The magic world of ShadowHood
Добре дошли,
Вие попаднахте в магическото училище Шадоухуд. За да прекрачите прага и да се забавлявате изпълнете четири стъпки :
1. Регистрирайте се.
2. Прочетете правилата.
3. Създайте си неповторим герой.
4. Забавлявайте се !

От Екипа


Сайт за вампири, върколаци, вещери/ци, магьосници, феии, зооморфи и др.
 
ИндексПорталКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Гласувайте за нас
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com RealTop.net Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Времето
Приятно слънчице изгря навсякъде.Очаква се времето да се запази хубаво и сравнително топличко след тези студове..Ще подухва лек ветрец и не се очакват валежи.Радвайте се на меката зима докато можете.Времето може да се влоши изведнъж,а снегът лесно се топи.И внимавайте с ледът по пътищата.Не искаме инциденти нали така? :)
Трейлър
Poll
Харесва ли ви новия дизайн? :)
Да.
81%
 81% [ 44 ]
Не.
19%
 19% [ 10 ]
Общо гласове : 54
Latest topics
» Една буква,5 думи
Сря Ное 16, 2016 9:25 am by Алдур

» Гласуване в БГ Топ
Вто Ное 08, 2016 4:59 pm by Александер Барис

» Търся си някои за РП?
Вто Окт 20, 2015 1:51 pm by Алдур

» Момичета срещу момчета
Съб Сеп 05, 2015 1:50 pm by Алдур

» Каква професия подхожда на предишния?
Чет Авг 20, 2015 12:59 pm by Изабела

» Колко % ?
Чет Авг 20, 2015 12:58 pm by Изабела

» Fuck or Pass
Чет Авг 20, 2015 12:56 pm by Изабела

» Защо се разведохме?
Пет Юни 19, 2015 3:49 am by Александер Барис

» Who are you and what are you doing here
Съб Фев 15, 2014 10:44 pm by Катерина Лафонт

» Разяснения за новодошлите
Пон Окт 14, 2013 5:29 pm by Клеър Монгомъри

500 кучета се нуждаят от 1 SMS
Екип
Брояч
free counters
Top posters
Клеър Монгомъри
 
Саманта Такър
 
Isabelle Stromberg
 
Тран Дюбос
 
Том Милс
 
Харпър Дейл
 
Алекса Рен
 
Selene
 
Силвия Томсън
 
Виктория Монгомъри
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 24, на Нед Мар 31, 2013 11:25 am

