Сайт за вампири, върколаци, вещери/ци, магьосници, феии, зооморфи и др. |
Времето |
Приятно слънчице изгря навсякъде.Очаква се времето да се запази хубаво и сравнително топличко след тези студове..Ще подухва лек ветрец и не се очакват валежи.Радвайте се на меката зима докато можете.Времето може да се влоши изведнъж,а снегът лесно се топи.И внимавайте с ледът по пътищата.Не искаме инциденти нали така? :) |
Poll | | Харесва ли ви новия дизайн? :) | Да. | | 81% | [ 44 ] | Не. | | 19% | [ 10 ] |
| Общо гласове : 54 |
|
Latest topics | » Момичета срещу момчетаНед Юни 07, 2020 2:16 pm by Алдур» Една буква,5 думиПон Юни 01, 2020 7:21 pm by Константин Кастанеда» Домът на Алдур и БолинтарПет Май 29, 2020 7:49 pm by Урика» Fuck or PassСъб Май 23, 2020 3:38 pm by Урика» Болница "Mercy West"Нед Май 10, 2020 6:37 am by Урика» Парк"Ривърти"Съб Май 09, 2020 8:22 pm by Урика» Търся си някои за РП?Пон Май 04, 2020 7:37 pm by Урика» Гласуване в БГ ТопВто Ное 08, 2016 4:59 pm by Александер Барис» Каква професия подхожда на предишния? Чет Авг 20, 2015 12:59 pm by Изабела» Колко % ?Чет Авг 20, 2015 12:58 pm by Изабела |
500 кучета се нуждаят от 1 SMS | |
Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 36, на Съб Сеп 16, 2023 5:34 am |
| | Малко и от мен... | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Азалия Робъртс Students
Брой мнения : 99
| Заглавие: Малко и от мен... Пет Дек 02, 2011 8:12 pm | |
| Вече е твърде късно
Вече е твърде късно. Трябваше да те спра от самото начало. Да ти помогна да преодолееш увречението, довело те до такъв трагичен край. Всичко започна с думите "Само да опитам. Само веднъж." Веднъж ли? От веднъж се превърна в ежедневие. Пушеше постоянно, но ме успокояваше " Това е само трева - винаги мога да спра." Залъгвах се и не се опитвах да те спра. Не те спрях, не те упрекнах и когато за пръв път заби спринцовката във вените си. Скоро целите ти вени бяха в дупки - нямаше място, където да инжектираш следващата доза.Защо не те спрях тогава? Защото ми казваше, че ще се справиш. "Само още веднъж и спирам. Обещавам!". Това веднъж се превръщаше в дни, месеци, години всекидневно друсане. А аз не те спрях. Ти опита. Опита да престанеш, но дойдоха кризите. Тогава осъзна колко трудно е да спреш. И отново посегна към спринцовката. Бягаше от реалността, вече не можеше да ме познаеш, а родителите ти едва тогава се усетиха. Но на тях не им пукаше. Заведоха те в клиника, но от лечението нямаше никаква полза. Когато излезе започна отново. Защо не те спрях? Може би, защото нямаше начин. Колкото и да ти говорех, ти не ме слушаше. Но никога не ми даде да опитам. Никога! Предпази мен, но предпочитам и ти да не бе започвал. Веднъж започнал - не можеше да спреш. Вече не ти стигаше да се друсаш веднъж дневно. Започна да взимаш все повече и все повече, наркотиците вече не ти помагаха да избягаш от реалността. Вече бяха не приятел, а враг. Всъщност - никога не са ти били приятел. Обадиха ми се през нощта. "Почина от свръхдоза" чу се от слушалката. И вече е късно. Късно е да се опитвам да те върна. Опитах да те спра. Дали бе твърде слаб? Не, по - скоро се бе отчаял от живота, но не това бе начина. Можеше да избереш друг път и сега да си до мен. Когато спускат ковчега ти, виждам твърде малко опечалени лица. Родителите ти не плачат. Дано не гледаш някъде отгоре, защото е просто ужасно. Всички те мислят за един пропаднал наркоман. Аз обаче знам истината - ти бе едно момче, опитало се да избяга от ужасната реалност. Вече е твърде късно да променим това. Можем само да продължим напред. Дано си по - добре там горе. Дано да си намерил щастието, което на земята търсеше в наркотиците.
Сега не ми се пише повече, но ако ви хареса, ще продължа да побликувам. | |
| | | Азалия Робъртс Students
Брой мнения : 99
| Заглавие: Re: Малко и от мен... Пет Дек 02, 2011 9:05 pm | |
| Ти беше...
Ти беше просто поредния. Поредния идиот без сърце, в когото се опитвах да открия любовта. Знам, нея я няма отдавна, но не спирам да се надявам. Знам, любовта умря в онзи ден, когато сбогом си взех с любимото момче. Ти беше просто поредната играчка. Бях с теб, за да не бъда сама. Не исках да съм с теб, търсех просто нещо, което да ме накара да забравя онова момче, което вълнува мислите ми, онова момче, което си тръгна с любовта. ТИ бе просто играчка в ръцете ми, за да го накарам да ревнува. Исках да видя дали има нещо към мен. Е, явно вече няма. Ти бе просто средство за постигане на целта. След като ми стана ненужен те захвърлих, ти ме търсиш, надяваш си, че си бил нещо значимо за мен, че отново ще бъдем заедно. Но знай, ти просто премина през моя живот, но мястото ти не е там. Съжалявам! Но ти никога няма да ме имаш отново, защото не беше онова, което търсех.
Сбогом
Знам, не ме обичаш вече, а вчера бях незаменима аз. Знам, че нямаш чувства вече, а вчера в теб пламтеше страст. И явно обич нямало е в тебе - нямаше тъй бързо да се отегчиш. Нямаше тъй да ме нараниш. Защото твойто "Сбогом" пак отеква в тишината. И чувам го в съня си даже. Събудя ли се - почва пак кошмара, заспя си - отново теб сънувам. Не знам какво да правя и какво искам не знам. Знам само, че ми липсваш, че те обичам. Искам да си до мен, без тебе празен е денят ми. А твойто "Сбогом" пари във сърцето. Изгаря ме бавно. Убива ме. Защо си тръгна? Не беше ли щастлив с мен? Толкова бързо ли ти омръзнах? Нали бях единствена! Нали бях незаменима! Защо с друга ме замени? И на нея ли обещаваш, че няма да има друга, че завинаги ще сте заедно. Тя дали ти вярва, както аз ти вярвах? Дано да те нарани, дано да те остави и нейното "Сбогом" да пари в теб, както твоето - във моето сърце. | |
| | | | Малко и от мен... | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|