В градчето след няколко месеца

Дейл се засмя.
-Беше...Различна.Някак си...Ами да кажем,че тогава като станеше въпрос за целувка или нещо повече беше доста недостъпна.Помниш опитите ми...Сигурно прекарах 7 часа в опити да те предразположа...Просто тогава мислеше за него...-Дейл не довърши мисълта си.Не знаеше колко тясно е обвързана с Ферис...А и нямаше смелостта да я попита.Може би тя щеше сама да му каже или да си го помисли."Не и неговите чуства тогава не бяха просто приятелски.. " да той определено не беше с приятелски чувства към нея.Ако не я беше срещнал...Може би нещата щяха да стоят по-различен начин,а сега имаше чувството,че тя,а не гравитацията го държи на земята.Странно.

- А, ясно. Просто ме видя в различни настроения. - усмихнах се. - Все пак трябаше да разбера повечко за красавеца който ме сваляше.. - засмях се. - Мислех че си поредния идиот който иска просто секс. - предположих довършването на изречението му. Погледнах го въпросително, сякаш го питах дали искаше да каже това.
- Е, нещо ново покрай теб за тези месеци през които не подозирах за съществуването ти? - така или иначе трябваше да си говорим за нещо...

Дейл я погледна и сви рамене.
-Бях извън града.Станаха някой неща...Не можех да остана.Обикалях Европа на четири крака,ако мога така да се изразя.Може би това е и една от причините днес да съм жаден.Хранех се основно с животни,рядко пиех човешка кръв.Върнах се преди едва няколко седмици.-Харпър се усмихна и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
-Ами при теб?Как вървят нещата?Майка ти?

- Ясно.. - Нещо като на диета, помислих си когато каза онова за кръвта.
- Еми от майка ми вече няма проблеми.. - поклатих с глава. - Ако накратко. Нали си спомняш че като се видяхме последният път бях бременна? Еми.. - посочих коремът си. Бяха минали толкова месеци, сега би трябвало да е ужасно голям. - Та майка ми го уби бебето, лежах ужасно дълго в балница, някъде по това време гаджето ми беше изчезнало някъде, от всичкият шок и гняв аз убих майка ми, след това се опитах да се самоубия но ме спряха и ето ме мен.. - усмихнах се тъжно. Ето пак, нали щях да не мисля за това днеска. Ама май не става. Няма как да ги избегна тези мисли.

Харпър я изслуша виждайки всяка картина от мислите й в главата си.
Когато тя приключи с разказа си той не знаеше какво да направи.Реагира инстинктивно като я прегърна и опря буза в косата й.
-За теб явно е било изключително тежко...Съжалявам за бебето и Ферис..-Дейл я целуна по челото и се изправи.
-Хайде.Кажи какво ти се прави.Може да отидем на кино или...Не знам.Решавай!Няма да се депресираш!-той хвана ръката й,за да й помогне да се изправи й изчака най-добрата мисъл която щеше да й хрумне.

- Мда иключително тежко.. - поклатих с глава. Не неисках да си го спомням всичко това пак. Натърпях се тогава на онази болка достатъчно, не ми се иска нови опити за самоубийство. Някак си по леко но живота продължаваше,нали?
- Еми,незнам.. хайде на кино - повдигнах рамене и се насилих да се усмихна скривайки нахлъналата ме тъга от спомените на онова което се беше случило. Незнам защо си спомних всичкото което беше станало след това първите дни само реване в стаята ми дори не ядох тогава.. Толкова ми беше лошо след като осъзнавах че най близките ми ги няма и това че обих майка си каквато и да беше. Тогава просто ненавиждах сама себеси. Ами след това пък бях тръгнала да пия, дори вече не си спомнях след кой опит за самоубийство се осъзнах. Е добре че го направих.. Разкарах ги тези мисли от главата ми и се замислих на тема " какъв филм ще гледаме".

Дейл я погледна и се ухили.
-Аз съм за ужаси,ноо сигурно няма да намерим нещо добро...Може да си поръчаме частна прожекция...-той и смигна и тръгна заедно с нея към киното.
През пътя не говориха особено.Дали защото нямаше какво да си кажат или от страх да не кажат нещо което не трябва,но...Общо взето мълчанието беше почти неловко.
Светлините на града се виждаха съвсем ясно и наподобяваха разноцветни звезди.
От планините обаче се виждаше по-добре,а това Дейл можеше да каже със сигурност.
На входа на киното Дейл спря и я погледна.
-Кажи кой филм ти се гледа!Който й да е.-нещо в него искаше тя да се забавлява тази вечер.След филма можеше да отидат в пианобар?Да може би,а после...Ами после щеше да я прибере и да й остави номера си в случай,че тя има нужда от него.Но до това имаше много време.