Share | 
 

 Близкото бъдеще,Лондон

Go down 
АвторСъобщение
Елизабет Джонас
Graduates
Graduates
avatar

Брой мнения : 109

ПисанеЗаглавие: Близкото бъдеще,Лондон   Чет Май 09, 2013 6:12 pm

Дните минаваха доста бавно,но хубавото беше,че Елизабет напредваше по случая по който работеше.Бащата на Майкъл.Дъртия беше вкарал Мики в затвора обвинявайки го в убийство което не е извършил,но никой обаче не беше повярвал на Майки затова и векове наред той си е лежал в оная дупка...докато не се появи Ели в целия си блясък и не беше решила да се заеме със случая му знаейки,че той е невинен.Сега вече знаеше къде се намира баща му и само и трябваха още малко доказателства.
Беше толкова изтощена,че дори господин Кофеин не можа да и помогне.Май само леглото щеше да оправи тази умора,но най-вероятно щеше да и е нужно да спи с векове.Не,че имаше нещо против.С тази мисъл Ели влезна в апартамента си и метна чантата на дивана.Отиде до кафеварката да си направи кафе макар,че беше вече вечер биеща към нощ.Кафето за нея обаче беше добре дошло по всяко време.
- Не мърдай блонди. - чу глас зад себе си,а някой допря нещо студено до главата и.Тя предположи,че е пистолет.Леко потръпна.Колкото и да имаше опасни мисии и да се беше озовавала в беда до сега не и бяха опирали пистолет в главата.Това беше ново...и не и харесваше.Имаше предчувствие кой е.Бащата на скъпия и съквартирант.Да Мики се беше нанесъл у тях преди известно време.
- Какво искаш? - попита Елизабет със студен тон нищо,че вътрешно и идеше да закрещи "ПОМОЩ!ЕДИН ЛУД Е ОПРЯЛ ПИСТОЛЕТ В ГЛАВАТА МИ!!" което си беше напълно вярно от началото до края.
- О я не задавай тъпи въпроси кифличке. - изкрещя Ъръл на момичето и я избута към дивана.Тя направо се преметна през облегалките стоварвайки се по гръб.Той се приближи към нея с перверзна усмивка на лице и насочвайки пак пистолета към нея и вадейки със свободната си ръка нож. - Вреш си носа където не трябва и това не ми харесва.Пък и съм наясно,че синчето ми ще се появи за теб.
Той се настани на дивана в клекнало положение пред нея и прокара ножа по ръката и след което една алена струйка кръв започна да избива по кожата 'и и да се плъзга надолу.Болката плъзна по тялото на Ели,но тя знаеше,че това не е всичко.Копелето щеше да я убие най-вероятно защото тя знаеше твърде много за него и беше способна да го предаде на полицията и да измъкне Майк от затвора,а това нямаше да е добре дошло за Ъръл.
Момичето опита да се размърда и се опита да се надигне,но не и се получи.Мъжът я стисна за окървавената ръка и я метна към близката стена.Гърбът и се удари,а болката замая съзнанието и.Въздухът напусна дробовете и.Ели едва успяваше да си поеме въздух,но татенцето не я остави да си продължи терапията "дишай-издишай" хващайки я за гърлото и вдигайки я във въздуха.Крачетатаи стърчаха на сантиметри от земята,а тя се гърчеше в ръцете  му искайки въздух.Очите и се замъглиха тъй като започна да губи съзнание.За да се проясни Ъръл я удари през лицето.Той искаше тя да усети всичко което и причинява.И тя беше сто процента сигурна,че после ще обвинява Мики за това.Както го беше правил и с майка му.Копелето се беше отдал на Дявола давайки жена си,а после обвиянваше за това сина си защото не искаше да приеме истината.Той беше психично болен кретен и неговото място беше зад решетките.
Ножа се плъзна по корема и забивайки се дълбоко.Вик се изтръгна от устните на блондинката и отекна в стаята правейки всичко под нея в кръв.О супер.В случай,че оцелееше щеше да се наложи пълна промяна на апартамента.Не,че не го беше планувала,но това беше отделен въпрос.           
Дишаше учестено гледайки демоничното същество пред себе си.Беше ужасен.Тази мръснишка усмивка на лицето му я плашеше до смърт.Опита се да мръдне,но просто не можеше.Тя изръмжа което направи усмивката му още по-голяма. 
- Никога не гледай врага си така продължително в очите.Не знаеш каква сила може да има. - той я хвана и метна върху стъклената масичка в средата на масата.Цяло чудо,че нещото не се счупи от силата на удара и тежестта на Ели...или поне не се счупи докато той не стовари крака си отгоре и натискайки я силно към стъклото което се попука и в последствие разби на парченца забиващи се в кожата и.Сълзи напариха в очите и.Идеше и да закрещи,но нямаше нищо да направи.Защото това беше правила вече над десет минути,а не чуваше сирели които да и идват на помощ.А и сигурно,ако Ъръл чуеше сирени просто щеше да и тегли куршума и да избяга.Очарователно.Никога не си бе представяла,че ще умре по този начин.
- Харесва ли ти? - попита той натискайки я с крак към пода. - Защото на мен да.
Той беше такъв...садист.Нищо чудно да беше и мазохист...само се молеше да не е и некрофил,че това щеше да и дойде в повече.Тя размърда тялото си като я проби страшна болка.Не можеше да мръдне,а въздуха и за пореден път излизаше от дробовете и.Не можеше ли просто да я убие вместо да я измъчва?И без това червеното не беше сред нюансите които беше предвидила за апартамента си.
След още известно време в което Ъръл си играеше с нея или по-скоро с тялото и защото тя не бе сигурна какво жива част е останала от същността и той накрая пак опря ножа в гърлото и.Тя го погледна ,а мъглата пред очите и ставаше все по-голяма и по-голяма.По-гъста и по-гъста.Накрая всичко стана черно.Не виждаше нищо,но усещаше.Да не би да и беше избол очите?Надяваше се не...по-скоро трябваше да е изгубила съзнание и се молеше за това,но как по дяволите усещаше тялото си?Като и без това не искаше да усеща тази болка...каква ирония просто.
Мики...моля те...появи се.Крещеше тя мислено сякаш Майкъл ще я чуе,но някак не и се вярваше това да стане.По-скоро щеше да си умре.И този път наистина.


