Лондон и околностите преди 10 месеца

Graduates Брой мнения : 208

Бе минал един ден от както мина поредният ми пристъп. Чувствах се леко отпаднала. Имах доста голямо мъгливо петно в паметта заради този така наречен пристъп. Само се надявах да не съм извършила нещо лошо, за което после да съжалявам. Мразех ги от дъното на душата си. Защо трябваше точно на мен да се улучи този да го кажа недъг? Сигурно за да ми се усложнява и без това сложният живот.
Малко обиколка из големият Лондон щеше да ме разведри и да ме разсее от тези мисли. А ако попаднех в някаква ситуация щеше да ми дойде в повече. Поне времето бе хубаво. Тъкмо се затопляше и вече нямаше нужда да нося толкова дебели дрешки. Толкова слънчеви хора обикаляха наоколо, че се опитвах да изглеждам и аз така. Но не можех и нямаше как да бъда. Не помнех ставалото снощи и направо не се сдържах. Исках по някакъв начин да избия тези мисли и да спра да се притеснявам, но дори обиколката не можеше да ми се отрази добре.
Излязох извън града. Отидох в близките околии, къде се предполагаше да е тихо и спокойно. И да наистина бе така. Не се чуваха шумовете. Имаше красива природа, но колкото и да я обичах не успяваше да ме разсее.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Лондон беше хубав град,но винаги щом прекрачех прага му се сещах за всички хубави мигове които бях изживяла тук...докато бях човек.Сещах се и за превръщането ми във вампир от Ерик онази вечер.Напрактика аз си бях виновна защото мама винаги казваше "Не говори с непознати" и тем подобно,но аз най-спокойно бях пропуснала думите и през ушите си и...няколко думи - макар и да се държах предпазливо и гледах да см далеч от него - бяха променили живота ми.
Излезнах от Лондон и се отправих към близките гори от които доста бързо можех да стигна и до училището.Да се прибера и да правя нещо....
Духаше вятър,но това не ме интересуваше.Студът не ми влияеше.Това си беше плюс на нашата раса.Ние бяхме на практика съвършени,безгрешни....идеални.Бяхме безсмъртни и доста трудно можехме да бъдем убити.
Вървах из гората като стигнах някаква поляна която минах доста бързо.Не исках да съм кой знае колко на слънце.Това отслабваше силите ми,а и преди и сега не бях ден на слънцето.
Стигнах някакво езеро и седнах на един от камъните като се загледах във водата.

Graduates Брой мнения : 208

Усещах все още леко главоболие, но не ме болеше силно, едва се усещаше като боцкане. Вървях бавно през природата и оглеждах всичко наоколо. Надявах се да се разсея за миг, да си спомня нещо, което е добро. Но кого залъгвам никога не съм си спомняла каквото и да било след подобен пристъп. Това бе най-учудващото нещо. Защо поне един проблясък не бях получавала някога? Трябваше да премахна тези мисли от умът си.
В далечината се виждаше някакво езеро. Бях на около пет минути от него. Щеше да е идеално да поседя и да си размишлявам малко. Правех крачки забързани, но не прекалено. Тревата под краката ми се смачкваше и го усещах. Имаше вятър, което не ми харесваше особено, но какво пък от това. Точно сега не ми бе до това да обръщам внимание на вятъра или времето. И ето стигнах най-сетне до прословутото езеро. което погледът ми бе съзрял в далечината. Бе великолепно. Повърхността на водата бе като огледало почти. Толкова непокътната, че ми се прииска да я наруша като хвърля някой камък. Огледах се и видях точно плоско и обло камъче. Хванах го и го метнах, но нищо не се получи. Само се образуваха пръски, които ме намокриха, но не само мен май. Обръщайки се видях на един камък са седи момиче с руса коса. Май че я бях опръскала и нея. "Толкова разсеяна ли съм." рекох си на ум.
- Извинявай, не видях, че има и някой друг тук. - с лек приветлив глас рекох като тръсках с ръце капчиците от косата си.

The Big Boss Брой мнения : 4708

През главата ми пропуската най-различни мисли докато гледах водата.В отражението виждах ту себе си ту Клара.
Защо живота ми трябва да е толкова сложен?
Надали съм единствения човек - вампир - който си задава този въпрос.Ничий живот не беше лесен или идеален.Камоли моя...
Във водата се образуваха малки вълнички и малко от водата ме опръска.Тогава се върнах и в реалноста.Усетих миризмата,а после чух и гласът и.Някакво момиче се беше появило от някъде,а аз дори не я бях усетила.
Не съм я усетила..,но това..това не би трябвало да е възможно...
Гледах я без да показвам каквато и да е реакция.Вътрешно бях доста шокирана от себе си.Не я бях усетила,а тя Бог знае от кога е тук.
Изправих се и я огледах от главата до петите,а после погледнах езерото и отражението си.Моето почти същото като мен отражение.Обърнах глава към момичето с надежда да не е забелязала тази разлика за мен и отражението ми.Преди малко аз гледах замислено водата,а отражението ми ме гледаше със самодоволна усмивка.
- Следващия път внимавай! - сопнах се накрая след няколко минути мълчание.
Да ми има настроението човек.
Скръстих ръце пред гърдите си и наклоних глава на една страна.Знам,че не държах гадно,но просто не ми беше ден.Толкова много неща ми се бяха събрали напоследък,а всеки Божий дей идваха нови и нови ученици които трябваше да развеждам из пустото училище.Да се усмихвам,да им разказвам за нашата Богиня Никс и какво ли още не.Накрая щях да си запиша гласа и всеки път щом дойдат да им връчвам един касетофон с диск и да им помахам за чао.

