Гъстите дебри на гората

Students Брой мнения : 40

Като каза първа среща и я погледнах леко учуден, но после се досетих каво има впредвид. Не че отначал оен се сетих, но ми изглеждаше доста неуместно да се каже това. Личеше, че след като изрече думите се изчерви леко. Само и се усмихнах мило в отговор на това. Май не само аз се чувствах не на мястото си и някак различно сега. Прехапах за миг устни и отговорих на въпроса й.
- Да тук уча. Пети курс съм. Харесва ми тук. - като се усетих как само звучеше веднага взех че си оправих думите. - Имах в предвих, че ми харесва в училището де, не това място. - изглеждах объркан в момента.
Да и как да не бъда като сега до мен бе Скайли, която като я погледна и си бърках приказките ей така. Преглътнах малко тежко. И да, най-вероятно тук не бе подходящо място за каквито и да било срещи. Но щяхме дасе махнем скоро.
- И ти значи учиш тук, нали? Щом ме попита този въпрос. - погледа ми отново нещо пробяга наоколо и видях колко хубаво очи имаше, девойката до мен, но от това само ми стана още по неловко. Май ставах доста параноичен. Трябваше да се отпусна. Какво се бях стегнал така.

Students Брой мнения : 269

Толкова странно се почувствах като каза "харесва ми тук", даже леко се усмихнах, имах чувството, че го казва заради мен.... ооооооо я стига глупости, кой би забелязал момиче като мен... както не веднъж са ми казвали, че съм едно от най-депресираните момичета. Пети курс значи...
- Аз също уча тук, само че съм четвърти курс. И на мен ми харесва в училището, приятно е, а и срещам доста интересни личности тук... - ама какво ми ставаше, звуча като първокурсничка, даже и по-зле, само дано не си вади грешни изводи за мен. Изведнъж от храстите зад нас се чу прошумоляване и аз се притиснах до Алекс, който все още беше клекнал до мен. Когато се усетих какво съм направила се почувствах адски неловко - Извинявай, не беше нарочно, просто... ами... просто съм една голяма бъзла това е - погледнах го със светлозелените си очи, в които се четеше лек уплах и много срам, е сега наистина се бях изложила безкрайно. Най-вероятно щеше да постъпи с мен като джентълмен, да ме изведе от гората и да ме остави да се оправям сама... въздъхнах... е БРАВО пак бях оплела конците.

Students Брой мнения : 40

От някъде се чу някакво шумолене. Не звучеше кой знае какво да минава най-много някое животинче до колкото улавях с леко по силнит си слух. Изведнъж не очаквано Скай почти се сгуши в мен като чу този шум. От сутуацията само се почувствах много, ама много неловко както явно и Скай, която се извини за станалото. Ма йсе срамуваше от станалото и бе леко уплашена от онзи шум, който се чу. И кой не би бил. Зависи какъв си, но сто процента поне всеки ще се стресне като чуе в тишината някакъво шумолене.
- Хей, не си бъзла. И аз се стреснах. - послъгах малко, колкото да я успокоя.
Не исках сега да кажа нещо, че съм безстрашен или нещо от сорта. Не се уплаших, защото очаквам такова нещо. Изправих се, че ме бяха заболяли леко краката и се наведох след това малко.
- Хайде, - рекох аз и протегнах ръка към Скай. - Да се махнем от тук, да отидем някъде на топло. Тук си е доста хладно. - усмихнах се и изчаках какво ще реши.

Students Брой мнения : 269

Толкова беше хубаво, когато той не предложи да ме изпрати към училището, а предложи да отидем на по-топло. Е май беше прав, тук определено си беше хладно, чак сега се усетих, че съм си забравила шала в стаята и ми е леко хладно. За това с радост приех офертата за по-топло.
-Какво ще кажеш да отидем в Сладкарницата на Ривър стрийт просто умирам за нещо сладко и голяма чаша горещ шоколад с много сметана - само при мисълта за тази шоколадова бомба очите ми светнаха и си представих как седя сгушена на топло с голямата чаша шоколад и мога да говоря с Алекс колкото си поискам. Погледнах го в очите с най-мил поглед и се усмихнах, толкова се надявах да каже да.