Последната промяна е направена от Елизабет Джонас на Нед Юли 28, 2013 3:51 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
God
God
avatar

Брой мнения : 417

ПисанеЗаглавие: Re: Близкото бъдеще,Лондон   Пет Май 10, 2013 2:50 pm

Седнал на стол в един бар Майкъл си попийваше и си мислеше за нещо свое, когато лицето му се намръщи той пусна чащата от която пиеше и потърка корема си. И това не беше за пръв път тази вечер, острите болки по тялото не се появяват от никъде.
- Естественно, кога ли алкохола се отзоваваше позитивно на здравето. - Каза си Майкъл и недоверчиво погледна течноста в чашата. Можеби трябваше да го поспре?
- "Мики...моля те...появи се." - прозвуча в главата му. Сега започна и да халюцинира. Чуваше гласове в главата си, при това и не свои. Този глас беше много женски за него и ужасно приличаше ва гласа на.. Ели?! Ели, какво по дяволите ставаше. Или наистина халюцинира или нещо се се случило и каквото и да беше тя имашенужда от Майкъл. Разбрал това мъжът без да си допива питието остави няколко хартийки с някакви умни лица и през тълпата забърза към изхода на бара.

След няколко минути колата му спря пред къщата в която се намираше апратаментът на Ели. Качи се бързо на горе и завари вратата в апаратамента отворена. Надникна вътре и дихът му спря. Ели лежеше на пода или по скоро върху стъкълца от нещо от счупеното тук, беше цялата в кръв а над нея се беше изправил, съдейки по фигурата - мъж.
- Ели.. - беше единственното което успя да каже преди за секунди да прекоси разтоянието от прага до мястото където лежеше Ели и да зпрати мъжа към една от стените. - Боже Ели.. - едвам, едвам изрече той докосвайки лицето на момичето. На пода се беше образувала локва кръв и едвам ли не всичко по Ели беше подгизнало в кръв. Майкъл надигна дрехата на момичето, вече беше ясно от къде се беше появило толкова много кръв, беше на същото място където го беше заболяло и Майкъл. Той взе първото което видя и то ставаше за спиране на кръв и го притисна към окървавеното място.
В същият момент от зад се чу звук, Майкъл се обърна и дясното му рамо прониза ужасна болка. Той вдигна поглед, мъжа който Майкъл беше запратил към стената се беше свестил и държаше пистолет и дулото на пистолета беше насочено право към Майкъл. Той огледа мъжа който беше изправен пред него и го позна, това беше баща му. Е не истинският,да кажем вторият му баща, приемен до някъде.
- Ти?! - Промълви разярено Майкъл.
- Този момент ще го запомня. - каза той и натисна спусъка. Но нищо нестана.
- И аз ще го запомня. - Усмихна се Майкъл изправи се и в същият момент баща му остана без пистолет, и без това нямаше да му е нужен. Стовари юмрук върху лицето му а след това и в корема. - Реши да убиеш още един невинен човек? Май този път сина който толкова обичаш ще ти попречи. Какво ще кажеш?
- Че грешиш. - В същият момент Майкъл беше повален на пода и започна борба която той толкова чакаше. След толкова години седене в затвора заради смърта на баща си и ето го него жив и невредим, е почти. Успя да получи вече няколко синини и успяха да счупят още нещо освен счупеното вече, докато си сменяха предимствата търкаляйки се по пода. Ето че Майкъл отново се оказа от лежащ на пода поемащ ударите и ето че за малко да си върне предимството на мястото където баща му го беше прострелял той сега заби нож. Майкъл извика и отбълсна баща си изправи се и извади ножа от рамото си, което бе пронизвано от ужасна болка.
