Преди една година, брега на океана

Беше късно вечер, навън се виждаше всяка една звезда в небето.По плажа имаше толкова лагерни огньове че не ми се мислеше къде ще намеря някое по спокойно местенце.Бях тръгнала по някакви неравни скали, когато накрая се озовах на безлюден плаж.Беше красиво, водата бе чиста, а пясъка недокосван.Усмихнах се одобрително и тръгнах натам.Скоро вече лягах на пясъка и се загледах в звездите.Не че някога см ги смятала за толкова специални, просто сега се виждаха толкова ясно че не исках да пропусна възможността да ги наблюдавам.А така или иначе нямах друга работа, днес бях напълно свободна да правя каквото си пожелая и в главата ми не излизаше дори една идея.Всички други дейности включващи алкохол и секс сега бяха..някак на заден план..дори не исках кръв.Даи правех всичко само защото имаше кой да ми седи на главата?!Не бях сигурна в отговора и скоро спрях и да се питам...само гледах звездите.
Накрая усетих нечие присъствие някъде около себе си.Станах почти моментално за да разбера че не бе някой който познавах,,,което ми харесва.не исках да ставам агресивна, а понякога само познато лице ме правеше толкова бясна че дори не знаех какво става.
Усмихнах се, този път не с толкова арогантност, но никога не я оставях напълно.
-Изплаши ме...-отбелязах аз докато виждах лицето на мъжа който ме извади от мислите ми.

Натаниел беше оставил мислите да му се реят из главата и бе тръгнал нанякъде.Истината беше,че май някоя му беше хванала мислите понеже не можеше да я има.Това направо го подлудяваше,обичаше трудните-бяха по-интересни и все пак.Някъде в мозъчната му кутия сигурно имаше част,която щеше да обича или някаква странна пародия на обич да се излъчва от него,но тя беше прекалено надалеч и затворена сякаш в стая,до която се стигаше толкова трудно,а и да стигнеш има толкова много ключалки,че трудно щеше да намериш начин да я отвориш и да освободиш това,което се намираше в нея.
Нейт стъпваше бавно,ръката му държеше запалена цигара и от време на време се надигаше нагоре,за да може той да вдиша от порочния дим и отново се смъкваше до тялото му.Тениската,с която беше облечен,вероятно на някаква неизвестна банда ако съдим по щампата отпред,описваше идеално мускулестото му тяло.Рошавата му коса се развяваше леко от вятъра и той чувстваше облекчение.Чувстваше се сякаш има някаква тежест върху гърдите си ,която се опитваше да го опари и да го доведе до бавна и мъчителна смърт.Все едно тонове желязо бяха нагорещени и изсипани върху него.Това беше странното,защото никога преди не беше чувствал тази болка и искаше да се оттърве от нея.
Главата му беше объркана и той не забеляза кога стигна до плажа.Обърна се и видя откритото небе,по което сега се намираха милиони звезди.Натаниел си помисли колко хубаво би било,ако въобще не се беше раждал.Ако въобще скапания му живот не се беше състоял,може би е имало моменти за забава,но тазо негова забавна,сваляческа обвивка го изтощаваше от прикриването на миналото му и всичко останало.На него това му харесваше-да спи с безброй мацки,да пие и да си живей без да му пука,на това го беше научил живота до сега.Но му беше писнало и едновременно,защото имаше моменти като този,когато се замисляше и почваше да мисли наистина прекалено много.
Когато и последното вдищване на цигарения дим приключи,ръката му изпусна фаса и го смачка отгоре с крак,в този момент се чу гласа на някакво момиче.
-Изплаши ме..-звучеше мек,но и леко рязък.Натаниел отвърна рязко глава в посока на гласа,който беше единствения шанс да се изкара от умствения си брътвеж и той се вкопчи в него.
-Лесно се плашиш..-той й отвърна с игрива нотка в гласа и й смигна.Прогони всякакви останки от предишните си мисли и се върна на себе си.-Внимавай някой да не излезе случайно от храстите и да те убие..

