Стаята на Луси и Ванеса

Стаята на Ванеса:

Денят беше толкова скучен,а аз тук познавах само Ерик,Пами и Ейми,а дори Ейми се беле запиляла...Какво можех да направя освен да се върна в стаята си??!Е това и щях да направя,но плановете ми бяха съсипани като ми казаха,че нещата ми са преместени и,че ще бъда в друга стая.Дадоха ми ключ и ми казаха на къде да вървя.Почнах да оглеждам стаите и табелките до вратата докато не видях името си на една.Влезнах вътре и се огледах.Всичко беше точно както го бях оставила в моята стая.Сякаш чрез магия - а може би с магия - са пренесли всичко.Някакви розови нещица се мернаха някъде в страни и се обърнах.Малко преди банята имаше едно легло което имаше розово по себе си.Стол,таборетка или нещо такова което също беше розово и розов диван.
К'во?
Стоях учудено и гледах розовата половина на стаята.Моята беше синя,а другата част беше розова.Попринцип ако човек нямаше съквартирант тук разполагаше с цяла стая и следователно я правеше на каквото си поиска тъйкато другото легло и въобще другата част беше напълно свободна и обикновенна.В миналата ми стая аз си разполагах със всичко...И не помня да бях правила едната половина розова.
Добре...сигурно имаш съквартирантка...
Това беше единственото логично решение дошло ми на ум,но никой не ме беше осведомил,че ще имам съквартирантка.Как щях да деля нещо?И то нещо като стая.Била съм винаги единствено дете..тук за кратко делях стая с Ейми,но....,а и аз си бях наумила да си взема куче...ако новата ми съквартирантка не искаше?Ами ако не си допаднехме?
Най-различни въпроси почнаха да се въртят в главата ми,а аз се опитах да ги разкарам.Седнах на леглото си и известно време с празех поглед гледах розовата половина,а после влючих телевизора който се намираше на един шкаф и почнах да сменям каналите докато не намеря нещо интересно.

Пп:Мазало ;х ,а и не знаех дали си в стаята,че след това си писала другаде ;хх абе..;хх

След разходката с Лиса се прибрах директно в общежитията. Нахлух в стаята по най-бързия начих и се огледах. След това се обърнах отново към вратата и си помислих, че я бях оставила заключена. Странно.
- Здравей. - чух едно гласче, което идваше от другия край на ''стаята'', ако можеше да се нарече така.
- Ъм... здравей. - казах и останах учудена колко бързо ми бяха намерили съквартирантка. - Кога пристигна? - попитах и огледах нейната част. Боже, изобщо не се връзваше с моята, а тя и без това беше ужасна. - Аз съм Луси между другото.

пп: спокойно и аз го оплесках ;д

След като спрях да прещравам каналите в стаята нахлу една блондинка.Поздравих я тихичко като се взирах в нея изучавайки я.Усетих,че тя не си харесва часта на стаята...Е стаята и - частта - беше сладка..само да не беше розова.Иначе всичко беше доста добре...донякъде.
- Ами...аз съм тук от няколко месеца,но ме натресоха на теб преди около трийсетина минути. - изрекох и повдигнах рамене.Момичето се представи като Луси.Това беше доста хубаво име.Усмихнах се. - Аз съм Ванеса.
Тя не беше толкова зле.Беше симпатична.Можеше - и дано - да си допаднем и да станем приятелки.Но и все пак трябваше да....делим една стая,една баня и още няколко неща.Въздъхнах и отново огледах момичето.
- От кога си тук? - реших се да я попитам.Всеки идваше в това място по различно време.Някои можеха да са шести курс,но тук бяха за първа година...Местеха ги от училище на училище.Всеки идваше поради различни причини...,а аз ако имах избор не бих стояла тук.Тук не познавах никого,всички бяха странни...почти всички.Бяхме събрани на едно място един куп магически създания...,а аз дори още не познавах училището.Познавах го до толкова,че да се изгубя.

Момичето беше доста симпатично и по начинът по който говореше си личеше, че не е особено щастлива, че е тук.
- Приситгнах вчера и не познавам почти никой. - седнах до нея на леглото и'. Радвах се, че са я преместили при мен, но не разбирах защо. - Радвам се, че ще сме съквартирантки. - усмихнах и' се. Тя изглеждаше някак отегчена. - А защо те преместиха?
Въпросите, които исках да и' задам се въртяха в главата ми и се мъчех да ги спра. Винаги съм била много любопитна. Докато чаках отговора и' започнах да чопля вече изтъркания лак на ноктите си.