- Разговорът ни беше кратък, тати. - след тези думи баща му лежеше на пода с прерязано гърло. Майкъл пусна ножа и се върна към Елизабет. Кръвта можеби и беше спряна, това особенно нямаше да помогне. Жалко че в затворите не учеха на "първа помощ". Не беше особенно добра идея да се викат доктори тук, ако се видеше тази картина щяха да възникнат прекалено много въпроси.
- Изчакай още малко, моля те. - прошепна Майк проверявайки пулса на жената. Вдигна я на ръце и болката проряза рамото му още по силно. По дяволите. Снесе я на долу,добре че беше вечер и в тъмното особенно много не се виждаше. Отвори колата си и остави тялтото на Ели на задните седалки. След секунди колата отхвърча към мястото където можеха да помогнат на Ели. Макар че колата се носеше като ненормална, на него му се струваше че беше невероятно бавна.
Когато пристигнаха Елизабет беше в съседното помещение и там найвероятно се опитваха да я свестят и да видят дали има нещо сериозно повредено. Както общо взето правеха и на Майкъл сега, освен свестяването. Имаше невероятен баща нали?
- Имате късмет, крушумът не е повредил силно рамото, ще се възстановите бързо. Но това порязване си е доста силно. - Каза лекарят като остави крушума който беше извадил току що от рамото ми.
- Докторе, какво ще стане с Елизабет, кога ще мога да я видя? - пропускайки думите на доктора попита Майк. В момента в главата му беше само това, беше пострадала заради него, не трябваше да се меша във всичко това. И Майкъл трябваше да предвиди че този може да я намери когато Ели се докопа до нещо по сериозно.
- Зависи, най-вероятно няколко дена .. - Докторът не договори. Тъкмо беше свършил с зашиването на раната ми когато в стаята влетя медстестра и съобщи че състоянието на Елизабет се влошава и им е нужна помощ. На което Майкъл изруга на ум.
От него тук смисъл нямаше, няма с какво да помогне. Той стана облече си якето и се запъти към изхода, не обръщайки внимание на това че най-вероятно още трябваше да се чака раната да зарасне. Майкъл беше свикнал на болката, нямаше на кой да се жалваш в затвора. Трябваше да разкара тялото на баща си от апартамента на Ели. Само при мисълта че то лежи там сега и..

Майкъл вече за втори път влезна в апратамента сега имаше още повече кръв отколкото преди. Доста от нещата бяха изпочупени, да избегнем думите 70% от това което беше възможно да се счупи. Общо взето от красивият апартамент не бе останало нищо. Чу се лай от терасата.
- Спайк? Спайк! - мда наистина беше невероятно тихо. Майк отвори вратата на терасата от която излезна кучето на Майкъл може би не беше много хубава идея да го пуска. - Слизай долу при колата, давай бързо. - Нареди той на кучето, което послушно излезна от апартамента спирайки се ту там ту там оглеждайки и подушвайки всичко. Майкъл скри тялото на баща си в огромен черен плик. Оставаше още да се облече подобаващо и щеше да е като за американските криминалета.

