повече и със всяка крачка която правеше към мен се убеждавах че беше той.
- Алдур! - възкликнах когато го познах. Беше хубав човек, не де не беше човек. Но, това са излишни подробности. Та, за мен той беше един доста добър приятел - доста. Но, само и само добър приятел..
- Не съм очаквала да те видя тук .. - казах отивайки към него за да го прегърна. - Как си?

Момичето се стори познато на Алдур, а след няколко мига наистина я разпозна. Казваше се Силвия и беше много симпатичен човек. Всъщност бе фея, но хайде сега да не задълбаваме в подробности. Важното е, че беше негова много добра приятелка. Само приятелка ако някой се интересува.
- Силвия - възкликна той и я прегърна. - Много се радвам да те видя.
- Добре съм - отвърна на въпроса й. - А сега още повече. Ами ти как си? - попита я на свой ред.

- И аз се радвам.. По това време, няма как да не се чуствам хубаво. - усмихнах се поглеждайки към хоризонта. - Какво те доведе тук? - реших да попитам. Чесно ни най-малко не очаквах да го видя на това място. Погледнах към водата, колко беше хубаво.
- И ти ли дойде тук заради времето и красотата на околната природа? - погледнах към Алдур със усмивка. Седнах на вече поизстиналият пясък замисляйки се за това какво ще правя.. не мога просто даа стоя и да гледам хоризонта, просто така. И ето че ми дойде една идея..

Алдур се засмя.
- Ами да - отвърна той. - Все пак обичам да съм сред природата. Особено ако времето е хубаво.
Седна на пясъка и кръстоса крака. Загреба шепа пясък и го пусна да изтече между пръстите му. Повтори действието още веднъж и после още веднъж.
- Случайно да имаш нещо като бански - попита изведнъж.

Бях се загледала някъде, когато отново чух гласът на Алдур да ми задава въпрос.
- Защо? - Обърнах се към него и го погледнах подозрително. Ако нещо можех да искъпя Алдур в изстиващото море и без бански.. А май съм била добра фея.. Засмях се на ум като все още го гледах. Не наистина ми беше интересно, защо попита за банските? Внимавах доста, защото ако реши да ме отнесе към морето и да ме потопи там (а то възможно вече беше хладно), да мога да избягам или нещо такова..

п.п. сори че толкова дърго не писах

Още една усмивка се появи на устните на Алдур
-Хрумна ми да се изкъпя набързо - отвърна. - А не ми се ще да го правя сам.
Изправи се
- Макар, че като се замисля малко е хладно за плаж. Какво ще кажеш да повървим по брега?

/И ти извинявай/