ПП: Ако искаш направо там пиши Усмивка

Graduates Брой мнения : 123

Виктория Найтшейд написа:: Стоях и се взирах в него.Мъчеше се да се изправи...Двете с Кет го гледахме или поне аз.Не се бях обърнала към нея да проверя.Той обаче също ни гледаше.Взъраше се в нас мълчаливо.Човек дори можеше да каже,че направо виждаше през нас.
Думите излезли от устата му ме изтръгнаха от мислите ми.Малко се замислих дали да тръгна да му помагам или да си остана така отстрани.Накрая реших да му помогна.Въздъхнах и пак си станах човек...или по-точно придобих човешка форма.Приближих се към него и повдигнах вежда,а после му помогнах да се изправи.Ако бях човек и посмъртно нямаше да мога да го вдигна.Той си беше мъж...сигорно глава над мен и доста мусколи и хубаво тяло...Можеше да се каже,че е красив.Мм да.
- Добре ли си? - амаче въпрос!Добре ли е след като кървеше.Тези дни се бях запознала с едно момиче трети курс.Малкото сладкишче притежаваше изцеление...можех да му помогна,но малко не ми се искаше.Не,че исках да го оставя да се мъчи,но бях пробвала дарбата само на растения и...те умряха.Изсъхнаха.Не исках по случайност да го убия.После духът му да ме преследва до живот и какво ли още не.
Подуха студен силен вяътр който усетих чак до костите си.Застанах от едната страна на мъжът сякаш да го предпазя от вятъра,но това нямаше да стане и посмъртно.Като го гледах настръхвах.Тази кръв...ужас!Една от малките ми тайни е,че понякога - доста често - не издържах на кръв.Призляваше ми.А принципно трябваше да се храня с животни и подобни...поне това беше главно докато бях в клана Найтшейд.Преди да дойда в това гадно място забравено от Бога.
Продължавах да наблюдавам мъжът наклонила глава на една страна.Колко ли го болеше?А дали го болеше?Искаше ми се да помогна...нещо което ми се искаше да направя за първи път от както съм тук.Почти всичко което правех беше насила...,но това го исках аз...Чуде хсе дали да му предложа да ползвам изцелението,но как "Хъм мога да ти помогна.Е не е сигорно.Пробвах го върхо цветя и те увяхнаха,но ти може да оцелееш ако имаш късмет!" - да,да ама не!Нямаше шанс.А и без това усещах,че той не е обикновен човек...ако беше обикновен човек нямаше от вълк да стана човек.Имаше нещо в него..нещо магично,но сега не ме интересуваше много.Каквото и да беше щеше да му помогне за по-бързо заздравяване.Надявам се.
Ама и аз как се държах...това училище и това място ми влияеха зле.Преди бях добра...готова да помогна,а сега...до преди минути му се зъбех и го гледах как се мъчи.Бях се превърнала в нещо...нещо ужасно!