- Всичко около туб умира, човече. - Каза си той след като хвърли клечка кибрит и подпали тялото на баща си. Ето че беше "погребал" и вторият си приемен родител. И отново сам, ако не броим Спайк де. - Дочакахме го и този момент Спайк. - Майкъл се протегна и погали кучето си. Обърна се назад и погледна къщата. След като беше избягал му минаваше през ума няколко пъти да дойде тук но все не се решаваше. Прекалено много свързваше с това място и ето че все пак го направи. Съдбата май неможеш да я избегнеш. С бавни стъпки той се запъти към къщата. Качвайки се по стълбите си спомни как като малък тичаше по двора тук. Натисна дръжката и вратата се отвори. След като го арестуваха тук, единственното което направиха беше да лепнат лепенки. Много. Навлизайки в къщата той забеляза занавесите с къкрвавочервените рози, толкова ги мразеше. Мина покрай дневната и мерна с поглед пианото. Когато се събираха гости майка му свиреше на него. Звука който излизаше от там тогава беше така невероятен и красив. По стълбите се качи на вторият етаж и като по памет отиде в детската. Всичко беше покрито с гъст слой прах. Погледа на Майкъл отиде към етажерката с книги. Той прокара пръст по една от книгите и я извади. Започна да я разлиства, разглеждайки цветните детски картинки. Това беше любимата му книга, и майка му постоянно му я чете вечер. Докато я разлистваше от нея падна едно лист плътна хартия. Навеждайки се Майкъл я вдигна - това се оказа стара снимка на усмихваща се жена с малко детенце в ръцете. Майкъл застина на място. Ритмът, с който се биеше сърцето му се наруши. Кръвта която до сега се движеше равномерно, изведнъж забърза. Жената на снимката беше на около 30, а детето някъде към две гоинки. Заради смешната му шапка не се различаваше дали беше момче или момиче. Той обърна снимката от другата страна, където беше написано " Майки е на 2 годинки и 5 месеца." Краката му сякаш станаха от гума и той седна на пода. Усмивката на тази жена толкова му беше позната. Той мъчно преглътна и се надигна. Погледна през прозореца, огъня все още гореше. Той си спомни как погребваше майка си, сам. Баща му в това време с някакви приятели пиеше. Продължавайки да обвинява момчето от снимката, че то е виновно за всичко, включително и за смърта на толкова любима и от двамата жена.
Майкъл се обърна решил вече да излиза за да свърши вече с тези погребвания. Но видя старо огледало. Изтри с ръкав дебелият слой прах колкото да види отражението си. Там го гледаше мъж на който лицето му беше цялото в синини. Той откъсна погледа си от огледалото и го премести на снимката прокара пръст по лицето на жената, и се учуди сам на себеси колко нежно докосна тази снимка. След това погледна към малкото дете. Беше ли възможно от това малко невинно същество да някой да се превърне в това мрачно отражение. Може би и попадна в затвора не за това което извърши, останалите години си ги проседя за това което сам си беше виновен. "Може би баща ми беше прав, и аз бях причината за цялата тази смърт." Помисли си Майк. Още веднъж хвърли поглед към старата избледняла снимка. Стисна в юмрук дясната си ръка и го заби в отражението си в огледалото. Огледалото се напука и парченцана се посипаха надолу разранявайки ръката ми, а някои по малки се забиваха в кожата и си оставаха там докато някое друго не ги бутне. От мястото където се бяха забивали потече кръв. Заслужавах си го. Не трябваше да забърквам Еби във всичкото това, тя нямаше нищо общо а сега..кой знае какво щеше да стане.
- Защо?! - прошепна той и запрати едно от по големите парченца огледало в прозореца, стъклото се посипа на долу.. Майкъл слизаше на долу оглеждайки дясната си ръка. Раната на рамото му болеше още повече след като беше разкопал яма. - Тя не го е заслужила! - Каза той на глас.

