Преди година

Red Брой мнения : 1004

Стоях си в леглото,галех Арон и гледах някакъв скапан филм.Толкова любовен,че чак ми се повръщаше. Защо ЗА БОГА имам такъв диск?!Взех дистанционното на двд-то и натиснах копчето за изваждане на диска-точно когато главните герои се целуваха.. БЛЯЯЯЯ!
- Е,Арон какво ще правим днес?Мързелуваме?А,не,няма да мързелувам!Не! -
засмях се. - Хайде ставам да се изкъпя-след снощи ми е нужен един душ.
Станах от леглото и дръпнах Арон,за да може да го оправя.Отидох до килера и извадих закуската му.Сложих в купичката :
-Идвай да закусваш хъсчо-казах му и го прегърнах - тази пухкава голяма козина,обичах я! - Е , аз влизам да се къпя.. внимавай какво правиш.
След като се изкъпах,разбира се купичката беше празна,а аз се изкъпах за 5 минути.:
- Ти си прасе!Ще спреш да ядеш така!!! - говорих си,все едно ме разбира.Присвих очи и чук как корема ми къркори:
- Аз гладнаа - засмях се. - Сега аз ще ям ,а ти ще гледаш,прасе...-изплезих се,а Арон излая. - Ха-ха.
Наядох се :
- Хайде сега ще излезем да се поразходим в парка.. - и продължавах да си говоря се едно някой ме разбира...
Глупачка!О,да ,да точно ти..
Излязохме,бях се натъпкала и едвам вървях,но все пак...поне бягах след Арон,което правеше нещата по-лесни.Вървях си и изобщо не обръщах внимание на никого докато не видях познато лице - иха,и кое беше то - Изабела .. с момче. Разширих очи и после ги оправих :
- Изaбеллааа,здравей! - казах докато дърпах Арон да спре да се опъва.

Students Брой мнения : 905

Излизах от няколко дни с Алекс. Първото момче, котео ме забеляза в този град. Той беше едно от най-желаните момчета в училище, но по някаква много странна причина той беше харесал мен, но аз все още не исках да излагаме връзката си на показ. Със сигурност повече момичета на които бях направила поне мъничко добро впечатление щом разберат, че излизам с Алекс ще се превърнат във врагове.
Днес двамата излязохме, за да се разходим из парка. Беше посредата на август, слънцето галеше кожата ми, беше перфектно. Бях си облякла къси черни панталонки и черен потник и си бях обула новите обувки, които леля ми беше взела от разпродажба. Да си призная, наистина бяха много хубави.
Двамата с Алекс се разхождахме хванати за ръце, усмихвайки се един на друг, като тихичко си говорехме. В училище той се представяще за надут и себичен, но всъщност беше далеч от тези определения, наистиа беше много богат, но имаше много добро сърце. Не можех да кажа, че съм влюбена в него, но наистина много го харесвах. Той ме разбираше и единствено на него бях разказала какво се случи наистина с моите родители ми. Няколко пъти беше идвал вкъщи да гледаме филм и сестра ми определено го беше харесала, както и леля. Всичко ми се струваше перфектно в нашата връзка. В училище постоянно си намигахме един на друг, дори ако зависеше от него щяхме да си разваме нежности, дори там, но аз не исках. Просто не беше в моя стил.
Алекс имаше руса, копринена коса и сини очи като мъниста. Беше очарователен. Играеше в баскетболния отбор на нашето училище и определено приковаваше погледите на много момичета, но не се славеше като женкар.
Докато вървяхме срешнахме моята приятелка Виктория. Леко се стъписах, тя беше една от най-добрите ми приятелки и все още не и бях казала, че излизам с Алекс. Със сигурност нямаше да бъде много доволна от този факт, защото доколкото бях разбрала от нея тя си падаше по него. Това беше единствената причина да не и кажа.Всъщност не исках да я заболи.. или да се чувствам виновна.. или и двете. Не бях много сигурна.
- Здрасти, Викс.
Виктория имаше средно дълга руса коса и беше със стройна фигура. Почти винаги мъкнеше кучето си Арон с нея. Хъскито определено беше много умно.
- Как я караш?
Колко глупав въпрос, нали? Та аз се бях разделила с нея вчера вечерта, дори щях да пренущвам на нейното място, но леля щеше да ми се кара. Бяхме последна година в училището, а моите оценки не бяха от най-перфектните.

Red Брой мнения : 1004

Видях,че Алекс, прочутото момче,което играе в баскетболния отбор и момчето,по което си падам се държи с нея за ръка.Повдигнах вежда.Той беше очарователен и доста момичета си падаха по него.Леко се учудих,защо..защо..
защо точно нея..нямах нищо против Изи-тя беше една от най-добрите ми приятелки.Споделяхме си всичко,снощи беше у нас... и не ми каза,че ходят заедно.. О,ЗА БОГА!Сега се чувствах още по-ужасно,ако ми беше казала вчера просто щях да я разпитам,е,да щеше да ми стане гадно,но все пак ми е приятелка,няма да й отмъкна гаджето.Може и да стане това с отмъкването..та аз съм лудааа..А сега,сега се чувствах като момиче,което е изпуснало клюките и се чуди,за какво говорят другите... :
- Ммм..добре,ти? Виждам ,че си с Алекс - погледнах я и се усмихнах - полу злобно - полу .... обикновена усмивка.

Students Брой мнения : 905

Погледа на Виктория накара кръвта да замръзне във вените ми. Едно неприятно чувство ме заля..
Замислих се как ли се чувства Виктория в момента. Дали е разочарована от мен или по-скоро подразнена? Чувствах се виновна.. за Бога защо не и бях казала? Тя ми е една от най-добрите приятели, а аз бях крила връзката си с момче, само и единствено, защото тя си пада по него. И какво от това? Все пак той харесва мен, а нея нея. Всеки има право на избор и Алекс направи своя, тоест избра мен.
- Здравей, Вики.
Двамата се здрависаха и да си призная изпитах лека ревност базирана на това, че знам какво изпитва Виктория към него. Дали и той харесваше някоя друга освен мен? Дали ми е изневерявал в интеревала в който сме заедно? Не исках да мисля за това. Просто не исках да го приема. Алекс не беше такъв, винаги беше толкова откровен с мен. Точно заради това съм с него, защото е различен. Не е надут като повечето момчета. Не пуши и не пие, той е самата Дева Мария и въпреки това всички момичета са луди по него.
- На къде си се запътила?
Попитах аз Вики и поглеснах към Александър, който не беше кой знае колко по-висок от мен. Той сякаш разбрал мислите ми кимна леко, така че само аз да забележа. Ако Вики нямаше планове щях да я поканя да дойде с нас на кафе.

Red Брой мнения : 1004

Усетих как Изи започва да се чувства неприятно,виновно. :
- Искам спокойствие,няма нищо ! - казах и се усмихнах. Е,имаше нещо,но нямах намерение да я карам да изглежда зле пред '' гаджето '' си. Той има право на избор и го е направил така като гледам..нямам за какво да го виня.. не ми дължи нищо,за да се държа зле с него или изобщо с двамата.. те се обичат..а аз не обичах,може би използвах?Да,да падах си по Алекс,ужасно много и го исках само защото той беше най-готиното момче в училище..
О,аз съм егоистка,но пак си се обичам <3
Подадох ръка на Алекс.Отново усетих как Изабела изпитва ревност.Докато се здрависвах с него я погледнах с поглед '' Спокойно,няма да ти го взема - няма да ти го причиня ''
- Всъщност разхождах Арон и аз се разтоварвам покрай него,хубаво е да си в парка,доста е отпускаща тази миризма - казах и вдишах - А вие,на къде така ? - засмях се.. трябваше да отидем някъде..спешно трябваше да говоря с '' най-добрата '' си приятелка.

