Бар "Impulse"

The Big Boss Брой мнения : 4708

Излезнах от претъпкания бар и затичах по тъмните улички опитвайки се да сдържа сълзите си.Не можех да повярвам на очите си...на това което тукощо бях видяла.Не исках да повярвам и ме болеше...Тръгнах по посока на летището където стигнах доста бързо.Огледах се и се зачудих къде да отида,че да съм сама и никой да не ме намери.Той да не ме намери въпреки,че щом е зает с Исабел...щом е с нея надали ще тръгне след мен.
Взех един билен за Лас Вегас и за мое щастие полета беше само след десет минути и имаше места...Облегнах се на една от стените и се загледах в хората като размишлявах над най-различни неща.Заминавах за Вегас и оставях всички които познавах тук...,а да си призная нямах много намерение да се връщам.Нямаше да мога да го погледна след като го видях с нея...Оставях Бела тук защото знаех,че с него ще е по-добре..ще е по-щаслива,но ми липсваше.Още от сега и той и тя.
Почнах да мигам за да пропъдя сълзите.Не исках да бликнат от очите ми..не можхе да си позволя това.
Чух ,че казала за моя полет и се отправих към вратата за да влезна в самолета.Настаних се на мястото си и се загледах през прозореца.
Обичам те...винаги ще те обичам.
***
Самолета кацна във Вегас.Щом слезнах се огледах сякаш за първи път идвам тук,н отова далеч не беше първия път.Бях идвала и преди...,но беше сравнително одавна и все пак....
Повиках си такси и му казах да кара към "Часът на вещиците".Един доста хубав хотел който си имаше всичко и беше управляван от вещици.Наех си стая и после отново излезнах като се запътих към един бар.Имах нужда от питие...от нещо силно и най-веоятно след това да убия някой невинен човечец.
***
Влезнах в бара който беше сравнително претъпкан.Миризма на алкохол и цигари се носеше наоколо.И тук както в бар Найт почти всички пиеха по един или друг повод,натискаха се,танцуваха...все същото.Направо да ми писне на човек и да избие всички до един....което наистина ми се искаше да направя.
Настаних се на един стол на бара и поръчах руска водка.Бармана ме излега преценително и накрая взе една чаша.На време му казах,че искам бутилката...Той повдигна вежда,но ми я даде.Отпих голяма глътка,половината шише.Чувствха се ужасно...наистина ужасно.