Засмях се леко и седнах на пясъка като скръстих краката си и седнах на тях.май се наричаше "по турски", не бях сигурна, но обичах да сядам така, останало ми бе още от дете.Погледа ми се плъзна по фигурата стояща до мен и скоро огледах всяка извивка на тялото му, сега се заемах с чертите на лицето.Не бе толкова тъмно че да не виждам, пък и аз бях една от нещастниците наричащи себе си вампири, така че виждах достатъчно че да нямах притеснения.
-С моя късмет след малко ще изскочи някой и от там, не се съмнявай.-пошегувах се аз и накрая се усмихнах приятелски.не го бях правила от доста време, но нещо ме караше да мисля че момчето до мен не бе толкова лошо...не знам как се наричаше това чувство, но за мен бе "момент на наивност".Звучеше смешно и всъщност бе така, но като се замислиш бе истина.Трудно се доверявах, макар да имах моменти в които просто не можех да съм подозрителна...а това ми трябваше.Ако исках да живея и да не позволя на "ония иззад храста" да ме нарани трябваше да "подскачам" при всеки шум.
Малко тъжно, но такъв е живота, беше ми вече все тая, рефлекс от миналото.
-Е няма ли да ми се представиш?Или чакаше да те попитам?-отново се пошегуваш и след като смях с тихия си смях реших да спра с щегичките, започваха да ми досаждат.

-Тогава по-добре да остана и да наритам задника за този "някой" -Нейт отново й се усмихна леко весело и ако продължаваше да се усмихва така сигурно щяха да го вземат за някой луд,който броди в нощта да си търси жертва и да я изкорми.
Той реши да седне до непозната вампирка,която се подсмихваше и тя като него на влжния пясък.Огледа я добре.Имаше тъмни коси,които се спускаха леко и плавно по раменете й,тъмни очи бледа кожа-истински прототип на вампир.Но изглеждаше леко плаха и невинна от друга страна.
Но вместо да седне до нея или нещо друго,той отиде към водата и си намокри краката.Хладната водя го накара да потръпне и да осъзнае,че трябва да си е той,а не някакъв добър ии чувстващ загубеняк,който може да бъде наранен.Мразеше това чувства на слабост и че не може да направи нищо,да бездейства.За това беше решил,че ще е силния и няма да му пука.Беше лесно и никой не го нараняваше.
-Ами ти "страх ме е от тъмното",ще науча ли името ти?-каза Нейт и се обърна към нея.

Засмях се звучно и се изправих като погледа ми се плъзна по краката му, а след това и водата в която бяха нагазили.изглеждаше забавно, но не вярвах точно сега да събувам обувките си и да вляза при него...или пък може би грешах...
Събух обувките си и го погледнах като след минутка свалих и блузата си и останах по сутиен, а скоро и панталонките ми се присъединиха към купчината на сантиметри от мен.
-Нека направим така, ако ме хванеш ще ти кажа името си, ако ли не, ти ще ме удостоиш със своето.-отново се засмях и се затичах към водата.Водата не бе толкова топла колкото очаквах, но все пак го бях предизвикала и нямаше да ме уплаши малко по студена вода.А сега тя бе прегърнала тялото ми и макар че не бях от най добрите плувци вярвах че мога да го "водя" поне няколко минутки с около метър...освен ако не бе доста по бърз от мен де.
Тези игрички с имената ми се струваха забавни, стига да не прекаляваме, не искам до края на вечерта да го наричам с някое прилагателно лепнато му като етикет в магазин.Винаги са ми били противни, но аз често ги ползвах, имах проблемче с имената и не мисля че ще се сърди особено ако въпреки че знаех името му го наричах другояче.

Предизвикателството,което му отправи чернокоската беше забавно и лудо,а и Натаниел никога не отказваше.Тя се доближи до него и се съблече.Биваше си я,имаше доста секси тяло.Дрехите й паднаха на земята и тя навлезе във водата,но май разбра че не е толкова топла,за колкото я мислеше.
-Да не станеш на шушулка?-подвикна й Натаниел и последва примера й като си махна фланелката и тя бавно,но славно падна при дрехите на вампирката.-Приготви се за загуба!
Той й викна,а тя беше влязла по-навътре,искайки да го победи,но нямаше шанс.Нейт се гмурна и започна да плува.Нощното къпане в тази студена вода беше забавно и можеше да те изкара извън мислите ти.Точно това се случи и с нашия герой,който беше забравил тотално за предишните си умствени брътвежи и се беше отдал единствено на плуването и хващането на момичето.
След малко се гмурна още по-дълбока и я хвана за крака като я издърпа на долу,тя се стресна и скоро погледите им се срещнаха под водата.
-Хванах те!-каза НЕйт като се надигна нагоре и отново можеше да си поеме въздух,от който белите му дробове силно се нуждаеха.

