Паркинга при тунелите

Ето,че дойде и декември.Заедно с последния месец от годината дойде и снегът.Нежен и невинен.Снежинките падаха от небето,играеха си във въздуха и падаха на земята...
С Али бяхме излезнали от тунелите за да си направим една хубава разходка.Градчето ми се струваше малко защото просто не ме свърташе на едно място,а не знаех къде да отида.Имах чувство,че съм ходил навсякъде...Бързо обиколихме по-голямата част от града и гледахме магазините.Повечето хора бяха в Коледно настроение въпреки,че Коледа беше доста далеч...е не чак толкова.Само още няколко дни.Няколко дни,а аз още не знаех какво да подаря на Алекса.
Прегърнах я когат остигнахме паркинга и погледнах към небето.Беше си някак хубаво...обичах снега,обичах и Алекса.Две хубави неща на едно и също място.Какво по-хубаво от това?Пуснах я за малко и събрах малко сняг като го уформих на топка.Метнах снежната топка към стената на една къща.Точно където исках да оцеля.Усмихнах се и отидох до Алекса като я целунах страстно.

С Кристиан излезнахме от тунелите да са поразходим. Обиколихме целият град. За наша жалост нямаше нищо интересно вече го познавахме твърде добре. Но имаше е нещо хубаво. Вече беше декември и имаше сняг. Обичах снегът. Когато бях човек ми беше прекалено студен, но сега не ми се струваше толкова студен. Когато се връщахме от разходка минахме през старият паркинг. Кристиан напрви една топка и уцели стената на някаква къща после се обърна и ме целуна страстно. През главата ми мина една забаван мисъл. Отделих се от него и го погледнах с мили очички.
- Криси нали знаеш колко много те обичкам? - той ми се усмихна и кимна. - А ако те помоля да си затвориш очите ще го направиш ли ? - Той се затвори очите, а аз се усмихнах широко. Направих една снежна топка и се отделчих няколко крачки и хвърлих топката... направо в лицето. Почнах да се смея като закрих с ръка устата си. Той махна снегът от лицето си име гледаше с поглед "Сега ще видиш ".
- Ама не бях аз казах - и почнах бавно да се отделечавам. - Ама... беше без да искам. Честсна скаутска.
Една топка полетя към мен и бързо се дръпнах.

Затворих очи въпреки,че много не ми се искаше и тогава усетих студът и чух слеха на Алекса.Махнах снедът и я погледнах нацупено.
- Ха,ха!Много смешно..няма що... - направих енда топка и я метнах по нея,но тя се отдръпна.Изръмжах,но после се засмях.Вдигнах ръце сякаш се предавам,но с доста бързо движение со озовах до нея.Дръпнах клона на едно дърво и се отдръпнах също толкова бързо колкото се бях и приближил.Снега се изсипа върхо Алекса.Напуши ме смях който дори не се опитах да сдържа.
- Малък вампир...да ти призня така си доста по-сладка.... - изкикотих се.Всъшност със сняг или без сняг тя си беше сладка,а така...не знам.Просот ми харесваше. - И преди да кажеш нещо...не бях аз.

Ей не беше честно мойто беше само едно топка, а неговото цял клон. Ама щеше да види той. Не знаеше с какво се захваща. Аз умеех да отмъщавам. Все пек имах три братя и една сестра. Почистих се от снега и се намръщих и изчезнах от погледа. Скрих се зад една сграда. Когато се обърна с гръб към мен се затичах и го бутнах в снегът. Едве ли го забола снегът беше дебел. Той още беше под дървото. Застанах до дървото и поставих ръцето на него.
- Дърво ти което си едно от нашите средстава за живот... - почнах да шепна с усмивка на лице. - ... моляте изпълни молбата ми... - Дървото почна да се клати и аз веднага се махнах от там когато Крис се надигаше точно тогва доста солидна буца сняг се изсипа връху него и го зари целият. Очаквах да се надигне, но нищо не ставше. Дали не се преструваше? Отидох до преспата която се беше оформилаи почнах да махам снегът. Видях ръката му, която изведнъж ме сграбчи и ме дръпна. Паднах, така че бях върху него. Почнах да се смея и след малко се озовах от долу.