Graduates Брой мнения : 208

Вече бях махнала капките вода преди да бяха намокрили косата ми, а аз изобщо не обичах да бъда мокра по какъвто и да е начин, освен ако не се къпя. Русокосото момиче известно време мълчеше, а аз се чудех какво да правя. Дали да си вървя или да се опитам да я заговоря. Но докато се колебаех тя ми се сопна насреща. Стреснах се от реакцията й. Е, да бях и аз да бях на нейно място най-вероятно и моята да бъде същата, а особено като не обичах да ме мокрят и да съм мокра. Кривнах леко устни.
Бях доста отпаднала днес и защо ли имах чувството, че настроението ми бе скапано. След сопването на момичето дори не се и усетих кога си бях отворила устата, кога острият ми език се бе размърдал и кога бях изрекла думите.
- Да бе, аз да внимавам. - повдигнах леко едната си вежда. - А кой седеше близко до ръба на езерото? - думите така изхвърчаха през устата ми, че дори долових британският си акцент, който се разснесе най-накрая.
"Хубава работа. Щях да си натреса още проблеми, не че от снощи нямах." измрънкотих си на ум. Но какво да правя като имах голяма уста, която трудно можеше да си мълчи. И какво да правя като бе неизбежно да се започне с това, а особено аз да отвърна. А и проклетото главоболие все още го имаше и ме влудяваше. Ако можех да го премахна с магия, но не става така.
Сложих ръце на кръста си и останах на място без да се помръдвам дори мили матър.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Я виж ти...както си имаме тук.
Пристъпих напред и се усмихнах самодоволно като сложих ръце на кръста си и повдигнах вежда.Това момиче определено не можеше да държи езика си зад зъбите,но нямаше и да успее дори и да се опитваше.Това обаче можеше да и навлече много,много проблеми.Особено ако насреща и стои вампи и то не кой да е вампир,а аз.Благодарение на Ерик който трябва да благодари на Годрик който на незнам кой и там не знам си коя си съм доста силен вампир...благодарение на тях и затова,че са живяли няколко века,но това родословно дърво беше толкова объркано,че не е истина.
- Ако бях на твое място щях да си държа езика зад зъбите. - казах и като се приближих към нея и погледнах ноктите си.Можех с едно движение да я приклещя до съседното дърво и да я накарам да съжалява,че ги е изрекла и да иска да си ги върне,но защо да го правя сега като мога да се забавлявам и след малко?А мога да измисля и някакъв по-хубав и ефикасен начин за забавление от просто малко пийване на кръв. - Имаш ли си име?
То,че имаше име имаше.Въпроса беше какво е нейното име?Не,че много ме интересуваше.Може би ако бях на кеф щеше да ме интересува.Да се държа малко по-мило и да станем приятелки.Може би.

П.п:Ето,че и аз писах... изчервяване

съжалявам,че се получава малко така и нередовно...от утре ще пробвам да пиша по-редовно и добре хД

Graduates Брой мнения : 208

На лицето ми се изписа една усмивка, която не бе нормално да се показва точно в този момент. Вероятно имаше последици от снощи. Все още не бях на себе си. Дори да се опитвам да мълча или да кажа нещо нормално не можех. То това е невъзможно, устата ми да се затвори, а езикът ми да спре да бълва "змии и гущери". Когато стане нещо такова нямах контрол над думите си. Така колко пъти съм си изпросвала боя най-често от вампири или някой друг, който е по-силен от мен. Сега пак щях да изръся нещо, което още повече да затрудни нещата.
А въпросът от страна на момичето "Имаш ли си име?" бе просто много простичък. Че кой нямаше име, а особено някой, който е човек или нещо подобно. Това ме накара да се засмея. Ето и веселата част от характерът ми се прояви. Чудех се, че се е загубила някъде из пътя.
- Що за въпрос само. - тези думи излязоха от устата ми докато все още се кикотех.
Колкото на мен ми бе смешно толкова на русокосото момиче срещу мен не й бе до това. Бе сериозна и си личеше това. Най-накрая се спрях и се успокоих. Възвърнах сериозността на изражението си. Сега като я огледах от близо забелязах, а и усетих, че е вампир. Нищо чудно. Та то аз често си ги привличам покрай мен тези същества. А и ги харесвах. Бяха доста хитри и силни и не знам си още какво.
- Джеси Уелш. Това ми е името. - никога не се представях като Джесика, защото не го харесвах изобщо. - А сега ти ще кажеш ли твоето, вампи? - ухилих се накрая, но бе за кратко време и зачаках.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Повдигнах вежда.
Това момиче - пардон Джеси - явно схващаше бързо щом вече знаеше,че съм вампир,но и тя не беше обикновен човек.Обикновеното човече щеше да стои и са ми се хили насреща без да осъзнава,че ако прекали и на мен ми писне ще му прекърша вратът без да се замислям.
- Джеси значи..предполагам идва от Джесика. - подсмихнах се.Все още не бях отговорила на нейния въпрос,но защои да отговарям?Нали и без това имах цяла вечност...не,че цяла вечност щях да седя тук,а и тя нямаше толкова време. - Аз съм Клеър.
Накрая казах името си.То нали беше голямата тайна,а и нали трябваше да подхвана някаква тема на разговор.Не,че с казването на името си щях да успея да го направя...
Седнах на един по-далечен камък от водата и се молех тя да не метне още някой камък - или скала - и да не ме опръска...отново.Не,че ме беше намокрила много,но както и да е.
- И от къде си Джеси? - попитах я.Погледнах отново водата и видях отражението си което ме гледаше самодоволно.Извъртях очи с досата защото понякога ми се повдигаше от Клара...
Насочих вниманието си към вещицата.Поне ако не се лъжех е вещица,но както не я бях усетила нищо чудно тукощо да я е блъснала кола и тя да си мисли,че е жива и аз покрай нея да я мисля за жива,но никак не приличаше на дух...
Тя си е жива.Стои пред теб от плът и кръв!Опитай я за да се увериш!
Изръмжах.Клара ме дразните когато си отворише устата...дори ме дразнише когато видя отражението и някъде.Клара си беше Клара!Досадно същество.
Млъквай!
Просто ти си разсеяна Клеър!Не си го изкарвай на мен зареди това,че не струваш!