- Идеята ти за ужаси ми звучи добре.. Аз лично бих искала да гледам Прометей, мисля че ще е хубав все пак са режесьорът е Ридли същият който правеше Пришелецът и Хищникът. Незнам дали си ги гледал ама съм и голям фен на тези филми. А и тъкмо го има в прожекциите. - усмихнах се. За онези дни тези филми бяха просто супер, макар че и сега в 21 век хич не са зле дори обратното. Мога да ги гледам винаги знаейки дори кой от къде ще изскочи.. Наистина беше толкова хубав че можех да го гледам само и само за да го изживея пак дори и знаейки всяка секунда от филма. Та едва ли Прометей би ме разочаровал. А и тъкмо беше от типа "ужаси" каквото каза Дейл..

Дейл вече беше гледал филма,но кимна с глава пропускайки да спомене този факт.Беше гледал всички филми на Ридли,а също и класиките.Може би знаеше репликите на всички филми За Пришълецът,а също и за Хищникът.
Каква ирония само.Дейл гледаше филми на ужасите поради няколко причини.Добре свеждаме я до една причина.Така не се чувстваше толкова голям убиец,а и винаги се забавляваше на неестествения начин по който се развиваха нещата.Първо приятелство,купони,секс смърт и щастлив край.
Когато влязоха вътре Дейл взе пуканки (едни солени и едни сладки) и две големи коли,плюс една бира за себе си.Купиха билетите и за тяхно щастие нямаше да чакат повече освен да минат рекламите.Когато влязоха вътре Дейл и се ухили.
-Празно е,няма резервации..Сами сме.Е Томсън нагласи се добре.Филма е дълъг.-той си сложи 3Д очилата и я последва до последният ред където бяха местата им.Подпря краката си на предната седалка и си взе голяма шепа карамелизирани пуканки.

- Да не си си у дома? - засмях се като погледнах как се беше разположил.
- Филмите на Ридли може и да са дълги но минават ужасно бързо.. - пъздъхнах като седнах до Харпър. Сложих си 3D очилата и погледнах мъжа до мен.
- Харпър Дейл в 3D! - възкликнах и пак се засмях. Той ми действаше някак си хубаво, ставаше ми по весело до него. Самото му присъствие ме караше да се усмихвам.. Незнам защо, можеби защото беше добър към мен и това ме караше да се усмихвам? Колко странно бяхме само ние двамата и произведението на Скот в тази зала. Е можехме да направим дъжд от пуканки на долните редове.. Боже какви идиотски мисли..

Дейл се обърна към нея и се засмя.
-Да бе...Силвия на 3D ихааа.... Силв половината ти страна ми се струва зелена.-той отново се засмя и отпи от колата си,продължавайки да напада пуканките.Беше гладен не за пуканки или сандвичи.Беше жаден.Жаждата го изгаряше.Би могъл да изпие десет човешки същества,но щеше да се въздържи.Размърда се неспокойно на седалката и се вгледа в екрана.Стисна зъби и дори не дишаше.Не че му бе нужно.Опитваше се да изолира мислите й от себе си,а можеше по някое време да изчезне за няколко секунди и да изпие едно топло питие...Не!Филмът започна и картините от разкопките изникнаха пред очите му...
-Приятно гледане.-прошепна и отново зае предишната си позиция,стисна зъби спря да диша и сви пръстите на ръцете си в юмруци.Когато беше толкова близо до нея,когато бяха в зала сами..Ароматът й...Засъхналата кръв по ръката й..."Успокой се Дейл" това се въртеше в главата му докато се втренчваше в екрана.

Настаних се по удобно и се загледах в филма. Но нещо ми пречеше той да ме погълне изцело. Нерзабирах какво но то ме връщаше обратно в реалноста. Нещо не беше наред чуствах го аз и въздуха го подтвърждаваше. И всичко това идваше от.. Обърнах се към Харпър. Беше някак си много напрегнат, само че не разбирах защо. Докоснах ръката му която беше стисната в юмрук.
- Харпър.. какво ти има? - из залата освен гласовете от филма се чу и моят. Започвах наистина да се тревожа за него. Защо изведъж стана толкова напрегнат, преди малко май всичко беше наред. Той мълчеше, дори и не дишаше..
- Харпър..?!? - докоснах с ръка лицето му.