Students Брой мнения : 905

- Искаш ли да дойдеш с мен и Алекс? Ние тъкмо отивахме към сладкарницата на ъгъла.
Казах аз и посочих със свободната си ръка, към розовата сграда отсреща. Това беше любимото ми място в този град. Сладкишите бях толкова леки и приятни, освен това там за пръв път се бях заговорила с Алекс. Тоест това беше нашето място.
Повдигнах веждите си, а Виктория кимна. Чувствах се леко неловко, да вървим така, въсщност ако бях на нейното място, със сигурност щях да си мисля "Аз съм третото колело", което беше просто ужасно. И одевашното и изказване, че си имала спокойствие. Това прекалено много ме обърка. Сякаш беше прочела разтревожените ми мисли, толкова ли добре ме познаваше? Всъщност коя част от мен тя познаваше? Тази, която винаги е усмихната и никога не се притеснява да каже това, което мисли. Да.. тя познаваше фалшивата част от мен. Тази, която заблуждаваше тукашните вече две години. Понякога ми харесваше да го играя толкова добра актриса, щастливото хлапе. Дори сама си вярвах, че съм щастлива, но само понякога...
Тримата влязохме в мъничката сграда и се настанихме на една маса до вратата. Мълчахме почти през целият път, който включваше сто метра. Сервитьорката дойде за нашите поръчки, но аз вече знаех точно какво искам.
- Едно парче "Гараш" за мен.
Казах и се усмихнах мило на възрастната жена, която записавше поръчката ни в своето тефтерче.
- За мен от същото.
Каза Алекс и хвана ръката ми дясната ми ръка, която бях поставила върху стъклената маса. Беше толкова нежен. Погледа ми се спря на гледащата ни отстрани Виктория, сервитьорката също я гледаше преценяващо и чакаше поръчката и. Тя държеше в ръцете си менюто с десерти.

Red Брой мнения : 1004

Повдигнах вежда и ми се искаше да кажа '' Защо тази сладкарница , ЗА БОГА? '' Розовичка с приятни сладкишчета.. УУУУУУ.. БЛЯ! Бях чувала за нея.. бля!
- Да, разбира се,че ще дойда.. - казах и я погледнах с поглед '' Иска ли питане?!''
Вървяхме по улицата : ТЯ и ТОЙ хванати за ръце - АЗ десет крачки по-напред,за да не си мислят хората,че съм третото колело.. наистина се чувствах ужасно.. аз..без никой,а ТЯ,която беше доста по-зле от мен* си има приятел.. не трябваше ли да е обратно.
Познавах онази част от нея , която беше щастлива,мила,непритеснена,но днес открих и другата..притеснената , виновна..чудех се .. дали през тези две години ,от когато я познавам е била същата тази част.. виновната.. и просто се е преструвала на щастлива.. трябваше да я попитам един ден ,но нямаше да е днес.През целият път всички мълчахме,което до малка степен ме притесняваше.Чувах побърканото сърце и учестеното дишане на Изабела,а Алекс .. той си беше спокоен.Влязохме в малката сграда.
Вътре вонеше на сладко.. БЛЯ! Седнахме на една маса до врата,а сервитьорката веднага дойде се едно чакаше нас. Изабела веднага каза поръчката си ,а Алекс разбира се се съгласи с нея и искаше същото. Сервитьорката ми подаде менюто с десерти,не смятах да гледам десертите просто забих поглед в страницата да изглежда ,че избирам от смотаните им сладки.Видях с периферния си поглед как Алекс стиска ръката на Изабела.Вдихнах менюто пред лицето си и започнах да правя някакви физиономий..Едно дете отвън ме изгледа странно и аз му направих поглед '' Какво гледаш,глупак! '' Вдигнах поглед към сервитьорката :
- Аз също искам... тази торта .. която поръчаха те - усмихнах се,а тя записа в тефтерчето си.Нямаше ли да запомни : Маса : еди си коя.. Поръчка : Три парчета торта.... както се казваше. Тя си тръгна:
- Алекс,не ти ли се ходи до тоалетна? О,да,да ходи ти се! - казах аз.. стана и го хванах за качулката и мисля,че приложих доста сила,дали не беше прекалено?Изабела знаеше за мен,но той.. не,не знаеше. - Хайде отиди сега до тоалетна.. и не забравяй да си измиеш ръцетееее - извиках след него. Седнах на масата.. :
Момиченце,дължиш ми ГОЛЯМО обяснение. - казах - ЦЯЛАТА съм в слух. Давай! - кръстосах крака в чакане на отговора.