пп: съжалявам за кратките постове, но музата ми я няма ;дд

Задъвках долната си устна.
- Нямам си и на идея.Преди имах съквартирантка..бяхме доста близки,но...хъм не съм я виждала от доста време и двете са ни изритали от стаята...И аз сега съм тук. - усмихнах се леко.И Луси не познаваше много хора тук...е тя беше пристигнала вчера,а аз...преди няколко месеца.Това доказваше и колко съм общителна.
Въздъхнах.В главата ми се въртяха доста въпроси,но се страхувах,че ако и ги задам тя ще се уплаши.Почна ли с три въпроса в едно изречение другите ще си излезнат от устата ми като вода по водопад и няма да мога да спра да задавам и задавам въпроси.Винаги съм била любопитна.
- И така..разкажи ми нещо за себе си Луси. - изрекох все още с усмивка на лице.Гледах да не говоря много,много за да не я изплаша с моите глупости.

Пп:и моята така ;х тича пред мен и се плези..

Вещица ли...интереснно.
От както бях тук се бях виждала само с вампири.Това можеше да потвърди думите и,че вампирите се бяхме навъдили като зайци тук.
- Да...И за двете. - засмях се. - Е Луси...какво е да си вещица?Обичаш ли животните?Исаш ли да се поразходим по-ъсно?А ходи имаш ли?От къде идваш?
Теиз въпроси бързо се изляха от устата ми и аз сложих ръка пред устата си за да млъкна и да не "изплюя" още някой въпрос.
Браво бе!Ти ще я уплашиш...
Въздъхнах и поклатих глава и легнах на леглото като погледнах тавана за момент,а после се надигнах и пак погледнах Луси.
- Съжалявам,но съм много любопитна.

Пп:Музата ми официално ме заряза >.<

Засмях се и кимнах.
- Има сделка. - не беше истина,че с нея си приличахме...по това поне.Не вярвах да съществува някой друг който също да е толкова любопитен.Усмихнах се и отново легнах като погледнах тавана,а после Луси.Взех дистанцеоното и го пуснах на един от музикалните канали. - Та...освен на онези въпроси...Харесва ли ти тук?Какво обичаш да ядеш?Любим цвят?Брат,сестра?
Въпросите излизаха от устата ми,а аз не можех да ги спра.Но нали бяхме направили сделка.Тя отговаря на моите,а после аз на нейните.

Пп:Тотално забих..

Засмях се и кимнах.
- Давай. - тя беше казала,че обича животните.Значи сигурно щеше да се съгласи да си вземем кученце.След Рио не съм искала друго животинче,но тук се чувствах самотна...така де преди,но сега исках да си взема кученце. - Хей,а искаш ли да си вземеме кученце?
Обърнах се към нея.Зачудих се и какви въпроси ще ми зададе тя.Аз бях склонна да и отговоря на всичко...почти.Знам ли.Винаги съм била исрена с хората..сигурно и затова ме мислеха за толкова добра и прочие.Та аз бях вампир.Не трябваше да съм добра...уж.Поне по книгите които съм чела за вампири.
Да,но всичко което си чела има ли общо с това?
Въздъхнах.Беше толкова сложно.Защо трябваше да е толова сложно.

Засмях се.Е...явно така щеше да ни мине денят,но хубавото беше,че ние май си пасвахме...като приятелки.
- Ами да си вампир е...интереснно.В по-горните курсове..ако си белязан вампир де развиваш жажда към...кръвта.Аз лично имам фобия...не съм и фенка.Не знам дори как ще се справя.При нас обаче е и гадното,че може да умрем през една от тези години...докато станем шести курс и да не претърпим промяната. - изрекох и направих гримаса.Наистина много,много не ми се умираше. - Иначе съм от Холивуд.Нямам братя и сестри.Единстветно дете съм.Тук е хубаво..смисал става,но в някои моменти наистина мразя това място и имах една позната..бившата ми съквартиранта.Ейми.И да лесно се влюбвам,но никой не ме иска,а любимо място тук...не знам.Нямам любимо място тъйкато много,много не съм се разхождала.Ходих до лунната поляна ако не се лъжа...там ми харесва.
Изрекох всичо това и я погледнах изпитателно,а после се усмихнах.
- Искаш ли да се разходим?Хей..ти си интересна личност.Ще се радвам да станем приятелки.