Минала беше седмица от както Майкъл остави Елизабет в болницата, всеки ден идваше да я види как е. Но досега не е отваряла очи. По дясната му ръка останаха няколко шрама от тогава, няколко по дланта и един на рамото. През тази седмица успях да изчистя кръвта от апартамента и, Майкъл-чистачката колко интересно. В тази посока още не се бешепробвал е до преди тази седмица.
Майкъл беше докоснал ръката на Ели и гледаше лицето и, всеки път идваше тук и се надяваше че точно днес ще отвори очи и да и каже.. Дори не знаеше точно какво. Майк протегна ръка и докосна лицето и, само да отвори очи..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Джонас
Graduates
Graduates
avatar

Брой мнения : 109

ПисанеЗаглавие: Re: Близкото бъдеще,Лондон   Нед Юли 28, 2013 4:38 pm

Елизабет чу познат глас - Майкъл. Зовеше я с тъжен глас,но тя просто не можеше да му отговори. Колкото и да се насилваше да отвори уста и да изрече нещо то просто не се получаваше. Съзнанието й се замъгляваше все повече и повече. Спираше да усеща дори болката което я плашеше. Щеше да умре. Този път наистина. Чу леки шумове които постепенно заглъхваха,усещаше болката в тялото си която също отслабваше. Сега би дала всичко за да усеща проклетата болка за да знае,че е жива. Че ще има някакъв шанс да живее. Дори за вампир това беше много. Твърде много.
Живота я напускаше и тя го усети. Всичко около нея спря. Чуваше накъсаното си дишане което постепенно спираше. Ударите на сърцето й които бяха все по-редки отекваха в главата й. След малко всичко свърши. Или поне Елизабет така си мислеше. Не чуваше дишането си,не чуваше сърцето си. Не усещаше нищо. Съвсем нищо. Край ... и за първи път тя се замисли над това колко е лесно да отнемеш нечий живот. Дали с нож,дали с пистолет или с голи ръце. За някои бе нужни секунди,а за други минута-две или малко повече. Но живота напускаше всички рано или късно...,но ако тя сега не беше на прага на смъртта щеше да живее. Вечно при това. Но явно не й е било писано.
[i]Но защо Богиньо?Защо?

Замисли се Елизабет с тъга. С какво бе заслужила тази съдба? От всички на този свят точно тя...,но може би това беше цената за да измъкне Мики от затвора. Ако беше така добре - тя се примиряваше. Защото Майкъл наистина не бе заслужил всички онези векове в затвора. Там трябваше да лежи типът причинил и всичко това. Неговия втори баща.

***

- Дете мое,събуди се. - нежна ръка погали лицето на Елизабет. Момичето отвори очи и видя ,че над нея се е надвесила красива жена с загрижено изражение. - Добре ли си дете мое?
Ели премигна няколко пъти и се надигна. Не усещаше болка,чувстваше се добре. Спокойна. Жива. Тя се огледа - намираше се в голяма красива градина с мост и езеро. Около нея имаше любопитни животинки които я наблюдаваха. Жената която беше облечена с бяла рокля и подаде златен бокал пълен с вода.
- Пий. - каза тя и се усмихна майчински. Докато пиеше Елизабет разбра коя е тя. Беше Никс. Майката на тяхната раса и на всички останали. Но това какво означаваше?! Че тя е мъртва? В безсъзнание? Нямаше си и на идея. Богинята й подаде поднос на който имаше всякакви вкусотийки от които Ели започна да яде веднага. Чак сега усети колко е гладна всъщност. Тя ядеше и ядеше,а подноса се пълнеше сам. Накрая се усмихна доволно и се отпусна на тревата. Едно кафяво зайче се приближи към нея мърдайки мустачки. Блондинката го гушна и започна да го гали.
- Мъртва ли съм? - попита тя. Някак не и се връзваше,че ако е мъртва ще яде и пие. Но може би така бе в задгробния живот. Но всичко и се струваше толкова...нормално. Та тя бе живяла двадесет години тук горе във владенията на Богинята.
- Това зависи от теб,дете. - каза жената която се изправи и размаха ръка над водата. - Ела.
Елизабет се приближи и ахна. Знаеше за езерото за гледане ,но за това тук - не. Явно богинята можеше да направи всичко като "огледало". Ели видя себе си в болница с куп лекари опитващи се да я спасят. Видя и Майкъл който си тръгва от тази болница и се връща в апартамента й. Апартамента който вече не приличаше на нищо. Там видя и тялото на Ъръл. Мики го бе убил.
- О Богиньо...той не трябваше да прави това! - възкликна Ели с тъга. Сега определено биха го съдили за убийство. Надали някой би спрял онези животни да го осъдят за още сто века или приблизително толкова.
Ели наблюдаваше Мики. Как отива в една къща и разглежда всичко. Момичето предположи,че това е къщата в която е живял. Майкъл държеше снимка с красива усмихната млада жена с бебе. Когато той обърна снимката тя прочете написаното с красив почерк. Тя се усмихна. Мики е бил сладко бебе,каза си.
- Трябва да се върна там... - изрече отчаяно Бети гледайки Никс.
- Това зависи от теб. - каза тя с мъдър глас. - Ти си силна дете мое и ще се справиш. Вярвам в това. Аз не мога да ти помогна в това. Сега можеш само ти да си помогнеш. Бори се Елизабет.Бори се със Смъртта.
После чу нещо от сорта "Езерото е отговора".