Изправих се бавно,макар раните по краката и ръцете ми да ме боляха адски и да чувствах смъденето доста силно.Избърсах кръвта от ръцете в дрехите си,чувствайки миниатюрните камъчета,които се забиваха все по-дълбоко в отворените ми рани.Момичето пред мен ме гледаше доста учудено,но и въпреки това беше достатъчно любопитна да остане тук и да ме набюдава,докато се опитвам да осъзная къде съм и какво се случва.
Видях я!Да,тя не беше обикновена.Ето защо най-спокойно се скиташе из гората.
Бавно заваля и сняг.Постепенно щеше да направи от гората една бяла приказка.
- Добре ли си? - чух въпроса на непознатото момиче.
Как да й обясня,е в момента в мен се бунтуват различни чувства,опитвайки се да контролирам дарбата си.Да,бях зооморф,но въпреки това,никога досега не се бях превръщал във върколак,когато луната не бе пълна.Силно гадене се надигаше в мен и не знаех как да го възпра.Знаех,че много скоро ще се случи нещо,и не бях сигурен дали да й кажа.Дали можех да й имам доверие.Доброто ми настроение отдавна бе отишло по дяволите.
- Не,не съм добре. - казах,като отново паднах на колене,присвивайки се,обхващайки корема си с ръце.
Нямах време дори да погледна към нея,да видя изражението й,когато се променя пред нея.
Не след дълго всичко приключи.Приседнах тежко на задните си лапи , а ушите ми започнаха да треперят.Отворих уста и изкимтях жално,след което цялото ми тяло започна отново да се тресе.Животинското ми скимтене беше преминало в стенание,докато възвръщах човешката си форма.
Усещах студените снежинки,които попадана върху голото ми тяло.Обърнах се по гръб.Отново усетих студа на земята,която бе покрита с малък слой сняг.Забих пръстите си в почвата,за да предотвратя повторна трансформация.
- Помогни ми. - простенах.

Students Брой мнения : 121

След думите " Не,не съм добре" от негова страна които прозвучаха гадно се замислих какво въобще правя тук и защо му помагам.Когато обаче придоби вълча форма и изкимтя нещо в мен се сви.Напомни ми се вълците на Найтшейд незнайно защо.Пред очите ми той се променяше и стана нещо което не бях виждала преди - след като отново той стана човек беше гол.
Уау!
Гледах да не обръщам внимание на това и отбих поглед в страни,но знаех,че не мога даго оставя така.Въздъхнах и погледнх вещицата.Тя ни гледаше доста странно.Ръмжене се надигна в гърлото ми.
- Какво гледаш така?Направи някаква магия и му дай някакви дрехи! - изсъсках аз.Тя го направи и аз отидох до мъжът.Клекнах до него и след около минута вече той беше на крака.Малко трудно беше да го изправя на крака без негова помощ - която не беше много де - и да тръгна на някъде.Нямах си и представа къде да го заведа.Имах къща в града,но принципно спях в стаята в училището тъйкато беше по-удобно за всичко.А и те принципно искаха да прекарваме повече време в училището и околностите.
Пфф!
Накрая реших,че трябва да го заведа у нас.Той беше доста зле,а аз не знам колко още щях да мога да го подкрепям да ходи.Къщата и без това беше сравнително наблизо,а с него в училището не можех да се появя,а камоли да го вкарам в женското общежитие....в това негово състояние.Не след дълго стигнахме и къщата ми....

Пп:Забила съм..;х пиши в къщата..аз те питах в скайп къде да отидем ама ти мълчиш >.<

Graduates Брой мнения : 30

Вървях все по - навътре в гората, надявайки се да се нахраня с нещо .. нормално като за вълк, да кажем. Толкова време бях прекарала из горите, че вече не ми беше особенно вкусна човешката храна. Копнеех за топлотата на суровата плячка, адреналина от преследването. Но наоколо нямаше нищо достатъчно голямо, че да ми привлече вниманието. Бях леко отегчена, затова се облегнах на едно дърво и се ослушах. Нямаше никой, освен мен, вероятно. Имах чуството, че главата ми е натъпкана с памук от този проклет глад.
Тръснах глава. Това нямаше значение, ако не се отвличам от главната си цел. Ами ако тук няма изобщо нищо ? Глупости. Трябваше да има. Навсякъде има. Ето, току що от лявата ми страна пробяга язовец.
Хукнах към него, сигурна, че повече няма да издържа. Оставих дрехите си и се преобразих.
Не беше нищо особенно, стигна ми само да се подразня. Отказах се, и си върнах човешката форма. Облякох се и въздъхнах. Защо по ...
- Мяу ! - Смърт се промъкна до мен и се отри в краката ми.
- Здравей миличка - усмихнах ѝ се. Клекнах и я погалих, а тя на свой ред замърка.
Изведнъж здабравих за котката, изправих се и се заоглеждах. Стори ми се, че чух нещо. Съвсем скоро и долових мириса на човек, на едно от онези жалки същества, пречкащи се в краката ми. Погледнах към Смърт, тъй като не можех да реша какво да правя. Животинката ме погледна със сините си очи и настръхна. Усмихнах ѝ се и хукнах питайки се какъв ли вкус има човешкото месо.
Но когато стигнах до въпросният човек, се заковах на място стъписана. Миришеше ми познато - не на просто обикновен човек. Отне ми секунда да се сетя, че така (или поне близо до това) миришех самата аз. И .. Крис. Оголих зъби и изкочих пред момичето, и колкото и да исках да я убия, знаех, че в момента не мога да го направя.
- Коя си ти ? - думите ми излязоха ледено и спокойно, въпреки обърканите ми чуства.