Луси носише кученцето и някои от нещата,а аз другите неща.По пътя към стаята ни обсъждахме името на кокерката,но не се спряхме на нищо съществено.Накрая съквартирантката ми предложи да попитам кученцето за името му.Тоест ние да и дадем примери и тя да си избере.Хареса ми идеята и кимнах докато вземах кучето от ръцете и,а тя отключи стаята ни.Оставихме всичко на земята и аз седнах на леглото си като почнах да галя мъничето.
- Добре сладурче.Как искаш да се казваш? - попитах я,а тя само се надигна и наклони главичка на една страна.Засмях се.Беше толкова сладичка. - Дейзи?Теа?Деа?
Почнах да предлагам някои от предложените имена,а после погледнах Луси и тя да предложи имена.
Пуснах безименното ни - за сега - животинче на земята и отидох до нещата.Извадих купичката за храна и сипах храна вътре,а после отидох и сипах вода.Оставих купичките,а мъничето отиде да яде.Бог знае от кога не е яла въпреки,че в магазина изглеждаше,че ги гледат добре.
- След седмица трябва да я заведем на ветеринар за ваксини и прочие. - помня ,че като взехме Рио и го заведохме на ветеринар ни казаха да го заведем след седмица.След като свине с нас.

О!
При думите и очичките ми светнаха.Кимнах в знак на съгласие.Все се канех да си лакирам ноктите и все до никъде не стигах.Пфф!Да не говорим,че не можех да си лакирам хубаво лявата ръка.И тогва се омацвах от всякъде.
Изправих се и отидох до един от шкафовете.Извадих едно несесерче и се върнах на леглото.Изсипах съдържанието му.Имаше най-различни лакове в най-различни нюанси на цветовете.Червено,зелено,синьо,жълго,бяло,черно,розово,безцветен с блестящо,лилаво...и какви ли още не.
- Какъв цвят предпочиташ? - попитах я.Аз лично харесвах черния,но и розовия беше хубав макар и да не го харесвах.Преди да дойда тук имах манията да съм с черен лак или с някакъв друг,но никога в розов.Поне това беше няколко години.Преди това като съм била малка естествено,че съм ползвала и розов...

Засмях се и почнах да проверявам лаковете.Някои за нищо не ставаха и срещнаха земята,а други си бяха новички и хубвки.Когато Луси ме попита колко съм добра в лакирането се засмях отново.
- Ами...наистина ли питаш?Да лакирам теб не ми е проблем,но ако трябва да си лакирам лявата ръка...е по-добре да скоча от мост. - усмихнах се.Всъшност правех доста хубав маникюр,но на другите,а не на мен.За това си имах и специални лакове с тънки четчици с които можех да правя фигурки.Помня,че имах един лак - първяи ми по този начин - с който доста се гордеех.Бях го направила на едно момиче - розово с блестящи проценти.Нещо такова.На мен ми харесваше,а и беше пъвия ми опит.
- Знаеш ли,че бях гледала някакво клипче "Воден маникюр".Може да го потърсиш в vbox7.Та...какво казах го гледах и после опитах.Нищо не стана. - засмях се.

Разклатих още няколко лака докато тя казаваше,че и се купонясва,а после изтреля ,че е девствена.Погледнах я и повдигнах вежда учудено.Някак не ми се вярваше тъйкато тя беше толкова красива.И все пак сигурно беше като мен - не беше открила човека с който иска да е.
- Да ти кажа честно и аз също. - повдигнах рамене,а после се засмях.Супер!Двете толкова си приличахме.Не само по това,че още не бяхме правили секс.Но то в това пусто училище не познавах никого,а в миналяи си живот просто не можех.Всички момчета които познавах бяха задници. - Е ще излизаме ли?Знам един хубав бар...уж не пускат под осемнадесет години,но...аз съм влизала.
Усмихнах се.Бар "Night" беше доста популярен.Там ходеха обаче доста вампири и върколаци и барманите не винаги оцеляваха.Имаше доста вечери които си бяха "вампирси вечери".Помня,че веднъж чух,че там Вишата жрица,един от бившие и,една върколачка,озера и още няколко се напили яко и прекрали две нощи в бара.

Лакирах Луси,а после тя ми лакира дясната ръка тъйкато сама си лакирах лявата.Когато маникюра ми беше готов легнах на леглото и погледнах тавана.После се наведох и погледнах под леглото.Малкото кученце лежеше там,а като ме видя излезна и направи няколко несигурни крачки в стаята.
- Дейзи? - предложих,а то излая в зна,че му харесва. - Харесва и.И да ще се контим.
Засмях се и се изправих.На път към гардероба погалих кутрето.Почнах да разглеждам дрехите.Нямах си и на идея какво да облека.Мислех за нещо късо и прилепнало и предизвикателно.Добре де...нещо с което щях да приличам на пълна кучка.
Пфф!
В повечето барове всички изглеждаха като проститутки.Особено в Найт.Там беше...е зависи в коя вечер попаднеш.Имаше си и върколашка дискотека,но там бяха повече върколаци естествено.В Найт се мяркаха повече вампири.

Пп:Забих,а Лукас е съгласен...