Graduates Брой мнения : 208

Като чух името Джесика и просто се начумерих леко. Не знам защо, не го харесвах дори и аз самата да се казвам така. Някак си ми звучеше като име, което е на човек, който е направил нещо и го викат при директора на училището. А и баба ми постоянно го викаше по мен.
Седейки си мислех, че няма да си каже името. Изглеждаше ми, че не й се иска да го прави или поне на мен така ми изглеждаше. Но ето че го каза. Клеър бе много по хубаво име от моето, поне за мен самата. Но като знаех каква съм май си заслужавах да нося името си. По въпросът, който ми зададе си личеше, че не бе чула британският ми акцент след първите ми думи. Бях типична Лондончанка. Знаех го почти на пръсти и обичах да го обикалям по цял ден, ако мога.
- От тук съм. Англичанка от Лондон. - усмихнах се, като се опитвах да държа езика си на място, защото не исках да дрънкам повече.
На външен вид русокосото момиче Клеър не изглеждаше страшна, а даже много мила. Но щом е вампир не може да бъдеш мил постоянно. Те винаги имаха тази частица, която ги правеше чудовища, но точно това харесвах. Как не се плашех от тях, а от себе си се плашех? Най-вероятно, защото съм виждала много от тях, а себе си не познавам толкова добре.
Та нека поддържаме разговора, ако може да се нарече такъв. И ето че пак се изказах доста досадно.
- А твоята родина коя е, ако не е нахално от моя страна? - бе въпросът ми, но след това се чу из под носът ми- ...Ако я помниш де...
Нямаше начин да не кажа нещо такова и тя го бе чула, нали е вампир все пак. Бях ли в гадно настроение се драчех със всеки. Просто приличах на дете точно в тези моменти, а бях на 24 години вече и това би трябвало да спре.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Ако я помня ли?
Ококорих очи насреща и.Толкова ли стара изглеждах,че чак да не помня родината си и всичко останало?
- Кажи ми...чесно.Колко години ми даваш? - загледах се в нея.Да вярно е,че бях вампир,а на нас годините не ни личаха,но и след три века - ако някой не ме убие преди това - ще помня родината си и най-вероятно гадните ми родители.Та те дори не ме бяха известили,че сестра ми е вампир и ще дойде тук за да учи,а на нея казали,че ще ми кажат.Идиоти!
Вгледах се отново в нея без да кажа нищо.Просто нямаше какво....е освен от къде съм.Въздъхнах и се изпрвихкато се приближих към нея.
- И аз съм от Лондон. - казах накрая.Оказваше се,че сме "съседки". - И след три века повярвай ми ще помня,че съм от Лондон!
На последните думи повиших тон.Едва се сдържах да не оголя зъби насреща и или както ме беше посъветвала Клара - да я опитам.Сигурно беше вкусна.Все пак беше вещица...поне по мои изчисления. - Ти си...вещица нали?

П.п:Тотално съм забила..съжалявам,че е кратко Намръщен

Graduates Брой мнения : 208

Брей оказа се, че и тя е от Лондон. Но повечето хора са живеещи тук. Но все пак е хубав да питаш, защото ако се окаже, че човекът, с който си приказва се окаже от друго място ще ти стане може би неловко, че си му говорил разни работи, които може би не е схващал.
Наистина годините на вампирите не си личаха много. Може да са на повече от три века и пак да бъдат същите както когато са ги превърнали. Това им харесвах най-много. И аз исках да съм като тях, но до сега никой не е проявявал интерес към мен. Огледах Клеър добре и можех да кажа, че изглеждаше супер. Дори не знаех истинските й години, но нали тя ме попита колко й давам.
Кривнах леко устни и ритнах един камък, който за малко да влезе във водите на езерото, но не успя.
- Като те гледам, не ти давам повече от 19 или 20 години на външен вид. А за колко може да си реално не мога да предполагам. - може би да бе към едно столетие, но на дали.
Не искам пак да кажа някоя глупост. То не че вече не казах достатъчно.
Не можех да разбера годините на вампирите. Ако някой ми кажеше реалните винаги не вярвах, но си бе факт. Все още не бях потвърдила това че съм вещица. Исках да я помъча малко. Да се чуди дали е предположила правилно или не. По принцип трудно се различаваха съществата от хората, но ако си свикнал с някои от тях ги различаваш по лесно. А аз и вампирите си бяхме свикнали.
Леко се усмихнах насреща й като отново изритах камък, който този път цопна във езерото точно. Нефирено зелените ми очи забиха погледа си към вампирката и показваха някакво самодоволство за мига. Това може би не бе в мой плюс, но на кой му пукаше сега. Исках да видя дали ще се осъмни с мисленето си или не. Наклоних глава за миг и я изправих пак. Накрая самодоволна усмивка се показа на лицето ми и най-сетне отговорих, но пак не бе като нормалните хора.
- Дали съм вещица, а? Мислиш ли че съм такава? Приличам ли ти на такава? - все едно го отричах или се опитвах да се правя на интересна чрез това, че да върви разговора.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Извъртях очи.Думите и си бяха безполезни.Можех просто да се разровичкам в главата и и да разбера,а просто можеше да го карам на късмет или просто можеше да го знам.
- Съвет - внимавай какво говориш вещице! - казах спокойно,но увеличих децибелите на гласа си на последната дума.Вещиците бяха трудни за разпознаване защото много приличаха на хората и единственото което ги отличаваше беше,че те притежават магията,а хората - не.Малко магически същества различаваха вещиците сред хората.Сигурно защото повечето като чуят думата "вещица" си представят Баба Яга живееща в къща на кокоши крака или някоя стара бабичка с дълъг нос на който има голям цирей или по-точно брадавица.С дълга черна мантия,дълга под кръста бяла коса,намусено изражение и тояга с която да си прави магиите....да ама не.Поне аз такива вещици не бях срещала до сега.
- А относно годините ми.Аз съм само на двадесет. - осведомих я.Не обичах да ме мислят за накакъв вампир на три века.Не,че в това имаше нещо лошо.Беше хубаво да си стар вампир защото тогава доста те знаят,по-силен си и има доста други плюсове,но имаш и повече врагове...въпреки,че те мойте се бяха покрили някъде.Направо вече имах чувство,че не искат да са ми врагове.
Подуха лек ветрец който разроши косите и на двете ни.Стоях пред нея и я гледах сякаш е някакъв научен експеримент.Не знам какво ми ставаше,но вътрешно чувствах,че ще избухна,но в същото време насабралото ми се някъде се изпаряваше и се чувствах малко по-добре...Наистина откачах...
Загледах се в очите на Джеси...можех да призная,че за вещица има доста хубави очи.Е всички вещици които познавах - особено Талия - имаха страхотни очи.
Тръснах глава за да пропъдя тези незнайно от къде се появили мисли и продължих да я гледам.
- Отговори ми чесно...какво мислиш за моята раса?