П.п:Ето писах първа и то стан мазало ;х

Graduates Брой мнения : 56

Лас Вегас.. Градът, където всичко можеше да се случи и всичко си оставаше там. От кога ли не бях стъпвала в Лас Вегас. Наистина от прекалено много години, а така ми липсваха вечерите, в които се отдавах изцяло на алкохола и човешките си жертви, а на сутринта всичко ми беше едно черно платно, като си нямах и на представа какво за Бога съм правила миналата вечер или миналите вечери, защото се е случвало понякога да не е само една, когато прекалих с алкохола. За някой можеше това да не е истина, защото бях вампир, а те не се били напивали. Да, но бях и сукубус, което значеше, че алкохола си ми влияеше толкова, колкото влияеше на един обикновен човек. А това си беше за предпочитане, защото не винаги ми се случваха хубави неща. Почти никога не ми се случваха такива неща и трябваше някак си да преживея до следващия ден, колкото и зле да са нещата, а алкохола винаги ми е помагал. Можеше да се каже, че той бе единственият, който ми помагаше в такива ситуации. Само той можеше поне за една вечер или две да ме отървеше от всичко случващо се около мен. Да ме накара да забравя, без намесата на сили.
Е, ето ме. Пристигнах в Лас Вегас - моят най - любим град за давене на мъката и напиване. Бях резервирала стая в някакъв хотел, но не ми направи голямо впечатление, тъй като на сутринта едва ли щях да помня неща. Просто ми се искаше да се отдам на алкохола, затова се запътих към първия бар, който очите ми срещнаха и в който знаех със сигурност, че продават качествен алкохол.
Влязох в бара, сякаш само аз съществувах и се запътих към бара, където наливаха алкохола. Седнах на един стол и докато дойде бармана започнах да се оглеждам просто от любопитство. И щеш ли не щеш видях Клеър на един от столовете, наливайки се с алкохол.
Станах от мястото си и се запътих към нея. Стигнах, но като видях изражението 'и усмивката, която щеше да се разлее на лицето ми веднага изчезна.
- Здравей, Клеър. - казах и седнах на стола до нея. - Какво има, мила? - попитах я аз.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Нечий доста познат глас ме извади от транса на алкохола.Погледнах в страни и видях Джулия.Усмихнах и се ироничнои надигнах бутилката.Отпих голяма глътка и размахах шишето.
- Искаш ли? - попитах я и плъзнах бутилката по плота към нея.Алкохола в бутилката така или иначе беше малко и насвършване.Щях да поръчам още и още.Добре,че бях направила нещо преди да излезна.Бях помолила управителката на хотела - тъйкато ми беше дружка - да ми направи една съвсем простичка магия.Да махне всичко вампирско от мен за тази вечер и да мога да се напия.Да забравя за всичко...да забравя за него.
Знаех обаче,че колкото и да пия,каквото и да правя няма да мога да го забравя.Нито него нито малката ни Бела...нашето мало детенце което бях оставила с него.
Погледнах приятелката си и поръчах още алкохол.Не знаех какво ще ми даде бармана.Единствените ми думи бяха - бутилка,силно.Наистина ми се искаше да се одавя в алкохол...
- Джулс... - изрекох и гласът ми се разтрепери.Не бях сигурна,че ще мога да говоря за случилото се...Болеше ме само като си помисля за него..как беше обвил ръце около Исабел...как беше впил устни в нейните...
Защо го направи Нейт?Защо?
Колкото и да си задавах този въпрос нямаше да намеря отговор...единствено той можеше да ми го даде,но той беше в Лондон,а аз бях тук във Вегас.Нещо в мен искаше той да ме намери.Да ми каже,че ме обича,да ме прегърне...
Надигнах бутилката и течноста опари гърлото ми.Беше силно питие - точно това което исках.
Алкохола е най-добрия приятел на жената...или беше на мъжа..
Продължавах на пия гледайки плота и мълчейки.Имах чувство,че ако си отворя устата и спомена само името му ще се разплача като малко дете...,но в същото време исках да и кажа всичко.От игла до конец.Тя беше една от най-добрите ми приятелки.Познавах я от цяла вечност и знаех,че мога да и имам доверие.
- Обичах го,а той ме предаде...а аз още го обичам и ще продължа да го обичам... - изрекох тихо и поклатих глава.В очите ми напариха сълзи и аз замигах бързо.В същото време надигнах бутилката и отпих голяма глътка. - Каза ми,че ме обича...аз родих детето му и...и той ме предаде.Видях го да се целува с една от така наречените ми най-добри приятелки...той се ядоса и...Шибаното ми раздвоение на личноста е виновно...шибаната Клара!
Изрекох всичко това сравнително бързо.Думите звучаха объркано.Някои от изреченията бяха несвързани,но просто не можех да говоря по този случей.Не исках да мисля за това....
Отпих пореднаха глътка и светът ми се преобърна пред очите.Отне минута докато всичко се върне на мястото си.