Humans Брой мнения : 15

Днес беше прекрасен ден и реших да се разхода из гората, и да направя няколко снимки. Обикалях около един час храсталаците и слушах песента на птичките когато Грета/най-добрата ми приятелка/ ми завънна и пожела да се видим в кафето на центъра. Съгласих се защото вече бях направила няколко уникални снимки.Запътих се към изхода на гората когато пред мен се изправи една жена...тя беше толкова красива,беше като модел.Но в този момент забелязах зъбите и толкова остри и бели...тогава изпуснах фотоапарата си.
-Какво си ти ? - звучах толкова смело, а всъщност умирах от страх.

Graduates Брой мнения : 30

- Какво си ти ? - попита тя смело, макар, че от нея съвсем леко миришеше на страх. Не обърнах внимание на чуствата ѝ, а само на думите ѝ.
Последва усмивка от моя страна. Онази усмивка, която показваше всичките ми зъби, при това повече, отколкото когато се озъбех. Надявах се, че по тях няма кръв от язовеца - беше ми интересно това момиче, и не исках да избяга. Изглеждаше невероятно красиво, дори за човек, пък и все още не беше хукнало с безполезни викове, надявайки се да избяга. Надеждите ми да не е останала кръв веднага се стопиха, щом усетих сладникавият вкус на червената течност.
Започнах да вървя около жената, буквално да се увивам около нея, без да я докосвам - също както Смърт, когато се готвеше да убие някоя мишка, но първо искаше да си поиграе с нея.
- Да кажем, че съм същество, излязло от кошмарите ти .. Нещо, което в истинската си форма предизвиква страх и ужас, нещо, още от древността. - сладкият ми глас също наподобяваше мяукане. Затова другите същества съвсем често ме смятаха за зооморф, което в повечето случаи приемах като обида. - Но спокойно, засега ще си жива. Не ми отговори на въпроса - коя си ти .. И защо всъщност си тук ?
Отново показах усмивката, разкриваща съдбата на язовеца. Трябваше да се отуча от този навик. Да, обичах да плаша хората, но предпочитах да става бавно, докато не изпаднат в ужас. Но нещо ми нашепваше, че с тази тук, нямаше да постъпя както с другите.

Humans Брой мнения : 15

Нещо което е излязло от кошмарите ми ? Тя сигурно се базика ! Изглеждаше обедена в думите си...а и вида и помагаше, но сигурно просто е някоя луда...все едно бих и повярвала...явно гледа прекалено много Здрач ! ...Но все пак реших да играя нейната игра...погледнах я в очите и започнах да обикалям в кръг с нея...
-Може и да ти кажа коя съм...хммм а може и не!
-усмихнах се с най-наперената си усмивка.

