Преди някоко дни

Живота ми тотално се беше променил.Бях решила днес да спя в един ходел.Бавачката какво винаги се грижеше за дъщеря ми...Да съжалвах,че оставям малката с бавчка,но просто не можех.На главата ми бяха сто неща и за кое първо да мисля?Да дъщеря ми трябваше да е най-важната,но един ден почивка нямаше да е фатален нали?
Влезнах в хотела и още с влизането си чух познат глас зад себе си.Усмихнах се и се обърнах.
- Здравей и на теб. - поздравих го.Да...на партито не му бях казала нито "здрасти" нито нищо.Но и той се занимаваше с Бела...и я пробута пак на Джес.Това бебе мина през сто ръце тоава. - Съжалявам за това...,че не те огрях много тогава.
Надигнах се на пръсти и го целунах набързо по устните с знак "реванпа ще започне ли? ".Да знаех,че ходи със сестра ми...Това щеше да е гадно за нея,а и той ако я обичаше и за него,но...Харпър винаги ми е оправял настроението.Дори веднъж - когато бях на седемнадесет май - празнувахме Коледа заедно.
- Ти как си?Какво те води тук?Как е със...сестра ми? - да малко ми беше странно да мисля за пет годишната си сестра която беше гадже с Харпър който изглеждаше на около двадесет,а всъшност беше стар колкото света.

Подсмихнах се....
Маги дали въобще му е пуснала?
Тази мисъл мина през главата ми.Да...това някак си изглеждаше сякаш говоря лошо за нея.Сякаш не я харесвам,но не беше това.Просто...От всички мъже на земята тя намери да тръгне точно с Харпър.Той беше спам и с мен и с Вики и с кой знае още кой от родът ни.И съм сигурна,че не сме сами ние двете,но мен това не ме интересуваше.Не ме интересуваше и това,че те ходят.
Обърна хсе и впих устни в неговите без да се замислям.Да живота ми се беше променил и аз се бях променила.Любовта не се забравя толкова лесно и все пак трябваше да направя усилие да я забравя!
- Как ли да е...хубаво. - да.Наистина беше хубаво понякога.Бела беше толкова сладко дете.Малко вампирче.Растеше бързо и все пак...Беше сладка.Беше приятно да съм край нея.Успкояваше ме и все пак тя притежаваше някои черти на баща си...
Ох!
Въздъхнах и избутах тези мисли някъде нзад в съзнанието си.Огледах се.Доста мъже и жени бяха впили поглед в нас.Мъжете най-вероятно в мен - ,а не в Харпър - ,а жените в него.Да...аз бях вампир,а той хибрид между вампир и върколак.Бяхме на практика идеални.Тези две раси можеха да бъдат доста трудно убити,но ухапването от върколак върхо вампир или дори хибрид беше...ами не много приятно.Зависи как се подходи.С обяната на кръв може вампира да стане хибрид...Сложно е,но тоно в момента нямаше да мисля за това.Избутах и тези мисли.
- И не правя тук нищо.Дойдох да се оттърся от всичко.Да си взе стая и много алкохол,а ти ?

Той се отдръпна и това ме учуди.
Дообре.
Тръгнахме към асансьора за да се качим в стаята му...Беше голяма и хубава..Както повечето стаи в този хотел.Седнах на дивана и пуснах телевизора.С крайчеца на окото си следях Харпър.Той се държеше някак странно.
- Какво ти е Дейл? - попитах го.Никога не се беше държал така край мен.
Данеби защото ходеше със сестра ми?
Всъшност можеше и да е това.Да я харесва много и да не иска да и...изневерява?!Почнах да сменям каналите като си превъртах в главата какво точно беше станало на Коледното парти.
Да...възможно.
Те бяха доста...сладка двойка,но сестра ми тогава беше доста разголена.