П.п:Както казах мазало хД

Graduates Брой мнения : 208

Аз само се усмихнах на среща й, но не със самодоволната си усмивка, а с почти искрена. Наистина не си изгубих времето като реших да изляза извън Лондон и да дойда тук. Сякаш съм имала предчувствие, че ще се разсея от мислите си и така бе наистина, което ме караше да се чувствам по-добре, но все така с остро езиче.
Отново се появи лекият вятър, който по принцип си го имаше още от началото. Потръпнах леко като го усетих да духа срещу мен. Не обичах вятъра ни най-малко, е ако беше жега и го имаше бе хубаво, но в студени дни не го харесвах. Огледах се за миг. Природата бе толкова спокойна и когато задуха вятъра всички клони на дърветата се раздвижваха. Въздъхнах и си поех на ново дъх.
Обърнах се пак към Клеър. Бях забравила за въпроса. Толкова се бях отплеснала. Имаше сигурно около две минути и повече.
- Вампирите са очарователни същества. Доста странни ако мога да се изкажа. Всеки се различава от останалите по някакъв начин, което ми допада. И да бъдеш вечно на годините, на които си бил като са те превърнали, според мен е чудесно. Макар че има и доста големи минуси, като например, че трябва да пият кръв и слънцето, което никак не им понася. - усетих се колко много приказвах и то възторжено и възхвално почти.
Аз почти ги обожавах тези същества. По думите ми сигурно си е проличало, че не сами омразни или нещо подобно. Ако на всеки въпрос говорех толкова много май щах сама да си говоря после. Често събеседниците ми си мълчаха и ме слушаха, а аз си приказвам и накрая е усетя. За това сега добре че се усетих на време иначе щях да изнеса цяло есе на темата за вампирите.

пп: малко и аз го оплесках ^^ хДД понеже рисувам в момента също ;дд

The Big Boss Брой мнения : 4708

Не бях чувала никой друг - който не е от моята раса - да говори по този начин за вампирите.Тя знаеше доста сякаш се интересуваше от нас и иска да е като нас...сякаш ни се възхищаваше.
- Е това с промяната на тялото е малко сложно.Родените вампири си решават кога да спрат да растът,а другите просто тялото им се изменя по малко...и те обаче могат да решат кога да спрат да растът..и да се променят.Така де..малко е странно.Не е точно като другите вампири и всичко... - казах и.Аз например бях превърната като шеснадесет годишна,но след промяната се бях променила сравнително доста.Включително и характера ми се беше променил,но това си беше отделен въпрос.
Приближих се с още една крачка към нея.
- По думите ти имам чувство,че ти се възхищаваш на вампирите и ,че искаш да си като тях...поне аз такова чувство имам. - казах и.Просто не можех да повярвам на ушите си,че някой не вампир беше казал такива думи за вампирите.Доста същества съм чувала да казват,че вампирите са ужасни същества...и това защото решил един да стане тъп и айде всички след него.Или по-точно зареди един и всички трябва да ни оплюят с лоша слава.Аз принципно се държах добре...особено с децата в училището.С тях винаги бях усмихната и мила,но това понякога беше просто маска.Имаше дни в които ми идеше да им се развикам и да ги пребия до такава степен,че да не смеят да ми надуват главата до края на живота ми...на безкрайния ми живот.
- До сега никога не съм чувала някой който не е вампир да казва такива...силни думи.Всички мислят,че вампирите са противни създания и,че не заслужават да са перфектни.Не заслужават въобще да са на този свят...Думите ти буквално ми дойдоха като гръм от ясно небе ако трябва да сме точни... - признах си.Просто това нямаше нужда да се крие,а и мисля,че си личеше защото я гледах сякаш е паднала от Марс,а знаех,че това не е хубаво.Помня мойте "приятели" как ме бяха изгледали след като "изчезнах" за четири години.Гледаха ме сякаш съм извънземно,чудовище...знаеха какво е станало.Или поне предполагах.Някои от тях си ми го казаха в очите,но аз не им обърнах внимание.Зарязах ги кат осе отдалечих с един вдигнат среден пръст "поздрав" за тях.Хората ме гледаха също странно.Че кой нормален показва средни пръсти на обществено място.Според мен много хора,но както и да е.Това си беше просто един стар,стар - не чак толкова - спомен.
Обърнах глава към водата...