***

Елизабет продължи да гледа в езерото докато Никс се отдалечаваше следвана от животните. Момичето не знаеше какво да направи. Докосна повърхността на водата,а там се появиха вълнички,но образа й в болничното легло не изчезна. Изглеждаше така сякаш е лежала в онази болница с дни. Може би и така да е. Тук , от другата страна, във владенията на Никс не съществуваше понятието време така,че тя не можеше да бъде сигурна.
Видя Майкъл да влиза в стаята и. Докосна бузата му през водата и видя,че той докосва ръката й,лицето й.Докосна се там където бяха ръцете му и затвори очи.
О,Мики!
Тя реши да направи нещо откачено - скочи в езерото. Гмурна се надълбоко,дори не подозираше,че езерото е толкова дълбоко.Вместо дъно тя виждаше болничната стая.Заплува натам.Към дъното. Вече едва задържаше дъхът си,но не се спря. Продължи да плува. Докосна картината която гледаше до преди малко и след миг усети тялото си. Усещаше болката,усещаше леко студения въздух наоколо. Усещаше нечия ръка върху себе си. Отвори очи. Намираше се в болничната стая с Майкъл в която се бе взирала толкова време.
Езерото е отговорът.
Езерото наистина бе отговорът,но и тя не се отказа - продължи да плува до самото му дъно за да влезе тук. Да се съвземе. Да се върне към живота. Бе се преборила. Щеше да живее. Е поне се надяваше де.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Майкъл
God
God
avatar

Брой мнения : 417

ПисанеЗаглавие: Re: Близкото бъдеще,Лондон   Пон Юли 29, 2013 6:14 am

- Eли?! - възкликна Майкъл когато видя движение ог нейна страна. Беше си отворила очите. - Ох, боже Ели да извикам ли лекар? Добре ли си? -Започна да я пита Майк и да се оглежда. Тя от седмица прото така си лежеше и ето че изведнъж, а Мйкъл вече почна да губи.. Ох, я стига.
"И така сега, да извикам ле лекарите? Ами ако докато се разхождам да ги търся и потрябва нещо? Ами ако не може да ми отговори защото я боли?" Това бяха мислите на Майкъл и постоянно се въртяха в този омагьосан кръг, като за човек убил доста от живота си в Затвора това беше нормално. Майкъл спри се изглеждаш сякаш тя ти е жена и ей сега ще роди, честно.
- О Боже Ели, не трябваше дори и да почваш с това разследване. - Майк поклати с глава. "Не трябваше да я оставям сама. Каква драма аз както винаги съм виновен за всичко, но този път наистина." Помисли си Майк и стисна ръката на Ели.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Близкото бъдеще,Лондон   

Върнете се в началото Go down
 
Близкото бъдеще,Лондон
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The magic world of ShadowHood :: RPG зона :: Друго :: Бъдеще-
Идете на: