Налудничави идеи ;)

Видях много наистина безсмислени теми, така че е време и за моята "гениална" темичка точно тук.Реших да я направя, тъй като от няколко дни една тема направо ме завладя.Четя книга на Тери Пратчет от поредицата романи за Смърт, Света на Диска.Книгата е със заглавие "Крадец на време" и е последната пряко свързана с героя Смърт.Не съм чела доста от Света на Диска, но доколкото знам, Пратчет постоянно засяга темите за пространство и време.
Книгата направо ме обсеби и след три вечери сънища свързани с нея, споделих с брат си, който всъщност бе виновника да започна да чета книгата.Разказа ми за един опит, който също толкова ме обсеби както и книгата.Опитът е известен като "Котката на Шрьодингер", и ето как е описан.
В една затворена кутия се поставя котка. В кутията има уред, който съдържа отровен газ и радиоктивно ядро. Вероятността това ядро да се радпадне в рамките на един час са изчислени точно на 50 %. Ако ядрото се разпадне отровният газ излиза и котката ще умре. Квантовата механика излиза със следното решение на този парадокс - ако ядрото не се наблюдава, то в рамките на този час - котката е едновременно и жива, и мъртва, защото и двете състояния са еднакво възможни.
Тук се засяга и възможността за паралелни вселени.Това наистина ми се вижда интересно, но което повече ме заинтригува бе един цитат който прочетох в същата статия, за изказване на Айнщайн.
"Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия"
Пратчет също споменава, че миналото не е действителност, а просто спомен за събитието и времето.В книгата се говори също така, за едни монаси, който управляват и насочват времето, както се изразява самият автор.Те вярват, че вселената се разрушава и пресътворява всеки миг, затова никога нищо не е същото каквото го виждаш сега.Въздухът, който дишаш в този момент е съвсем различен от въздуха, който си дишал преди само момент.
Не разбирам на къде точно бия или защо въобще си мисля всички тези неща, но просто не ме оставят няколко дни вече и реших че биха били интересни и за вас.Дайте мнението си за това с опита на Шрьодингер и това, за което Пратчет говори в книгата си, а именно че времето е толкова самостоятелно, че би могло да го наречем "живо".

Интереснно.
Всъшност на мен ми хресва,но това с котката ме пообърка...Малкчо се изкушявам (или може би не) да го пробвам с Клео когато е непослушна,но не ми се иска котката ми да е хем жива хем мъртва...,но всичко това е интереснно...Знаеш ли,че ще трябва май да ми метнеш тая книга по посока София.