Graduates Брой мнения : 56

Горката ми Клеър. Колкото и бързо да беше казала тези думи, колкото и объркано всичко да звучеше, аз я разбрах. Разбрах всичко какво ми каза и се почувствах много ужасно за нея. Това, което 'и се бе случило не биваше никога да се случва на когото и да било. Не и след всичко, които някога са преживяли заедно с Нейт. След като си имаш малко сладко детенце, което все още не бях видяла, но се надявах да е скоро. И точно в момента Клеър имаше нужда от приятел, на който да поплаче на рамото и наистина много алкохол.
- О, Клеър.. - казах аз и протегнах ръцете си към нея.
Тя само ме погледна и ме прегърна, позволявайки на сълзите си да излязат на бял свят. Не знам що за приятелка бе тази, но аз никога не бих причинила такова нещо на Клеър. Беше ми като по малка сестра и се опитвах да я предпазя от всичко лошо, но просто не ми се получаваше. Важното бе, че сега бях тук и щяхме да се напием хубаво. Наистина хубаво. Поне за една нощ Клеър можеше да забрави всичко. Дори и дамо една вечер да бе, бе достатъчно.
- А сега. - дръпнах Клеър, след като си поплака на рамото ми. - Избърши сълзите от това хубаво лице. - избърсах една падаща сълза. - И ще купонясваме цяла нощ, наливайки се с алкохол. - усмихнах се и се обърнах към бармана.
Поръчах му няколко бутилки текила, още няколко уиски, водка и джин. Като се напивахме, поне да беше както трябва. Бармана само ме погледна доста изненадан, но след малко мръснишка усмивка и едно намигане изведе всички бутилки пред нас.
- Тази вечер няма да ти позволя да мислиш за никой, освен за нашият любим алкохол. - подсмихнах се и 'и подадох една от бутилките от текила.
Аз взех другата, отворих я и я чукнах с тази на Клеър. Тази вечер щеше да е много лудна и откачена, изпълнена само с мисли за алкохол.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Усмихнах се леко и взех бутилката.Надигнах я и почнах да пия.Изправих се и поръчах още няколко бутилки с най-различен алкохол.Погледнах Джули.Киманх и като с глава посочих вътрешноста на бара.Тръгнах на там,а тя дойде с мен.Оставихме целия алкохол на масата и се настанихме удобно.Понедо колкото беше възможно да има удобство в този бар въпреки,че беше един от най-хубавите и с качествен хубав алкохол във Вегас.
Отворих отново бутилката и я надигнах.Плъзнах я към Джулс.Огледах бара и видях едно момче което тъкмо влизаше.Облизах устни.
- Не знам за теб,но аз съм малко гладна... - при тези думи зъбите ми се удължиха.Изправих се и отидох до момчето.Заговорих го и лека полека го примамих към нашата маса.Всичко това щеше да стане по-лесно ако можех сега да пусна внушението в действие,но с Аника се бяхме договорили така - взема ми всичко вампирско за един ден.Не може само едно или друго.Всичко.
Момчето се настани до Джулс,а аз отидох от другата му страна.През цялото време гледах да прикривам зъбите си.Все пак нямаше да е много добре да избяга от тук с писаци и крещейки "Вампири".
Погледнах приятелката си,а после с крайчеца на окото си огледах и момчето.Беше хубав,висок и мусколест тип.Някъде на около двадесет и пет...да си призная малко съжалявах,че се натъкна точно на нас..и,че ще пием от кръвта му.Поне аз щях да пия.
Погледнах го в очите и почнах да му говоря.След миг го целунах,но целувката трая малко...секунда,две.Устните ми се плъзнаха по надоло и стигнаха вратът му където зъбите ми се забиха в плътта му.Той се опита да извика,но с ръка запуших устата му...усещах как кръвта се разлива в устата ми.Как ставах по-силна особено след многото изгубена кръв през тези месеци и допълнително изгубената от Клара.
Накрая се отдръпнах и облизах устни.
- Твой е... - казах на Лия.Взех една от бутилките и я отворих след което я надигнах.Погледнах за миг момчето което гледаше ту мен ту приятелката ми сякаш бяхме единствените жени - за него - на земята.
Хората понякога са много...зле...някои.

Students Брой мнения : 6

Днес моята Бари имаше рожден трябваше да я изведа някъде да я изненадам. Но въпроса бе къде? Но трябваше да взема и брат ми не можех да го оставя сам не се бяхме виждали от мнооого време .С Барби се уговорихме да се чакаме в някакъв бар в Лас Вегас . С Нейтън се телепортирахме в Лас Вегас признавам си приземяването беше гадно . И ето че нямах подарък трябваше да помисля по-рано но кой да се сети? С брат ми тръгнахме из улиците на града и той започна да предлага разни неща но аз отказвах като си мислех че няма да й харесат. Накрая избрах едно черно Хъски със сини очи. Беше на около месец месец и нещо . Дадох парите на прдавача и го взех ... После щяхме да му купуваме принадлежностите взехе една красива каишка и тръгнахме. Наехме стая в хотела трябваше Нейт да използва малко внушение върху рецептциониста и той ни пусна. Изчакахме да стане 22:30 и тръгнахме към бара. Кучето вървеше пред нас като трябваше да го дърпям от време на време защото спираше. Бях облечен в дънки и черна блуза с малко по-дълбоко деколте от обикновенното. Видях надписа на бара и влязохме като седнахме на една от масите. Помислих си малко и се показа един кашон пред мен доста голям и сложих кучето вътре беше достатъчно тъмно че да не се види. Очите ми не слизаха от вратата на бара и щом някой влезеше си мислех че е Барбара но уви не беше скоро трябваше да дойде. Дори не забелязах кога сервитьорката е дошла но не й обърнах внимание.