Когато спомена Нейт ми идеше да му прекърша вратът,но знаех,че той е по-силен от мен,а и не си заслужаваше.Това беше просто име.Хибида се изправи и отиде в банята с предтекст,че ще се изкъпе.Въздъхнах и продължих да сменям каналите,а от банята дойде шум на течаща вода...Той беше почнал "процеса" си на къпане.
Скукааа
Изправих се и тръгнах към банята.Преди да влезна вътре взех една бутилка с алкохол която бях видяла.Отворих вратата без да се замислям и влезнах вътре.И преди бях виждала Харпър гол...нямаше да ми е за първи път.
Той лежеше във ваната затворил очи.Приближих се и се облегнах на стената като го наблюдавах и се подсмихнах.
- Няма да откажа да ми покажеш повече от тялото си. - смигнах му се.

Усмихнах се със все още затворени очи и казах:
-Плащай си!-отворих очи и я погледнах.
-Свали си дрехите!-усмихнах се самодоволно и се изправих взех една хавлия и се загърнах.Излязох от ваната и тръгнах към нея.Опрях ръце в стената от двете страни на главата и се наведох към нея:
-Банята е свободна!-взех бутилката от ръцете й и изпих няколко големи глътки.

Изръмжах.Избутах го към стената колкото се може по силно и оголих зъби насреща му.Не..не бях пред него.Седнях си на мястото - стоях по-точно - където бях и преди това.Само той се беше мръднал.
- Мразя да си играят с мен Дейл! - изръмжах насреща му.Излезнах от стаята и за миг се замислих дали да си тръгна,но накрая просто седнах на дивана.Да...той не се даваше лесно и ме разиграваше с тези движеня и думи.Това за мен си беше игра.
Може да е влюбен в сестра ми...
Всъшност това беше възможно.Те бяха доста сладки...Кой знае може хибрида да се е влюбил...накрая.
И всички заживели щасливо...
Злобния смях на Клара прониза главата ми.
Ти да не живееш в някаква приказка?
Млъквай!Махай се!
Иска ти се.
Нямаш си и на идея колко ми се иска!
Тя пак се изсмя и както се беше появила така и изчезна.Изръмжах ядосано.В всеки друг случей щях да метна нещо по стената,но не и сега.Сега просто затоврих очи и издишах дълбоко.Тя беше там...нямаше отърване от нея.Просто трябваше да свикна....
Просто трябваше да свикна...

Извъртях очи.
- То може и без последното. - направих му физиономия.
Въобще какво търсех тук?
Въздъхнах и тръснах глава.Понякога ми се искаше всичко да беше лесно и просто.А не така объркано.
Защо всичко трябва да е толкова сложно?
Още малко щях да почна да се разхождам като гладен лъв в клетка из стаята...
Стига си мислила!
Мълчи!
Дразниш ме!Какво толкова му умуваш на всичко?
Не съм виновна,че ти не мислиш никога Клара!
Искаш ли да видиш какво е без да се мисли?
Не!Виждала съм на какво си способна!
Опа...
Усетих болката в главата си сякаш някой ме удряше с чук.Изръмжах,а след мунута бях засмукана от собственот оси съзнание.Да...кучката беше решила за милионен път да завземе тялото ми.Някога го държеше с дни и въобще не искаше да го пуска...колкото и да и пиелх аз в съзнанието ни.
Тя се изправи,а аз наблюдавах всичко "от първия ред".Клара се приближи към Харпър и го избута към стената.Устните на тялото ни се намериха върхо неговите.Знаех,че езикът ни се заигра с неговият...
- Какво?Да не си влюбен в Маги,че така се дърпаш? - изсмя се Клара,а на мен ми идеше да заудрям по невидимите стени на съзнанието ми.Не,че щях да постигна нещо с това....преди го бях опитвала не веднъж.

Клара!
Извиках тези думи толкова силно,но...никакъв отговор.Тя просто сякаш някка си ме беше изключила...Де да можеш и аз да я изключвам.Когато дойде ден в който се науча да изключвам това чудовище...сигурно ще бъде най-щасливия ми ден.
Другото ми аз беше на дивана заедно с хибрида и двамата се целуваха...
Ооо колко познато!
Простенах аз и си придадох колкото се може най-тъпото и скучно изражение.Това не беше често!Все когато аз трябваше да спя с някого тя излиазаше...почти винаги.Не беще честно и ,че сега отмкна гаджето на сестра ми от мен!
Гадна си!
Тя отдели устни от неговите и се изсмя леко след което отнов оги впи...Понякога първия ред не ми харесваше,но какво можех да напавя?Да имам трийно раздвоение?И да се сменяме...още повече?То това въобще беше ли възможно?
Блондинката плъзна ръка надоло по тялото му към издутината в пантало.Стисна го леко,а той изстена...Плъзна се надоло и извади члена му като го пое в устата си.