***

Слънцето се отразяваше в фонтана,а аз си седнях най-спокойно докато не ги усетих.Вървяха насреща ми.Не бяха всичките ми приятели,а и имаше нови лица,но какво беше станало с другите които не виждах сега сред тях?Надали се бяха изменили толкова,че да не мога да ги позная.
- О Боже мой!Клеър това ти ли си? - възкликна Кристина.Кимнах без да казвам нищо.Тя ме прегърна,а аз направих леко недоволна физиномия.Никога не съм обичала тези нейни прегръдки дето могат да ти изкарат въздуха.
Кристина си беше такава...леко ниска,чернокоса с шоколадово кафеви очи и голям бюст...с този си бюс веднъж докато ме прегръщаше ми изкара въздуха - почти - ,но какво да се прави.Тя беше наследила почти всичко от майка си.Двете доста си приличаха...
- Мажоретке... - подсмихна се познато момче.Усмихнах му се на свой ред.Дакс беше един от малкото светни докато учех в гимназията.Той не беше от надутите футболистчета,но беше приятен и доста бързо се внедри в нашата компания...Винаги съм смятала,че от него ще излезне чудесен спортист,но пък никой от нашата компания не искаше да го пуская при онея идиоти от футболния отбор.Щяха да го съсипят тотално.Ако беше отишал там сигурно сега и той щеше да е с пет метра самочувствие.
Набързо огледах другите и просот им помахах.Не бях казала нито дума от какво бяха тук.Не знам защо,но да бъда сред тях - като вампир - ми беше притестително.
Кристина се вгледа в мен.Като погледнах очите и сякаш виждах как колелцата в мозъка и се въртят и как мисли....Интересно ми беше за какво мисли,но нямаше да стигна до там,че да и ровя из главицата.Просто някак си не си заслужаваше.Може да прозвучи странно,но за тези четири години бях открила доста по-верни приятели от нея.
- Клеър...къде беше тези четир игодини?Защо изчезна така? - попита тя накрая неспирайки да ме оглежда.Бог знае какво и минаваше през главата...сигурно ако си мислише това което аз си мисля -,че знае каква съм сега - сигурно очакваше да изгоря всеки момент защото слънцето си грееше доста силно.Но тя просто нямаше да знае каква съм.Все пак не четеше мисли.
- О Боже ти.... - изписка тя.Мислите и достигнахадо мен.Ококорих очи насреща и.Тя за Бога защо мислише така?Това,че може би съм вампир си го знаех само аз и останалите магически същества.Хората не знаеха за нашето съществуване.
Тя се обърна и погледна другите.Някои изпискаха почти веднага след нея,а на мен погледа ми стана пои объркан.Тея сякаш имаха телепатия.Извъртях очи с досада.Кристина се приближи към мен уж да ме прегърне и прошепна в ухото ми една единствена думичка "Чудовище"
Избутах я злобно и другите я хванаха за да не падне.Подминах ги като високо вдигнах ръката си и им показах среден пръст.Някои от тази компания ги съжалявам.Бяха добри приятели,но зареди Кристина и те ме загубиха...,но кой знае.Може след няколко години пак да се видим....
Слънцето ме огря точно преди да влезна в тъмните улички....

***

Водата се раздвижи и ме върна в реалноста.Обърнах се и погледнах Джеси.Разклатих главата си за да си проясня реалноста.
- Аз...съжалявам.Каза ли нещо? - гласът ми леко потръпна в края на изречението.Бях се отнесла в миналото.Бях се оставила на спомените да ме завлекът и сега се чувствах...странно.Не бях нито ядосана,нито щаслива.Бях в средно положение и бях леко изтощена.Трябваше ми кръв...трябваше да си намеря жертва колкото се може по-скоро....
Впих поглед в Джеси.В главата ми се беше заформила една "глупост".На мен ми харесваше,но не знаех дали на нея ще и хареса,а и дори да не и хареса идеята ми аз пак щях да си я направя...
- Би ли искала да си вампир? - изтрелях въпроса без да се замислям.Така ако тя се съгласи аз щях да пия от нея...после щях да я ъм убия и после тя щеше да пие от мен...и най-важното аз щях да пия от нея.Но ако тя не искаше...тогава щях да съм принудена да го направя против волята и.Не,че не съм го правила до сега...Понякога да си призная ми е ставало жал за жертвите ми...,а ако трябва да я превърна на сила...не...просто щях да пия нямаше да я превръщам ако тя не иска.Мен ме бяха превърнали на сила и тогава ако Ерик ми беше оставил избор и ми беше обеснил всичко относно "професия вампир " щях сериозно да си помисля дали искал да съм такава,но не...тетенцето не ми беше оставил никакъв избор.Преди известно време бях превърнала един зооморф във вампир.Той ме молише да го направя като нас...аз като добро дете му изчетох лекци които бях дъвкала толкова време на учениците си,че просто не беше истина...Той дори не се замисли и най-спокойно поиска да е вампир и аз естествено го превърнах...макар и не толкова мило.Той искаше...аз му казах,че ако иска да е вампир ще изпита доста болка през вечния си живот,но той най-вероятно е пропуснал думите ми между ушите си и...така най-нахално без да го питам дали е гото или не силно забих зъбите си във вратът му.Убих го и после...после пък му разясних какво може да прави и не може и накрая го накарах да яде чесан.Та да види дали ще умре или не.Щеше да е интересно ако вампирите не можеха да ядът чесан и той умреше...тогава нямаше да мога да му доката,че съм права....