Държха Алекса под тялото си.Тази игра беше доста мокра и студена,но пък забавна..може да се каже.Този сняг дето тя ми изсипа обаче леко ме вбесни.Запратих огнени езици към нея.По-точно те обгръщаха и двама ни без да ни горят.
- Мило...хайде внимавай със снега! - казах леко заплашително и бързо се изправих.Огнените езици се прибраха,а аз се огледах наоколо.Нямаше никой освен нас..няколко от лампите не работеха,но и тези ми вършеха работа,а и най-вероятно на нея също.
Направих още една снежна топка и я запратих отново по стената.

Откакто се събудих тази сутрин спомените ми се върнаха - всичко. Главата ме заболя това, така стоварено ми наведнъж. Цял ден обикалях, въпреки че валеше сняг и се опитвах да се отърва от страшната болка. Имах нужда да помисля върху спомените, но това никак не ми допадаше.. Не знам как, но се озовах на паркинга при старото депо. Огледах се и видях Крис и Али. Изтръпнах. Имайки се предвид каква бе последната ни среща с него.. Не помня преди колко време беше, но вече нямаше значение. Щяла съм да имам дете от него, а как само се бях държала. Е, вярно онзи гадняр ми изтри паметта, но това не ме оправдаваше, че се бях засмяла когато Крис ми каза за бебето.. За жалост изглежда още имах чувства към него.. не само хубави още ме ядосваше, но сега изпитах и ревност. Не ми харесваше да е с Алекса.. Преди да се усетя видех, че тя се е обърнала към мен и ме гледа изненадано. Усмихнах се, но не с онази приятна усмивка, която те кара да се почувстваш сякаш си в компанията на много приятен човек, ами студена и плашеща, типичната за мен. Не знам защо, може би ми е станало като навик.. Да, но това ми беше най-малкия проблем..

Крис ме остави седнала на земята. И почна да цели с топки от сняг къщата. Стоях и го гледах изпълнена с любов. Дали щяхме да си останем така завинаги? В хармония не ни пукащи за нищо и никого. Само един за друг. Дали скоро всичко около нас щеше да стане пак нормално до колкото би могло за наса? Даа бе. В същият този момент усетих някой не далеч от нас. Огледъх се зърнах Елинор. Замръзнах почти буквално на място. Когато и тя ме забеляза се усмихна по онзи нейн зловещ и гаден начин. Усмивка смразяваща кръвта. Изведнъж ме обзе едно чувство каращо ме да направя всичко възможно той да не я види. Станах и отидох към Крис. Застанах от дясната му страна, така че да се обрне с гръб към нея. Усмихнах му се иплъзнах ръце по ременет и вратът и му и го целунах стастно и настойчиво.

Действията се развиваха бързо.От едно гледане Алекса дойде при мен и ме завъртя такаче да съм с гръб към едната част на паркинга.Почна да ме целува и аз естествено отвръщах на целувките и.
Имах чувство,че го прави обаче само за да не видя нещо...,но дори да беше така не ми пукаше.Хванах я и я завъртях.Тогавя също така я видях.Нея.
Пуснах Али и застанах пред нея.
- Ще си стоиш так в сянка?И едно здрасти ли няма да кажеш?Или пак ще се опиташ да ме убиеш? - повиших тон гледайки в тъмнината.Човек ако ме види щеше да си помисли,че съм някакъв луд който си говори сам и щеше да ми даде жълта книжка и да избяга,но аз си бях съвсем - добре де...никак - нормален.

Алекса го обърна с гръб и го целуна, което ме накара още повече да ревнувам. Крис се обърна и ме видя, естествено започна да вика като луд..
- Ще си стоиш так в сянка?И едно здрасти ли няма да кажеш?Или пак ще се опиташ да ме убиеш? - усмихнах се дяволито и пристъпих напред. Светлината от лампите които работеха ме огря. Бях облечена в дълго палто, разкопчано, а отдолу се виждаше потник (интересно съчетание, знам, но на мен не ми беше студено) и черни дънки. Бях обула ботуши с висок ток. Не отговорих веднага..
- Кога ще спреш да ми го натякваш? - казах и се засмях зловещо. Усмихнах се отново по онзи гаден начин и гледах Алекса докато му говорех. - За последния път.. - казах като отново погледнах към него. - Изглежда пак съм се забъркала с не когото трябва и не помнех нищо.. - казах и се приближих още до него, без да обръщам внимание на Алекса. - и сега като съм тук искам да ти се извиня.. - продумах и дори аз се учудих, че знам какво означава думата "извинявай".