Той ме последва и скоро както очаквах и ме победи.Но важното не бе кой е победен и кой победил, а самото "състезание" и всичко около него.Беше приятно да стоим във водата, тъй като вече температурата й ми се струваше много по приемлива.Май бе заради плуването и адреналина, но все пак...
Поех си дълбоко въздух и се усмихнах като го гледах в очите.Време бе да му кажа името си и да си призная бях намислила нещо за "десерт".Веднага щом хихикането ми спря бях готова да му се представя.
-Сам, на вашите услуги!-вдигнах ръцете си във въздуха и водата се разхвърча наоколо, а след секунди го бутнах назад и потопих главата му под водата.Не се опитвах да го удавя, така че няколко секунди му стигаха.Пуснах го и се отдръпнах като отново започнах да се смея.беше ми забавно...а дори не бях пила...
Ако трябва да бъда честна, това не се бе случвало от доста време..не, не че ми е забавно, по скоро че не съм пила.Наистина ме очудваше как цял ден бях трезва...дори когато съм искала не съм могла да го направя...май имах проблем с алкохола...Ха, смешно нали, само това ми липсваше!
-Сега е твой ред, кажи ми как се казваш!-подвикнах весело докато отново зареях погледа си в лицето му.

Сам.Така се казваше чернокоската,на която й беше много весело в момента и се смееше като малко момиченце.
Тя разпръска водя около Нейт и докато той се усети тя му потопи главата във водата.Когато го пусна пак се смееше,а на неговото лице също имаше усмивка.Бибаше си я за забавляване.
-Май искаш водна война,Сам.-каза Натаниел и започна да мята по нея водни струи вода,след това се приближи и я потопи цялата.Тя започна леко да писка,а след като се появи отново над водата пак се хихикаше.
-Ще ти дам втори шанс да спечелиш..а ако не го направиш ми дължиш целувка-каза той предизвикателно и по същия начин в очите му бляскаха леки пламъчета.-Е,Сам?
Нейт знаеше,че тя ще загуби и този път и затова усмивката не слизаше от лицето му,но пък кой знай-можеше пък да вземе той да изгуби,но пък какво губи.Тя щеше да научи името му,а той да се лиши от една целувка.Второто по не му харесваше,но ..Те се забавляваха все пак.

Не знам какво точно ми бе станало, но сякаш не бях това момиче което познавах от толкова време.Усмивката не слизаше от лицето ми и наистина ми бе забавно.Щом спомена целувка усетих че бях прекарала толкова време с него без да му направя намек за секс...малко странно наистина, сякаш не бях в свои води...дори може би по буквално от колкото си мислите.
Да получиш целувка от мен не бе трудно, но нека да му дам възможността да си я заслужи.Усмихнах се отново и скръстих ръцете си пред гърдите.Сякаш му казвап "Да те видия!".Исках да чуя предизвикателството му, а след това и името му.бях решена да го науча, а по късно можеше да получи и целувка.
-Добре.Съгласна съм!Ще получиш целувка, ако загубя, но ти гарантирам, че този път няма да ти се дам толкова лесно!-казах аз толкова разпалено, сякаш бях сигурна че не може да загубя.А всъщност вече мислех къде да го целуна.Той неоточни къде, така че най вероятно нямаше да получи такава по устните.Беше ми забавно да си играя така невинно, но старата Сам просто напираше да излезе и не бях сигурна колко щях да я държа в себе си.Не че не я харесвах, просто се плащех от нея...понякога не знаех какво ще стане от всичко което правеше...ха, говорех все едно сме две различни момичета, всъщност бяхме една...доста объркана личност, но...все пак една...

