10.01.2012

Helpers Брой мнения : 108

Разхождах се из гората ,отново както всяка сутрин след като станах или по скоро и по вярно всяка вечер.. Беше толкова тихо и спокойно,нямаше почти никой,тук таме от някаде се обаждаше някой друг бухал , а аз се усмихвах като ги чуех,природате и мириса и ме успокояваха и ми позволяваха да не мисля,да освободя съзнанието си от всички проблеми и глупости ,който се въртяха там. Нямаше нещо ,което да ми е по любимо от разходката в гората...

Students Брой мнения : 193

След поредната безсънна нощ, сълзите и кошмарите, станах рано, взех си душ и отидох в гората. Това беше едно от местата, където можех да размишлявам на спокойствие и да не се налага да се крия от някой. Рядко някой идваше тук, затова и беше толкова тихо. Вярно, че не беше разчистено и лесно можеше да се спънеш в някой клон или да си надереш краката в тръните, но аз се бях усъвършенствала и знаех как да стъпвам, за да няма такива последици.
Отидох на обичайното място - навътре в гората, където слънцето винаги светеше ярко. Винаги седях на извитото дърво или се излежавах на него, огрята от слънчевите лъчи. Когато за пръв път го открих ми беше доста трудно да се кача, но после забих дъски и направих стълбички.
Никога не съм виждала някой(нормален) в тази гора и то точно на това място, но както си лежах на дървото чух стъпки и шум от счупени клончета. Скочих в седнало положение толкова бързо, че за малко да падна върху тръните точно под мен.
- Кой е там!? - попитах уплашено. Това беше моето място! Никой не знаеше как да стигне до тук. Поне така си мислех.
Храстите се разместиха и оттам се показа едно момиче. Може би колкото мен. Или може би с година по-голяма?
- Уплаши ме! - казах и слязох бързо по стълбичката на дървото. - Не очаквах никой тук. И определено не очаквах някой симпатичен или приятен.

Helpers Брой мнения : 108

Когато момичето излезна на светлината и я видях от близо се изненадах ,направо не можех да повярвам
- Луси ,това ти ли си ? Не е възможно ...Как ..Какво правиш тук - започнах едва ли не да изтерясвам,да това беше Луси една от най- добрите ми приятелки .Бяхме заедно още от училище,но след това с братята ми ни белязаха и трябваше да се разделя с нея колкото и да не ми се искаше..Но сега сега тя беше тук..И аз от унилото си състояние бях станала лъчезарна и спокойна...

Students Брой мнения : 193

Първоначално не я разпознах, но когато излезе на светлината щях да изпищя от радост. Когато я белязаха се бяхме разделили, но сега... какво правеше тук изобщо? Бързо скъсих растоянието и се хвърлих върху нея. Тя се залюля, но не успя да падне. И тя беше точно толкова изненадана, колкото и аз.
- Не мога да... боже, Клари, наистина си ти! - отново изпищях. Допреди малко си мислех, че животът ми е наистина скапан, но... е, това променяше нещата.
- Какво правиш тук? Не трябваше ли да си в магическото училище? О, имам тоооолкова много да ти разказвам. - припках и подскачах покрай нея. Исках да и' разкажа абсолютно всичко, но не знаех изобщо от къде да започна.

Helpers Брой мнения : 108

Бях толкова щастлива,боже това сигорно щеше да е единствения човек ,който нямаше да бяга като опарен след като чуеше фамилията ми ... Прегърнах я и след това и казах
- Ми трябваше ,но аз съм малко как да кажем глупава , и след като Крис не претърпя промяната ,и стана червен новак... и нали знаеш как не мога да дишам без глупавия си брат... и как винаги прави всикчо ,което поискам...да кажем ,че го изнудих да ме направи черевен новак,и сега не ходя на училище ,а кисна в тунелите- боже бях казала всичко на един дъх едва ли не ,не можех да повярвам заринах я с информация ,а все още не бяхме седнали
- Луси извинявай ,аз просто тук няма много хора на който мога да споделя такова нещо,а още повече да не кажа ,че даже и на едната ми ръка не се броят...

Students Брой мнения : 193

Бях потресена от това, което ми беше казала наведнъж. Имах нужда от малко време, за да осмисля всичко. Нима Крис и Клари сега бяха червени? Беше трудно за вярване.
- Не се учудвам, че си сторила нещо толкова глупаво. Типичните прибързани решения за теб. - поклатих глава, а след това я сръчках. Опитах се да скрия ужаса, който ме обвзе. Бях загрижена за нея, но ми идеше да я убия, задето си беше причинила това. Исках да я ударя и да и' повторя колко е смотана, но знаех, че има причина, за да го направи. Вместо това я прегърнах силно и благодарих на Никс, че я изпрати при мен точно в този момент.
- Мен също ще ме пращат в училището. - казах и преглътнах. - От части се радвам, защото... от както ти замина всичко се прецака в живота ми. Всичко.

Заглавие: Re: 10.01.2012

» Frankenweenie / Франкенуини (2012)
» Excision / Изрязване (2012)
» Масово РП (22 март 2012)
» Parental Guidance / Хаос вкъщи (2012)
» Love Bite / Любовта хапе (2012)