Graduates Брой мнения : 30

Оглеждах дрехите ѝ и съжелявах, че мойте са така разпрани, но нямах избор. Насочих вниманието си пак към нея, когато тя започна да обикаля с мен, мъчейки се да ме имитира.
- Може и да ти кажа коя съм ... хммм а може и не !
Дързост, а ? Но това не ме ядоса, само леко ме развесели. Засмях се тихо и зловещо.
- Всъщност, незнам защо ли те и карам. Нали все ще видя по някой вестник изчезването ти. Усмихнах ѝ се. Вдишах и гладът ме удари в корема. Бях на крачка да ѝ налетя, без значение, че е човек. Но се спрях. Да не съм някой си проклет червен вампир ! Гневът се надигна в мен, но с вече наученият си контрол го смалих, напомняйки си, че онази мишчица пред мен може да ми помогне да намеря Крис. Приближих се още повече към нея и се надвесих, благодарение на високият си ръст, макар, че и момичето си беше високо. Тя леко се сниши, вероятно истинктивно. Всъщност, ако се вслушаше повече в инстинктите си, щеше да установи, че за нея е по - здравословно да бяга.
- Откачалка - думите ѝ излязоха много тихо, дори почти беззвучно, но аз ги чух. Отново се засмях.
- Миличка, ако бях просто обикновенна откачалка, сигурно щях да съм по - безопасна от колкото всъщност съм. А ако ти кажа какво съм, ще избягаш, и ще трябва да те убия. Хмм, вероятно и това ще стане, но сега искам да си поиграя с теб и да измъкна каквото ми трябва.

Humans Брой мнения : 15

Игра? Сериозно?
-Съжелявам не си падам по игричките ! -усмихнах се.Тази жена наистина започваше да ме плаши,според нея имах два избора да и съдеиствам или да умра....хмм колкото и да не ми се иска може и да се склоня да и помогна....
-Бих се склонила да ти кажа това което желаеш без разправии ако си прибереш ужасните зъби...вубще не ми се нравят ! - усмихнах се нахално.

Graduates Брой мнения : 30

- Може би не са мила гледка, но са ме спасявали толкова пъти - Прокарах език по зъбите си. - Такам, може и да не те убия, но не се надявай особенно.
Изправих се, оставяйки ѝ място да диша. Сякаш за миг бях забравила за глада, докато той не ме удари отново - червена пелена се спусна пред погледът ми за секунди, но успях да я разсея. Смърт реши да се махне, отегчена от играта ми с човечето. Тя смяташе, че трябва да я изям. Което ме върна към игричката ми с нея. Започнах отново да се увъртам около нея, и продължих със сладникавият си глас:
- Играта ми не е за двама. Предполагам си виждала как котка яде мишка ? Представи си тази ситуация така. Но котката в момента няма полза да убива мишката, колкото и да е гладна. А повярвай, един язовец не може да ме засити толкова, колкото примерно ти можеш.
Оставих я да ме гледа стъписана, след това и заговорих бавно, за да могат думите ми да проникнат в умът ѝ, но след като добре е премислила заплахата ми от изяждане:
- Сега ми кажи, сладурче, познаваш ли човек на име Кристофър ? - не вярвах да го познава на умалително име, затова и не казах просто Крис.

Humans Брой мнения : 15

Замислих се за секунда...Кристофър...надигнах поглед към момичето пред мен...
-Съжелявам...не мога да ти помогна единственят човек с това име е ужахня ми доведен брат Крис...надали търсиш него,тъйче ако може с емахни от пътя ми...имам работа,която е по-важна от това да си играя на върколаци и чудовища-усмихнах се фълшиво,наведох се и си взех апарата...

Graduates Брой мнения : 30

Познаваше го. Обляха ме студена и гореща вълна едновременно. Това можеше да е той ! Макар, че отдавна се учех по следният принцип - "Не очаквай твърде много - ще останеш разочарован.", не можех да не тръпна при мисълта, че той е още жив. Усетих как отдавна изчезналата лека руменина избива по страните на лицето ми. Ако това наистина беше онзи Крис, моят Крис, сигурно щях да умра от радост.
Но външно, освен червенината, запазих самообладание. Приковах момичето към дървото зад нея, и доближих лицето си на сантиметри от нейното, озъбвайки се:
- Тази игра на "върколаци и чудовища", ще е последното, което може би ще видиш. Затова няма никъде да ходиш, докато не приключа с теб. Или имаш по - важна работа на ония свят ? Сега слушай внимателно, сладурче. Не съм се хранила от доста дълго време, а ти ухаеш добре. И не съм вампир, така че вероятността да ти изпия кръвта бързо и безболезнено е почти толкова малка, колкото и тази, че ще те оставя жива. Ще ми кажеш всичко за брат ти - от това какъв му е характера и как изглежда, до това какъв му акцента. Или искаш да си свършиш работата на ония свят ? - пак използвах наименованието "сладурче". Знаех колко зловещо изглежда, имайки предвид разкъсаните ми и изпомачкани, но чисти дрехи на фона на русата ми коса, премреженият ми ледено - син поглед и зъбите ми.

