На гробището, преди време

Бях се загледала в надгробния камък, пратил ме на земята преди само миг.Не бе толкова тъмно, но дори и вампир като мен би се спънал, ако върви с затворени очи точно там където е преубеден че има остатъчно ниски надгробни плочи, които да не простят на краката ми и да ме спънат.
Ханс...Ханс...Бътлър...Ханс Бътлър...буквите вече се бяха заличили, но това успявах да разчета...годината не бе особено важна, но бе отдавна.Мъжът сигурно е щол да стане чудесен вампир..жалко че е трябвало да умре като човек...всъщност това май беше най гадния начин за някой да умре..като човек.
Погледа ми се спусна наоколо през мрака налегнал гробището.Почудих се колко ли беше часа, но да си призная не разбирах особено как се определяше.Звездите...бяха си както винаги...луната...също, не разбирах..все тая, чух шум, който ме извади от мислите ми.
Идваше от някакъв човек, или най вероятно същество, което май също бе решило да потърси усамотение на гробището...
-Хей...внимавай, там има един злобен надгробен камък!-изсмях се иронично и го погледнах, съсредоточавайки се в чертите на лицето му...

Един и половина през нощта определено според луната надали е най - подходящото време да си на гробищата. Обаче Алдур беше там. Загледан в надписа. Сара Крейн. Коя ли беше? Дали имаше близки. Гробът бе отпреди 20-на години и не от най-поддържаните, въпреки че не можеше да се нарече запуснат. Починала на 38г. Как ли бе живяла. Алдур се извърна и тръгна. Мислеше за основният недостатък да си безсмъртен. Че виждаш как близките и приятелите си хора как остаряват и умират. Е да на някои същества не им пукаше за хората. И като говорим за създание наблизо имаше такова. По - точно вампир.
Тя го посъветва да внимава, защото имало злобен надгробен камък
- Благодаря за предупреждението - отвърна Алдур гледайки я.

Мъжът който ми благодари за предупреждението ми изглеждаше някак замислен в някой адски важен въпрос..като онези свързани с живота и тайните му...беше ми смешно, живота бе прекалено кратък за да се чудиш над тайните му...кратък дори и за безсмъртните...
Безсмъртни, безсмъртни, колко да са безсмъртни, а?Все някога умираха и тези дяволски изчадия, но наистина не бе жалко...дори може би бе добре.Все пак на света имаше прекалено много такива същества...и като заговорихме за прекалено много, дори хората бяха такива, нали...злобни дори след смъртта си,...като този Ханс...
-Е, как се казваш, блонди?-засмях се леко, като отново огледах косата му...не бе точно руса, по скоро светло кестенява, но на мен ми напомняше за тъмно русо и затова шегата ми, както и бъдещите такива буквално щяха да му просветлят косата...
беше хибрид, но да си призная честно не можех да разбера какъв точно..имаше нещо лошо в него...демон или може би вампир...не, не вампир, щях да го усетя.Беше просто нещо зло...върколак?Не..и върколак не беше...мразех тези същества, бяха..космати..Ха, това ли бе единственото което не ми харесваше в тях?Е, не точно, но...просто не ги харесвах..
Седнах на един надргобен камък, потънъл леко в земята и наклонен на ляво...не бешен от най удобните места, но все пак не бе на земята, нали...Погледнах какво пишеш на плочата, но не успях да го видя от краката си и просто се отказах.Погледа ми отново се намести на лицето му и се усмихнах леко, очаквайки отговора на въпроса си...

Алдур изучаваше с поглед вампирката. Той обикновено не се спогаждаше с нейния вид. Както между впрочем и с демоните, нищо че майка му беше демон. За сметка на това се разбираше доста добре с върколаците. Разбира се имаше и изключения. И в двата, или трите, в зависимост от къде ще се погледне случая. Може би тази вампирка щеше да се окаже също изключение.
Тя го попита как се казва. Преди да отговори хибридът последва примерът й и също седна на една надгробна плоча.
- Алдур - отвърна той. - Ами ти, готик гърл?

Готик гърл?ха, признавам, това си го биваше.Наистина имах такъв вид, но никога не бих се определила като готик...все тая, нямаше да се заяждам за определението, все пак и аз не бях особено мила...
-Алдур?Хубаво име, като за хибрид...-засмях се леко, сякаш исках да му покажа че това което беше не е чак толкова важно..
-Аз съм Саманта, но предпочитам Сам...а като за теб може и готик гърл.-отново смеха ми отекна в пространството около нас и чак сега осъзнах какъв тежък въздух се бе наместил над гробището.Усещах го при всяка глътка въздух...не бе от най приятния въздух, но аз не придирах толкова много...все пак излизах да подишам чист въздух само за да изпуша една цигара...
-Е, какво правиш на гробището толкова късно?На дали си тук за да прелееш на някой твой роднина..между другото ако имаш вино, по добре не го похабявай като го изсипваш на земята, мъртвите така или иначе нямат полза от него.-засмях се леко, сякаш беше просто шега, но всъщност говрех напълно сериозно...по добре да го сподели с мен, щеше да има някакъв ефект, а този ритуал който хората извършваха бе...ами поне според мен бе точно и напълно безполезен.И все пак съществуваше...какво прахосничество, а?..

Алдур също се засмя
- И Саманта е добро - рече той. - Като за вампир. Обаче Сам звучи по - подходящо за мъж.
Засмя се отново
- Май ще се спра на класиката. - За повечето хора все още битуваше чнението за готическия външен вид на вампирите. Разбира се повечето хора даже не подозираха, че създанията от приказките и легендите съществуват в действителност. Независимо, че всяка легенда възниква върху реална основа.
Поклати отрицателно глава
- Не - отвърна той. - Просто минавам. Предполагам и ти?