П.п:Ужс...хД нещо се отплеснах та..ужс ;хх

Graduates Брой мнения : 208

Естествено, че щеше да й дойде като гръм от ясно небе. Та кой нормален говореше за вампирите като мен. Кой? Никой. Аз самата си бях странна и отвеяна от вихъра много отдавна или да кажа още от както съм се родила. Та наистина имаше ли друг човек, който би говорил толкова ентусиазирано за вампирите. Може и да има такива, които да ги харесват, но не като мен. Аз направо ги обожавах, може би защото изглеждаха така добре и можеха да живеят много, много години. А и на мен не ми изглеждат чудовищни или страшни. И те приличат на хора, нали някога са били, е освен тези, които са се родили вампири. Може характерът им като хора да е бил по различен, а като вампир да се е променил, но пак бяха те самите почти.
- Може би аз съм единствената, която не е вампир и ги обожава. - казах най-сетне нещо аз.
Но не бе от полза сега. Клеър се бе отнесла на някъде и сякаш не бе тук. Загледах се в нея за момент. Изглеждаше като жива статуя направо. Дали нямаше да ми усмихне късмета да ми се сбъдне мечтата да стана вампир. От толкова време знам за тях, чета за тях, спречквам се с тях, че вече не можех да чакам този момент да дойде, ако дойде изобщо.
Ето, че русокоска се отърси от своя транс. Попита ме дали не съм казала нещо, а аз отрекох. Защо да казвам онова безсмислено изречение втори път. Усмихнах се съвсем леко. И толкова се изненадах, когато ушите ми доловиха въпроса "Би ли искала да си вампир?". Просто се смаях. Да не го бях очаквала разбирам да се изненадам, но аз при всеки възможен момент си мислех за това, а се учудих леко. "Правилно ли чух?" казах си на ум. Да, така си бе. Очите ми светнаха изведнъж. Най-вероятно сега да почна да се държа още повече като луда. Та аз си бях по принцип малко луда, а сега не знам какво щеше да бъде.
Една усмивка се изви на устните ми, а аз със един сякаш невярващ поглед и леко надигнати вежди рекох.
- Искам, как да не искам. Това ми е мечтата. Нямаш си и на идея колко страхотно и радостно бих се почувствала, ако го направиш. - да това бяха думи като на луд човек.
Сега вече бях за лудницата. Как някой би искал толкова много да стане вампир? Толкова много, че чак да се радва и да подскача от радост? Никой нормален. Е, аз не бях нормална, то си личи от далеко.

пп: тва рп е просто откачено ;дд хДДД

The Big Boss Брой мнения : 4708

Тези думи не ме изненадаха чак толкова,но пак си бяха от части изненадващи.Както бях казала - това не го препоръчвах.И на нея както и на Ник можех да изчета цяла лекция само дето тя знаеше повечко за вампирите - май - от него.
- Добре,добре... - поклатих глава и отново седнах на един от камъните.Настанявайки се удобно - или колкото можеше да е убодно - и я погледнах за милярден път. - Да си вампир не е чак толкова...лесно.Има си добри и лоши страни.Да...живеем вечно.Трудно можем да бъдем убити,но както знаеш слънцето не ни влия много добре.След превръщането ти ще трябва да пиеш кръв иначе ще почнат да те болят венците,зъбите,стомаха...ще умираш от глад...Може също да умреш през първат една година.Какво още...не знам питай ако имаш въпроси.Просто вече не се сещам.Това съм го дъвкала толкова време,че се обърквам дали съм казала дадена част или не...И не е нужно да сме поканени,че да влезнем в нечий дом.Може просто да си нахлуем.Може да изричаме името господне въпреки,че нашата Богиня принципно е Никс.Можем да ядем чесан,но не ти го препоръчвам.Миналия човек или по-точно зооморф който превърнах беше принуден да яде чесан за да види дали ще умре или ще оцелее.В крайна сметка оцеля,но му беше лошо.Ако бях на негово място нямаше да го правя,но вие поне се радвайте,че ви казвам всичко това,а не да го откривате сами...всъшност дори не знам защо ви го казвам...ако имаш въпроси питай.
Повдигнах рамене.Бях и изнесла цяла лексия и очаквах след миг да ми заяви,че съм луда и,че ще си намери някой по-малко говорещ вампир и нещо от сорта.Просто ако на мен Ерик ми беше казал всичко това...не знам.Надали щях да се съглася да съм вампир.
- Също можем да ядем човешка храна,но кръвта е главното нещо което ни държи живи.... - допълних.Нарочно не и казах,че ако умре през първата една година ще стане червен новак,а по-точно в нейния случей червен вампир.Не мисля,че имаше нужда от чак толкова разяснения.Червените живееха в тайна в тунелите и малко същества знаеха за тях.Те там си бяха направи доста уютно местенце.Имаха си чак и топла вода.