Humans Брой мнения : 15

Този път наистина ме побиха тръпки.Тези е побъркана...вероятно наистина може да ме убие при положение че бойните ми умения са ан степен -100.Поех си дълбоко въздох..
-Брат ми е УЖАСЕН доволна ли си ? Има руса коса и сини очи...има лек британски акцент, и е най-тъпя човек който познавам - усмихнах се
-Сега ако обичаш се разкарай от мен - пак се усмихнах фълшиво.

Graduates Брой мнения : 30

След като привърши описанието му, спрях да я слушам. Едвам се сдържах да не се разплача от изненада, надежда и отчаяние. Толкова време го бях търсила, вече мислех, че е безнадеждно, докато не срещнах тази мишчица. За пръв път имах някаква полза от човек. Но ако този Крис, не е моят Крис, просто щях да се обезнадеждя дотолкова, че да се самоубия. Моят живот и без това си беше съсипан. Една година живяях без него, и вече се чуствах сама на света. Обожавах го, а ако това момиче пред мен наистина го познаваше, не можех да повярвам, че не го оценява. От детството си насам, си спомням, че той винаги е бил перфектен - държеше се с мен все едно само аз го интересувам, защитаваше ме, и дори когато разбрах, че не съм човек, той ми помогна да го преодолея. Не че имах особенна нужда.Но все пак ..
Смътно усещах, че човечето се мъчеше да се измъкне, и дрънкаше нещо. Не че ме интересуваше. Щях да я накарам да ме заведе до тях, ако не се окажеше брат ми, щях да я убия. И ето че стомахът ми отново се обади. Ако я нападнех, щях да се нахраня, после да намеря дирята ѝ ... НЕ ! Добре де, ако не се окажеше, но ако се окажеше ... е тогава щях да измисля какво да правя.
Но не сега му беше времето да мисля за това. Усмихнах се отново на врътливото мишле:
- Понеже ти ми отговори на много въпроси, заслужаваш и аз да ти отговоря на първият поне. Така, аз съм върколак, и ако човекът който търся е брат ти, той също е такъв. И запомни добре - аз не съм куче, а вълк.

Humans Брой мнения : 15

Вълци..върколаци...прекалено много информация за
един ден.Дали наистина е вълк или е тотално побъркана ? Вече не знам какво да мисля...и защо се изнтересуваше от идиота Крис ?
- Добре...вълчице,защо толкова се интересуваш от грозня ми брат? Да не е спал с теб и полсе да те е зарязъл ? Ако е това няма смисъл да го търсиш..няма да се върне при теб. - и щрак,снимах я после погледнах снимката.
-Просто не си негов тип.

Graduates Брой мнения : 30

Крис ? Спал с мен ? Какво по .. О, вярно, че не бях и казала, че той е мой брат. Така де, доведен.
Още повече се изненадах, когато фотоапаратът щракна пред мен. Ако беше някой друг, спокойно щях да ѝ скъсам гръклянчето, но не. Това момиче ми допадаше. И аз имах някога любов към фотоапаратите и снимките. Вярно, кратка, но си я спомням. Дръпнях се от нея, оставяйки ѝ място. Засега смятах да не я плаша повече. Тя не беше мравка като останалите. И все пак беше човек.
- Просто не си негов тип.
- Брат ти значи всичко за мен. – казах го с много нежност и любов.
Напипах бележката в джоба си, и я стиснах. Старата лампичка беше прибрана грижливо в кутийка. Тя забеляза, че стискам нещо. Опитах се да погледна снимката, и нетипично и странно защо, я оставих да реши дали да ми позволи или не ...