Тя скръсти ръце пред гърдите си и го му отвърна,че няма да се даде толкова лесно.Явно не обичаше да губи,но днес нямаше късмет.
-Бързо се навиваш-засмя се Нейт и отново й смигна,след което се огледа наоколо и видя на около 100 метра една скала.Стоеше самотна към края на брага и сякаш влизаше в красивото нощно небе,но това бе просто илюзия,която завлуждаваше очите доста умело.Където се извисяваше скалата имаше лека вдлъпнатина и нещо като пешера,но с малки размери.-Е,Сам,ако толкова много искаш да научип името ми-нека да те видим колко добра плувкиня си.До онази скала една малко състезание,или те е страх да не изкочи някой прилеп от тъмното?
Погледът му продължаваше да е така презвикателен и Натаниел се изстреля зад нея като разпръска вода навсякъде около тях.Можеше да я остави да победи,все пак е момиче,но някакво пламъче в него искаше да получи целувка от чернокосата вампирка,която си изглеждаше супер секси.
-Навита ли си?-попита той вече зад гърба й.

Погледа ми се впи в скалата и на ум прецених разстоянието и възможността да спечеля...но мисля че нямаше да бъде толкова интересно ако играех по правилата.Усмихнах се сякаш до сега бях копала тунел под килията си и сега умело бях скрила лопатата от надзирателя.Обърнах се към него и отново го бутнах назад във водата, като тръгнах бързо към скалата.Не бях толкова добра в плуването, но си спечелих няколко метра преднина и вярвах че ще успея да го победя...освен ако не исках нарочно да загубя.
Той бе плътно зад мен и скоро щяхме да стигнем до скалата, но аз забавих хода си и останах зад него.Може би това го обърка и ми бе достатъчно лесно да се гмурна и да го хвана за глезена.Вече усещаше какво става и не бе трудно да го спра и да го дръпна към мен.Лицето му бе на сантиметри от мен и устните ми бързо го целунаха.Съвсем леко докоснах устните му и отново се засмях, като го оставих назад и стигнах до скалата.
-Победих те!-извиках аз и седнах на скалата, като скръстих крака и го погледнах.Усмихнах се сякаш сега трябваше да ми даде тонове злато...е дори малката награда бе нещо много...особено ако си я бях спечелила честно..е почти честно де.Но иначе нямаше тръпка, нали...
-Сега ми кажи как се казваш!-почти наредих аз с голяма доволна усмивка на лице.

Сам го беше изиграла и спечели,но преди това му беше дала и една,макар и кратка,целувка.Не него му се прииска нещо повече от това,но имаше време.Тя седна на скалата и скръсти крака.
-Сега ми кажи как се казваш!-каза тя.Е,добре,беше си го заслужила,макар и не много честно,но..
-Ще получа ли после още една такава?-попита Нейт,вдигна едната си вежда и допря пръсти до устните си.
-Нейт,милейди-каза театрално Нортфилд и се поклони,след което се разсмя като малко дете.След това последна примера й и седна на скалата,беше студена,но това не го интересуваше особено.

Погледнах го и се засмях, май си падаше по театъра, а?Е, какво пък, всеки играеше роля, защо сега да не правехме така.Всъщност май щеше да е забавно, нали?Да съм различна в различните ситуации...
Поиска си още една целувка и след като седна на скалата до мен се извъртях към него и ръцете ми поеха в шепи лицето му.Приближих се до него и точно преди устните ми да целунатт неговите се дръпнах назад смеейки се.Може би постъпвах като дете, но в момента ми бе забавно и не ми пукаше как изглеждах.важното бе как се чувствах...а сега..очудващо добре, като се има предвид че не правех обичайните си дела...
-Мисля че трябва да си я заслужиш, целувките ми не се получават толкова лесно.-заявих аз и точно като малко момиченце убеждаващо го че трябва да се потруди.Всъщност не трябваше толкова много че да целунеш точно мен, а и колкото се познавах не трябваше толкова дори че да спим заедно, но сега ми харесваше да не съм онази Сам която всички познаваха..особено самата аз.Днес бях различна и това нямаше да се промени, днес нямаше да съм онази кучка която правеше всичко че да си направи кефа, нямаше да съм онази курва която чукаше всичко което диша, нямаше да съм и онази отрепка която не изтрезняваше че да разбере кой ден сме и защо годината е минала без да осъзнае!Днес щях да съм...нещо различно...нещо съвсем ново...нещо за един ден!