"Мамка му Кристиан ,защо ти трябваше да се обръщаш идиот такъв!!!" Ми се искаше да извикам но не го направих. Кристиан застана пред менсякаш да мезащити. Ей кой от нас двама ни една митична сянка защитаваше?!? Но по-добре първо да се успокоя пред да метна нещо по Елинор... премерно кола. Но като се замислиш това беше не чак толкова лоша идея... Тя сигурно щеше да яспре някак си, но поне щях да опитам. Или да се опитам да я застрелям, намушкам, изкормя, разкъсма гърлото... Колко брилянтни идеи. Успях да се успокоя и се предвижих, така че да застана до Крис. Усетих е една друго познато присъствие, което приниципно ме дразнеше и винаги ще ме дразни. Сянката се обви около мен като невидима дреха. И придаде на очите ми червеникав отенък. Усещах я как пълзи по мен и ме до повръща. Чух и че Елинор иска да се извини. Едване избухнах смях... само се усмихнах леко без да показвам зъбите си.

Веднага усетих сянката, която обгърна Алекса. Погледнах я ядосано и очите ми веднага почервеняха в отговор. Изпълних се с енергия и бях готова да я нападна, но се сдържах. Това момиче ми лазеше по нервите. Някой ден щях да се отърва от нея! Както и да е.. На Крис няма да му се хареса, ако сега се сбием. Започнах да се променям, нещо което започна от скоро време. По-скоро е недостатък, но както и да е. Косата ми се удължи и този път стана бяла. Кожата ми избледня още повече.. Промених се коренно. Видях изненадата в очите им и се отдръпнах назад. Да, честно казано не ми харесва да се променям всеки път когато се ядосам.. Трябва да се науча да контролирам това нещо..

Да се извини?
Думите се забиха в главата ми.Направо не можех да повярвам,че Елинор знае значението на тази дума и въобще,че знае за съществуването на "извинявай".Това беше толкова странно колкото мечка да падне от небето да свири на банджо в балетна рокличка.
Преди обаче да кажа нещо Елинор почна да се променя.Ококорих очи и отстъпих крачка назад като дръпнах и Алекса.Тази нейна промяна си ме плашише...Дълга бяла коса,бяло лице...
- Елинор...да нямаш нужда от боя за коса?Аз...ъ..да изтичам да купя... - изрекох.Донякъде беше за да я подразня,но и преди ми харесваше повече.С бяла коса приличаше на....на и аз не знам кой.

ИЗведнъж Елинор почна да се проченя. Приличаше на Смъртта. Тя пристъпи крачка назад. Аз Кристиан дръпна мен заедно със себе си явно се стресна. То и за си се стреснах беше плешешщо.Той я попита дали има нужда от боя за коса, а з се не пожах да се сдържа да не се разсмея за това прекашлях. То беше ясно че се смея ама... Тя прикова поглед към мен. Тръпки ме полазиха. Почнаха да ме заливат топли и студени вълни. Изведнъж ми се догади и ми се замая погледът ми се замагли паднах на колене и повърнах. Най-странното беше не бях яла от вчера. А и не повръщах храна а кръв. Полицето ми се стичаше пот. Каков ставаше? Умирах ли? Червените новаци и те ли не претърпяваха промяната? Какво щях да се превърна пак? Дали щях воъбще пак да възкрасна? О, Никс... Дали Елинор не правеше това?
- Елинор - казах със присипнал глас и повърнах още... - Спри!

Не обърнах внимание на шегата на Крис, но когато Алекса се засмя се обърнах и я погледнах ядосано. Не осъзнавах какво правя докато тя не започна да повръща кръв. Погледнах на друго място само не и в нея. Не исках да я убивам.. все още.. поне не сега. Затворих очи и се опитах да се успокоя. Малко по малко се успокоих и отново се преобразих в стария си вид. Погледнах пак на там. Алекса беше пребледняла, едва дишаше и имаше кръв навсякъде. Погледнах я, що-годе загрижено.. Нямаше й нищо.. Погледнах Крис, който се беше притекъл на помощ поне до колкото можеше да й помогне и ме погледна изплашен. Не знаех какво да кажа само свих рамене и се завъртях настрана. Супер.. извинението ми се провали.. чудно. Накрая използвах телепатията и му казах да се срещнем на плажа. Не исках да седя повече около Алекса, за всеки случай.. След това бързо и тихо се запътих към плажа..

