Разкази...

Helpers Брой мнения : 1550

Животът на най-старият...
Раждаш се, живееш какъвто живот ти е отредил съдбата и после умираш. Да само където нашата героиня нямаше този късмет. Тя се роди... Нека кажем, че е виждала с очите си Атлантида. Или че може да каже да ли в древността преди 3 000 и там повече години дали на Земята са идвали извънземни. Или още кой знае какви други неща, но сега не е важно какво е миналото й, а какво ще разкажем сега за нея. Малко от нейното ежедневие. За някой това не е нормален живот, но тя е свикнала... имала емного време.
Всеки ден на нея и се налагаше да вижда толкова много кръв, убийства, секс и още какви ли не покварни неща че вече не й пукаше. Малко неща можеха да я впечетлят.
Като например в момента. В момнта ходеше из гора. Облечена... е тя винаги ходеше в различни стилове един ден ще видиш в най новата колекци на Dolce&Gabana, а на другия ще видиш в кецове в дънки срязани за къси пантлонки и тениска на кояято пише „Ако ме дразниш ще те застрелям.”. Странно а? Е днеска беше в нещо по средата. Маратонки за да и е по-удобнода тича. Черни дънки. Потник и кожино яке. Обикновенно е тове е обликлото и за лов или за нещо друго подобно. Отсрни на бедрото и Магнумът спокойно си почиваше в кобура... за сега. В ръкавите си си имаше два кинжала. А отвътрешната страна на на якето има осем звезди. Да беше добре въоръжена.
А ето и днешната и задача. В момента Лирика вървеше бавно и безумно из гората търсейки вампир педофил. Беше изклал 5 момчета на възраст между 16-18 години. Разбира се първо ги беше изнасилил. На две от тях им разряза гърлата с меч и им беше обезобразил левите страни на лицата. На други две пък беше отрязъл краката и беше прогорил лицата. Третото беше изкормил. Оставям ви без подробности за случките, за да не се стреснете прекалено много от реалността. В момната важното е как нашето момиче ще го хване.
За сега се справяха добре. Отиваха към леговището му готови да го убият. Беше заедно със Аналексис и нейният... чирак Лари и двама федерални и още две местни ченгета. Не разбираше те пък защото са тук на.много да ги убият нямаше да помогнат особенно.
Беше пролет и дърветата в момента разцъфаха и гората ухаеше превъзходна всичко беше толкова живо. Усещаше лекият бриз които съвсем леко развяваше косата й. Сега разбирасе нормалните хора не можеха да видят цветчетат по дърветат и земята, защото беше нощ а беше новолуние. И изведнъж го усети... явновампирът ерешил дасе съпротивява. Изведнъж чу мъжки вик и се обърна върху един от федералните иаше мъж или беше по-точно остатъци от мъж. Вихдашесе част от скелетът му и различни тъкани и пърчета плът падаха от него. И беше облечен като просяк. Тя скочи върху вампирът и го събори на Земята изправи се бързо, но и той вечесе беше изправил. Чу изтрел и във тялото на създанието се появи дупка то се обърна рязко и се спусна към Аналексис. Събори я на Земята и оголи зъби. Чухасе презареждания на оръжия и изтрели ама нищо не помогна.
- Лирика – извика Лекси. Нашето момиче призова онези сили които винаги и помага на укротява себеподобните си. Вихрушака от сила се завихри около нея. Беше толкова осезаема, чеможеше да я вкусиш. Усещеш как пропълзяваше по кожата ти като електрошок. А когато почна да говори все имаше заметресение.
- Махни се от нея вампире – гласът и беше дълбок и строг. Вампирът се обърна към нея толкова рязко, че се изпукване от счупени кости. Стана бързо и се приближи към нея като хищник. – Спри – заповяда тя, но той спря за миг и се усмихна , но пак продължи. Копелето беше старичко но не достатъчно. Тя се усмихна на свой ред. Стисна в юмруци ръце. Той спря и се олюля изръмжа и се опита да направи опит да тръгне пак, но падна на колене хвана се гърдите там където беше сърцето. Ръмжейки се преви.
- Трябва да си понесеш последствията за нещата които си извършил Аларик.
- Неее... – изстена той но беше късно тя стисна юмруци още по-силно и сърцето му се пръсна все еднобеше бръкнала в гърдният му кош с ръка. Но по ръцете й нямаше кръв, дори не го беше и докоснала. Това беше нейното бреме. Бремето да си най-старият.

Helpers Брой мнения : 1550

Убийствена Любов

Какво направих?
Как можах?
Опианен от теб, скъпа,
заслепен от тебе мила,
от страх че ще те загубя,
аз твоят покорен роб,
в прегръдките си те взех
и не можах да спра.
Да спра моята любов.

Обичах те толкова много,
толкова много че любовта ми за теб съмртосна бе.
Но за не исках това.
Исках просто да те прегърна
И да останеш в прегръдките мой.
И така стана.

Същите копринени коси.
Същата снежно бяла кожа.
Същите изящно сочни устни.
Но студен, като смъртта.

Беше до мен, но и не беше.
Говорех, пеех и танцувах.
Целувахте и те прегръщах.
Плечх, виках, чупех.
Но ти не откликна,
просто си стоеше,
безмълвна и тиха, сякаш заспала.
И ти беше, заспала... завинаги.

Защото аз, твоят покорен роб.
Не можех да те гледам с друг.
Как него целуваш, милваш и прегръщаш
Как него обичаш, а мене захвърляш.
Но сега мила моя господраке,
заедно ще бъдем ние.
От тук насетне до края на вечността.