* нищо лично Съгласен

Students Брой мнения : 905

Вики изпрати Алекс до тоалетната по доста брутален начин според мен и седна. Явно цялата идея с мен и Алекс не и допадаше много, естествено... друго не съм и очаквала. Въпреки всичко искам да ме подкрепи в изобра ми, но не съм много сигурна, че ще го направи.
- Не знам от къде да започна...
Казах и се заиграх в пръстена на ръката ми. Преди принадлежеше на майка ми, беше сребърен и много елегантен. Определено ми допадаше.
- Един ден той просто дойде при мен и ме покани на среща...не бях много заинтригувана от офертата му, но приех... В същата вечер ти ми каза, че си падаш по него и аз просто полудях, но все пак отидох на срещата..И после не можех да се откъсна от него. Като магнит е.
Казах аз и усетих как бузите ми почервеняват. Винаги, когато съм с Алекс усещам как пеперуди летят в корема ми... вечер заспивам с мисълта за него.Тези подробности ги спестих на Виктория.
- Сърдиш ли ми се?
Погледнах я с повдигнати вежди, като се молех на Бог отговора и да бъде "Не". Не исках да я губя като приятелка. Тя беше много важна за мен, но ако ме накараше да избирам между нея и гаджето ми щях да избера него.

Red Брой мнения : 1004

Изи каза,че не знае от къде да започне.. да , разбира се нали аз съм тук! Тя започна да си играе с някакъв сребърен пръстен , за който разбрах,че е бил на майка й и сега тя го носи..да,да.. застанах втренчена в нея и продъжавах да чакам отговора.Тя вече чувстваща се притеснена ( което просто си личеше..и хората от другата маса , могат да предположат,че нещо и има.. ) започна да обяснява,че един ден той я покани на среща УОУ! Какво съвпадение..Тя не била много заинтригувана от неговата оферта,но все пак приела.. същата вече аз й казах,че го харесам и да.. значи знам кога я е поканил... 31 юли,2011 година.. еха.. хубав ден беше,но сега не е!! Та тя все пак отишла на срещата с него.. УОУ! Каква приятелка!Мислех си над това което казва...бил като магнит бля-бля!
- Не може да се каже,че не ти се сърдя , но все пак ще ти простя.. само не крий други работи от мен .. за каквото и да става дума! - Тя ме гледаше с полу-зачервено лице и с дигната вежда.. точно в момента,в който тя щеше да каже нещо Алекс се появи :
- Хей.. достатъчно време ли стоях в скапаната тоалетна? - засмя се. Никой не отговори.. Сега тя ако искаше да говори с мен , трябваше да го накара да се махне!

Students Брой мнения : 905

Тя определено ми казваше с погледа си, че иска Алекс да се махне, но аз нямаше да го изгоня.
Тя стана от мястото на Алекс и се намести удобно на своето. В този момент сервитьорката дойде с поръчките ни. Остави пред всеки един от нас чиния с шоколадовото изкушение и си тръгна. Взех вилицата си и започнах да ям. Алекс постави ръката си на бедрото ми и също започна да се храни. Усетих как на Виктория и прикипя и още повече почервенах, но Алекс нямаше да си тръгне. После не исках и на него да давам излишни обяснения. По-добре нищо да не знаеше. Всъщност усещах Вики като конкуренция. Тя беше наистина много красива и се опасявах, че ако Алекс разбере, че тя го харесва може да ме зареже и да бъде с нея.
След като се нахранихме аз извадих своето протмоне, за да платя сметката, но Алекс ме спря с ръка. Той усещаше, че ситуацията в момента не е от най-хубавите и определено ми помагаше да се справя, колкото е възможно по-добре. Той плати сметката и на двете ни. Най-после погледнах към Вики, която всеки момент щеше да експлодира.
- И сега какво ще правим?
Попитах аз.

» Преди година в ЛА
» Преди година...
» Преди година, две..
» Преди година
» Преди година....Началото