Humans Брой мнения : 15

Брат ми значел всичко за нея ? Защо тя говореше с такава любов за него...та той е нищожество.
- По-добре го збрави...той сигурно и името не ти помни.- Видях, че тя иска да погледне снимката и я показах.
-Ето виж,хубаво момиче си ! Забрви го, ще си намериш друг...ако спреш с вълчите историйки де. - усмихнах се.

Graduates Брой мнения : 30

Усмихнах ѝ се. Наистина не беше като повечето хора. Никога не бях виждала човек като нея..
- Камерата не ме обича, и никога не ме е обичала – ти обаче, повярвай ми, имаш бъдеще на модел. Колкото до Крис ... – извадих бележката и ѝ я подадох. Бях я чела хиляди пъти. Знаех наизуст краткото написано вътре с идеалният му почерк. Малко беше поизмачкана.

Humans Брой мнения : 15

"Ще живея за да те намеря. Обещавам си. Смени си фамилията, но си остани Кристи. Обичам те." - Това наистина беше почерка на Крис,но какво общо имаше с тази жена ? Но какво наистина знам за Крис...само знам че е дошъл от Англия заедно с София /мащехата ми/, а и как е възможхно да знам нещо за него...като говорим 2 пъти в месеца и то само се обиждаме.Върнах бележката на момичето.

-Първо ; винаги съм зад убектива, няма човек който да ме накара да се снимам ..второ ; не знам какво общо имаш с Крис, но по-добре не се забърквай с него .. нищо хубаво няма да стане ! и Трето ; Аз съм Пейтън и наистина се радвам, че престана да говориш за вълци - smile.

Graduates Брой мнения : 30

Пейтън ми се усмихна. Да, определено не беше като останалите - нямаше нищо общо с хората. Върнах ѝ усмивката и ѝ казах:
- Аз съм Кристал Де Пиер, но се прекръстих на Кристи Джерико, понеже мразя първото си име. Дълга история. Това за вълците .. всъщност си е вярно, но така карам хората да ми съдействат - ефективен начин е, Пейтън. Колкото до Крис, той не ми е гадже или нещо подобно. Той ми е доведен брат, но го обичам като истински. И не мога да разбера, как не го оценяваш. Винаги е бил насреща когато ми има нещо. Можеш само да се радваш, че го имаш. Търся го от доста време.
И преди да успее да реагира, взех фотоапаратът ѝ и я щракнах. Отново се засмях. Тя излезе доста хубаво на снимката. Така де, поне имаше свястни дрехи ..

Humans Брой мнения : 15

Доведен брат ? Боже София колко пъти се е омъжвала ?
-Да го оценявам ли ? Крис е ужасен...винаги се заяжда с мен и приятели те ми. По-скоро би ме уставил да умра от колкото да се държи мило с мен.-Казах това и бързо си дръпнах апарата.
-Изтрито.А с търсенето мога да ти помогна...само го разкарай от живота ми -smile.

Graduates Брой мнения : 30

Засмях се.
- Ще го разкарам, бъди спокойна. Колкото до това, винаги съм гледала на брат ми като перфектният мъж - беше красив, умен, забавен и изключително грациозен. В училище имаше приятели и добри оценки, всички го харесваха - от учителите до уличните побойници. Макар че, веднъж когато бяхме още малки, той се нахвърли срещу четирима седмокласници, само защото само защото ме бяха подразнили малко. А самият той беше в четвърти клас. - говорех със страхопочитание. Имах чуството, че звездички и сърчица са светнали в очите ми. И наистина се чуствах така, както и говорех.

» Гъстите дебри на гората
» Из гората
» Пещерата в гората
» Тайната част на гората
» Началото на гората