Колко е жалък...мисли,че ти си способна на това Клеър...
Думите на Клара се забиха в главата ми.Искаше ми се да се освободя от този мислен затвор...и веднъж за винаги да я махна от себе си,но не...това беше невъзможно.Клара ми беше "подарък" от Луцифер и ще трябва да я търпя до края на вечния си живот.
Тя извика когато той проникна в нея.На лицето и се показа усмивка,а стонове и леки викове почнаха да излизат от устата и.След малко тя продума:
- За жалост си толкова сляп...не можеш да различиш Клеър от мен. - подсмихна се тя и заби нокти във гърбът му както си беше обвила ръце около вратът му.
Клара!
Добре...да се чука с него е едно,а посредата да му заяви,че имам раздовение на личността...макар ин е точно с тези думи...Тя прекаляваше.
Прекаляваш!Спри!
Естествено тя се направи че не ме чува и впи устни в неговите.

Той се отдръпна от тялото ми което в момента се водеше от Клара.Сега ми липсваха само пуканки за да стане това някой драматичен филм....и нещо интересно да се случи...Само дето сеи граеше от мен - или може да се каже "злата ми сестра близачка" - и гаджето на сестра ми.
- Клара.Другото аз на Клеър. - каза вампирката и се изправи.Облече се бързо - сякаш вземаше пример от него - и пак седна на дивана като погледна ноктите си. - Какво има?Защо се стресна така?Аз не хапя...много.Просто имам повече смелост от Клеър...на която не знам всички какво толкова харесвате.Никой от вас май нея е виждал сломена...тогава е толкова жалка.
Изсмя се тя.
Млъкни!
Последния път когато се беше проявило миналото ми аз...преди да стана вампир беше преди няколко години в залата Кентън при една срещ с чарли когато бях толкова бясна,че почти го убих.Тогава Клара също беще излезнала наяве...

Клара се засмя и тогава Харпър я избута към стената.Тя изръмжа и го избута него като заби зъби във вратът му и почн да пие от него,но не за дълго.Отдръпна се и се подсмихна и от сега разбах,че има някаква идея...
Както е решил да си го изкара на мен...и както не ни различава...ще е хубаво ти да си на мое място не мислиш ли?Щом иска теб...
Смехът и се разнесе в главата ни и аз се хванах за моята.В съзнанието ни бях с размерите на кукла Барби ако не и по-малка...поне това беше според мен.Като кукла Барби затворена в кутия и отделно с голямо не много плъттно съзнание.
- Жалък си... - изрече тя и усетх как се връща в мен,а аз се връщам в тялото си далеч от размерите на кукла Барби.

Пп:И не...не знаеш,че Клеър се е върнла..

Харпър ме заби в стената и стоави юмруците си от двете ми страни.Клара се изсмя злобно и болка проби главата ми...Харпър още си мислеше,че Клара копандва тялото ми...
Естествено.
Той се отдръпна,а аз го погледнах.
- Аз съм Харпър! - казах му.Отправих се към дивана и седнах на него.Притиснах главата си с ръце защото ме болеше ужасно.Отново се изправих и отидох до палтото си.Извадих хапчетата за глава и ги изпих с една чаша...алохол.Това беше първото течно нещо което бях видяла.Обърнах се към върколака и свалих блузата си.
- За да различиш мен и Клара трябва да знаеш едно.Когато тя е тук на рамото ми има татуировка.Странна е..една черна със завъртулки. - обясних му и пак си облякох блузата след което пак седнах на дивана.Имах чувство,че Клара удряше главата ми с чук. - Трябва ли да ти докажа,че съм аз Клеър,а не Клара?