Graduates Брой мнения : 209

Денят се очертаваше доста скучен, тъй като не бях планирал нищо. Станах малко по-късно от обикновено и си взех един бърз душ, за да освежава. После наметнах една кърпа и се запътих към кухнята, където срещнах брат си. Честно казано леко се очудих, защото рядко си седеше в нас, често се моташе насам-натам. Не му казах нищо, докато си правех кафето. Изглеждаше доста развълнуван, но си беше негова работа. Когато изпих кафето си, станах и се протегнах звучно. Тогава той най-накрая се престраши и ме покани да отида с него на рождения ден на гаджето му, което не познавах, но нямаше как да му откажа, рядко излизахме заедно където и да би било, а и без това днес нямаше какво да правя освен да се мотам във фитнеса.
Качих се горе, да се облека и после ни телепортира в Лас Вегас, когато се сети че не е купил нищо, както и аз...
За това отидохме до най-близкия магазин и започнах да избирам подарък. Предложенията ми естествено бяха отхвърлени, но все пак и купих нещо. Зак от друга страна и купи едно куче, с което ми доказа колко я обича. Моя подарък не беше кой знае какво, но се надявах да я зарадва. Настанихме се в хотел и както винаги ме накара да манипулирам хората, за лични цели, но нали ми беше малкото братче, и нямаше как да му откажа...
Вече беше вечер и настанявайки се в бара, зачакахме любимата му. Не знаех какво да очаквам, но той имаше добър вкус и бях сигурен, че нямаше да се изложи. Погледа му го издаваше, беше доста напрегнат в очакване на Барбара.

Red Брой мнения : 21

Целия ден бе толкова откачен. Леля ми постоянно се опитваше да контролира всяко мое движение или решение което взимах. Още от сутринта ме вдигна рано,днес си бях взела почивен ден,работата в списанието не бе толкова важна,а в мой плюс бе,че леля бе моят шеф. Един приятел предложи да направя рожденият си ден в клубът му,а аз нямаше как да му откажа. Бе един от най-известните в Лас Вегас. Леля бе поканила доста хора,които естествено не познавах и доста които бяха в миналото ми,но нямах против. Бе поканила и един от моите бивши.Доста заможен,винаги е искала да се оженя за него,за да може да контролира парите ми,но това нямаше да стане никога. Чудех се кога ли щях да видя Зак? Не се бяхме виждали от толкова много време покрай работата ми. Когато стана време облякох една от белите си рокли,слагайки червени обувки и червило. Накъдрих косите си и тръгнах към бара. Когато стигнахме вече бе препълнен. Видях Томас,усмихнал се толкова доволно,в сякаш бях тръгнала към него. Всеки ми правеше път и ме поздравяваше,а аз се усмихвах мило,без дори да слушам думите им. Когато видях Зак тръгнах направо към него,а след това го прегърнах силно. Бе толкова хубаво отново да го усещам до себе си. след това го целунах продължително.
- Здравей,Красаецо. - казах,изкикотвайки се,а след това се обърнах към момчето което седеше на маса с него. - Ти трябва да си Нейт? - попитах уверено,подавайки ръка напред. - Аз съм Барбара,много ми е приятно че най-накрая се срещаме. - казах мило,дори учудващо мило. След това седнах на тяхната маса,въпреки,че скоро трябваше да отида на сцената. - Надявам се не сте чакали много..