Аз?Аз не минавах..нито бях тук за да посетя някой отдавна умрял роднина..всъщност просто си харесвах гробището, чувствах се като у дома си..нали и аз бях един вид мъртва..Смешно, аз бях немъртва..да точно така, немъртва..
Когато чух забележката му за името ми на лицето ми се изписа една голяма и арогантна усмивка.Мъжко име, а?Та аз бях такова мъжко момиче...рядко можеше да ме види човек в женска компания..е имам предвид като проятелки...момичетата с който обикновенно се виждах бяха точно като мъжете...просто за забавление...
-Името ми си е много хубаво, запомни го, може да ти потрябва за напред..-усмихнах се надменно, сякаш можех да виждам в бъдещето, а там той непременно имаше нужда от точно моята помощ..
А сега за причината за това да съм тук...
-Аз ли?Аз съм тук за да посетя стария си познат Ханс...-засмях се, като погалих камъка в който се бях спънала преди момент и който бе толкова близко до мен...стар познат, а Сам?От няколко минутки...и все пак вече ми бе приятел...
Като се замисля, може би това бе единствения ми приятел, който можех да навестявам когато ми е скучно...този който нямаше да се оплаква че съм при него...Да, Ханс бе перфектния приятел...жалко че бе на три метра под земята...дам...прекалено много надълбоко, не мислиш ли?Защо ли трябваше да се копае толкова дълбок гроб?Нали все пак беше в ковчег?Толкова време щяха да спечелят гробарите, че да могат да погребат двойно повече хора...ха, смешно, ако нямаха кандидати, сами можеха да си намерят, нали...Понякога ми бе забавна идеята за погребването на живи хора...макар това с вампирите да звучеше много по страшно...особено на мен...

- Ще го запомня - кимна сериозно Алдур.
А после допълни подсмихвайки се.
- Ако някой човек ни види какво ли ще си помисли? - Не, че това всъщност имаше някакво значение.
Сложи ръка пред устата си прикривайки прозявка.
- Беше ми приятно да се запознаем, Готик Гърл - изправи се. - Но е късно и мисля да се прибирам.

Да се прибира?Щом е имал времето да мине през гробището значи...значи бе същия особняк като мен, който никой не чака вкъщи.Така че моежеше да остане още малко, нали така...?
Нацупих се престорено и станах от мястото си...тоест от надргобния камък и пристъпих напред, като посегнах да го хвана за ръката и се покачих на близката плоча, на нетолкова отдавна починал човек, както беше Ханс...
-Е, няма да оставиш такъв симпатичен вампир като мен да посрещне изгрева сам, нали...?-погледнах го мило и пуснах ръката му, като разперих своите и след като ги размахах леко във въздуха, пръстите ми се впиха един в друг над главата ми и дръпнах леко нагоре...ръцете ми се изпънаха нагоре, а погледа ми би ги проследил, ако не бях затворила очи, докато извъртах глава нагоре.
Отново го погледнах, като бавно свалих ръцете си, които сега ми помагаха да пазя равновесие, тъй като се изправих на един крак на надгробната плоча.
-Остани още малко, мисля че скоро ще видиш най-красивото нещо в живота си...слънцето наистина е величествено...-прошепнах аз и бавно клекнах на камъка, като се хванах с ръце за плочата и го погледнах така сякаш тъкмо се канех да скоча...
Да си призная не знаех кога точно ще изгрее слънцето, но на дали щеше да е толкова скоро колкото си мислех...и все пак, нали щеше да стои да ми прави компания, нямаше да се налага да поздравявам старите си познайници...те не бяха особено разговорчиви, като се има предвид че бяха вече мъртви...

- Всъщност бих го направил - каза Алдур. Би я сама да посрещне слънцето, особено след като оставаха часове докато изгрее.
- Слънчевият изгрев наистина е много красива гледка - засмя се ангело-демонът. - Само дето има още три - четири часа докато се случи.
Прозя се отново. Извади от джоба си кутийка до половината пълна с дражета тик так с вкус на портокал. Взе едно и го схруска. Преди това предложи и на момичето.
- Между другото - полюбопитства той - да не ме сваляш?

Е явно часовника в главата ми бе забързал темпото и бе проспуснал няколко часа от сметките си...все тая, това не бе особено важно, така че просто му се усмихнах и избрах да не му отговарям на забележката за разминаването в часовете...макар, че наистина имаше право за това.
Усмихнах му се на последната реплика...дали съм го сваляла?Ха, интересно становище, нали?При мен никога не можеше да сисигурен на 100% дали свалям някой или просто се шегувам...Но и в двата случая се стигаше до края, който честно да си кажа и в двата случая бе еднакъв...че дори и заслугите бяха еднакви...значи нямаше толкова голям избор, а?...
-Може пък да те свалям, какво знаеш ти?-засмях се леко и се наместих отново на надгробната плоча, като се зачетох в надписа до нея...името бе на някаква жена и по годините отбелязани под дългото северняшко име, можех да съдя че дори не бе жена, а по скоро просто едно невръстно момиче, на около 12 години...колко жалко, а?Ха, бях убивала и по малки...е все пак когато си млад вампир с общо взето млади приятели не срещаш особено големи на възраст жертви...
-Ако те сваляш наистина щеше да ми е от полза да останеш с мен за изгрева, не мислиш ли?-отново подхванах темата, като се надявах да остане, тъй като въобще не ми се чакаше онези 3-4 часа които спомена сама...