Graduates Брой мнения : 208

Бях се заслушала в сумите на Клеър с леко внимание. И как да не го направя като трябваше да си разясня някои неща. Повечето от фактите ги знаех, но имаше и някои, които се различаваха от моите познания. Разбира се, че знаех, че след превръщането ще ми е нужна кръв, защото ще е мъчително, ако не го направя и мога да умра. Това за човешката храна също го знаех. За чесъна май не бях сигурна, но знаех, че няма да ме убие. Но не бях предполагала, че можем да влизаме в нечия къща без да сме поканени и че мога да умра през първата година. Наистина си заслужаваше да знам тези неща щом исках да съм вампир. И разбира се знаех, че ще бъде трудно отначало и може би контактите ми с хората да бъдат по сложни докато свикна с цялата ситуация, но като цяло щях да бъда много по добре. А имах едно на ум. Само не знаех дали тъпите пристъпи дали щяха да спрат след като стана вампир. Дали щях да се излекувам от тях? Надявах се силно на това да стане. Не исках да го казвам сега и да питам дали ще стане, защото на никой не бях казвала за тях, единствено баба ми знаеше и родителите ми, които са мъртви. Не исках никой да разбира, защото сякаш си някоя откачалка или нещо подобно за тях ако им кажеш. А аз по принцип не съм си много нормална щом исках да ставам вампир.
Вече мислех, че съм готова. Нямаше какво да му мисля повече, а и изслушах лекцията на Клеър по въпроса. Значи всичко би трябвало да премине както трябва де, защото не знаех както точно трябва да стане после. Но преди всичко да започне реших да попитам нещо, нали и без това имах възможността да попитам още въпроси.
- Само един въпрос имам. - леко се усмихнах, но не забележимо почти. - След като ме превърнеш от теб ли ще трябва да пия първоначално кръв? - това си бе май напълно нормален въпрос, защото наоколо нямаше никой друг освен нас двете.
Обърнах за миг поглед към езерото, на което повърхността леко се поклащаше от вятъра, който подухваше в този момент.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Думите и прозвучаха така сякаш не иска да пие от мен - или може би на мен така ми се е сторило - ,но при положение,че сме само двете наоколо...
- Ами...първо аз ще пия от теб после ти от мен.После ще те убия,а когато се свестиш...ще пиеш от мен при положение,че няма никой на около.Но ако държиш да пиеш от някой друг ще отидем на тъмните улички.Всичко ще стане сравнително бързо и там има доста заблудени дори по това време на дена,но не ти го препоръчвам. - всъшност не знаех к0лко време ще отнеме сабуждането и.На Ник му беше отнелно няколко часа и точно тогава разбрах колко досадно му е било на моя създател на ме чакада се сабудя...
А и не и препоръчвах да пие от някой който е на тъмните улички.Там имаше най-различни отрепки и повечето бяха пияни и надрусани.Тяхната кръв не беше никак хубава,а и като нов вампир тя можеше да се напие от кръв в която има алкохол.Колкото и странно да звучи това.
Погледнах езерото което тя гледаше.Имаше малки вълнички образували се от вятъра.Въздъхнах и се изправих и наклоних глава на една страна.
- Бих ти препоръчала моята кръв...не,че нещо,но колкото по-стар е създателя ти толкова по-силна ще си.Същото важи и за създателя на създателя ти.Моя създател е на около...3000 години...даже и повечко.Неговия създател е двойки по-стар тъйче...мисля,че няма да имаш шанса да умреш през първата година...зависи. - повдигнах рамене.Истина си беше,че Годрик беше стар колкото света.Когато е превърнал Ерик си е бил доста старичък...,но той напрактика е спасил Ерик от смъртта.Тогава татенцето е щял да умре от кръвозагуба и дори помислил Годрик за Смъртта.
Тяхната история си беше доста сладка,но нито Джес я интересуваше,нито мен.Сега трябваше да се върнем на темата - преобрзяването на Джеси.Преди да ме попита този въпрос бях забелязала и отвяването и.Дали имаше още нещо което я мъчи относно промяната и?
- Ако имаш въпроси...каквито и да е сег е момента да питаш.Дори даса глупави,банални или откачени въпроси ще ти отговоря и няма да казвам на когото и да е било... - обесних и.Не исках ако нещо се обърка да ме преследва от отвъдното с нож и да се налага да я успокоявам и ако това не стане в краен случей ще трябва да открием Мелинда Гордън.Пффф!Но този сериял си го биваше.Не можех да отрека.

П.п:Друго не измислих plache

Graduates Брой мнения : 208

Значи ще бъде така като аз си мислех. Не исках да ходим в тъмните улички. Както каза Клеър там имаше всякакви отрепки, които не са добре за някой нов вампир. Особено аз не исках да пия от странни типове още от началото. Въпросът ми беше наистина глупав, защото можеше да породи съмнения, че исках от някой друг да пия кръв след като се свестя. Но не исках да се местим, а и толкова исках да ме превърнат, че ако още нещо стане и не се получи нищо щях да се отчая напълно.
И ето че напълно почнах да откачам. Дори мислите ми бяха объркани в този момент. Радостта ми изпиваше мозъка в този момент. Точно за лудницата бях в този момент.
За пореден път Клеър ми каза, че мога да питам всичко каквото и да е то, преди да ме превърне. Е, аз вече питах. Но дали бе доловила разсеяността ми сред емоциите на радост сега? Най-вероятно да бе щом повтаряше това за въпросите. Да, имаше нещо, което се чудех и да бе откачено и то много. Не можех да реша дали да кажа това, което ме мъчеше преди всичко да започне. Може и да разбера нещо, но на дали да бъде точно това, което очаквах да разбера.
- Виж, има нещо, което ме мъчи. И е откачено. - започнах да говоря, но направих малко дълга пауза след първите си думи.
Погледнах към нея със зелените си очи, но се колебаех. Бях свикана да държа всичко това с пристъпите в тайна за всички, защото аз самата на ги разбирах и не знаех какво става, когато се появят. Това бе толкова потайно и мистериозно. В погледът ми със сигурност се четеше притеснението ми и нерешителността. Прехапах долната си устна за момент. Вече съвсем се стъписах и тишина бе настанала. Личеше си всичко, което не ми харесваше. Защо като се сетех за тези проклети пристъпи всичко наоколо ми се помръчаваше. Имаше нещо тайнствено в тях, което се опитвам отчаяно да разбера, но не можех.
"О, мамка му!" изругах на ум. "По добре късно от колкото никога." преминаха тези мисли през умът ми. Реших се да кажа това, което ме потрисаше всеки път. На дали щеше да стане бързо, но щях да опитам да говоря като хората. Знаех какво ставаше, когато почнех да говоря за нещо, което ме притеснява. Думите ми излизаха супер бързо и другият срещу мен ме чуваше, но сякаш му говорех на друг език. Усещах, че сега щеше да стане същото.
- Както казах - откачено е. До сега на никой друг не съм го казвала. Не знам какво точно не е наред с мен, но получавам едни така наречени пристъпи. Сякаш губя контрол над себе си и се случват разни неща, за които после нямам никакъв спомен. Все едно някой друг контролира тялото ми и си прави каквото иска. И най-лошото е, че често имам рани по себе си, а дори не знам какво е ставало. - всичко това се изстреля през устните ми със страхотна скорост, че дори аз едва си разбрах какво казах. - Та въпросът ми е свързан с това дали това ще изчезне след трансформацията или не.
В този момент най-вероятно Клеър да си бе помислила, за съм пълна откачалка и ненормална. Та кой нормален бе като мен, никой. Аз може би бях тежък случай. Колкото и добър характер да имах спрямо други хора имах такива недостатъци, че ми идеше да се гръмна много често. Де да можеше някой да ми обясни всичко ставащо с мен.
- Ако не си ме разбрала или пък не можеш да ми отговориш ще те разбера. Това е прекалено откачено, знам. - извиних се по някакъв начин за това, което бях казала преди малко.
Направих една неразбираща физиономия и вдигнах рамене. По-добре бе да мълча, защото нещата можеха да се объркат толкова много, когато не знаех какво да кажа. А точно сега бях наговорила толкова много, че исках да не го бях казвала.