Дейл изтръпна в мига в който Силвия го докосна.
Можеше да я нарани...Дейл стискаше устни,а те образуваха тънка бяла линия.Нетипична за него.Костваше му изключително много,за да й каже нещо...Каквото й да е било.
-Нищо ми няма Силв...-Но това беше лъжа.Ароматът....Спомни си думите на един стар познат."Сякаш кръвта й пее за теб"...
Харпър се изстреля от салона миг преди да започне промяната в очите му.Когато усети свежия въздух в коридора започна да се отпуска..Но тогава чу думи.Жена питаше го какво му е.Дори не се замисли.Секунди по-късно бе впил зъби във врата й,изпивайки кръвта й.Безжизненото й тяло остана в ръцете му,а той се дръпна от нея отвратен.Знаеше,че не трябва да убива хора...Погледна към брюнетката в ръцете си и очите му потъмняха.Беше млада.Може би на 17 или 18,работеше тук.
Дейл се отърси от мислите си..Трябваше да оправи нещата.Или по-точно да я остави някъде.
След няколко минути се върна в кино салона и се подсмихна на Силвия.
-Е какво изпуснах?Стигнаха ли вече до планетата на прадедите си?-той повдигна вежди подканващо и я погледна в очакване.Молеше се само да си тръгнат преди да намерят трупа на момичето,което се намираше в съседната зала.

- Аха.. - измрънках. Макар че всъщност не знаех и аз какво се беше случило. Вобще го бях забравила филма.. През цялото време се чудех какво му стана на Харпър и какво ставаше вобще? Беше казал че му няма нищо, но ако му нямаше нищо нямаше да излиза от залата ей така изведнъж. Имаше му нещо, знаех го но сигурно Дейл не искаше да ми го казва.. Беше нечестно до някъде, той можеше да ми чете мислите значи знаеше всичко каквото и да се опитвам да скрия от него. А пък той не ми казваше, имах чуството че ми няма доверие.. Въздъхнах и пак погледнах към екрана. Е щом не искаше, значи си имаше причини макар че беше малко обидно..

Дейл я погледна и се учуди.
-Не съм искал да те обидя,но просто...Бях жаден това е.-последните думи ги измърмори и седна до нея.
-Извинявай Силв.Няма вече.-Той отново вдигна краката си и ги подпря на предната седалка.Отпусна се и взе колата си.Отпи няколко големи глътки и се отпусна назад.
Притвори очи и загледа екрана.Започваше да му се доспива.И нормално.Беше се нахранил,задоволил жаждата,а и филма беше още в началото.Погледна към Силвия с крайчеца на окото си.Не искаше да я нарани или обиди...Не го правеше нарочно...

От устните ми се откъсна въздишка и поклатих с глава.
- Харпър, на теб бих ти дала от кървта си по всяко време. - гледах го сериозно но и с леко съжаление. Никак не му завиждах за тази жажда за кръв.
- Няма?.. Щом казваш.. - усмихнах се леко. Ето пак тази черта.. Това че не искаше да ме нарани, точно това ми харесваше в него, точно това ме караше да се усмихвам докато бях близо до него..

Дейл я погледна и се усмихна.
-Хайде гледай.-подкани я и пак си взе голяма шепа пуканки.
Започна да яде и да пие кола докато гледаше така познатия вече филм.
Сега мъжкият лекар щеше да се самоубие,а тя да разбере,че е бременна.Робота щеше да се прави на путка и така да се разиграе голяма драма.Естествено след "раждането" тя щеше да си припка като най-щастливия човек на земята,но това не е важно.Честно казано Ридли се бе изложил с този филм.Поне според Харпър.

Повдигнах рамене и се обърнах към 3D-то. Настроих се на филма, поне края да му догледам нормално. Пред мен се разгръщаха 3D картинки от филма. Обожавах 3D-то.. Самият начина за рисуването му беше уникален, колко работа, време и труд трябваше за да се направи един 3D филм. Направо им бях фенка на хората които го рисуваха всичко това.. Скоро филмът свърши и залата стана по светла.
- 3D епидемия.. - станах като се огледах. Все още не си бях свалила очилата. Докоснах Харпър по рамото с пръст. - Ухуу, доста добре се развива 3D технологията.. - засмях се. Незнам какво изведнъж ми стана , започнах да се радвам на всичко като малко дете..



П.п. Тъкмо исках да гледам филма, ама така като гледам. Сериозно ли Ридли се изложи?Незнам вече да го гледам ли или не..

Дейл се засмя и я дръпна към себе си.
-Да.Особено като си толкова близко те виждам...Ихаа колко добре.-той се подсмихна и се отпусна на седалката не му се тръгваше,но знаеше,че трябва да побързат.Не му се щеше Силвия да разбере за мъртвото момиче.
Той погледна към Силвия и попита тихо.
-Сега какво?Пианобар?Дискотека?- "у нас?"е последното не го изрече на глас,но пък и не се надяваше на нещо такова.