Алекса падна на земята,а Елинор ни гледаше.Сега беше по-странна.Клекнах до Али и почнах да я зова по име.Тя скяаш не беше тук...плюеше кръв или по-скоро повръщаше.
- Алекса!Елинор спри! - вдигнха поглед,но тя вече се беше отправиал към плажа.Изругах ядосано под носа си. - Алекса,Алекса!По дяволите!Не ми прави номера малък вампир!
Дори не знаех какво говоря защото бях доста объркан.Защо Елинор беше направила това?И дали всъшност беше тя?
Снегът се усили,а Али май изглеждаше по-добре.Седнах на асфалта.
- Хей малък вампир добре ли си? - попитах я.Протегнах длан от коята се показа пламъче за да ни освети.Близката улична лампа вече не работише...някой трябваше да смени крушките на тези лампи.

НЕ ЗНАЕХ КВО ДА ПИША..НА...ДОВОЛНИ?А?А?А?АМА НЗ КОЛКО СЕ ВПИСВА С ВАЩЕ ПОСТОВЕ...ЧЕТОХ М/У РЕДОВЕТЕ!

Елонр си тръгна просто ей така . Кучка. Тя беше направила това сигурна съм. Тъпкано ще й го върна. Кристиан клекна до мен, а в ръкато му имаше огънче, защотот най-близката лампа беше изгаснала. Тъпа му работа ама какво да се прави. Избърсах с ръка устата си по която имаше кръв. В устата ми имаше някакъв гаден вукас. Когато пиех в кръв имаше хубав вкус, но сега беше нещо средно между кръв и повръщано и беше ужасна комбинация!
- Добре съм. И не ти правя никакви номера. - казах последното все едно той ме беше накарал да повръщам кръв. - Нека се прибираме моляте. Трябва да хапна нещо за да махна този ужасен вкус от устатат си.
Станах и тръгнах към входа на тунелите. Стигаха ми само две крачки за да разбере, че Кристина не меследва. Обърнах се той ме гледаше, но не ставаше от тротоара.
- Кристиан какво има? - пиптах малко объркано.

Погледнах Али.Не ми харесваше тона с който изрече някои думи.Особено това,че не ми прави номера.Изръмжах тихо.Тя се изправи и тръгна към тунелите,но аз не помръднах.Погледнах на там където беше тръгнала Елинор и видях две секни бързо да се прокрадват между дърветата.
Кристиан какво има?
Въпроса на вампиркат долетя от някъде далеч,но когато я погледнах тя беше само на няколко крачки пред мен.
Тръснах глава и се изправих.
- А-аз..ти върви аз ще дойда след малко. - приближих се бързо до нея и я целунах страстно. -Обичам те Алекса.
Помня първия път когато тя ми каза,че ме обича,но и как щях да го забравя...аз тогава умирах,а тя плачеше над мен...
Малък Вампир.

П.П:Май туй беше първия път с обичането хД...моля ваша милост Елинор да ми даде плана за напред....какво що...и да знае,че на Али няма да изневерявам хД

Поклатих глава. Той нямаше да дойде след малко. Не ми беше нужно да познавм когато някой лъже. Беше изписано в очите му. Погалих лицето му и кимнах. Нямаше какво да направя. Щом искаше да се види с нея на саме... Тръпки ме побиха от тази мисъл имисе до плака. Но, аз просто су усмихнах и тръгнах към тунелите без да обеля и дума. Стигнах входа и се обърнах. Него вече го нямаше. Задуха вятър, а сълзите ми едва не потекоха.
- И аз те обичам... - казах и влязох в тунелите.
***
Бях изпила едно пликче кърв и се бях преоблякла. Не ми беше студено, но ми беше некомфорт да стоя цялата мокра. Излезнах на вън и почнах да се лутам из градът.