пп: Оле по-голяма глупост от това рп няма хДД Напълно го оплетох, съжалявам ;дд

The Big Boss Брой мнения : 4708

Слушах я внимателно.Дмите и излизаха от устата доста бързо и ако това бяха коршуми,а аз обикновен човек нямаше начин да оцелея...Наистина историята и за тези пристъпи - както тя ги описа - си беше доста объркваща.Някак си...дори аз неможех да си го опиша.Но сякаш някой друг контролира тялото и...аз тога го чувствах когато Клара ме завземе или си науми да иска да ме завземе.
- Да не би да имаш раздвоение на личноста? - попитах я.Това обаче май в нейния случей беше малко невъзможно...не знам.Клара никога не ме беше наранявала или нещо от сорта.Тя просто си седеше там докато не реши,че иска да стане нейното и не почне да ми трови нервите.
Замислих се дали това ще изчезне след като тя стане вампир или ще остане,но истината беше,че не знех какво да и отговоря.Принципно след това трябваше да е добре.Да си вампир означава да умреш и пак да се съживиш...сякаш си нов човек.Все пак тя не е роден вампир.
Въздъхнах и поклатих глава.
- Джеси...ами...да си вампир означава да умреш и да се съживиш или преродиш.Приемай го както искаш...и би трябвало тези...пристъпи да изчезнат,но не знам... - казах и тихо,но знаех,че ме е чула.До сега с подобен проблем не се бях сблъсквала,но за всичко има първи път. - Аз нямам проблем с това да те превърна...имам и приятелка вещица с която може да поговорим по-късно за...този проблем ако остане.Ако искаш...
Тя сигурно не обичаше да разказва за това на ляво на дясно и сигурно нямаше да иска да го сподели с още един човек,но Талия наистина беше добра.На мен ми помогна с Клара.
Тогава първия път когато бяхме аз,тя и Ерик преобърнахме библиотеката за една книга която така и не открихме,а Ленобия се държеше доста странно....,но ми беше чудно как точно в библиотеката на училището където имаше толкова стари книги,че ако се докоснат могат да се разпаднат на прах,нямаше точно тази която ни трябваше за раздвоение на личноста.Ленобия беше казала,че книгата е взета,но от кой можеше да е взета?До колкото знаех от радиус на...доста километри аз бях единственото същество с раздвоение на личността.
- Талия ми помогна с...ъъ...моето раздвоение на ъ...личноста. - измънках.Отначало почнах бодро за да и кажа,че няма от какво да се притенява.Талия щеше да и помогне и така ,така..,но когато трябваше да говоря за Клара всичко ми се преобърна и почувствха стомаха си като в менгеме или по-скоро себе си.

П.п:Поста ти си е супер ^^ моя съжалявам,че е толкова къс и ,че отговарям след 100 год хД...ама...

Graduates Брой мнения : 208

Поклатих само глава в знак, че съм разбрала това, което ми каза. Шанс имаше това нещо да се оправи, но нещо вътре в мен ми подсказваше, че щеше да се появи от ново. Кога и колко продължително? Разбира се, нямаше как да знам. Но поне мъничко ми олекна като казан на някой за това и той не ме сметна за психично болна.
Когато Клеър каза, че са й помогнали за раздвоението на личността , леко я загледах, но после отърсих глава. И това не бе никак леко нещо. Дори не знам кое е по лошото, но и раздвоението на личността и моите пристъпи бяха ужасни неща.
Като се замисля дали нямах подобен проблем? Ако е така бе прекалено чудновато, защо до сега не съм усещала да има друго присъствие в мен. Но може изобщо да не е това. Само като си помислих за всичко отново и дори сега за възможността това да е раздвоение на личността просто щеше да ми призлее. Добре, че не припадах лесно.
- Честно да ти кажа, нямам си на представа от какво са тези ммм... пристъпи. -накрая го измънках под носа си, защото се опитвах да се разсея от тях, а пак на тази тема се връщах. - Надявам се само да се махнат. - усмихнах се бегло накрая като се отърсих от тези мисли за сега.
Стига толкова с бръщолевенето. Исках час по скоро да съм вампир. Ако продължаваме да говорим все по различни болни въпроси, не зависимо какви са, скоро нямаше да бъда превърната. След това щеше да има много повече време. Но какво да се прави като все така ставаше, а и като почна да дрънкам нямам спиране. Сега бе моментът да спра да си отварям устата по преди малкошният въпрос.
Бях готова и не можех да чакам. Все едно съм на някоя опашка в магазин. А и понякога се държах детински. Сега бях точно като малко нетърпеливо дете пред магазин за лакомства. А нали бях и малко луда в доста отношения. Обърнах се към Клеър и нямаше какво друго да му мисля. Така де въпросите ми се бяха изчерпали, нямаше какво друго да искам да знам за сега.
-Ако можем да пристъпим напред вече. Демек с превръщането. Нямам какво друго да питам, поне сега. После ще видя, след това. - примигнях леко бързо.
Застанах на едно място и зачаках каквото има да става.

» Лондон, преди два месеца
» Лондон преди 2 месеца.
» Лондон, преди 3 месеца
» Лондон, ден или два по-рано
» 2 месеца по-рано някъде в Лондон